РЕШЕНИЕ
№ 1516
гр. Велико Търново, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101048 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
13.03.2022г. е настъпила авария на ВиК инсталацията в притежаваното от ответника ателие,
намиращо се в жилищна сграда *, като е последвал теч на вода в банята на *, който е довел
до имуществени щети по тавана и стените на помещението. Ищецът изтъква, че в
качеството на застраховател по договор за застраховка *по отношение на посочения
апартамент, е образувал застрахователна преписка * за причинените вреди, които е оценил
на 1665 лв. и е изплатил на собственика на имота. Навеждат се доводи, че отговорността за
причинените вреди съгласно чл. 50 от ЗЗД е на собственика на ателието като на основание
чл. 410 от КЗ застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало
право да претендира от ответника платеното застрахователно обезщетение. Твърди се, че за
претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№54/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено
възражение. Изтъква се, че сумата от 1665 лв. е дължима, поради което се отправя искане до
съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция като счита същата за неоснователна. Изтъква, че вредите са
настъпили от авария на ВиК инсталацията в намиращото се до имота му сервизно
помещение, което представлява обща част в сградата. С оглед гореизложеното, отправя
искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 21.12.2021г. между ищеца и * е сключен договор за застраховка * по отношение на
недвижим имот, представляващ апартамент *, със срок на действие от 22.12.2021г. до
21.12.2022г. П. Х. П. бил собственик на намиращото се на шестия етаж в същата сграда
ателие *. На същия етаж било обособено и самостоятелно санитарно помещение, намиращо
се над санитарното помещение в жилището на застрахованото лице. На 13.03.2022г. *че по
част от тавана и стените в банята на апартамента * има мокри петна. Последвало
уведомяване на сина на ответника за наличие на авария в сервизното помещение на шестия
етаж като след отстраняването й разпространението на теча било преустановено. На
15.03.2023г. за настъпване на застрахователното събитие е уведомен ищецът като
застрахованото лице посочило, че течът е възникнал от авария на ВиК инсталацията в
таванското помещение на ответника. След образуване на застрахователната преписка за
причинените вреди, застрахователят извършил оглед на увреденото помещение и ги оценил
на 1665 лв. На 25.03.2022г. той платил сумата по банкова сметка на собственика на имота, а
на 04.01.2023г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, във
връзка с което е образувано частно гражданско дело №54/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането като на 06.01.2023г. издал заповед
за изпълнение, спрямо която е подадено възражение. От заключението на допуснатата
съдебно - техническа експертиза се установява, че в ателието на П. П. няма ВиК инсталация
и санитарно помещение, а общото санитарно помещение на същия етаж не граничи с него.
Вещото лице е констатирало, че причина за настъпване вредите в застрахованото жилище са
възникнали течове от лошо уплътнение или спукване на PVC връзка от канализационния
клон, който свързва монтираното тоалетно седало в общия санитарен възел на таванския
етаж с вертикалния канализационен клон на канализационната мрежа в западното крило на
сградата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните не се оспорват обстоятелствата свързани с наличието на договор за
застраховка относно процесния апартамент, настъпването на застрахователното събитие,
размера на вредите и изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице.
Не се оспорва и че към момента на настъпване на застрахователното събитие П. П. е бил
собственик на ателие, намиращо се над застрахованото жилище, като спорният въпрос е
дали вредите са настъпили от имота му. От събраните доказателства се установява, че течът
в апартамента е причинен от авария на ВиК инсталацията в санитарното помещение на
шестия етаж в сградата, което е самостоятелно обособено извън ателието на ответника, не е
негова индивидуална собственост и по предназначението си служи за общо ползване.
Поради изложеното се достига до извод, че източникът на вредите е извън имота на П. П.,
2
поради което не са налице предпоставки за ангажиране на регресната му отговорност пред
застрахователя, а претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от
Кодекса за застраховането е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 200 лв., представляващи направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице. Процесуалният представител на ответника е предоставил
безплатно адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б. Г. сумата от 466,50
лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу П. Х. П. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, относно
установяване съществуване на вземането от 1665 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и пет
лева/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка * за причинени щети на *, от настъпила на
13.03.2022г. авария на ВиК инсталация в ателие, представляващо самостоятелен обект в
сграда *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №21
от 06.01.2023г. по частно гражданско дело №54/2023г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Осъжда*, да заплати на П. Х. П. с ЕГН: ********** от *, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *,
сумата от 466,50 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №54/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4