С присъда № 15 от 19.01.2005 г., постановена по НОХД № 531/2004 г., Кърджалийският районен съд е признал Сафет Иса Дауд от с.Пряпорец, общ. Черноочене, за виновен в това, че в средата на м.април 2004 г. в с.Пчеларово, общ. Черноочене, обл.Кърджали, чрез използване на МПС – трактор, отнел чужда движима вещ – метален фургон на стойност 450 лева от владението на ЗК „Пчела-93” с.Пчеларово, обл.Кърджали, без съгласието на съответното м.о.л. Делчо Ванчев Точев от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната, поради което и на основание чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца при „общ” режим на изтърпяване на наказанието, като го е оправдал относно извършване на деянието в съучастие с Гюнай Бяйрямали от гр. Кърджали. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът е признал подсъдимият Гюнай Али Байрямали от гр.Кърджали за невиновен в това, че в средата на месец април 2004 г. в с.Пчеларово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, в съучастие като подбудител със Сафет Иса Дауд от с.Пряпорец, обл.Кърджали, чрез използване на МПС – трактор, отнел чужда движима вещ – метален фургон на стойност 450 лева от владението на ЗК „Пчела-93” с.Пчеларово, обл.Кърджали, без съгласието на съответното м.о.л. Делчо Ванчев Точев от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната, поради което и на основание чл.302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по основание чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК. Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба на подсъдимия Сафет Иса Дауд против така постановената осъдителна присъда спрямо него. Твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй като той не бил извършил престъплението за което бил признат за виновен. Разрешението за ползване на фургона през летните месеци получил от оправдания подсъдими Гюнай Байрямали, на когото същият бил оставен за стопанисване и ползване от бившия председател на земеделската кооперация. Сафед Дауд нямал намерение да присвоява или да се разпорежда с фургона и не бил вземал никакво участие по неговото преместване. Моли присъдата в обжалваната част да бъде отменена или да бъде намалено наложеното наказание с прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. В съдебно заседание лично и чрез защитника си поддържа жалбата, като моли да бъде оправдан. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Въззивният съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства с оглед правилността на обжалваната присъда, и доводите направени от въззивника, намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото. Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка: Подсъдимият Сафет Дауд и Гюнай Байрямали се познавали от началото на 2003 година, когато закупили чрез съдия-изпълнител на търг различни постройки в стопанския двор на с.Пчеларово от ЗК ”Пчела – 93” с.Пчеларово, която била обявена в ликвидация с Решение № 905/10.12.2001 г. на Осръжен съд – Кърджали. За ликвидатор на същата кооперация бил назначен св.Делчо Точев – бивш неин председател, който устно се договорил с Гюнай Байрямали последния да пази разположения в същия двор и в непосредствена близост до стопанската постройка, ползвана от Байрямали и до хамбара, закупен от подсъдимия Дауд, метален фургон. Фургонът бил собственост на кооперацията и бил предназначен за живеене, но по това време не се ползвал от никого и бил закопан в земята, като нямал гуми. За последно същият бил ползван под наем през 2001 г. и 2002 г. от св.Маргарита Стойкова – кмет на с.Пчеларово и в същата свидетелка се съхранявал ключ от фургона. В началото на м.април 2004 год. В проведен разговор между Гюнай Байрямали и подсъдимия Сафет Дауд, последният споменал за желанието си да вземе фургона, за да го премести в гр.Хасково, където имал недвижим имот от 1.5 дка, за да го ползва като складово помещение за съхранение на кирки и лопати. Гюнай Байрямали му казал, че фургона е собственост на кооперацията, при което подсъдимият Дауд отговорил: „Щом е в двора, колкото е мой, толкова е и твой”. При втория последващ разговор, подсъдимият Дауд отново заявил, че ще вземе фургона, на което Гюнай Байрямали отговорил: „Вземай го и се оправяй”. Няколко дена след разговора подсъдимият Дауд наел св. Нешад Ибрям да извози фургона до гр.Хасково с помощта на трактор, собственост на същия свидетел. За тази цел св.Нешад Ибрям поставил на фургона гуми и джанти, които взел от собственото си ремарке, което прикачвал към трактора, оправил спирачките и с помощта на сина си закарал фургона в гр.Хасково, където го чакал подсъдимият Дауд.В началото на м.