Р Е
Ш Е Н
И Е №167
гр.
Перник, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря А. М. и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа
административно дело № 28/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена
от П.И.Т., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на вътрешните работи –
гр. Перник и Министерство на вътрешните работи.
Ищцата твърди, че ответникът
Министерство на вътрешните работи чрез съответното си компетентно звено е
въвело за нея сигнал за дискретно наблюдение в Националната Шенгенска
информационна система. Сочи, че това действие е незаконосъобразно, тъй като не
са били налице визираните в закона и подзаконовите актове предпоставки за осъществяването
му. В резултат на него е претърпяла неимуществени вреди, представляваща
затруднение и забавяне при преминаване
на граничните пунктове с Република Северна Македония на 22.09.2017 г.; била е
подложена на допълнителни проверки от служителите на гранична полиция, които са
и причинили неудобство и унижение; проверките са довели до забавяне и на
останалите чакащи да преминат през граничния пункт, което е довело до насочено
срещу нея недоволство от тяхна страна. Ищцата счита, че претърпените неимуществените
вреди могат да бъдат справедливо обезщетени с присъждане на сумата от 10000 лв.
Ищцата сочи, че на 25.01.2018 г. отишла
в сградата на сектор „Пътна полиция“ – Перник, за подновяване на СУМПС.
Служителката, обработваща заявленията установила, че в Националната Шенгенска
информационна система за нея е подаден сигнал, за което уведомила служител от
ОДМВР – Перник. На място пристигнал уведоменият служител, който поискал личната
и карта и без да иска съгласието и, и да и дава обяснения я завел в сградата на
ОДМВР. Там ищцата твърди, че престояла за времето от 10.00 ч. до 10.30 ч., като
възприела това като принудително задържане. След извършване на необходимата
справка, полицейският служител и върнал личната карта и я освободил. От така
извършените действия се почуствала унизена и стресирана. Изпитвала притеснение
от обстоятелството, че се намира в едно помещение с няколко въоръжени мъже –
полицейски служители. Счита, че причинените и неимуществени вреди могат да
бъдат справедливо обезщетени с присъждане на сумата от 5000 лв.
Искането към съда е: да осъди МВР да и
заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в
създадено затруднение, неудобство и унижение при преминавана на граничните
пунктове с Република Македония на 22.09.2017 г., настъпили в резултат на
незаконосъобразно подаване на сигнал за нея в Националната Шенгенска
информационна система, като лице, подлежащо на наблюдение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до
окончателното плащане; да осъди ОДМВР – Перник да и заплати сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение, притеснение и смущение, в резултат на незаконното и отвеждане от
сградата, в която се помещава сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, в
сградата на ОДМВР – Перник на 25.01.2018 г. от 10.00 ч. до 10.30 ч., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019
г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответниците – ОДМВР – Перник и МВР, както и на Окръжна прокуратура – Перник.
В
срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил отговор от
ответника – Министерство на вътрешните работи. Искът е оспорен като
неоснователен. Изложени са съображения за отсъствие на пасивна материална
легитимация на МВР да отговаря по иска. Твърди се подаването на сигнал в НШИС не
представлява административна дейност, тъй като това е действие на орган, който
действа като правозащитен и затова не обуславя отговорност за вреди по реда на
чл. 1 от ЗОДОВ. Оспорва се настъпването на твърдените от ищцата неимуществени
вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях и подаването
на сигнал за дискретното и наблюдение в НШИС. Поради неоснователност на главния
иск се оспорва и основателността на предявения акцесорен иск за присъждане на
законната лихва. Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е
оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че ищцата не е задържана
принудително. Тя не е била привеждана в помещение за задържане на лица, не са и
били поставяни помощни средства, по отношение на нея не е упражнявано физическо
въздействие и не са извършвани унижаващи достойнството и действия. Ответникът
сочи, че ищцата не е била принудително заведена в сградата на ОДМВР, а поканена
да придружи полицейския служител за извършване на проверка. Твърди, че неговите
действия и действията на служителката, подала информация за „наблюдаван обект“
от НШИС, не са незаконосъобразни, тъй като са в изпълнение на служебните им
задължения и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 8121з-465 за
организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система
на Република България. Оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла
твърдените неимуществени вреди, както и че те са пряка и непосредствена
последица от действията на служителите на ОДМВР. Сочи, че ищцата сама е
предизвикала по-продължителното и ангажирана със случая, от обичайното такова,
тъй като е имала претенции, които не са основани на закона. Оспорен е размерът на
претендираното обезщетение, с твърдението, че е значително завишено. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Окръжна прокуратура –
Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си – адв. М., поддържа предявените искове. Излага съображения за
основателността им. Искането към съда е да ги уважи и да присъда направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът – МВР,
редовно призован, не е изпратил представител.
В съдебно заседание, ответникът - ОДМВР – Перник, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Искането
към съда е да го отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Перник оспорва
предявените искове. Дава заключение за тяхната неоснователност. Предлага на
съда да ги отхвърли.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, намери следното:
По иска, предявен срещу Министерство на
вътрешните работи:
Същият е подаден от надлежно
процесуално легитимирано лице по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник
съгласно чл. 205 от АПК и в съответствие с правилото на чл. 204, ал. 4 от АПК,
поради което е процесуално допустим.
Неоснователен е доводът на ответника –
МВР, за отсъствие на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения
срещу него иск. Твърденията в исковата молба са за претърпени от ищцата
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното подаване за нея на сигнал
в Националната Шенгенска информационна система. Съгласно чл. 9, във вр. с чл.
4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на
Националната Шенгенска информационна система на Република България,
единственият орган компетентен да въведе, актуализира и заличава сигнали в НШИС
за лица, подлежащи на дискретно наблюдение или специфичен контрол е Бюро „***“.
Чл. 3, ал. 4 от Наредба № 8121з-465 за организацията и
функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република
България и чл. 12, ал. 8 от Правилника за устройството и дейността на
Министерство на вътрешните работи уреждат Бюро „***“ като звено на Дирекция
международно оперативно сътрудничество/ДМОС/. Съгласно чл. 3, т. 6 от ПУДМВР и
по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, Дирекция международно и оперативно
сътрудничество е една от основните структури на МВР и няма статут на юридическо
лице. Затова по силата на чл. 205 от АПК по иск за вреди, причинени от длъжностни
лица на Бюро „***“, надлежно пасивно процесуално легитимирано да отговаря е
юридическото лице, към която структура принадлежи органът, който се твърди, че
ги е причинил. В настоящия случай, предвид изложеното по-горе, това е
Министерство на вътрешните работи. Затова то е надлежният ответник по
предявения иск.
Неоснователен е и
доводът на МВР за недопустимост на иск поради това, че дейността, от която се
претендират вредите не е административна. Настоящият състав намира, че
въвеждането на сигнал в Националната шенгенска информационна система
представлява действие, осъществявано от
административен орган, в изпълнение на възложена му административна
дейност, незаконосъобразното извършване на което обосновава отговорност по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 8121з-465 сигналът представлява съвкупност от данни, въведени в
ШИС, позволяващи на компетентните органи да идентифицират лице или вещ. Според
чл. 123, ал. 2, във вр. с чл. 120, ал. 1 от ЗМВР, въвеждането му е от
компетентността на определените от Министъра на вътрешните работи, въз основа
на законова делегация, органи от структурата на МВР. Според чл. 9 от Наредба №
8121з, това са: Бюрото "***", дирекция "Миграция“, Главна
дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с
организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция",
областните дирекции на МВР (ОДМВР), дирекция "Миграция", дирекция
"Български документи за самоличност" и съответните им звена към
ОДМВР, регистрирали издирването в АИС "ИД". Целта на извършваната от
тях дейност е предоставянето на информация, необходима за идентифициране на конкретно
лице или на вещ и предприемане по отношение на тях на предвидените в
съответните нормативни актове мерки. Затова тя, има за последица засягане на
свободите и законните интереси на отделни лица. От изложеното следва извода, че
въвеждането на сигнал в НШИС е действие, осъществявано от органи, в структурата
на изпълнителната власт, в изпълнение възложено им със закон правомощие, с
което се засягат свободи и законни интереси на конкретни лица. Затова представлява
административна дейност незаконосъобразното й извършване е основание за търсене
на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-465, транспонираща текста на чл. 48, т. 1 от Регламент
(ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 за
създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система
от второ поколение. Тя предвижда, че компетентните органи отговарят за
законосъобразното въвеждане на данни в НШИС, както и за достоверността,
точността и актуалността им. При нарушаване на правилата за осъществяване на
правомощията им, те отговарят за причинените на конкретни лица вреди по реда на
чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения съдът
приема, че в конкретния случай действията, от които се твърди, че са настъпили
неимуществените вреди, попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ,
затова предявеният иск за обезщетяването им е допустим, а редът за
разглеждането му е регламентиран в чл. 203 – чл. 207 от АПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен
по следните съображения:
За уважаването му, в доказателствена
тежест на ищцата е да установи, че длъжностно лице при бюро *** е въвело за нея
сигнал за дискретно наблюдение в Националната шенгенска информационна система, без
да са налице законовите предпоставки за това, в резултат, на което на
22.09.2017 г. е възникнало затруднение при преминаването и през КПП „Гюешево“,
което и е причинило стрес, безпокойство, притеснение и унижение.
От представеното писмо изх. №
А-9420/29.03.2019 г. на директора на Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ при МВР се установява, че на 12.03.2014 г. в Дирекция „Международно
и оперативно сътрудничество“ е постъпило искане от Дирекция „Национална
полиция“, с рег. № У – 31081/11.03.2014 г. за въвеждане на сигнал за „дискретно
наблюдение“ на лицето П.И.Т.. Сигналът е въведен от Бюро „***“ за срок от една
година и е разпространен автоматично в Шенгенската информационна система. На
07.12.2016 г. е постъпило ново искане от ГДНП с рег. № 3286р-48573 за
въвеждането на сигнал за ищцата за „дискретно наблюдение“. Сигналът е въведен
за срок от една година и е разпространен автоматизирано в ШИС. С писмо рег. №
3286р-35808/29.08.2017 г. на ГДНП е поискано продължаване на сигнала за
дискретно наблюдение за срок от една година.
От събраните по делото гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля В. И. Т./съпруг на ищцата/, се установява, че при пътуване, осъществено от него и
съпругата му на 22.09.2017 г., от Република България до Република Северна
Македония, през КПП „Гюешево“ възникнал проблем при извършения граничен контрол
на личните документи на П.Т.. От обясненията, дадени им от служителите на КПП
„Гюешево“ , те разбрали, че документът за самоличност не може да бъде отчетен
от системата за контрол, използвана на пропускателния пункт. Това довело до
забавяне на преминаването и причинило емоционален дискомфорт на ищцата. Тя се
безпокояла, защото причина за пътуването била важна работна среща на съпругът и
и закъснението за нея щяло да доведе до отрицателни последици за извършваната
от него дейност. Освен това, липсата на ясно обяснение за възникналия проблем
също причинявала тревога и недоволство у ищцата. Тя се чуствала притеснена и от
появилото се напрежение у останалите граждани, преминаването на които през
контролно-пропускателния пункт също се забавяло. Възникналият проблем при това
пътуване, довел до непрекъснат страх у ищцата да ползва документите и за
самоличност. Винаги когато и се налагало да напуска територията на Република
България изпитвала емоционално напрежение, безпокойство и тревога.
Независимо от семейната връзка на
свидетеля с ищцата, съдът намира за достоверни показанията му, предоставящи
сведения за нейното емоционално състояние, тъй като те са основани на преките и
непосредствените му наблюдения. Затова приема за доказани твърденията, че в
резултат на възникналото затруднение при проверката на личните документи на
ищцата при преминаването на ККП „Гюешево“ на 22.09.2017 г., тя е изпитала
негативни чуства – безпокойство, тревога, страх и унижение. За да е налице
основание за обезщетяването им от ответника – МВР, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва, те да са следствие от извършено от служител на Бюро ***
незаконосъобразно действие.
С оглед датата, на която ищцата сочи, че
е претърпяла неимуществени вреди - 22.09.2017 г. и на основание разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК, съдът дължи преценка за законосъобразността на действията,
извършени на 07.12.2016 г. при въвеждане на сигнал за дискретно наблюдение в Националната
шенгенска информационна система. Правилата за функциониране и използване на
Шенгенската информационна система се съдържат в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006. и в Решение № 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. В
съответствие с тях, разпоредбите на националното законодателство – чл. 120 –
чл. 123 от ЗМВР и издадената от министъра на вътрешните работи, въз основа на
чл. 123, ал. 2 от ЗМВР Наредба № 8121з-465 за организацията и
функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република
България, регламентират основанията и реда за въвеждане, ползване,
актуализиране, заличаване на сигнали в НШИС и тяхното съдържание. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗМВР , във вр. с
чл. 9, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 8121з-465, компетентен да
въведе сигнал за дискретно наблюдение в ШИС е Бюро „***“. Това е и органът от
структурата на МВР, който е въвел в ШИС сигналът за ищцата. Следователно
спорното действие е извършено от компетентен орган. Предпоставка за въвеждането
му съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредбата, е постъпило искане от компетентните
органи за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред или
съдебен орган. В конкретния случай, видно от писмо изх. № А – 9420/29.03.2019 г.
такова искане до бюро *** е направила ГД „Национална полиция“. С оглед
възложените с чл. 39, ал. 1 от ЗМВР дейности и предоставените и с чл. 35 – чл.
37 от ПУДМВР правомощия, главна дирекция „Национална полиция“, е компетентен
орган по опазване на обществения ред по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от
Наредбата за подаване на искане до бюро *** за въвеждане на сигнал. При наличие
на такова, Бюро „***“ проверява единствено достоверността и актуалността на
данните за лицето, и наличието на друг сигнал в ШИС за него/чл. 64 от Правила
за работа на Бюрото *** и потребители с право на достъп до данните в НШИС/. То
не разполага с правомощие да извършва преценка за наличие на предпоставките по
чл. 36 от Решение № 2007/533 ПВР
на Съвета от 12.06.2007 г. относно създаването, функционирането и използването
на Шенгенска информационна система от второ поколение. Тази дейност е от
компетентността на органа, подал искането – в случая ГД „Национална полиция“.
Резултат от извършването и е подаденото искане за въвеждане на сигнал. При
постъпването му, бюро *** действа при условията на обвързана компетентност и
дължи въвеждането му в НШИС. Затова
неотносими към настоящия правен спор са оплакванията на ищцата, че по отношение
на нея не са налице предпоставките, представляващи основание за отправяне на искане
за въвеждане на сигнал за дискретно наблюдение в ШИС. Затова изводът на съда е,
че компетентният орган - Бюро „***“ е въвел сигнал в ШИС за дискретно
наблюдение на ищцата при наличие на предвиденото в закона основание за това –
искане от ГД „Национална полиция“. Доколкото въвеждането му е извършено на
07.12.2016 г, а достъпът до него на е осъществен на 22.09.2017 г., при условията на чл. 11, ал. 1,
т. 3 от Наредбата, от служителите на ГД „Гранична полиция“, то е спазен
нормативно предвидения в чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от Наредбата срок.
Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че действието, на което
ищцата основава претенцията си, е законосъобразно извършено от компетентния за
това орган, поради което юридическото лице, към структурата, на което
принадлежи, не носи отговорност за настъпилите от него негативни последици за
конкретни физически лица. Следователно не е налице основание за уважаване
претенцията на ищцата, насочена срещу МВР, поради отсъствие на
незаконосъобразно действие, извършено от длъжностно лице при Бюро „***“. Освен
това следва да се посочи, че при нейна доказателствена тежест, тя не установи
наличието на причинна връзка между въведения сигнал в ШИС и възникналия проблем
при осъществената проверка на документите и за самоличност на 22.09.2017 г. на
контролно-пропускателен пункт „Гюешево“. Показанията дадени от свидетеля
Тодоров за неотчитане на личната карта на съпругата му от системата за контрол
на пропускателния пункт по никакъв начин не установяват, това да се дължи на
въведения в ШИС сигнал за дискретното и наблюдение. За установяване на такава
причинно-следствена връзка не са ангажирани други доказателства, поради което
това обстоятелство е останало недоказано. Затова не може да се направи извод,
че възникналото забавяне при преминаването от ищцата през КПП „Гюешево“ на
22.09.2017 г. се дължи на въведения за нея сигнал в ШИС. Следователно
процесните действия, освен, че са извършени в съответствие с предвидените в закона
изисквания не са обусловили претърпените от ищцата негативни емоции. Затова
предявеният от нея иск срещу МВР за присъждане на обезщетение в размер на 10000
лв. е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По
иска, предявен срещу ОДМВР – Перник, съдът намира следното:
Същият е подаден от надлежно
процесуално легитимирано лице по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник
съгласно чл. 205 от АПК и в съответствие с правилото на чл. 204, ал. 4 от АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен,
по следните съображения:
За уважаването му, в тежест на ищцата е
да установи, че на 25.01.2018 г. длъжностно лице при ОДМВР – Перник я е завело
в сградата на ОДМВР, без да са налице законовите предпоставки за това, за времето
от 10.00 ч. до 10.30 ч., което и причинило стрес и унижение.
За установяване на действието на
длъжностното лице, са събрани гласни доказателства. Разпитан е, като свидетел
съпругът на ищцата. От неговите показания става ясно, че на 25.01.2018 г. съпругата
му отишла в сградата, в която се помещава регистратурата на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Перник, Първо Районно управление, за да подаде заявление
за подмяна на СУМПС, поради изтичане на срока на валидност. При приемане на
заявлението, служителката установила, че за ищцата има подаден сигнал в НШИС и
по служебния телефон уведомила полицейски орган за това. Длъжностно лице на
ОДМВР – Перник пристигнало на място и поканило ищцата да го придружи в сградата
на ОДМВР - Перник за извършване на справка. Тя отишла с него в служебното
помещение, като междувременно се обадила на свидетеля по телефона и и го
уведомила за случващото се. Ищцата не се е противопоставила на отправената
покана от полицейския служител. По отношение на нея не е използвана сила, не са
прилагани помощни средства, не е извършван обиск по реда на ЗМР, не е привеждана
в помещение за задържане на лица, не е издавана заповед за задържане. След извършване на справката, изчакала съпруга
си пред служебно помещение в ОДМВР – Перник/дежурна стая/. При пристигането му,
тя разговаряла със полицейски служители. Те и разяснили, в присъствието на
свидетеля, че не е издирвано лице. Възникналата ситуация разстроила ищцата. Тя
възприела извършването на справка, като задържане, което и причинило страх и
унижение.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, в частта им, в която представляват сведения за лично и
непосредствено възприети факти. В частта, в която не възпроизвеждат правно
релевантни обстоятелства, а дават оценка на случилото се, съдът не ги
възприема, тъй като в тази част те нямат доказателствена стойност, а
представляват субективно становище на емоционално повлияно от ситуацията лице. Други
доказателства за фактите, предмет на доказване не са ангажирани.
При така установеното, съдът счита, че
не е налице твърдяното от ищцата „задържане“. Съгласно чл. 4 от Инструкция № 8121з-78 от
24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на
вътрешните работи, „задържано лице“ е
това, на което е ограничено правото на свободно придвижване при условията и по
реда на ЗМВР. Свободното придвижване е ограничено когато конкретно лице е
настанено в помещение за задържани лица. От този момент фактически се възпрепятства
възможността му да осъществи желаното от него придвижване. В настоящият случай
не са представени доказателства, от които да следва извода, че ищцата е била
„задържана“. Нещо повече, в исковата молба не са посочени и такива факти. Въз
основа на всичко изложено в нея, съдът е приел, че се претендира обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в резултат на действие, изразяващо се в
противозаконно завеждане на ищцата в служебно помещение против нейната воля, за
извършване на справка. Обстоятелството, че тя оценява тази съвкупност от факти,
като „задържане“ е правно ирелевантно. Квалификацията на иска е дейност,
извършвана от съда основа на посочените в исковата молба факти, а не въз основа
на оценката им, направена от страните. По тази причина съдът е квалифицирал
иска, като такъв по чл. 204, ал. 4 от АПК и го е приел за допустим. Това е
отразено и в доклада по делото, срещу който страните не са възразили.
В
случай, че от изложените в исковата молба факти, следваше извода за
претендиране на обезщетение от незаконно задържане, то искът би бил допустим
само след отмяната му като незаконосъобразно по съответния ред. Това е така,
защото „задържането“ на лице е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК. В случай, че такова се твърди, в исковата молба, то искът следва да се
квалифицира по чл. 204, ал. 1 от АПК и да се разгледа едва след отмяната му
като незаконосъобразно. Както вече беше посочено по-горе, настоящият случай не
е такъв. Затова съдът дължи преценка относно законосъобразността на извършените
от служителя на ОДМВ – Перник действия, изразяващи се в покана на ищцата да го
придружи в служебно помещение за извършване на справка. От показания на
свидетеля се става ясно, че причина за извършените действия, е установяване на
сигнал за дискретно наблюдение в ШИС за ищцата. Съгласно чл. 69, ал. 4, т. 1 от
Правилата за работа на Бюрото ***, при установяване на съвпадение от потребител
между проверяваните данни и въведения сигнал, се осъществява контакт със
заявителя на сигнала на посочения в него телефон и се уведомява за
съвпадението. В случай това са и действията, извършени от длъжностното лице при
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, установило съответствието. Получилият
информацията компетентен полицейски орган в съответствие с правомощията си по
чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предприел действия по контрол на документите за
самоличност на ищцата. Това е наложило последната да бъде поканена в служебно
помещение за извършване на справка. С такова правомощие полицейските органи
разполагат по силата на чл. 69 от ЗМВР, като с оглед разпоредбата на чл. 64,
ал. 2 от ЗМВР поканата може да се отправи устно, както е сторено в настоящия
случай. Съдът счита, че събраните гласни доказателства не подкрепят наведените
твърдения, че ищцата не е била информирана за причината, поради която е
поканена в служебното помещение. В съдебно заседание, свидетелят посочва, че по
време на придвижването и от сградата, в която се намира сектор „ПП“ към ОДМВР –
Перник до сградата на ОДМВР – Перник, тя му се е обадила по телефона и му е
казала, че е „издирвано лице“ и че е в сградата на ОДМВ – Перник. От това
следва, че тя е била информирана за причината, поради която се налага
извършването на справка, каквото е изискването на чл. 69, ал. 2, изр. 2-ро от ЗМВР. Не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за действия на
полицейския орган, уронващи достойнството на ищцата. Такова не е
обстоятелството, че същият е бил от пол, различен от нея и е носел оръжие. В
ЗМВР изчерпателно са посочени действията, при които условие за
законосъобразност, е еднаквият пол на органа на МВР, който ги извършва и лицето
по отношение на което се осъществяват. Сред тях не са поканата за извършване на
справка или самото и осъществяване.
Съгласно
чл. 151, ал. 7 от ЗМВР полицейските органи носят служебно оръжие, поради което
наличието на такова у длъжностното лице/лица, които ищцата е възприела в
сградата на ОДМВР – Перник, не представлява незаконно действие, от естество да
предизвика у нея страх или унижение. Не са наведени твърдения или ангажирани
доказателства за носенето, ползването или друга дейност, с оръжието,
противоречаща на правилата, установени в Инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015
г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл. 142,
ал. 1 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Затова съдът счита,
че не следва да бъдат обсъждани твърденията на ищцата, че самото му наличие е
предизвикало у нея отрицателни изживявания.
Предвид
изложеното съдът, счита, че извършеното от длъжностно лице при ОДМВР – Перник
действие по отношение на ищцата, е в изпълнение на служебните му задължения,
при наличие на предпоставките за това и при спазване на административно
производствените правила. Затова то е законосъобразно и не обосновава
присъждане на обезщетение за последвалите от него негативни изживявания и емоции.
Незаконосъобразността на осъщественото от длъжностно лице при ответника
действие, е едно от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая такава не е установено, поради
което и предявения срещу ОДМВР – Перник иск за присъждане на сумата от 5000 лв.
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид
изхода от делото и по аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направените от ищцата
разноски, остават в нейна тежест.
Ответниците
не са направили разноски, затова такива не следва да им се присъждат. Тъй като
нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална по отношение на чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответниците не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл. 204, ал. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за осъждане
на Министерство на вътрешните работи, със седалище в гр.
София, ул. ***да заплати на П.И.Т., ЕГН ********** *** сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в създадено затруднение, неудобство и
унижение при преминавана на граничните пунктове с Република Северна Македония
на 22.09.2017 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно подаване на сигнал
за нея в Националната Шенгенска информационна система, като лице, подлежащо на дискретно
наблюдение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл. 204, ал. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за
осъждане на Областна дирекция - Перник към Министерство на вътрешните работи,
със седалище: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на П.И.Т., ЕГН ********** *** сумата от 5000 лв., представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, притеснение и смущение, в
резултата на незаконното и завеждане от сградата, в която се помещава сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, Първо районно управление до сградата на
ОДМВР – Перник, на 25.01.2018 г. от 10.00 ч. до 10.30 ч., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: