№ 74
гр. Кюстендил, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500515 по описа за 2022 година
В. А. К., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника адв. В. И. от КАК, с
адрес: *****, обжалва Решение №190 от 25.11.2021г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1395/2021 г. по описа на същия съд.
С оспорвания съдебен акт районният съд е отхвърлил като неоснователен иска на В.
А. К., встъпил като правоприемник на починалия в хода на производството ищец – Р.Й.С.,
срещу Р. К. А. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт ***** за имот, представляващ ½ идеална част от
сграда с идентификатор №1 в ПИ с №68789.607.189, находящ се в ***, ведно с 101/301 ид.
част от дворното място; респ. В. А. К. е осъден да заплати на Р. К. А. 300 лева деловодни
разноски.
С посоченото решение е отхвърлен и насрещният иск, предявен от Р. К. А. за
трансформиране на задължението му да осигури спокоен и нормален живот на Р.Й.С. до
края на живота й, както и да я гледа при болест и нужда, да й предоставя храна и отопление,
произтичащо от процесния договор, в задължение за заплащане на издръжка по 100 лева
месечно, считано от датата на узнаване на задължението – 21.10.2020 г. до отпадане на
забавата от страна на кредитора или до настъпване на обективни и законни предпоставки за
нейната промяна или прекратяването й. Първоинстанционното решение относно
отхвърлянето на насрещния иск не е обжалвано и не е предмет на въззивната проверка.
С определение № 56 от 03.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 518 по описа за 2021 г.
на КнОС, е прекратено производството по делото, като същото е върнато на РС - Дупница за
връчване на препис от Решение № 190 от 25.11.2021г. на РС – Дупница, постановено по
гр.д.№1395/2021 г. по описа на същия съд на конституираната като страна помощник на
ответника Н.А.М. – законен наследник на починалата в хода на първоинстанционното
производство ищца Р.Й.С..По делото е представено удостоверение за наследници на
1
починалата страна Н.А.М., от което се установява, че нейни законни правоприемници са
сина й Я. Л. М. и Д. Л. М.а – дъщеря на починалата. На последните е връчен препис от
въззивната жалба, при което съдът намира, че жалбата е надлежно администрирана.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на решението на районният съд,
породена от неговата незаконосъобразност. Сочи и извършено от районния съд процесуално
нарушение в производството по чл.140 ГПК отнасящо се към неправилно разпределение на
доказателствената тежест и неотделяне на спорните от безспорните обстоятелства.
Неправилно било разпределено в тежест на ищеца да докаже неизпълнението на договора от
страна на ответника, доколкото то косаело установяване на отрицателен факт. Базирайки се
на Тълкувателно решение №6 от 15.07.2015 г. по тълк. дело №6/2013 г. счита, че в тежест на
ответника е следвало да се укаже да установи факта на изпълнението, въз основа на който се
основават неговите възражения. Пояснява, че след смъртта на приобретателя по сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, задължението за
обезпечаване на дължимите грижи и издръжка спрямо прехвърлителя, преминава върху
неговия универсален правоприемник – в случая ответника Р. К. А.. Доколкото ответникът
не оспорвал, че нито той, нито неговия праводател, са предоставяли издръжка и гледане на
ищцата, то съдът следвало да отдели този факт като безспорен. Неправилността на
обжалвания съдебен акт се свърза и с неправилно установените от съда факти, а именно, че
ответникът не познавал ищцата, което обстоятелство било опровергано от показанията на
свидетелите И.Д. и Д.В.. Изтъква се, че макар да не е необходимо установяване факта на
изпадане в забава на длъжниците, ищецът е доказал, че ответникът Р. А. е бил уведомен и е
знаел за сключения договор. Алтернативно се въвежда довода, че кредитора по този вид
договор няма задължението да уведомява наследниците на длъжника за съществуването на
неговите задължения, в каквато насока била и константната практика на ВКС.Акцентирайки
на алеаторния характер на процесния договор, въззивникът счита, че когато нуждата на
кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице
неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право на разваляне на целия договор.
Неполагането на изискуемите грижи се доказало в процеса посредством събраните гласни
доказателства на свидетелите И.Д. и Д.В.. Оспорва се твърдението, че поради доброто
здравословно състояния на прехвърлителката, тя не се е нуждаела от издръжка и гледане.
Тези грижи бил полагани от другия син на Р.С. – настоящия ищец В. К. и неговата съпруга.
Оспорва се като неправилно и твърдението, че на ответника Р. А. не е бил предоставен
достъп до имота, за да може да изпълни своето задължение. Опитът на А. да изпрати
издръжка на неговата баба, се приема за ирелевантен към факта на неизпълнението, което не
можело да бъде преодоляно с последващо изпълнение.
По изложените доводи се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.По
същество въззиваемият Р. А. изразява становище за неоснователност на жалбата ,
претендирайки и разноски.
Кюстендилският окръжен съд счита, че жалбата е допустима, като подадена в срок,
от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
По същество, въззивният съд намира жалбата за частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е бил предявен от Р.Й.С. от гр.Д. иск за разваляне на
договор за издръжка и гледане , обективиран в нотариален акт Нотариален акт ***** за
имот, представляващ ½ идеална част от сграда с идентификатор №1 в ПИ с №68789.607.189,
находящ се в ***, ведно с 101/301 ид. част от дворното място.Страни по договора са били
Р.С. като прехвърлител и приобретател – нейният син К. А. К., като сделката е изповядана
на 15.02.1989г., а страните са постигнали договореност приобретателят да поеме задължение
за издръжката и гледането на прехвърлителката пожизнено, като й осигури спокоен и
2
нормален живот- с квартира, храна, облекло,осветление и отопление, грижи при болест и
немощ,било лично или чрез трето лице.
За останалата 1/2 ид.част от сградата е бил сключен договор за покупко-продажба ,
оформен с нотариален акт №192,т.III, д.№1340/1986г., със страни Р. С. - продавач и купувач
сина й В. А. К.. Двамата приобретатели по сделките са посочени като съсобственици при
равни права по отношение на сградата по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г.-видно от скица –л.7 от делото.
Ищцата Р. Й.а е починала в хода на първоинстанционното производство, на ***
Видно от удостоверение за наследници №1666/ 29.03.2021г., първоначалната ищца
след смъртта си е оставила за законни наследници свои низходящи- дъщеря Н. М.а и син В.
К., и по право на заместване – своя внук (въззиваемият) Р. К. А.- последният – син на
починалия преди наследодателката неин син К. А. К., починал на 10.11.2013г.
От сина й В. А. К. е депозирана писмена молба вх.№9012 от 30.11.2020г., с която
същият е поискал да бъде конституиран като ищец в качеството си на правоприемник на
своята майка.Другата наследница на първоначалната ищца Н. А.а не е заявила становище по
иска, каквото липсва и от нейните наследници по закон Я. Л. М. и Д. Л. М., след като А.а е
починала на 19.11.2021г. (срвн.удостоверение за наследници №3736 от 30.05.2022г.-л.88 от
гр.дело №1395/2020г.на ДнРС).
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като от
показанията на свид.И.Д. се установява, че същата като съсед има пряко наблюдение от
около четири години преди смъртта на Р. за битието на последната, която била в добро
състояние за годините си, но последния месец преди смъртта била на легло, а за нея се
грижели други, не и задължените по процесния договор.Същата споделяла със свидетелката
за сина си К., че бил алкохолик и въобще не се грижел за нея, а на поклонението по повод
смъртта му ищцата Р.С. била изблъскана от внука си Р., който й заявил, че не желае да има
нищо общо с нея и тя казала, че съжалява, че е сключила този договор, прехвърляйки
половината имот . Свидетелката посочва, че другият син на Р., който живеел в етаж от
новата къща в парцела, й осигурявал добра храна, полагал е необходимите грижи и е
осигурявал нейните потребности за жена на осемдесет и няколко години, като свид.Д. сочи и
, че никога не е виждала ответника, който свидетелката познава визуално, при баба му Р..
От своя страна, другата свидетелка Д.В.-бивша съпруга на ответника по иска,
посочва, че Р. А. не е поддържал контакти със своя баща, а е отгледан от майка
си.Роднините му по бащина линия също не са го търсели и канили, като едва е бил
разпознат при отиването на поклонението в къщата, където баща му е живял заедно с майка
си, но свидетелката не знае Р. да е ходил в къщата при баба си, нито самият той да е правил
опити да контактува с роднините си по бащина линия.СвидВ. уточнява, че едва след като е
получил препис от исковата молба , ответникът е ходил в къщата с още един човек, но
никой не му е отворил, и тогава е пращал някаква сума.В тази връзка е представен и бон ,
издаден от „Български пощи“ с дата 17.11.2020г., за приемане на паричен превод в полза на
ищцата Р.С. за сумата 100лв. с посочен подател Р. А. (датата на връчване на ответника на
препис от исковата молба е 21.10.2020г.-видно от съобщение, приложено на л.16 от
първоинстанционното дело).
Предвид изложеното, въззивният съд намира от правна страна следното:
Касае се за поето задължение за издръжка и гледане без изрична конкретизация в
договора, т.е.за осигуряване на нормален стандарт на живот, необходима издръжка и
осигуряване на грижи за здравословното състояние, каквито и когато се налагат.
Изпълнението, както и неговото приемане подлежат на доказване от задължените
приобретатели по договора за издръжка и гледане .С оглед наведените доводи за неправилно
разпределена в процеса доказателствана тежест, и съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС относно уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/
въззивно обжалване, КнОС е посочил на страните , че дейността на въззивния съд не е
повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което
3
втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални
действия, а надгражда върху тях. Съдът е счел за нужно да конкретизира доказателствената
тежест на страните в производството, посочвайки в т.ч. и, че ответникът следва да установи
своевременно изпълнение на поетите задължения за издръжка и гледане.
Грижата от страна на длъжника обективно не съответства на необходимостта, както в
случая.Чрез гласните доказателства се констатира, че изпълнение не е било реализирано и
до смъртта на приобретателя по договора и наследодател на ответника , каквато не е
осъществена и в последствие, а за нуждите на прехвърлителката са се грижели други лица(в
т.ч.другият й син).За необходимите грижи в пълния им обем покана не е била необходима,
нито отсрочка или опрощаване са били дадени приживе от кредитора. Не е липса на
съдействие, нито възпрепятства изпълнението поведение на кредитор, който приема
ежедневните грижи за здравето си от други лица- изрично срвн.решение № 50169 от
2.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2021 г., III г. о., ГК.В цитираното решение се сочи още,
че кредиторът по алеаторния договор не е длъжен да манифестира прехвърлителната сделка,
респ.след като е сключена, естеството на изпълнението на насрещната страна е договорено
явно и по своите обективни характеристики, то се изпълнява по явен начин. Определящо за
дължимото поведение в случая е също така явното съдържание на сключения
договор.Ответникът , освен това, е пряк наследник(призван към наследяване) на
приобретателя по договора, който договор е подлежал на вписване, като данни относно
собствеността са били отразени и в кадастралните карти и кадастралните регистри.
На следващо място, обаче, както е изяснено и в ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС,
наследниците на кредитора – прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за
издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им
права, произтичащи от наследяването.
Наследниците на починалата прехвърлителка по алеаторния договор не са
необходими другари по иска за разваляне на договора. Всеки от тях наследява съответна
част от потестативното право на разваляне на договора и може да го упражни самостоятелно
и независимо от другите /в този смисъл –решение по гр. д. № 2958/09 г. на IV ГО ; решение
по гр. д. № 146/03 г. на I първо ГО , както и решение № 109 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1991/2013 г., III ГО и др.
В случая своите права е упражнил само въззивникът В. К. и постановеното по делото
решение следва да касае само неговите права, които, съгласно чл.5,ал.1 ЗН, са в размер на
1/3 ид.ч.от прехвърления имот, до който размер- след отмяна , искът по чл.87,ал.3 ЗЗД ще
бъде уважен.В останалата част решението следва да бъде обезсилено, а производството –
прекратено.
При този изход на спора , както и съобразно списъците по чл.80 ГПК и приложените
доказателства за извършването им- на въззивника се дължат разноски по компенсация в
размер на 408,33лв., а на въззиваемия – 500лв.общо за двете инстанции.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №190 от 25.11.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д.№1395/2021 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на В. А.
К., ЕГН **********, с адрес: *****, в качеството му на правоприемник на ищцата Р.Й.С.,
ЕГН **********, починала на ***(в хода на първоинстанционното производство), предявен
срещу Р. К. А. от гр.Д.,ЕГН **********, за разваляне на договор за прехвърляне на
4
недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт ***** за имот,
представляващ ½ идеална част от сграда с идентификатор №1 в ПИ с №68789.607.189,
находящ се в ***, ведно с 101/301 ид. част от дворното място – до размер на 1/3 ид.част,
както и в частта, в която В. А. К.,с посочени данни, е осъден да заплати на Р. К. А., с
посочени данни, разноски в размер на 300лв.; като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договора за издръжка и гледане от
15.02.1989г., обективиран в Нотариален акт ***** за имот, представляващ ½ идеална част от
сграда с идентификатор №1 в ПИ с №68789.607.189, находящ се в ***, ведно с 101/301 ид.
част от дворното място , сключен между Р.Й.С., заместена на осн.чл.227 ГПК от
правоприемника й В. А. К.(с посочени данни)- от една страна, и от друга Р. К. А., до размер
на 1/3 ид.част .
ОСЪЖДА Р. К. А. (с посочени данни), да заплати на В. А. К. (с посочени данни)
разноски по компенсация в размер на 408,33лв.за двете инстанции.
ОСЪЖДА В. А. К.(с посочени данни) да заплати на Р. К. А. (с посочени данни),
разноски по компенсация в размер на 500лв.за двете инстанции.
ОБЕЗСИЛВА Решение №190 от 25.11.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено
по гр.д.№1395/2021 г. по описа на същия съд, в останалата част, в която е уважен
посоченият иск по чл.87,ал.3 ЗЗД– т.е.над 1/3 ид.част , И ПРЕКРАТЯВА производството в
същата част.
В частта относно насрещния иск решението по гр.д.№1395/2021 г.на ДнРС не е
обжалвано.
Настоящото решение на ОС – Кюстендил може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5