Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№5439 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.196 и следващи ГПК(отм.) вр.пар.2,
ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение №І-50-115
от 11.09.2017г. по гр.д.№17994/2007г. по описа на СРС, 50 с-в, е признато за установено по исковете на
Ж.-Д.Д.И., че ответниците Т.С.С.(починал на 08.10.2012г. и заместен от единствения си
наследник по закон М.С.Т., страна по делото на собствено основание), М.С.Т., И.П.И.,
В.П.А., Л.Т.Т. (починал на 02.10.2016г. и заместен от
наследниците му по закон Х.Л.Т., С.Л.Т., К.Л.К.), Х.Л.Т., С.Л.Т., К.Л.К., А.А.М. (починал на 11.03.2018г. след постановяване на първоинстанционното решение и на негово място конституирани
във въззивната инстанция наследниците му по закон В.К.М.,
А.А.М. и Л.А.М.), В.А.Т. и Р.А.С. не са собственици на следните имоти: едноетажна търговска сграда, предназначена
за коктейл-бар Еврофутбол, със застроена площ 232
кв.м.- обект МС№240, при съседи север-улица, изток- обект №МС241, юг-
проход към пазара, запад- проход между съседни сгради и едноетажна търговска сграда- склад за търговия на едро със застроена
площ 232 кв.м.- обект МС №241, при съседи от север улица, от изток проход
между съседна сграда, юг- проход към пазара, запад- обект №МС 240, и двете сгради находящи
се в гр.София, ж.к.”Дружба-1”, Кооперативен пазар, изградени в северната
част на УПИ І от кв.70 по плана на гр.София, м.”Дружба-1”. Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца-
Кооперация „Света Богородица”. Ответниците са осъдени
да заплатят на ищцата 2526 лева разноски.
Срещу
решението на СРС в законоустановения срок са подадени
две въззивни жалби- една от ответника И.П.И. и една от ответниците М.С.Т.,
В.П.А., Х.Л.Т., С.Л.Т., К.Л.К., А.А.М., В.А.Т. и Р.А.С.,
с идентично съдържание. Жалбоподателите твърдят, че съдът неправилно е
определил активната легитимация на ищцата, която е посочена с различни имена и
ЕГН в исковата молба, обжалваното решение и представените по делото писмени
доказателства. Твърдят, че нотариалният акт с който се легитимира ищцата е
нищожен тъй като липсват доказателства за взето решение на Общото събрание на
кооперацията- праводател на ищцата за извършване на
продажбата. Липсвал и правен интерес за ищцата от провеждане на конкретния
отрицателен установителен иск, като налице бил
интерес от провеждане на положителен установителен
иск, за да се защити от обвързващото я решение по гр.д.№9391/2001г. на СРС. Процесните постройки нямали постоянен градоустройствен
статут, а били временни по смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ(отм.). Молят обжалваното
решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата и ищец в производството Ж.-Д.Д.И. оспорва въззивните жалби като неоснователни. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач не взема становище по въззивните жалби.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Въззивните жалба са процесуално допустими - подадени от лица, за които според обжалваемия интерес е възникнало правото на жалба, същото е
упражнено в рамките на установения от закона преклузивен
срок за обжалване и съгласно правилата на функционалната подсъдност подлежат на
разглеждане от състав на Софийски градски съд, по реда на ГПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:
Ищецът е
предявил отрицателен установителен
иск за установяване по отношение на ответниците,
че последните не са собственици на едноетажна
търговска сграда, предназначена за коктейл-бар Еврофутбол,
със застроена площ 232 кв.м.- обект МС№240, при съседи север-улица, изток-
обект №МС241, юг- проход към пазара, запад- проход между съседни сгради и едноетажна
търговска сграда- склад за търговия на едро със застроена площ 232 кв.м.- обект
МС №241, при съседи от север улица, от изток проход между съседна сграда, юг-
проход към пазара, запад- обект №МС 240, и двете сгради находящи
се в гр.София, ж.к.”Дружба-1”, Кооперативен пазар, изградени в северната част
на УПИ І от кв.70 по плана на гр.София, м.”Дружба-1”. Настоящият състав намира,
че за ищеца е налице правен интерес от воденето на такъв иск и същият е
допустим. Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 ГПК(отм.) всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Предмет на отрицателния установителен
иск е отричано от ищеца право, правното естество на което се определя от
основанието и петитума на иска и въз основа на
съответната правна норма. Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове (положителни или отрицателни),
изрично предвидена в текста на чл.97, ал.1 ГПК(отм.), е наличието на интерес от
установяването. Съгласно постановеното в ТР№8/2013г. ищецът има правен интерес
да предяви отрицателен установителен иск и в случаите, когато разполага с осъдителен
иск. Изцяло на преценка на ищеца е
предоставено да избере от по-малкия обем на защита ли ще се ползва (отрицателен
установителен иск), или от по-големия обем на защита
(осъдителен, напр. ревандикационен иск). В случая
ищецът е избрал да защити правото си на собственост с отрицателен установителен иск, като заявява както изискваните от закона
положителни факти, на които основават правото си на собственост върху имота,
така и положителните факти, с които обосновава действията на ответниците, с които те препятстват, упражняването на
заявеното от ищцата право на собственост. Установено е защитимо материално
право от ищеца с представените с исковата молба и приети като писмени
доказателства по делото нотариални актове, което е накърнено от ответниците с претендираното
право на собственост върху същите имоти. Ответниците са
оспорили предявения отрицателен установителен иск,
претендирайки отричаното от ищеца право на собственост върху процесните имоти. При тези факти и заявено процесуално
поведение на ответниците, които продължават да
претендират отричаното от ищеца право на собственост върху имотите,
производството по предявения иск е допустимо и съдът следва да се произнесе по
основателността на исковата претенция.
Неоснователно
е твърдениетго на ответниците,
че ищцата е обвързана от силата на пресъдено нещо въз
основа на влязлото в сила решение по гр.д.№9391/2001г. на СРС. Съгласно
разпоредбата на чл.221 от ГПК (отм.) решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Страните по горепосоченото
гражданско дело са ответниците в настоящото
производство (част от тях- правоприемници на ищците по гр.д.№9391/2001г.) и
третото лице- помагач, но не и ищцата по настоящото дело. От друга страна
предмет на спора е било правото на собственост върху част от имот с пл.№274,
кв.70 по плана на гр.София, м.”Дружба-1”, а искането е да се предаде на ответниците в настоящото производство и ищци по
гр.д.№9391/2001г. този имот от ответника и трето лице- помагач в настоящото
производство Кооперация „Света Богородица”. Очевидно решението по горното
гражданско дело има сила на пресъдено нещо по
отношение на ответниците и третото лице- помагач и то
относно правото на собственост върху частта от поземления имот- предмет на
спора. Решението не обвързва със СПН ищцата, която не е била страна по делото и
не е приобретател на спорното право по време на
процеса, а и предметът на настоящия спор е различен.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателите относно активната легитимация на ищцата в
настоящото производство. Видно от представеното с отговора на въззивната жалба удостоверение, Ж.Д.И. и Ж.Д.Р.са имена на
едно и също лице с ЕГН**********.
Както
правилно е посочил първостепенният съд, в случая при предявен отрицателен установителен иск предмет на спора е не правото на
собственост на ищцата, а правото на собственост на ответниците
върху процесните постройки. Правата на ищцата са
релевантни дотолкова, доколкото следва да се установи правен интерес от
воденето на иска, а такъв според настоящия състав се установява и е обоснован
по-горе в настоящото решение. Доколкото отрицателните факти не подлежат на
установяване, в тежест на ответниците в случая е да
установят с позволените от закона доказателствени
средства, при условията на пълно и главно доказване, оспореното им от ищцата
право на собственост върху процесните постройки.
Такива доказателства не са нито посочени, нито представени от ответниците, които са се ограничили в оспорване правото на собдственост на ищцата, което обаче не е предмет на спора.
Действително
по делото е установено, че процесните постройки нямат
постоянен градоустройствен статут и представляват временно строителство по
смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ(отм.). Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, временните постройки могат да
бъдат както движими, така и недвижими вещи. В случая от заключението на СТЕ се
установява, че процесните постройки са трайно
прикрепени към терена и съгласно чл.110 ЗС представляват недвижижими
вещи. Макар и без постоянен градоустройствен статут, тези постройки не са
собственост на собственика на поземления имот върху който са построени по приращение, тъй като строителството им е разрешено по
надлежния за това ред.
Предвид изложеното
въззивните жалби на ответниците
са неоснователни и първоинстанционното решение следва
да бъде оставено в сила като правилно.
По
разноските.
При този
изход на спора на ищеца по делото и ответник по въззивните
жалби следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение настоящият състав намира неоснователно предвид фактическата и
правна сложност на спора, съотнесени към минималните
размери на адвокатското възнаграждение за една инстанция за този вид дела
съгласно Наредба №1 на ВАдвС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №І-50-115 от 11.09.2017г. по гр.д.№17994/2007г.
по описа на СРС, 50 с-в.
ОСЪЖДА М.С.Т. ЕГН**********, И.П.И. ЕГН**********, В.П.А.
ЕГН**********, Х.Л.Т. ЕГН**********, С.Л.Т. ЕГН**********, К.Л.К. ЕГН**********,
В.К.М. ЕГН**********, А.А.М. ЕГН**********, Л.А.М.
ЕГН**********, В.А.Т. ЕГН********** и Р.А.С. ЕГН********** да заплатят на Ж.-Д.Д.И. ЕГН********** сумата от 1200 лева (хиляда и двеста
лева)- разноски по делото във въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/