Р Е Ш Е Н И
Е № 34
26.03.2020
год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд
Чирпан, втори състав
На 09.03.2020 год.
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
сложи за разглеждане докладваното от
районен съдия Тихомир Колев
гр. дело номер № 673 по описа за
2019 година
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Подадена е искова молба (ИМ) от С.Т.Е., ЕГН **********,*** срещу А.“ АД, ЕИК *****, с адрес на управление: обл. Ст.Загора, общ. Д., с. Б. Д., ул. С, №
***.
Твърди се в исковата молба, че на основание Заповед
№ 152 от 25.07.2019 г. по ч.гр.д. № 500 по описа за 2019 г. на PC Чирпан въз основа
на документ по чл.410 от ГПК съдът е осъдил „А“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: обл. Ст.Загора, общ.Братя Даскалови, с. Б., ул. С № ***,
да заплати на ищцата парично вземане в размер на: сумата от 4500,00
лв.(главница), мораторна лихва за забава - 1370.00 лв.. считано от 23.07.2016
г. до 22.07.2019 г.; законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда- 23.07.2019 г. - до окончателното заплащане на задължението; неустойка
съгл. чл.7 от Договор за паричен заем от 19.08.2013 г, в размер на 810.00 лв за
период от 36 месеца, считано от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г.. както и
направените разноски в размер на 133,60 лв държавна такса и 463.80 лв. за
адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от забава за връщане на заета
сума по Договор за паричен заем от 19.08.2013 г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът
депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, като твърди, че не
дължи изпълнение на вземането, като в срока, указан от Съда, на основание
чл.415, ал.1 от ГПК предявявил настоящия иск за установяване на вземането по
издадената Заповед за изпълнение № 152 от 25.07.2019 г. но ч.гр.д. № 500 по
описа за 2019 г. от описа на PC Чирпан.
Изнася в молбата, че на 19.08.2013 г. с „А“ АД, ЕИК *******, сключили
договор за заем, по силата на който ищцата, в качеството на заемодател
предоставила на дружеството, в качеството му на заемател, сумата от 9500 (девет
хиляди и петстотин) лева за срок от година и половина. Договорено било също
така, че при невръщане на сумата в срок, заемателят дължи неустойка в размер на
0,5% (нула цяло и пет десети процента) за всеки просрочен месец. Сумата от
9500,00 лв. била предадена на заемателя в деня на подписване на договора и
надлежно осчетоводена. Срокът на договора бил определен за година и половина и
изтичал на 19.02.2015 г.
На 29.12.2014 г.
ответникът й върнал част от сумата в размер на 5000,00 лв., като останал
незаплатен остатъка от главницата в размер на 4500,00 лв., при което изпаднал в
забава за плащане и дължал законна лихва върху остатъка от главницата, която за
три години назад от завеждане на заявлението по ч.гр.д. № 500/2019 г. в съда
възлизала на 1370.00 лв. Считано от 19.02.2015 г. дружеството изпаднало в
забава за изплащане на остатъка от главницата от 4500.00 лв. и от тази дата
дължало договорена неустойка от 0.5% върху тази сума за всеки просрочен месец,
като за три години до подаване на исковата молба в съда дължимата неустойка
възлизала на 810.00 лв.
Моли съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „А“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: обл. Ст.Загора, общ.Братя
Даскалови, с. Братя Даскалови, ул. Септемврийци. № 100, че същото й дължи
вземането по Заповед № 152 от 25.07.2019 г. но ч.гр.д. № 500 по описа за 2019
г. по описа на PC Чирпан за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, а именно: сумата, представляваща главница от 4500.00 лв. (четири хиляди и петстотин
лева): мораторна лихва в размер на 1370.00 лв. (хиляда триста и седемдесет лева), считано от
23.07.2016 г. до 22.07.2019 г.; законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /23.07.2019 г./ до
окончателното заплащане на задължението; неустойка в размер на 810.00 лв. (осемстотин и десет лева), съгл. чл.7 от
„Договор за паричен заем от 19.08.2013 г." за период от 36 месеца, считано
от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г.. както и направените разноски по ч.гр.д. № 500/2019 г. по описа на Съда в
размер на 133.60 лв. държавна такса и 463.80 лв. за адвокатско възнаграждение.
Претендира и направените разноски по настоящото
дело.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „А.
П.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: обл.Стара Загора,
общ.Братя Даскалови, с. Братя Даскалови, ул."Септемврийци" № 100,
представлявано от Н. И. Н.-Изпълнителен директор чрез пълномощника си адвокат Г.И.К.
*** в който взема становище, че предявените искове са допустими,
но ги оспорват изцяло като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени от съда.
Излага подробни съображенията за това. Претендира за разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК,
съдът приема за установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 500/2019 год.
по описа на РС Чирпан, в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата
искова молба. В срока е постъпило възражение от длъжника по заповедното
производство. Пред горното заповедния съд с нарочно определение от 15.08.2019
г. изрично е указал на ищцовата страна да заведе установителен иск по смисъла
на чл.422 от ГПК за съществуване на взамането си. В срока това е било сторено
със сезирането на РС Чирпан с настоящата искова претенция. Изложеното сочи, че
установителния иск е допустим.
Видно от представеното по делото
заверено по надлежния ред фотокопие от Договор за заем безспорно се установява,
че на 19.08.2013 г. ищцата С.Т.Е., в качеството на заемодател, и ответникът „А.
п.“ АД, в качеството му на заемател, сключват договор, с който заемодателят се
задължава да предаде на заемателя сумата от 9500 лв., а последният да я върне в
срок от година и половина от сключването на договора, при договорени лихва и
неустойка. Договорът е обективиран в писмен вид и приложен към доказателствата
по делото. Същият не се оспорва от ответника. Спорът между страните се състои в
това дали договорената за заема сума от 9500 лв е предадена на дружеството или
не, с което се оспорва съществуването/основанието на самото вземане,
По отношение на главния иск по чл.240 и сл.от ЗЗД.
Според
правната теория, по силата на договор за заем заемодателят предоставя в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Писмената форма
е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000 лева,
какъвто е настоящият. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга за мести ма
вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за
сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е
налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не
е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. №5002/2008г.., IV г.о., ГК. Предвид реалния характер на договора за заем по чл.240,
ал.1 от ЗЗД, разписката служи като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена
парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си
признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като
особен документ за вземането по смисъла на чл.77, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай, предаването на парите от ищцата
на ответното дружество не беше установено в хода на настоящото производство. За
процесната сума не е съставена разписка, не е подписан касовия ордер, не е
попълнена квитанцията към приходния касов ордер, нито предаването на парите е
документирано под някаква форма. В случая липсват доказателства, които да
установяват, че паричната сума е реално предадена.
Самият закон
си служи с израза „предава в собственост", за да подчертае реалният
характер на договора за заем. Реалното предаване на сумата е фактическо
действие и за да се докаже неговото извършване в хипотеза, в която не са
допустими свидетелски показания, е възможно само с писмен документ. /Така в
Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д.№ 167/2011г., четвърто гражд.отделение на ВКС/. Според мотивите на съда:
„Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на
документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма
забрана за установяването им със свидетелски показания".
Безспорно е, че тежестта да докаже съществуването на
договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него. В настоящото производство
ищцата трябваше да установи по пътя на пълно главно доказване предаването на
заемната сума. В случая, не е доказано предаването на заемната сума -вторият
елемент от фактическия състав на договора за заем.
От събраните по делото доказателства се установи, че
ищцата С.Е. лично е съставила Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. и почеркът
върху документа е неин / Отговор на С.Е. по реда на чл. 176 от ГПК, стр.5 от
протокол за съдебно заседание, проведено на 20.01.2020г./ Приходен касов
ордер №53/ 19.08.2013г. не съдържа подписи на лицето внесло сумата, нито -на касиер, нито на съставител, няма нито един
подпис върху този документ. Според
трайната съдебна практика, неподписаните от съставител приходни касови ордери
нямат доказателствена стойност /Решение № 66 от 08.05.2014г. по в.гр.д.№122
по описа за 2014г. на
Апелативен съд- Варна/. Освен
ако са налице други документи, които да удостоверяват конкретната стопанска
операция. По настоящото дело не са представени други документи, които да
удостоверяват предаването на заемната сума.
От приетото
заключение на повторната съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от Д.Ч., се
установи, че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г.
не е съставен съгласно изискванията на чл.6, ал.З, т.5 от Закона за
счетоводството- липсва име и подпис на съставителя на документа. В този смисъл
не е налице документална
обоснованост за отразяване на сумата по
посочения документ, като приход в касовата книга и счетоводните сметки на дружеството ответник. /Отговор
на въпрос №9,стр.11 от заключението /.
Освен, че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013 г: не съдържа минималните реквизити,
посочени по-горе, то липсва подпис на касиер, получил сумата. От приетите по
делото и неоспорени доказателства /допълнително споразумение към трудов
договор, длъжностна характеристика/ се установи, че за процесиия период лицето Т.
М.е изпълнявала длъжността „касиер" в „АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ 2008"АД.
Възниква въпроса, защо ако сумата от 9500 лева е внесена в касата на
дружеството Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. не е подписан от касиера.
В откритото
производство по оспорване истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК се
установи, че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. е неистински документ. От
оригинала на касовата книга за месец септември 2013г. се установи, че под №53 е
отразен приходен касов ордер за сумата 550 лева от продажба на билети. В
съдебно заседание, проведено на 09.03.2020г. св.Т. М.заяви, че подписът на
„Касиер" върху този ордер е неин. От оригинала на Приходен касов ордер
№53/ 02.09.201 Зг., представен в същото съдебно заседание се установи, че на
гърба на този документ са описани броя на банкнотите и техните купюри, които са
отчетени в касата. Стойността на Приходен касов ордер №53/ 02.09.201 Зг. е
осчетоводена в месец септември 2013 година като приход от продажби на билети.
Счетоводните статии са регистрирани в дневниците за хронология на посочените
счетоводни сметки и респ. стойностите на операциите участват при формиране на
финансовия резултат на дружеството./Отговори на въпрос №14 и 15, стр.13 и 14
от заключението на повторната ССЕ/.
Другият Приходен касов ордер №53 от 19.08.2013г. не е подписан от касиера, няма подпис
на съставител, както и липсват други документи от които да се направи извод за
достоверно документиране на внасяне на сумата 9500 лв. от ищцата в касата на
дружеството, независимо от осчетоводяването й като задължение на дружеството
към С.Е. по счетоводна сметка 499 „други кредитори", партида 50.
При изслушване на заключението по повторната ССЕ, в
съдебно заседание, проведено на 09.03.2020г. вещото лице Д.Ч. заяви, че в РКО
№69 не е отразено, че сумата 5000 лева е плащане по договор за заем от 19.08.201
Зг. Също така, посочи че липсват други документи, които да удостоверят, че тази
сума е платена по процесния договор за заем.
В обобщение на изложеното, от приетите по делото
доказателства се установи, че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. е съставен
от ищцата, без същата да положи своя подпис върху документа. Ищцата е
осчетоводила документа във вторичните счетоводни документи и регистри
(счетоводни сметки, дневници и др.) без да е налице редовен първичен
документ-ПКО, т.е. без да е налице документална обоснованост за отразяване на
сумата по посочения документ, като приход в касовата книга и счетоводните
сметки на дружеството ответник.
В подкрепа
на твърденията си ищцата е ангажирала показанията на св.Т. И., които обаче, от
една страна могат да се ценят при ограниченията на чл.164,ал.1, т.З от ГПК, от
друга страна са изолирани от доказателствения материал по делото и
недостоверни, противоречиви и нелогични. С в .И. заяви: „Присъствал съм
когато С. предаде сума на М.август 2013г.Предаването стана пред фирмата". После
заявява: „Заедно пътувахме в колата и стана въпрос, 9500 лева ги наброи на
седалката в колата БМВ, Т. лично ги брои на М.Г., той също ги брои Той шофираше колата". Тези показания
противоречат на всякаква житейска логика, от една страна не е възможно М.Г. да
шофира колата и едновременно с това да брои пари. От друга страна, няма логика
предаването на сумата да стане „пред фирмата" при положение, че може да се
осъществи вътре в канцеларията и да се подпише приходен касов ордер или други
документи. М.Г. тогава е управител на отвветното дружество, а ищцата С.Е.
главен счетоводител, а по думите на св.Т. И. той работил като поддръжка „ ...в една съседна сграда „ Ето защо съдът
не кредитира показанията на св.Т. И. като
счита същите за недостоверни.
Несъстоятелен е основният довод на ищцата, че сумата
от 9500 лева по процесния договор за заем е надлежно осчетоводена. Тук възниква
въпроса, доколко е законосъобразно едно лице, което упражнява длъжността
„главен счетоводител" да състави първичен счетоводен документ ПКО в своя
полза, в който да посочи че дава заем на дружеството, без да изиска подпис на
касиер, без да попълни квитанцията към ордера, установяваща предаването на сумата,
и същото това лице да осчетоводи неподписания документ ПКО като задължение на
дружеството към себе си.
Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводните книги се
преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства
по делото. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че тези книги не се
ползват с материална доказателствена сила на официалните документи за
съдържащата се в тях информация. Това налага доказателствената им сила да се
преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и
за тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи
съобразно класификацията по чл.6 ЗСч, защото са носител на преобразувана
информация за стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ,
който ги удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето им въз основа
на такъв документ. В това се изразява едно от основните изисквания, при
съобразяване на които се осъществява счетоводството на предприятията-за
документалната обоснованост на стопанските операции и факти. Несъставеният
съобразно действащите правила Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г., оттам и
отразяването в счетоводната книга на сумата 9500 лева по счетоводна сметка 499
„други кредитори", няма доказателствена сила за вписаната в нея стопанска
операция, поради което осъществяването й се установява само с други допустими
за това доказателства. Тежестта за установяване както на редовността на
счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи
факти, е на страната, позоваваща се на тях.
В този
смисъл не може да се приеме за правилен изводът на вещото лице Д.Ч., че
счетоводството на ответника е редовно водено по отношение на настоящия спор.
Този извод противоречи на констатацията на същото вещо лице за липса на
документална обоснованост при отразяване на сумата по Приходен касов ордер №53/
19.08.2013г.
Предвид
изложеното, главният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорните искове за договорна неустойка за забава и
обезщетение но чл.86 .
Като акцесорни същите следват
съдбата на главния иск.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора, ищецът дължи и следва
да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3
и чл. 80 от ГПК,
направените в настоящото производство разноски в размер на 345,00 лв.-
възнаграждения за вещи лица и 1 080,00 лв. възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното съдът и на
основание чл.235 от ГПК и чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415 от ГПК
вр. чл. 240 и сл.от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
и чл.92 от ЗЗД,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Т.Е., ЕГН **********,*** срещу „ А“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление: обл. Ст.Загора, общ. Д., с. Б. Д., ул. С, № ***, представлявано от Н.
И. Н., със съдебен адрес *** Д. А. № **,ет.*, офис №* чрез адв. Г.К. за признаване за установено по отношение на „ А“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление: обл. Ст.Загора, общ.Брат Даскалови, че съществува вземане на С.Т.Е., ЕГН **********,*** срещу „ А“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление: обл. Ст.Загора, общ.Брат Даскалови,за сумите в размер на:- 4500.00 лв.
(четири хиляди и петстотин лева), представляваща главница;- 1370.00 лв. (хиляда триста и седемдесет
лева), представляваща мораторна лихва считано от 23.07.2016 г. до 22.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда /23.07.2019 г./ до окончателното заплащане на задължението, както и на
810.00 лв. (осемстотин и десет лева), представляваща неустойка, съгл. чл.7 от „Договор за паричен заем от 19.08.2013 г." за
период от 36 месеца, считано от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 500/2019 г. по
описа на РС-Чирпан, като неснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.Т.Е., ЕГН **********,*** да заплати „ А“ АД, ЕИК *****, с адрес на
управление: обл. Ст.Загора, общ. Д., с. Б. Д., ул. С, № ***, представлявано от Н.
И. Н., със съдебен адрес *** Д. А. № **,ет.*, офис №* чрез адв. Г.К.
направените по делото разноски в размер на 345,00 лв.-
възнаграждения за вещи лица и 1 080,00 лв. възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: