РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330100938 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от К. С. П. против Община Асеновград и
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *******, находящ се в гр. А., ул. „С.“ № **, с предназначение
за обществено хранене, на две нива с площ от 244 кв.м. Твърди, че през месец
февруари 2020 г. започнала да избива стена от външните стени от към ул. „К. с.“, а
в последствие да капе вода от окачения таван на подземното ниво на обекта.
Ищцата незабавно взела мерки, като първо било спряно захранването с вода на
цялата сградна водопроводна инсталация, което обаче не довело до
преустановяване на течовете. Били извикани служители на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, които посетили сградата, направили оглед вътре и отвън, но
не намерили решение на проблема. Ищцата за своя сметка възложила на
дружеството „М.“ ЕООД да започне разкопаване на част от тротоарната настилка
пред входа, като се достигне до дълбочина около 1,5 м. При извършените работи
не бил констатиран теч от отвеждащата тръба от водосточните тръби, а бил открит
участък от бетонова канализационна тръба и оттам под напора се изливала вода в
1
изкопа и към основите на сградата и заведението. Тръбата била затапена с бетонов
разтвор и изливането на вода към основите на сградата спряло, а от там и течът в
заведението. За установяването и отстраняването на причините за течовете
ищцата за своя сметка осигурила изпълнението на следните дейности: разваляне
на тротоарни плочки с площ от 5 кв.м., направа на изкоп и обратно засипване с
обем 3,80 куб.м., възстановяване на тротоар с тротоарни плочки с площ от 5 кв.м.,
за което заплатила сумата от общо 550 лв. Вследствие на течовете, причинени от
посочената тръба, в имота на ищцата настъпили следните повреди: На първо
подземно ниво били увредени 25 броя пити на окачения таван, както и
облицовъчен куфар от гипсокартон около колона и плот на диджея за светлинни
ефекти. С петна и бял мухъл били и предстенни обшивки от гипсокартон от
външни стени към улицата с латексово покритие, на стената при стълби, при
климатика. Ватата за топлоизолация под гипсокартона била влажна и следвало да
се подмени. Мокетът при стълбите и при моста бил покрит с бели петна и бил
влажен. На второто долно ниво имало петна и мухъл по предстенни обшивки от
гипсокартон с посочените в исковата молба размери. Увреден бил дървен плот
около колона, дървен гръб за латексовата боя по тавана. Намокрени били две
аварийни осветителни тела и бутон за противопожарната известителна
инсталация. Имало мухъл в помещението и била овлажнена електрическата
инсталация около мястото на диджея. За отстраняване на описаните повреди било
необходимо и били извършени ремонтни дейности на обща стойност 4550 лв., за
материали и труд. От настъпилата авария ищцата претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за откриване и отстраняване на повредата, както и в
разходите за отстраняване на повредите по самия имот. Претърпяла и
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - пропускане на реалната
възможност да реализира доходи от отдаване на имота под наем по договор от
01.02.2020 г. с „Т.**“ ООД, прекратен по взаимно съгласие на 10.05.2020 г. Тези
вреди се намирали в причинна връзка с аварията на водопреносната мрежа, тъй
като ищцата имала сключен договор за наем с трето лице при уговорена наемна
цена от 1400 лв. на месец, но до предаване на имота на наемателя и плащане на
наемна цена не се е стигнало, поради това, че състоянието на имота правило
невъзможно ползването му по предназначение за обществено хранене. За това
ищцата претендира обезщетение за това, че не е могла да реализира доходи за
периода от шест месеца от 01.03.2020 г. до 31.08.2020 г., когато е следвало да
получи сумата от общо 8400 лв. Вредите, настъпили от авариралата тръба,
представляваща част от водостопанските системи и съоръжения, намиращи се в
2
гр. А., за която отговаряли общината и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.
Двамата ответници следвало да заплатят солидарно на ищцата претърпените от
нея вреди в размер на 5100 лв., представляващи обезщетение за нанесени
имуществени вреди по отношение на притежавания от ищцата самостоятелен
обект в сграда в гр. А., ул. „С.“ № **, както и сумата от 8400 лв., представляваща
пропуснати ползи от отдаване под наем на имота вследствие аварирала част от
водностопанските системи и съоръжения, намиращи се в гр. А., ул. „К. с.“.
Претендира присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Асеновград, със становище за неоснователност на предявения иск.
Намира, че общината не следва да носи отговорност за вредите, претърпени от
ищцата, тъй като липсвала причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Излага твърдения, че общината е член на Асоциация по ВиК на обособената
територия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и като такъв е сключила
договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
28.01.2016 г., в сила от 01.04.2016 г. Съгласно този договор изключителното
ползване на предоставените публични активи и тяхното стопанисване и
поддържане е в изключителните права на ВиК ЕООД. Предвид изричните клаузи
в посочения договор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предоставен
безпрепятствен достъп до всички земи, съоръжения и инфраструктура в
обособената територия, общинска собственост. Поради това легитимиран да носи
отговорност е само ВиК ЕООД гр. Пловдив. Намира, че искът не е доказан и по
своя размер. Оспорва изцяло представения договор за наем, тъй като същият
представлявал частен документ и нямал доказателствена стойност по отношение
на датата на подписването му. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със становище за неоснователност на
предявения иск. Възразява срещу размера на претендираните имуществени вреди.
Оспорва изложените фактически твърдения, че ищецът сам е поправил източника
на вредите, като наел фирма да изпълни затапването на канална тръба. Твърди, че
на 17.02.2020 г. при **** в район А. на ВиК ЕООД постъпил сигнал за теч в
сграда бивш *** **** Д.. На следващия ден екип със специализиран уред за
3
установяване на течове под земята посетил мястото на евентуалната авария, но не
бил открит теч от тръбите поради спукване. Затова на следващия ден била заявена
специализирана машина за отпушване на канали, която извършила съответната
манипулация. След получен сигнал след няколко седмици, че подмокрянето
продължава, на 16.03.2020 г. започнали изкопни работи пред имота на ул. „К. с.“ в
гр. А., като се установило, че след така наречения „в. ц.“ на гр. А., приключил на
30.10.2019 г. старата улична канализационна мрежа на ул. „К. с." не била заустена
в новата канализационна шахта на подменената канализация по ул. „С.“, а в тази
шахта е заустена само канализационната тръба на ул. „В.“. Установено било, че
течът е именно от този незатапен и незаустен в канализационната мрежа клон. На
същия ден след установяване на проблема, канализацията на ул. „К. с.“ била
заустена в шахтата, а оттам и в канализацията по ул. „С.“, като едновременно с
това е подменено е сградното канализационно отклонение на сградата и частта от
водопровода. Предвид изложеното намира, че не следва да отговаря за
претърпените вреди, доколкото отговорна за това е Община Асеновград и/или
избраният от нея изпълнител „Джи Пи Груп“ АД и/или избрани от общината
надзор на строежите, а също и доколкото ищецът не е отстранил сам теча.
Поддържа, че течът в имота на ищцата бил в резултат на извършения проект за
рехабилитация и изграждане на канализационната мрежа на гр. А., поради което и
не бил пасивно легитимиран да отговаря по иска. Намира, че представеният
договор за наем и анекси към него били антидатирани и съставени единствено за
целите на процеса. Оспорва достоверната дата и съдържанието на договора, както
и на анекса и споразумението към него. Намира, че предвид Закона за
извънредното положение за част от процесния период на търсеното обезщетение
наемателят е нямало как да работи като заведение за обществено хранене.
Предвид изложените твърдения моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на сторените разноски.
В проведеното на 24.11.2021 г. открито съдебно заседание е направено
изменение на размера на предявения иск за обезщетение за претърпени
имуществени вреди на основание чл.214 ГПК. Ищцата е направила изменение на
размера на иска чрез неговото увеличаване, като същият да се счита предявен за
сумата от 9712,57 лв., от която 588 лв. – разходи за откриване и отстраняване на
повредата по разваляне на тротоар, направата на изкоп и обратно засипване, както
и възстановяване на тротоара, и сумата от 9124,57 лв., представляваща разходи за
отстраняване на повредите по имота. Така заявеното изменение на размера на
исковата претенция е прието с протоколно определение от 24.11.2021 г.
4
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, рег. №
****, дело № ***/ ***** г., вписан в СВ А. под акт № **, том **, вх.рег. № ****/
*****г. се установява, че К. С. П. е придобила собствеността по отношение на
СОС с идентификатор № *****, находящ се в гр. А., ул. „С.“ № **, етаж *,
предназначение: за о. х., на две нива, с площ от 244 кв.м.
С договор за наем на недвижим имот от 01.02.2020 г., сключен между К. С.
П., в качеството й на наемодател и „Т.**“ ООД, в качеството на наемател, е
отдаден под наем процесния недвижим имот за срок от 3 години, считано от
01.03.2020 г. Уговорена е наемна цена в размер на 1400 лв., платима до 5-о число
на текущия месец.
С анекс от 01.03.2020 г. между страните по наемния договор, се изменя
началната дата на действие на договора, а именно – от 01.04.2020 г.
Със споразумение от 10.05.2020 г. между страните по договора за наем,
същият се прекратява по взаимно съгласие, считано от подписване на
споразумението.
По делото е представена независима експертиза от дата 12.11.2020 г.,
съгласно която двама специалисти са извършили оглед на имота на 26.06.2020 г. и
са констатирали увредите.
С разрешение за ползване № ДК-07-Пд-197/ 18.10.2019 г. е разрешено
ползването на строеж „Проект за рехабилитация на водоснабдителната и
канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. А., Б.“, Подобект: Гл.клон
V /ЛОТ 300 и ЛОТ - № 900/, Гл.клон IV /ЛОТ 400 и ЛОТ 300/, гл.клон III /ЛОТ
400/, гл.клон I /ЛОТ 500/, гл.клон Х /ЛОТ 550/, гл. клон II /ЛОТ 600/, гл.клон VIII
/ЛОТ 700/, гл.клон IX /ЛОТ 800/.
С разрешение за ползване № ДК-07-Пд-199/ 18.10.2019 г. е разрешено
ползването на строеж „Проект за рехабилитация на водоснабдителната и
канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. А., Б.“, Подобект:
Реконструкция и модернизация на канализационната мрежа – Лот 100, Лот 200,
Лот 500 и Лот 600, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа – Лот 500 и
Лот 600 на гр. А..
По делото са представени листове за получени сигнали от граждани по
диспечер от дата 17.02.2020 г. и от дата 19.02.2020 г.
5
Представена е извадка от „Проект за рехабилитация на водоснабдителната и
канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. А.“, Главен клон II (ЛОТ
600), канализационен колектор ЛОТ 600: второстепенни клонове (л.176-198 от
делото).
Представен е и договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на
ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги от 28.01.2016 г., сключен между „Асоциация по ВиК на
обособената територия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. П.“ и
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. П..
По делото е прието заключението на СТЕ на в. л. П.. За да отговори на
задачите на експертизата, в. л. е извършил оглед на процесния имот на дата
13.05.2021 г., който е с предназначение „за о. х.“. Входът на заведението е от
***** фасада на сградата на ул. „К. с.“. При извършения оглед от в. л. в процесния
имот са констатирани следи от прониквали течове, отразили се по стени, тавани и
мебелировка и на двете нива на обекта. Констатира се извършването на ремонтни
дейности, свързани с отстраняване на последиците от наводнението, като подмяна
на компрометираните стенни облицовки от гипсофазерни плоскости на метална
конструкция и минерална вата; тяхното шпакловане и боядисване. Подмяна на
дефектирал токов кръг на контактите на ремонтираните участъци от стенните
облицовки. Все още са налични актуални участъци с тъмни плесенни образувания
(мухъл) по неотремонтираните участъци от стените, окачения таван, облицовките
и мебелировката в обекта. Причина за вредите в процесния обект е затапен стар
канализационен клон на ул. „К. с.“, който не е бил обхванат при последваща
подмяна на участък от уличната канализация на ул. „В.“. На 16.03.2020 г.
служители на ВиК започват изкопни работи пред процесния имот на ул. „К. с." в
гр. А. и са установили, че след извършено строителство по обект „Проект за
рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа за изграждане на
ПСОВ за гр. А.“, приключил на 30.10.2019 г., не е бил заустен канализационният
участък по ул. „К. с.“ в новата на канализационна шахта на подменената
канализация на ул. „В.“. Установено е, че течът в имота на ищеца е именно от
този затапен, но незаустен в канализационната мрежа клон. На 16.03.2020 г.
след установяване на проблема, канализацията по ул. „К. с.“ е била заустена в
новоизградената ревизионна шахта по ул. „В.“, а от там и в новата канализация по
ул. „С.", като едновременно с това е било подменено и сградното канализационно
отклонение на сградата и частта от водопровода, която е било възможно да се
подмени от направения изкоп.
6
В. л. дава заключение за това какви строително-монтажни работи следва да
се извършат в процесния имот, за да се отстранят вредите от наводнението, а
именно: сваляне на компрометираната от наводнението вътрешна облицовка с
гипсокартонени плоскости и мазилка, със събиране на отпадъците, на площ от 80
кв.м.; извършване на противоплесенна обработка на подове, стени и тавани, на
площ от 400 кв.м.; доставка, демонтаж и монтаж на минераловатни пана с размери
600/600 мм за растерния окачен таван на площ от 10 кв.м.; подмяна на повреден
токов кръг от ел. инсталацията и прозвъняването й – монтиране на 10 бр.
контактни излази зад гипсокартон до 8 м с кабел, с включени материали и
проводници; облицовка на стени с гипскартон на лепило при ремонти на площ от
20 кв.м.; облицовка на стени с гипскартон на метална конструкция и
топлоизолация, при ремонти на площ от 50 кв.м.; защитно покриване на врати,
прозорци и мебели преди боядисване на площ от 200 кв.м.; грундиране с латексов
грунд на площ от 330 кв.м.; боядисване с цветен латекс двукратно при ремонти на
площ от 330 кв.м.; подмяна мокет при ремонти на площ от 20 кв.м.; ремонт пулт
диджей и дървен плот при колона; промяна на две осветителни аварийни тела
(„Еxit”); подмяна на ръчен пожароизвестител (бутон) “FD3050” за
пожароизвестителната инсталация; изхвърляне на строителни отпадъци. Средната
пазарна стойност на необходимите СМР за отстраняването на нанесените щети от
прониквали течове в заведението за о. х. на адрес: гр. А., ул. „С.“ № **, е в размер
на 12999,23 лв. с ДДС, от които 3642,95 лв. с ДДС само за материали и 9356,28 лв.
с ДДС само за труд. Подробна количествено-стойностна сметка на необходимите
СМР по вид и количества за отстраняване на нанесените щети от прониквали
течове от уличната канализация в имота са посочени в Приложение № 1 към СТЕ.
Средната пазарна стойност на СМР, свързани с разваляне на тротоар от базалтови
плочи с площ от 5 кв.м., направа на изкоп и обратно изсипване с обем 3,80 куб.м.,
възстановяване на тротоар с тротоарни плочи на площ от 5 кв.м. е в размер на
837,97 лв. с ДДС, от които 287,87 лв. с ДДС за материали и 550,10 лв. с ДДС за
труд.
В. л. установява, че заустването в шахтата в подземния канализационен
участък по ул. „В.“, е извършено по-късно – на 16.03.2020 г., когато служители на
„ВиК“ ЕООД започват изкопни работи по уличното платно през процесния имот
на ул. „К. с.“ в гр. А.. Извършеното строителство по проект „Проект за
рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждане на
ПСОВ на гр. А.“ е било приключило на 30.10.2019 г.
От приложените по делото съгласувани проекти от *** **** на Община
7
Асеновград на 27.04.2017 г. и докладите от надзорника не е отбелязано къде и как
е следвало да се заусти канализацията по ул. „К. с.“ към новоизградената
канализация по ул. „С.“. Съществуващата улична канализация по ул. „К. с.“,
следвайки естествения наклон на терена, би следвало да се заусти в МРШ6,
ситуирана на кръстовището на ул. „В.“ и ул. „К. с.“ и от там към РШ 1585 по ул.
„С.“. Такова включване въобще не е предвидено по проект , предвид
заложения Типов детайл на МРШ6 – тип 1 и съответно не е било извършено от
строителя.
По делото за събрани гласни доказателствени средства. От показанията на
св. В. Д. С. се установява, че е посетила процесния имот в началото на 2020 г., тъй
като **** й е ***** собственик и упр. на дружеството, което е искало да наеме
същия. Изяснява, че когато отишла в имота установила, че същият е на много
добро разположение, но има нужда от сериозен ремонт, тъй като имало
натрапчива миризма на влага, следи от мухъл от течове. Уговорили се с ищцата,
че тя ще направи ремонт на помещението, преди да го наемат . Дълго време след
уговорката за извършване на ремонт, такъв не бил направен, поради което
договорът за наем бил прекратен. Св. установява, че дружеството на **** й
извършвало дейност във връзка с коктейлни барове, но поради обявяване на
извънредното положение в страната през 2020 г., обектите били затворени.
От показанията на св. К. Л. Х. се установява, че от ***** г. е в наемни
правоотношения с ищцата, като наела жилище на адрес: гр. А., ул. „С.“ № **, ет.
*, ап. *. Когато се е случил инцидентът със заведението на ищцата през зимата на
2020 г. св. е видяла ищцата и е посетила обекта, като е констатирала влага.
Няколко дни след това започнал ремонт, бил направен изкоп на пътното платно.
Наводненото помещение преди е било ползвано за дискотека, но откакто св. се
нанесла в имота през 2019 г. не е работило, било затворено.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от
правна страна:
По правната квалификация на предявения иск :
Съдът е сезиран с осъдителен иск, с който ищцата претендира обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди. За обезщетяване на вредите от
непозволено уреждане на разположение на ищеца са исковете по чл.45 ЗЗД до
чл.50 ЗЗД, като всеки от тях предвижда различен фактически състав на
отговорността, но в основата на всички състави е принципната забрана да не се
8
вреди другому. За разграничаване на отговорността по чл.45 ЗЗД (чл.49 ЗЗД) и
чл.50 ЗЗД са дадени задължителни разяснения в ППВС № 17/ 1963 г., допълнено с
ППВС № 4/ 1975 г., т.3. За разлика от хипотезата на чл.45 ЗЗД (чл.49 ЗЗД), при
която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца –
допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на
вещта, отговорността по чл.50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите да
настъпили поради свойствата на самата вещ, без виновно поведение при
ползването й. Отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и когато не съществува
техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. В ППВС № 4/
1975 г., т. 3 изрично е посочено, че отговорността на собственика на дадена вещ
за произлезлите от нея вреди, а също и отговорността на лицето, под чийто надзор
се намира, е основана главно на обстоятелството, че техниката на производството
изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството. В този
изричен смисъл – решение № 367/ 12.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1140/
2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г. по гр.д. № 1263/ 2016 г.,
ВКС, III г.о. и др. В решение № 309/ 04.06.2014 г., постановено по гр.д. № 1354/
2012 г. на ВКС, се приема, че отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и в случаите,
когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли
вредите. В правната доктрина се приема също така, че отговорността по чл.50 ЗЗД
има субсидиарен характер, тъй като е безвиновна, обективна и е в противоречие с
основния принцип, че без вина няма отговорност. Затова тази отговорност се
изключва, когато може да се приложи отговорност за вреди, причинени от лично
виновно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД. В последния случай вещта е
средство, чрез което виновното човешко поведение причинява вредите. В
действителност, в ППВС № 17/ 1963 г. е допусната възможност на едновременна
отговорност по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Такава възможност е налице в случаите, когато
има съпричиняване от вещта и от действащото лице независимо едно от друго,
когато вредите от вещта могат да настъпят и са настъпили без въздействието от
виновно поведение на дееца (пример за това е даден в решение № 205/ 14.02.1974
г. по гр.д. № 2388/ 1973 г. на I г.о. на ВС).
В конкретния случай ищцата твърди, че вредите са произтекли от
неизправност на водопроводна тръба, част от водостопанските системи и
съоръжения в град А., а не от свойствата на самата вещ. Това е така, доколкото
свойство на вещта „тръба“ не е от нея да произтича теч, който да уврежда имот, а
да отвежда определени количества вода. С оглед твърденията в исковата молба, че
вредите са настъпили от авариралата тръба, представляваща част от
9
водостопанските системи и съоръжения, намиращи се в гр. А., за която отговаряли
общината и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, съдът е квалифицирал иска
по реда на чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД. Поради това не е възприето направеното от
ищцата възражение досежно правната квалификация на иска, който се претендира
да е под нормата на чл.50 ЗЗД. Задължение на съда е да квалифицира предявения
иск, като вземе предвид изложените от страната фактически твърдения, като
цифровото означение от ищеца не е обвързващо за съда. Съдът е сезиран с иск за
обезщетяване на претърпени от ищцата вреди, по реда на гаранционно-
обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, който следва да се разгледа по
същество.
По иска за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди
в имота и по извършването на действия за преустановяване на теча:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: противоправно
бездействие от страна на служители на ответната община и на ответното
дружество по отношение на процесната водопроводна тръба; настъпване на
твърдения теч на посочената дата; реално претърпяване на твърдените
имуществени вреди, както и техния размер; причинна връзка между деянието и
вредите; вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. В доказателствена
тежест на ищцата по правилата за пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1
ГПК е да установи наличието на посочените обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.02.2020 г.
ищцата е подала сигнал в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД за теч на ул. „К. с.“, гр. А., в притежавания от нея недвижим имот. От това
следва, че най-късно на посочената дата е възникнало посоченото от ищцата
събитие, вследствие на което са настъпили вреди в имота й. Установи се също, че
в резултат на теча е налице увреждане на имота, подробно описано от вещото лице
в приетата по делото СТЕ. Причина за вредите е затапен стар канализационен
клон на ул. „К. с.", който не е бил обхванат при последваща подмяна на участък от
уличната канализация на ул. „В.“. От значение за разрешаване на спора е кой е
отговорен за настъпилите вреди. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4 ЗВ
водостопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична
общинска собственост. Същевременно, съгласно чл.198о, ал.1 ЗВ, законът
установява монопол по отношение на стопанисването, поддържането и
експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В
10
и К услуги на потребителите срещу заплащане, което се извършва от В и К
оператори по реда Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги. Разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗРВКУ поставя
задължение на В и К операторите да извършват дейности по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи.
В процесният участък от водопроводната система на гр. А. е извършена
реконструкция по „Проект за рехабилитация на водоснабдителната и
канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. А.“, който е приключил на
30.10.2019 г., за което са издадени два броя разрешение за ползване от 18.10.2019
г. (л.63 и л.64 от делото). Възложител по този проект е Община А., което се
потвърждава от приетите по делото писмени доказателства – извадка от проект
„Главен клон II“ (червена папка, приложение по делото). Възложителят не е
предвидил по проект заустването на съществуващата улична канализация на ул.
„К. с." , поради което и същото не е извършено, а старият канализационен кран е
затапен. Ответната община е допуснала пропуск и не е отбелязала при възлагане
на проекта къде и как е следвало да се заусти канализацията по ул. „К. с.“ към
новоизградената канализация на ул. „С.“. Поради бездействието на служителите й,
същата следва да носи отговорност, като обезщети вредите на пострадалото лице
вследствие на теча от незаустеното канализационно отклонение.
Отговорност за настъпилите вреди носи и ответното В и К дружество.
Както се посочи и по-горе негово е задължението по стопанисване, поддържане и
експлоатация на В и К системите и съоръжения, което произтича от закона –
чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.1, ал.2 ЗРВКУ. Освен това за осъществяването на посочената
дейност е сключен договор от 28.01.2016 г. между Асоциация по ВиК на
обособената територия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив и
самото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Служителите на
ответното ВиК дружество са проявили бездействие, в нарушение на
императивната разпоредба на чл.1, ал.2 ЗРВКУ, което е виновно (не е опровергана
презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД), като не са осъществили необходимите действия
по изграждането и поддържането в изправност на водоснабдителната и
канализационна система в процесния участък. Посочената дейност е специфична,
поради което със закона е възложена на лицата, осъществяващи нейната
експлоатация. Така съгласно чл.126, ал.1 ЗВ лицата, които осъществяват
експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са
длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да
11
осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация. Задълженията на
ответното дружество при необходимост да извършва проверки за състоянието и
експлоатацията на водопроводните и канализационните инсталации, както и да
опазва съоръженията, инсталациите и имотите, които са собственост на
потребителите, са установени и с нормите на чл.42, ал.1, т.6 и т.11 от Наредба №
4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, приета от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Поради това ответното В и К
дружество носи отговорност за настъпилите вреди вследствие на виновното
противоправно бездействие на своите служители, които са имали задължение да
извършват проверки за състоянието на водопроводните и канализационните
отклонения. Като допълнителен аргумент, че именно това дружество отговаря за
настъпилите вреди е и фактът, че след подаване на сигнал от ищцата, именно
служители на този ответник са извършили ремонтни дейности и са заустили
уличната канализация.
Предвид изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по
своето основание, като двамата ответници носят отговорност за причинените на
ищцата вреди от описаното по-горе виновно противоправно бездействие.
Отговорността им е солидарна на основание чл.53 ЗЗД – когато увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Следва да се отбележи, че макар
в настоящия случай да се касае за бездействие от двамата ответници, което е в
различна форма и обем, то отново приложение ще намери цитираната норма,
доколкото именно в резултат от деянието и на двамата ответници е настъпил
противоправният резултат.
По отношение на размера на иска, съдът кредитира заключението на СТЕ на
вещото лице, като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. От
същото се установява видът на претърпените вреди – увреждания в притежавания
от ищцата недвижим имот, както и какви строителни ремонтни дейности следва
да се извършат, за да се поправят те (Приложение № 1 – количествено стойностна
сметка – л.145 от делото). Размерът им възлиза на сумата от 9124,57 лв. (без
печалба на строителя и без ДДС), до която сума следва да се уважи исковата
претенция. Като законна последица от уважаването на иска до посочения размер е
присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата претендира и обезщетение за вреди, представляващи разходи за
откриване и отстраняване на повредата, а именно разваляне на тротоар от
12
базалтови плочки, направа на изкоп и обратно засипване, възстановяване на
тротоар с тротоарни плочки в размер на 588 лв. По делото обаче не се доказа тези
разходи реално да са сторени от ищцата. Не се установи ищцата да е ангажирала
специалисти, които да извършат посочените дейности. Освен това,
отстраняването на повредата, посредством заустване на уличната канализация, е
извършено от ответното В и К дружество – в този смисъл е заключението на СТЕ.
Поради това ищцата няма как да претендира вреди за откриване и отстраняване на
повредата, доколкото тези дейности не са извършени от нея. Искът за
имуществени вреди за разликата над уважения му размер от 9124,57 лв. до пълния
му предявен размер от 9712,57 лв., или за сумата от 588 лв., представляваща
разходи за откриване и отстраняване на повредата, следва да се отхвърли.
По иска за обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи :
В настоящото производство ищцата претендира освен обезщетените за
вреди, представляващи увреждания на притежавания от нея имот вследствие теча,
също така и обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи –
невъзмоността да реализира наемната цена на процесния имот за период от 6
месеца – от 01.03.2020 г. до 31.08.2020 г. в размер на 8400 лв., по 1400 лв.
месечно. По делото вече се установи наличието на противоправно бездействие от
страна на служители на ответната община и на ответното дружество по отношение
на процесната водопроводна тръба, вследствие на което е възникнал теч в имота
на ищцата. За уважаване на така предявения втори иск, ищцата следва да докаже
още и размера на претендираните вреди, както и сигурността на реализиране на
доходи от отдаване под наем на имота за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази норма
регламентира обема на деликтната отговорност. Разпоредбата на чл.82 ЗЗД
урежда обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на
договорни задължения, като обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и които са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. И в двата случая обаче, както при
обезщетяване на вреди от деликт, така и при договорно неизпълнение, подлежат
на обезщетяване два вида вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, макар
същите да са посочени само в нормата на чл.82 ЗЗД.
Пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради
което следва да е налице доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото на увредения и не може да почива на логично допускане за
13
закономерно настъпване на увеличението. Поради това тя не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР №
3/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че при предявен иск по чл.82 ЗЗД за
обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от
забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага. Последователно се приема в съдебната практика, че ищецът по иск за
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на доходи, следва да
установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или
разпореждането с имота, които са били осуетени единствено в резултат на
противоправното поведение на ответника, или да установи, че при конкретните
пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за
отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за
осъществяване на търговска дейност. Така решение № 124/ 04.07.2013 г.,
постановено по т.д. № 184/ 2011 г. на ВКС, II т.о.
За доказване на претенцията си, ищцата представи договор за наем на
процесния недвижим имот от 01.02.2020 г., с който се отдава имотът под наем за
срок от 3 години на наемателя „Т.**“ ООД, при наемна цена от 1400 лв. месечно.
Посоченият договор е сключен между гражданскоправни субекти в обикновена
писмена форма, поради което е частен документ и се ползва с формална
доказателствена сила само по отношение на авторството му – чл.180 ГПК. Той не
доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и
мястото на съставянето на документа (в този смисъл решение № 748/ 17.02.2011 г.
по гр.д. № 801/ 2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д. №
7364/ 2013 г. на ВКС, III г.о.). В случай че страна оспори удостоверените в
частния документ факти, в това число и датата на съставяне на документа,
последните подлежат на доказване. Разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК
регламентира кога един частен документ има достоверна дата, а именно – от деня,
в който е заверен, или от деня на смъртта, или на настъпилата фактическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от
деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. Изброяването е примерно, като
при някоя от тези хипотези съдът е задължен (обвързан) да приеме, че частният
документ е съставен преди или най-късно на датата на настъпване на това
обстоятелство. Приема се в съдебната практика, че е недопустимо със
14
свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния
документ – така решение № 80/ 17.07.2013 г., постановено по гр.д. № 161/ 2012 г.
на ВКС, IV г.о.
Ответниците по делото оспориха датата на подписания между ищцата и
третото лице, наемател, договор за наем, който не разполага с достоверна дата в
нито една от законовите хипотези на чл.181, ал.1 ГПК. Поради това в тежест на
ищцата бе да установи, че наемното правоотношение е възникнало именно на
01.02.2020 г. Ищцата не ангажира доказателства, които да установяват този факт
от значение за разрешаване на спора. От разпита на св. В. Д. С. се установи, че
***** на дружеството наемател – „Т.**“ ООД, е посетил заедно с нея имота в
началото на 2020 г., без да конкретизира датата на посещението. При него обаче
св. дава сведения, че са заварили имота в недобро фактическо състояние – имало е
миризма на влага, следи от мухъл от течове по стените. От това следва, че
кандидатът за наемател е посетил имота, след като вече е настъпил течът, за което
по делото са налице данни, че се е случило най-късно на 17.02.2020 г., когато
ищцата се е обадила да сигнализира в ответното В и К дружество. След като св. и
**** и са завари следи от течове в имота, то няма как договорът за наем да е
сключен преди тези течове да са възникнали – 17.02.2020 г., както е посочено в
писмения документ. По този начин не само че не се доказа достоверността на
датата на подписване на договора за наем, но и същата се опроверга
допълнително. Би могло да се приеме, че в случай че е възникнало наемното
правоотношение (което не се установи безспорно) същото е възникнало след
17.02.2020 г. на неустановена по делото дата. Св. изясни, че уговорката между
страните (която е била устна, доколкото не е регламентирана в договора за наем) е
била първо ищцата да извърши ремонтни работи в заведението, а след това
наемателят да започне ползването.
Съгласно договора за наем, наемателят е следвало да започне да ползва
имота от 01.03.2020 г., но с анекс от 01.03.2020 г. този срок е отложен от
01.04.2020 г., като не е посочена причина за това. Поради това няма как да се
претендира и присъди пропусната полза в размер на месечното наемно
възнаграждение за месец март 2020 г. Впоследствие на 10.05.2020 г. договорът за
наем е прекратен, по взаимно съгласие на страните, без да се сочи причина за
това. Св. С. посочи, че ремонт не е бил извършен от ищцата.
При така изложените установени по делото фактически обстоятелства,
ищцата не доказа изискуемата сигурност на реализиране на ползата от получаване
на претендираната наемна цена за периода от 6 месеца от 01.03.2020 г. до
15
31.08.2020 г., доколкото не се установи наличието на твърдяното наемно
правоотношение със соченото съдържание на правата и задълженията на страните
по него. Освен това по делото се доказа, че преди процесния период, имотът не е
функционирал като заведение, каквото е неговото предназначение, като е бил
неизползваем. В този смисъл са показанията на св. Х., която изяснява, че от месец
април 2019 г. до момента имотът е бил празен, не е функционирал като заведение.
По този начин не само че липсва предвидимост за реализиране на претендираните
пропуснати ползи, но и вероятност същите да се реализират.
Не без значение и е обстоятелство, че за част от процесния период, а именно
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. в страната бе обявено извънредно положение
съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците. В изпълнение на закона със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. за
въвеждане на противоепидемични мерки в страната на министъра на
здравеопазването, са въведени противоепидемични мерки, изразяващи се в
преустановяване на посещенията в дискотеки, барове, ресторанти, питейни
заведения за срок от издаване на заповедта до 13.05.2020 г. За този периода от
време ищцата е имала обективна пречка да отдава под наем процесния имот и да
реализира наем от него, поради което нереализирането на тази полза не може да се
вмени във вина на ответниците и на възникналия теч в имота. След този момент,
считано от 10.05.2020 г., наемното правоотношение е било прекратено, като не е
посочена причина за това.
Св. С. изясни, че договорът бил прекратен, защото ищцата не направила
ремонт в имота. В този случай, невъзможността за ползване на имота вследствие
на теча ще е само за времето, необходимо за извършване на ремонта, след
отстраняване на причината за наводнението, а именно след извършеното от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД заустване на тръбата на 16.03.2020 г.
(когато вече е било в сила извънредното положение в страната и наложените
противоепидемични мерки). След това се губи причинната връзка поради
бездействие на собственика на увредената вещ. Така – решение № 180/ 09.12.2020
г. по гр.д. № 527/ 2020 г. на ВКС, III г.о. В случая е неоснователно да се приеме,
че процесният теч е лишил от възможност ищцата да отдаде под наем имота за
периода от 6 месеца, доколкото тя е могла да направи ремонт след
преустановяване на причините за теча и да отдаде имота под наем. Именно и
поради това невъзможността да се отдава под наем имота и да се получава
наемната цена е хипотетична, а не реална вреда. Освен това договорът за наем е
16
бил прекратен именно поради неизвършването на ремонт от ищцата, а и липсват
данни за сключване на друг или други договори за наем на имота.
По отношение на възражението на ответниците, че имотът е с
предназначение за обществено ползване, но не отговаря на изискванията за това,
са ирелевантни за изхода на спора, доколкото биха могли да доведат до
евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност, ако са
налице предпоставките за това, но не и до невъзможност да се отдава под наем
имотът.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният
иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за
вреди, изразяващо се в пропуснати ползи от получаване на наемна цена за имота в
размер на 8400 лв. за периода от 6 месеца от 01.03.2020 г. до 31.08.2020 г., е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски съразмерно с уважената
част от първия иск, а именно сумата от 1455,57 лв. (изчислена по съразмерност с
оглед изхода на спора и вписаните разходи за първия иск в списъка на разноските
по чл.80 ГПК – л.246 от делото). На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е сторило разноски за
депозити за СТЕ в общ размер от 439 лв., от която сума следва да се присъди
сумата от 25,22 лв., доколкото експертизата има за предмет само първия предявен
иск. Ответната община Асеновград се представлява от юрисконсулт, поради което
на основание чл.78, ал.8 ГПК има право на юрисконсултско възнаграждение,
което следва да се определи от съда, а именно – сумата от 300 лв. От тази сума
следва да се присъди сумата от 148,87 лв. с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Асеновград, БУЛСТАТ: *********, адрес:
гр.Асеновград, пл. „Акад. Николай Хайтов“ № 9 и „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 да заплатят солидарно на К. С. П.,
ЕГН: **********, адрес: гр. А., ул. „К.“ № **, на основание чл.49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.53 ЗЗД, сумата от 9124,57 лв. (девет хиляди сто
17
двадесет и четири лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди на притежавания от ищцата
недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор № *****, находящ се в гр.
А., ул. „С.“ № **, ет. *, в резултат на противоправното бездействие на ответника
Община Асеновград по непредвиждане в „Проект за рехабилитация на
водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждането на ПСОВ за гр. А.“
заустването на канализацията по ул. „К. с.“ към новоизградената канализация по
ул. „С.“, както и бездействието на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД по
извършване на проверки за състоянието и експлоатацията на водопроводните и
канализационните инсталации, както и по опазване на имотите, които са
собственост на потребителите, вследствие на което е възникнал теч на 17.02.2020
г. в имота на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1455,57 лв. (хиляда четиристотин
петдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) – разноски съразмерно с
уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от пълния
предявен размер от 9712,57 лв. до уважения размер от 9124,57 лв., или за сумата
от 558 лв., представляваща имуществени вреди - разходи за откриване и
отстраняване на повредата, а именно разваляне на тротоар от базалтови плочки,
направа на изкоп и обратно засипване, възстановяване на тротоар с тротоарни
плочки, както и иска за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
ищцата сумата от 8400 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи от отдаване под наем на СОС с
идентификатор № *****, находящ се в гр. А., ул. „С.“ № **, ет. * за периода от
01.03.2020 г. до 31.08.2020 г.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН: **********, адрес: гр. А., ул. „К.“ № ** на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Община Асеновград, БУЛСТАТ:
*********, адрес: гр.Асеновград, пл. „Акад. Николай Хайтов“ № 9 сумата от
148,87 лв. (сто четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) – разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН: **********, адрес: гр. А., ул. „К.“ № ** на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250 сумата от 25,22 лв. (двадесет и пет лева и двадесет и две
стотинки) - разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
18
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
19