№ 229
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Георги Йовчев
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Дженерали застраховане“
АД, ЕИК **********, гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 против
решение № 58/08.12.2021г. на Силистренския окръжен съд, постановено по
т.д. № 87/21г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Х.. Р. Д.,
ЕГН ********** от с.Ч., община Дулово обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на получените от нея телесни увреждания
при ПТП от 18.09.2020г. в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху така уважената главница от 25.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. Въззивникът счита решението в
обжалваната част за неправилно поради постановяването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и за необосновано. Според него
съдът неправилно е ценил част от събраните по делото доказателства и
доводите на страните и не е разгледал в нужната пълнота възраженията му
срещу основателността на претенциите. В резултат на това е достигнал до
погрешни заключения относно основателността на исковете в така уважените
1
размери. Преди всичко не е изяснен механизмът на настъпване на процесното
ПТП, не е посочено какво нарушение на правилата за движение по пътищата
е извършил застрахованият водач на МПС, решение № 32 по НАХД 60/21г. на
РС Дулово не е прието като доказателство по делото по съответния ред. Не е
разгледано и възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Уваженият размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен и не
отговоря на реално претърпените от пострадалата болки и страдания, на
социалната и икономическа обстановка в страната, както и на утвърдената
съдебна практика. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и
вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани в
заявените размери. Претендират се разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищцата Х.. Р. Д. с ЕГН ********** от с.Ч., ул.“Люлин“ № 63, община
Дулово, обл.Силистра претендира от ответното застрахователно дружество
„Дженерали застраховане" АД, ЕИК ********* заплащане на сумата от 40
000лв обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на
получените от нея телесни увреждания при ПТП от 18.09.2020г., ведно с
лихвата за забава от датата на уведомяване на застрахователя (чл. 429, ал. 3
КЗ)- 25.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Предмет на настоящото въззивно обжалване е присъденото й
обезщетение в размер на 30 000лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната
в исковата молба фактическа обстановка :
С Решение No 32 постановено на 27.04.2021г. по АНД No 60/2021г. на
РС – Дулово, влязло в законна сила на 13.05.2021г., е установено, че на
18.09.2020г., около 11:00ч., на пътя в с. Ч. на кръстовището на ул. „Люлин” и
2
ул. „Лилия” ищцата Х.. Р. Д. като пешеходка пострадала при процесното
ПТП, причинено от водача на л.а. марка „Ауди”, модел „80” с peг. No СС 44
89 АК, управляван от Х. Ю. О., в следствие, на което ПТП получила средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата подбедрица, счупване на
голямопищялната кост на лявата подбедрица, обуславящо наличието на
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник. Според в.лице по
приетата СМЕ увреждането обусловило наличието на траен функционален
дефицит и не е представлявало пряка опасност за живота на ищцата.
Предприетото лечение включило вътреставна пункция с евакуация на около
60 мл. кръвениста течност, изписване на нестероидни противовъзпалителни
средства, имобилизация и оперативно лечение, което обаче не било
проведено поради страх от заразяване с Ковид -19. Възстановителният
период продължил около 6 месеца, след което функционалната активност на
увредения крайник се подобрила в оптимален вариант.
Безспорно установено е още, че гражданската отговорност на водача на
автомобила с марка „Ауди”, модел „80” с peг. No СС4489АК, е била
застрахована по ЗЗ „ГО“ при ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица с No BG/08/120000830117, валидна до 24.03.2021г.
При горната фактическа установеност настоящият състав споделя
извода на първоинстанционния съд за наличието на установени по делото
всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата морални болки и
страдания в резултат на процесното ПТП. Като неоснователни се преценяват
в тази насока оплакванията в жалбата. Противоправното поведение на водача
на автомобила е доказано с влязлото в сила решение по наказателното дело,
което на осн.чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието.
Основните спорни между страните въпроси, пренесени и пред
настоящата инстанция, се свеждат до определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение и до поддържаното във въззивната жалба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. В тази връзка съдът съобрази следното :
По отношение на приложимите критерии при определяне размера на
обезщетението е налице задължителна и константна съдебна практика, която
3
настоящият състав следва да приложи и в процесния случай.
Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, проведено лечение,
възстановяване и прогноза за заболяванията в резултат на ПТП. При
прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че
пострадалата е била в относително напреднала възраст, без данни за сериозни
физически или психически заболявания, непосредствено след инцидента е
изпитала силни болки и страдания, свързани с получената фрактура на левия
долен крайник. Според показанията на свидетеля Е. Д., син на ищцата,
ценени при условията на чл.172 ГПК, през възстановителния период от 6
месеца Х.ия е променила коренно начина си на живот, не е можела да
изпълнява ежедневните си семейни задължения, нуждаела се е от грижите на
близките си, дори и за задоволяване на елементарни хигиенни нужди. Според
експерта – медик оплакванията от болки в увредения крайник ще продължат
до края на живота й.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане
на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите
на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в
действащите през съответните периоди Наредби за задължителното
застраховане., както и размера на МРЗ за страната, който за 2020г. е 610лв.
Съобразявайки всички горепосочени критерии в тяхната съвкупност и
взаимовръзка настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 30 000лв
е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания от
ищцата, така и с практиката на касационната инстанция в подобни случаи,
поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
4
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата се поддържа и пред настоящата инстанция. То е направено
своевременно в отговора на исковата молба, но се явява недоказано. Въпреки
указаната в доклада по делото доказателствена тежест, искането за
назначаване на САТЕ не е направено нито в отговора на исковата молба, нито
в първото по делото заседание. Данни за съпричиняване от страна на ищцата
не се съдържат в събраните по делото доказателства – решение по АНД No
60/2021г. на РС – Дулово, свидетелските показания, констативния протокол за
ПТП и заключението на СМЕ. При това положение съдът намира, че
определеното застрахователно обезщетение не следва да бъде намалявано
поради съпричиняване.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на процесуалния
представител на въззиваемата страна адв.Т.К. Г. се присъжда
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер на 1 430лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/08.12.2021г. на Силистренския
окръжен съд, постановено по т.д. № 87/21г. в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК **********, гр.София,
бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 да заплати на адв. Т.К. Г. от САК сумата от
1 430лв – адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за въззивната
инстанция в размер на 1 430лв съобразно уважената част на иска.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5