Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
27.07.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно
заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №17055 по описа за
2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.284, чл.45 и
чл.59 от ЗЗД.
Ищецът Ж.Х. Ч.Н.
твърди в исковата си молба и уточняваща молба от 17.01.2014г., че през 2005г.
започнал връзка с ответницата С.Г.Р. със сериозното намерение да създадат
семейство и евентуално да сключат брак. Ответницата създавала предпоставки
ищецът да вярва, че тя споделя чувствата му и има намерение да се ожени за
него. Поради това ищецът решил да закупи дом в България за него и ответницата и превел на последната общо 145000 британски
лири на 18.12.2006г. и 03.01.2007г. С част от тези суми в размер на 40000 евро
бил закупен апартамент при равни квоти на страните. Впоследствие закупеният
апартамент се оказал неподходящ и ищецът упълномощил ответницата да го продаде
и закупи друг имот. Избраният нов имот бил по-скъп, но ответницата разполагала
с достатъчно предоставени и от ищеца средства. Преведени били още 10000
британски лири на ответницата на 25.09.2007г. Ответницата продала първия имот, но
закупила следващите няколко имота на свое име. Ищецът счита, че е бил обвързан
с ответницата с договор за поръчка, която последната не е изпълнила и поради
това му дължи връщане на предоставените суми. Евентуално твърди, че като не е
спазила даденото от нея обещание за женитба, ответницата му е причинила
имуществени вреди в размер на сумата от 155000 британски лири и претендира
обезщетение в този размер. Евантуално твърди също, че ответницата неоснователно
се е обогатила за негова сметка с горната сума и претендира връщането и. Претендира законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените разноски по
производството.
В
законния и указан от съда срок особения представител на ответницата оспорва исковете
по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за сключен договор за
поръчка. очакванията на ищеца за сключване на брак с ответницата били изцяло
субективни и необусловени от поведението на ответницата. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе превид становищата на
страните по делото, събраните в производството писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От
представените по делото извлечения от разплащателна сметка на ищеца се
установява, че по сметка на ответницата с преводи от 03.01.2007г., 18.12.2006г.
и 25.09.2007г. са преведени общо 155000 британски лири, а на 23.05.2006г.-
15000 британски лири.
От
показанията на разпитания по делото свидетел К.Я. се установява, че познава
страните като клиенти на кантората му по повод сделка с недвижим имот. Няма
спомени за конкретни детайли по сделката и взаимоотношенията между страните.
От заключението на изслушаната ССЕ се
установява, че наредените от ищеца по сметка на ответницата суми са както
следва: 20000 британски лири (паунда) на 19.12.2006г., 184650 евро (наредени
125000 британски лири) на 04.01.2007г. и 10000 британски лири на 25.09.2007г.
Предвид така установената от събраните и обсъдени в
тяхната съвкупност доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна,
се налагат следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл.284 от ЗЗД:
От събраните по делото доказателства не се установява
между страните да е бил сключен договор за поръчка по смисъла на чл.280 и
следващи от ЗЗД. Единствена индиция в тази насока са извършените от ищеца
парични преводи по сметка на ответницата, но това е крайно недостатъчно за да
се приеме че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил
наличието на договор за поръчка. По делото не е представено дори посоченото от
ищеца пълномощно за закупуване на недвижими имоти. Поради това главният иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД:
Не се установява ответницата да е извършила твърдяното
от ищеца противоправно деяние, от което за него да са произтекли посочените в
искоата молба имуществени вреди. Липсват доказателства за твърденията на ищеца,
че ответницата е създала и поддържала у него заблуждение, че ще създадат
семейство и ще сключат брак. Поради това и този иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Този иск е субсидиарен- правото на ищеца да го предяви възниква
само, ако няма на разположение друг иск, с който да се защити. В случая между
страните не са налице правоотношения, от които да произтича иск за процесната
сума на различно правно основание, с който ищецът да може да защити правата си,
поради което следва да се приложат разпоредбите на неоснователното обогатяване
и по-специално на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да установи с
предвидените в закона доказателствени средства, че ответникът се е обогатил за
негова сметка, като в същото време самият той е обеднял (имуществото му е
намаляло или е пропуснал да увеличи същото), както и размера на това
обогатяване, респективно- обедняване. Обогатяването на ответника и обедняването
на ищеца трябва да произтичат от един или няколко общи факта, без да се изисква
наличие на причинно- следствена връзка. В конкретния случай това означава да се
установи безспорно преводът на процесните суми по сметка на ответницата, което
е сторено с представените по делото писмени доказателства и заключението на
ССЕ, а и този факт не се оспорва от ответницата. Ищецът не следва да установява
липсата на основание за обогатяването на ответника, тъй като това е отрицателен
факт и в тежест на ответника е да установи противоположния положителен такъв, а
именно- наличието на валидно правно основание за получаването на процесните
суми. Съдът намира, че такова пълно и главно доказване от ответника не е
проведено- не са представени каквито и било доказателства за наличие на основание
за получаване на сумата от 155000 паунда от ответницата. възражението за
изтекла давност е неоснователно- първият превод е извършен на 18.12.2006г., а
исковата молба е заведена на 12.12.2011г.- преди изтичането на петгодишния
давностен срок.
Предвид
изложеното предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
При този изход на спора ищецът има право на
направените по делото разноски в размер на 36811,35 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид размера на
иска и фактическата и правна сложност на спора.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Ж.Х. Ч.Н., гражданин на В., роден на
***г. в гр.У., със съдебен адрес ***, кантора 428 чрез адв.Г.Д. от САК срещу С.Г.Р. с ЕГН:**********, със съдбен адрес *** чрез адв.Е.Г. от
САК, иск с правно основание чл.284 от ЗЗД за сумата 155000 британски лири.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Ж.Х. Ч.Н., гражданин на В., роден на
***г. в гр.У., със съдебен адрес ***, кантора 428 чрез адв.Г.Д. от САК срещу С.Г.Р. с ЕГН:**********, със съдбен адрес *** чрез адв.Е.Г. от
САК, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 155000 британски лири.
ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН:**********, със съдбен адрес *** чрез адв.Е.Г. от
САК ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Х. Ч.Н.,
гражданин на В., роден на ***г. в гр.У., със съдебен адрес ***, кантора 428 чрез
адв.Г.Д. от САК на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 155000 британски лири (сто петдесет
и пет хиляди британски лири), ведно със законната лихва за периода от 12.12.2011г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 36811,35 лева (тридесет и шест
хиляди осемстотин и единадесет лева и 35 стотинки)- разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: