Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
19.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9622/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.С.И., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 57000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 11.07.2017 г., както и
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда, като за периода от привличането му като обвиняем до
оправдаването му е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, прекъснал е връзката с
приятелката си, влошило се е здравословното му състояние. Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Позовава
се на водено и друго наказателно дело, по което ищецът е осъден с влязла в сила
присъда.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановление от 18.04.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.194, ал.3 НК – за това че отнел чужда движима вещ – мобилен телефон, без
съгласието на собственика и с намерение да я присвои, като случаят е маловажен.
На същата дата ищецът е задържан под стража за 72 часа, като с Определение от
03.05.2013 г. на СРС му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Досъдебната
фаза на наказателното производство е протекла в рамките на два месеца. Съдебната
фаза е започнала на 17.06.2013 г., когато е внесен обвинителен акт в СРС и е
образувано НОХД №10972/2013 г. Пред първата инстанция са проведени 19 открити
съдебни заседания. На 21.03.2017 г. е постановена присъда, с която ищецът е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
По повод протест
от прокуратурата е образувано въззивно производство – пред СГС по ВНОХД №2617/2017
г., по което е проведено 1 съдебни заседания и което е приключило с решение от
11.07.2017 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.
По делото не
се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
е осъждан за престъпление от общ характер – кражба - с присъда, влязла в сила
на 21.06.2010 г.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, семейни неудобства,
свързани със задържането му под стража за 72 часа, са в причинно-следствена връзка
с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията,
дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на
чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е продължило 4 години. Процесуалната принуда срещу ищеца се
изразява в задържане под стража за 72 часа и вземане последователно на мярка за
неотклонение „подписка“. Увреждането се изразява в понасяне на неудобства,
свързани със 72-часовото задържане и ограниченията, свързани с мярката за
неотклонение „подписка“ и участието в процесуални действия при разглеждане на
делото в досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и притеснение,
накърняване на доброто име и авторитет. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца
–мъж в зряла възраст с изградени социални контакти и среда, семейни и
приятелски връзки, който обаче неминуемо са повлияни негативно и от другото наказателно
производство, водено срещу него, за които има влязла в сила осъдителна присъди за
тежки престъпления. От друга страна престъплението, за което е обвинен ищецът
по процесното дело – кражба, която представлява маловажен случай, е сред най-леко
наказуемите престъпления, предвидени в българския НК.
От
показанията на свидетеля А.М.се установява, че ищецът е изпитвал страх, че ще
бъде осъден и всяко явяване в съда е било изпитание за него, поради задържането
му е пропаднала планирана ваканция с направени резервации и заради това
приятелката му го е напуснала. В същото време приятелите му не са се отдръпнали
от него, защото го имат за честен и добър човек.
Не се
установява влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е в
причинна връзка с процесното наказателно производство. Не биха могли да се кредитират
показанията на свидетеля М. в частта им, че поради привличането на ищеца като
обвиняем и задържането му, е прекарал прединфарктно състояние, наложило
откарването му с линейка в болница. Дори и да се приеме, че свидетелските
показания са гони да установят влошено здраве, то изводът на свидетеля, че
здравословното състояние на ищеца се дължи на наказателното преследване, не
може да се възприеме. На първо място защото същата не разполага със специални
познания в областта на медицината, за да направи компетентен извод за причините
за заболяванията и на следващо място – тъй като по делото са представени
медицински документи или други доказателства, установяващи конкретното
здравословно състояние на ищеца преди и след задържането му, както и дали страда
от заболявания и в кой период са възникнали.
При отчитане
на всички тези обстоятелства и съобразно критериите, посочени по-горе, съдът
приема, че справедливото обезщетение е в размер на 1000 лв. Следва да се
отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост
по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 1000 лв. (повлияна в
най-висока степен от тридневното задържане под стража и общата продължителност
на наказателното производство), отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е
съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 1000 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 57000 лв.
Претенцията
за законна лихва е основателна (такава се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС), но с оглед
диспозитивното начало следва да се присъди за претендирания период - от начален
момент 11.07.2017 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
27,89 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на Е.С.И., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 11.07.2017 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 37,89 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 57000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: