№ 229
гр. Айтос, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100518 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Х. А., ЕГН
**********, от ***, чрез адв.Р.Н. - БАК против Х. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е иск за развод поради настъпило в брака дълбоко и непоправимо разстройство,
без произнасяне по въпроса за вината.
Предявен, наред с молбата за прекратяване на брака чрез развод е и иск за
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето от брака Б. Х. А.,
ЕГН **********, родена на 29.05.2008 година, на майката, при определяне на подходящ
режим на контакти за бащата и при претендирана месечна издръжка за детето в
първоначално заявен размер от 300,00 лв. и впоследствие - поддържан за сумата 250,00
лева, считано от датата на завеждане на иска. Ищцата моли за възстановяване на
предбрачната фамилия отпреди брака - Х.. Претендира заплащане на съдебно-деловодните
разноски.
Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, документ за внесена
държавна такса, както и преписи за връчване на ответника и Д”СП”. Прави се искане за
ангажиране на гласни доказателства.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв.Р. Н. от
БАК поддържа иска. Моли съда да прекрати брака без да се произнася по въпроса за вината,
както и поддържа претенцията за предоставяне на родителските права отношение на детето
от брака Б. Х. А., ЕГН **********, родена на 29.05.2008 година, за определяне режим на
контакти и справедлива издръжка от бащата в размер към минималния 250 лв. Ангажира
гласни доказателства.
1
Исковата претенция намира правно основание в чл.49 и сл. от Семейния
кодекс (СК).
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Х. М. А. чрез адв.Т. Х. - БАК изпраща
писмен отговор на исковата молба. Не възразява по допустимостта иска за развод, както и за
възлагане на родителските права и местоживеенето на детето от брака Б. А. на майката,
при определен режим за контакти с бащата. Претендира да му бъде възложено ползването на
семейното жилище, за което твърди, че е собственост на родителите му. Заявява готовност за
обсъждане на споразумение, като при непостигане на такова прави доказателствени искане
за допускане разпит на двама свидетели. В обобщение счита иска за допустим и
основателен, като признава, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от адв.Т.Х.,
който поддържа отговора на и.м.
Заинтересованата страна Дирекция ”СП” – Айтос представя писмено
становище.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното
:
Страните са сключили граждански брак на 24.04.2004 година в ***, видно от
представеното удостоверение, издадено въз основа на акт № 1/24.04.2004 г. на Кметство ***.
От брачното съжителство имат две деца – М. Х. А., родена на 11.07.2005
година, която към настоящия момент е пълнолетна и Б. Х. А., ЕГН **********, родена на
29.05.2008 година, съгласно представените писмени доказателства – копие от У-ние за
раждане, изд.въз основа на акт № II 0687 от 31.05.2008 г. на община Бургас, вкл. отразеното
в социалния доклад.
Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко
и непоправимо разстроен, което обстоятелство се доказва по категоричен начин от
събраните гласни доказателства. Ищцата твърди, че от 4,5 години е подложена на системен
психически и физически тормоз. Ответникът често злоупотребявал с алкохола, под чието
въздействие ставал агресивен, раздразнителен и ревнив. Вдигал безпричинно скандали.
Постепенно това довело до отчуждение по между им.
В подкрепа на изложеното в исковата молба са ангажираните гласни
доказателства, а именно показанията на св.О. Е. Х. (чичо на ищцата). Според свидетеля, при
пълно кореспондиране в твърденията на страните, никой от съпрузите не желае
продължаване на брачното съжителство, като раздялата им е явна, трайна и окончателна.
Ето защо и при пълното им дезинтересиране един от друг и при създадения самостоятелен
живот на всеки от двамата съпрузи, бракът не може да бъде запазен. Сочи още, че от 6, 7
2
месеца Х. и Х. са разделени, като племенницата му Х. останала да живее заедно с децата в
Германия, където работела на постоянен договор. Съпругът и от около половин година са
завърнал в България.
Раздялата сама по себе си следва да се възприеме като индиция за разрива в
отношенията между съпрузите, поради което иска за прекратяване на брака се явява
основателен и следва да бъде уважен. Предвид установеното разстройство на брачните
отношения и изчерпване на брака от съдържанието, което предвижда СК, а именно
отношения на взаимно уважение, разбирателство, вярност и общи грижи за семейството,
искът за прекратяването му, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
В конкретния случай и при липсата на искане от съпрузите, съдът не следва да
се произнася по въпроса за вината за разстройство на брака.
Досежно родителските права по отношение на непълнолетното дете Б., родено
по време на брака съдът намира, че упражняването им следва да бъде възложено на майката,
така както е поискано в молбата до съда, с традиционен режим на лични контакти с другия
родител (бащата): всяка първа и трета събота на месеца от 09,00 ч. до 17,00 ч., както и 1
(един) месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Съображенията
на съда в тази връзка са следните: преценявайки качествата на отделния родител безспорно
се установи, че майката полага нужните грижи за отглеждане на детето Б. по време на
раздялата с бащата. Този факт кореспондира с представените по делото гласни
доказателства, а също и с доклада на Дирекция ”СП”. От друга страна при определяне
упражняването на родителските права съдът взе под внимание и факта, че спрямо детето
майката е полагала грижи, поради което и съдът намира, че следва да бъде възприет именно
този начин на грижи като обичайното местоживеене на детето следва се определи при
майката.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител
имат интересите на детето. По делото е установено, че до настоящия момент детето живее с
майката, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред или
които да опровергаят родителските й качества. Видно от Социалния доклад майката
притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. С исковата молба
и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител майката изразява съгласие
родителските права относно непълнолетното дете Б. да бъдат предоставени на нея.
Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с майката, неговата възраст и пол,
възможност за обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея. В
този смисъл е и негласното разбирателство между двамата родители между които няма спор,
че в интерес на дъщеря им Б. е да продължи да живее с майка си в гр.Нюрберг, Германия,
където двете са устроени и към момента. По отношение на контактите с бащата и предвид
3
факта, че той е детето са в различни държави, съдът намира за неоснователно искането,
изложено в отговора на и.м. за определяне на разширен режим. Отделно от това се касае
общуване между родител и 16-годишно дете, поради което се налага извод за най-
адекватно определяне от съда на традиционен режим на отношение, като при желание на
непълнолетната Б. няма пречки същата да общува с бащата и по всяко друго време, при
съгласие между родителите.
С оглед възлагане упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетната Б. на майката, съдът намира за основателна ищцовата претенция за
заплащане от бащата за ежемесечна издръжка, като с оглед възрастта на детето (16-годишна)
и при поддържана претенция за издръжка към минимума, счита за адекватен претендирания
размер от 250,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.06.2024 година,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното плащане. От
една страна посоченият размер отговаря отчасти на нуждите на дете с оглед на възрастта
му, като при липсата на доказателства за дохода на бащата, който е в трудоспособна възраст,
се презюмира, че същият е в състояние да реализира доход от поне в размер над
минималната за страната работна заплата.
В потвърждение на изложеното са отразените констатации досежно нуждите
на детето , а също сочените от ищцовата страна твърдения и доказателства във връзка с
материалните им възможности.
По отношение ползването на семейното жилище, представляващо първи
етаж от къща в *** се установи, че същото е собственост на родителите на ответника (вж
нот.акт № 199 от 23.07.1997г. на АРС). От страна на ищцата няма претенции за семейния
дом, находящ се в България. За същата се събраха доказателства, че от години е битово
устроена в Германия, поради което съдът счета, че обитаваното от семейството жилище в
с.Пещерско следва да бъде предоставено за ползване на отв.Х.А..
По направеното искане съпругата да възстанови предбрачното си фамилно
име, липсва спор между страните. Ето защо съдът с оглед прекратяването на брака и липсата
на основателни причини за запазване на брачното фамилно име на ищцата, намира че
претенцията следва да бъде уважена, като съпругата възстанови фамилията отпреди брака –
Х..
По повод направеното от ищцовата страна искане за присъждане на деловодни
разноски, съдът намира същото за неоснователно, съобразявайки приложимата разпоредба
на чл.329, ал.1 ГПК, която предвижда, че при необсъждане на въпроса за вината за
прекратяване на брака, разноските по делото остават за всеки от двамата съпрузи, така както
са направени.
Съдът служебно се занима с въпроса за определянето на окончателна
държавна такса и като съобрази предвидения законов размер и материалните възможности
на страните, намира че същата следва да бъде от 50,00 лв., 25,00 лв. от които внесени от
4
ищцата при завеждане на иска, а останалите 25,00 лв. - платими от ответникът, като на
последния следва да се възложи и дължимата д.т. съобразно размера на присъдената за
детето издръжка – 360.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 24.04.2004 год. в ***, с акт №
1/24.04.2004 год. на *** между Х. Х. А., ЕГН **********, от *** и Х. М. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете Б. Х. А., ЕГН **********, родена на 29.05.2008 година, на майката Х. Х. А., ЕГН
**********, от ***, със следния режим на лични контакти за бащата Х. М. А., ЕГН
**********: всяка първа и трета събота на месеца от 09,00 ч. до 17,00 ч., както и 1 (един)
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Б. Х. А., ЕГН **********, родена на
29.05.2008 година, при майката Х. Х. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА бащата Х. М. А., ЕГН ********** да заплаща издръжка на
непълнолетното дете Б. Х. А., ЕГН **********, родена на 29.05.2008 година, със съгласието
на майката и законен представител Х. Х. А., ЕГН **********, в размер на 250,00 (двеста и
петдесет) лева ежемесечно, начиная от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2024
година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна
причина за прекратяването или изменяването й.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата - Х., като след
прекратяване на брака ще носи името Х. Х. Х..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо първи етаж
от къща в *** на ответника Х. М. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Х. М. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския
районен съд държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева – за прекратяване на
брака и държавна такса в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева – съобразно
присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 -
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6