май, около двадесет дни след като фургонът бил преместен, липсата на вещта била установена от св.Маргарита Стойкова, на която хора от селото съобщили за преместването му. Същата след като разбрала кой го е преместил, разговаряла с подсъдимия Дауд, който й казал ,че е питал Гюнай Байрямали и че ще го ползва до края на годината. Предвид това, че на свидетелката Стойкова не й било известно вещта да е била продавана или възлагана на подсъдимия или на Байрямали същата казала на подсъдимия Дауд в най – кратък срок да върне фургона. Междувременно св.Точев също научил, че фургонът не бил на мястото си в стопанския двор, поради което на 19.05.2004 г. сигнализирал полицията за отнемането на вещта. От подсъдимият Дауд били взети обяснения, като същият бил предупреден от органите на полицията и му бил даден срок да върне фургона, след което на 28.05.2004 г. подсъдимият Дауд с помощта на св.Ибрям върнал фургона обратно и го предал с протокол за доброволно предаване. Непосредствено след това фургонът бил продаден на трето лице. От назначената съдебно - оценителна експертиза и разпита на вещото лице Димитров в съдебно заседание се установява, че стойността на фургона към датата на деянието възлиза на 450 лева. Така приетата от настоящата инстанция, фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимият Дауд, показанията на свидетелите Стойкова, Точев, Ибрям и Сеид, заключението на вещото лице Димитров и разпита му в съдебно заседание, както и писмените доказателства по делото. При така събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Сафет Дауд е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението кражба по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Така от събраните по делото доказателства се установява, че от обективна страна подсъдимият Дауд е прекъснал владението на собственика върху инкриминирания фургон, отнемайки го без съгласието на съответното материалноотговорно лице – Делчо Ванчев Точев, и е установил своя фактическа власт. От друга страна, в случая са налице и елементите от субективната страна на деянието – пряк умисъл и намерение противозаконно да присвои вещта. Това е така, тъй като от действията на дееца се установява, че същият е желаел след извършване на деянието да си служи с веща съобразно нейното предназначение и да я използва като своя, така както би могъл да си служи и се разпорежда с нея собственикът. В тази насока са установените по делото факти – че деецът е направил разходи, които съпоставени със стойността на фургона, биха се оказали значителни – за транспорт до гр.Хасково, за ремонт на спирачките, за гуми и джанти. Освен това, за свидетеля Нешад Ибрям – извършил ремонта на фургона и осигурил придвижването му до гр.Хасково, не е имало никакво съмнение за това, че подсъдимият Дауд е собственик на веща, което впечатление е било формирано от дееца. В тази връзка следва да се отбележи, че намерението за противозаконно присвояване принципно може да бъде обективирано в различни форми, в това число и служене съобразно предназначението на веща и използването й като своя. За наличието на намерение за присвояване говори и факта, че едва след като била констатирана липсата на фургона, вследствие на поисканите му от св.Стойкова обяснения, деецът е заявил, че е взел веща, с намерение да я ползва, след което щял да я върне, както и факта, че фургонът е бил върнат едва след намесата на полицията. Всички тези обстоятелства, водят до единствения възможен извод – че поддържаната от дееца теза относно намеренията му по отношение на отнетата вещ е единствено защитна и изцяло се опровергава от доказателствата. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Дауд е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел степента на обществена опасност на деянието, личната степен на обществена опасност на подсъдимия, както и останалите обстоятелства, имащи значение при определяне на наказанието и е наложил наказание, съответствуващо на закона. Настоящият състав намира, че така определеното наказание по вид и размер, отговаря на извършеното и ще осъществи в пълна степен целите на личната и генералната превенция на закона. Що се касае до направения довод за приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието, то същият е неоснователен, тъй като в случая не е налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Впрочем, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отменяване или изменяване на атакуваната присъда, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 от 19.01.2000 г., постановена по НОХД № 531/ 2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |