№ 132
гр. Перник, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20221720104408 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба с вх.№
15747/01.08.2022 г., предявена от И. Д. М. и В. С. В., чрез процесуалния им
представител, против Г. Б. И. и Й. С. И., с която се иска ответниците да бъдат
осъдени да премахнат извършено от тях зазиждане на входна врата на
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55871.503.927.1 и адрес: гр.
******, вторият етаж от която е собственост на ищците, като така
възстановяват съществуващия достъп до общото стълбище на сградата.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за дарение и
договор за покупко продажба, обективирани в нотариален акт № *****, том І,
рег. ***** дело № *** от 2022 г. на нотариус М.М.
** и нотариален акт № ** от 31.03.2022 г., том І, рег. № ****, дело № *** от
2022 г. на нотариус М.М. **, ищците придобили собствеността върху следния
недвижим имот: втори етаж, обособен като самостоятелно жилище и със
самостоятелно функционално предназначение, от двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 55871.503.927.1, със застроена площ от
77.40 кв.м. и предназначение многофамилна жилищна сграда, като
1
самостоятелният обект е с идентификатор 55871.503.927.1.2 и адрес: гр.
****** ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище апартамент
с площ от 68 кв.м., заедно със съответните прилежащи идеални части от
общите части на сградата и заедно с 6/12 идеални части от поземления имот,
където е построена сградата с идентификатор 55871.503.927 по КККР на гр.
Перник, одобрени със заповед № РД-18 91/13.10.2008 г., както и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, с адрес на поземления
имот: гр. ******. Ищците излагат, че за придобиваните на имота ищците
използвали услугите на посредник, като няколко пъти безпроблемно посетили
имота преди сделката. На първия етаж от посочената сграда живеели
ответниците. Последните обаче след сделката започнали да влизат в
конфликт с ищците, като ги гонели от имота и настоявали да им бъде
продаден. Ищците обаче отказали.
На следващо място се твърди, че при посещение в имота в един момент
ищците установили, че ответниците са зазидали общия външен вход на
сградата. Така достъпът на ищците до етажа им бил ефективно ограничен и
същите били лишени от него, съответно от ползване на собствеността си.
Самите ответници изградили за техния етаж външна стълба към терасата си.
С оглед горното ищците считат, че са лишени от достъп до имота си от
страна на ответниците предвид извършеното от тях зазиждане на входа към
сградата. Ищците поддържат, че опитали да решат спора извънсъдебно, но
ответниците отказали да възстановят предходното положение. В тази връзка
молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците лично. В срока по
чл. 131 от ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор „становище“ на
исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. В тази връзка
ответниците не оспорват, че действително са „затворили“ общия вход на
сградата. Твърдят обаче, че са сторили това, защото общото стълбище било в
крайно лошо състояние, което го правело негодно дори опасно за употреба.
Уточняват, че през м.май 2022 г., когато посетили имота, за да демонтират
метална врата на входа на сградата, закупена само с техни средства /за което
уведомили предишния собственик, а после и ищците/ и да я подменят със
стара дървена, установили опасна пукнатина на стълбището по цялата му шИ.
и към втория етаж. Опитали се да се качат по стълбището, за да огледат
2
състоянието му, но чули силен пукот и конструкцията пропаднала. Допълват,
че не знаели на какво се дължи това положение, защото не живеели в имота
постоянно.
Ответниците поддържат, че незабавно потърсили майстор, за да
ремонтира стълбището, но не успели да намерят такъв на разумна цена.
Поради това и по съвет на свои познати сами организирали събаряне на част
от повредената конструкция и разчистване на отпадъците с надеждата така да
намалят цената на бъдещите СМР. С оглед създалото се положение решили
да обезопасят входа на сградата и нея самата като временно с тухли затворят
същия – като това станало около 10-15 юни 2022 г. Впоследствие обаче
откриването на майстор се забавило поради летния сезон съответно и
ремонтът се проточил като започнал едва началото на м. септември същата
година. Самите СМР обаче били извършени сравнително бързо – за около 5
работни дни. След 15 септември входът на стълбището бил отворен като
ответниците монтирали и вече закупената дървена врата. За нуждата от
ремонт, самия ремонт и възстановяване на достъпа до сградата ответниците
надлежно уведомили ищците. С тези аргументи се иска претенцията на
ищците да бъде оставена без уважение. Обратно считат, че ищците следва да
им заплатят част от стойността на извършения ремонт на общото стълбище.
На последно място се излагат доводи, че твърденията в исковата молба
не отговаряли на истината, доколкото ответниците никога не са били в спор с
ищците, нито са гонили същите от имота или са искали да го закупят, като не
са създавали и пречки на ищците да ползват собствеността си. Затварянето на
входа било нужно с оглед ремонта, а изграденото стъпало към терасата им
било изградено много отдавна във времето от предишен собственик.
В срока за отговор на исковата молба от страна на Г. Б. И. и Й. С. И.
срещу И. Д. М. и В. С. В. е подаден насрещен иск, доуточнен с две
допълнителни молби, като се иска И. Д. М. и В. С. В. да бъдат осъдени да
заплатят на Г. Б. И. и Й. С. И. всеки сумата от по 750 лева или общо 1500
лева, представляваща ½ част, съответна на участието на задължените лица в
съсобствеността върху общите части на сградата, от стойността на СМР
/ремонт на стълбище/, извършени в сграда с идентификатор 55871.503.927.1 и
адрес: гр. ****** в общ размер от 3000 лева.
В насрещния иск се твърди, че първоначалните ищци
3
като
съсобственици на сграда са длъжни да участват в разходите по поддръжката
на общата вещ в това число разходите за ремонт на същата. Поради
затрудненията в комуникацията ищците по насрещиня иск така и не могли да
ги уведомят за подробностите по ремонта, нито за стойността му. Поддържат,
че извършването на ремонта било наложително и неотложно предвид
сериозното нарушение на конструкцията на стълбището. В тази връзка молят
съда да уважи предявените насрещни искове.
Препис от исковата молба по насрещния иск е изпратен на И. Д. М. и В.
С. В., които в срока по чл. 131 от ГПК депозират писмен отговор, с който
оспорват исковите претенции като неоснователни.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че Г. Б. И. и Й. С. И. напълно
умишлено и без всякаква необходимост зазидали здраво общия вход на
сградата. Впоследствие и без да уведомят съсобствениците си отново
злонамерено разрушили общото стълбище, което не се нуждаело от никакъв
ремонт. Така ищците по насрещния иск увредили сериозно конструкцията на
цялата сграда, а поведението им било с цел да лишат ответниците от достъп
до имота им.
Ответниците обаче подали жалба в прокуратурата и чак това
мотивирало ищците по насрещния иск да тръгнат да „възстановяват“
стълбището и входа към сградата. Това възстановяване на стълбището обаче
било извършено от некомпетентни лица и без проект или каквито и да било
строителни книжа. В тази връзка и СМР били крайно некачествено
извършени, а самото стълбище и към момента не може да се ползва
безопасно. За тези си твърдения ответниците се позовават на частна
експертиза.
По тези съображения и ответниците считат, че не дължат заплащане на
никакви суми за некачествено и незаконно извършени СМР, а претенцията на
ищците по насрещния иск съставлява злоупотреба с право. С тези аргументи
се иска отхвърляне на насрещния предявения иск. Претендират сторените
разноски.
Към исковата молба се представя частна експертиза, снимков материал.
Поставят се допълни въпроси към вещото лице и се иска допускане на трима
свидетели.
4
С протоколно определение от 02.10.2023г. на осн.чл.232 ГПК е
прекратено частично производството по делото, а именно по главния иск,
поради направено оттегляне от първоначалните ищци на иска по чл.109 ЗС за
премахване на зазиждане на обща входна врата на двуетажна жилищна сграда
с идентификатор 55871.503.927.1. и адрес град ****, поради което висящ в
настоящето производство е останал за разглеждане насрещния иск по чл.30,
ал.3 ЗС.
Съдът, като прецени събрните по делото доказателства и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и
изслушани са съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Няма спор между страните, а и от представените по делото Нотариален
акт № **, том I, рег.№ ****, нот.дело № ***/2022г. и Нотариален акт № 137,
том I, рег.***** нот.дело № ***/2022г. се установява, че ищците са
собственици на следния недвижим имот, представляващ ВТОРИЯТ ЕТАЖ,
обособен като самостоятелно жилище и със самостоятелно функционално
предназначение, от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
55871.503.927.1, със застроена площ от 77.40 кв.м. и предназначение
многофамилна жилищна сграда, като самостоятелният обект е с
идентификатор 55871.503.927.1.2 и адрес: гр. ****** *** с предназначение на
самостоятелния обект – жилище апартамент с площ от 68 кв.м. заедно със
съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и заедно
с 6/12 идеални части от поземления имот, където е построена сградата с
идентификатор 55871.503.927 по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед
№ РД-18 91/13.10.2008 г., както и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, с адрес на поземления имот: гр. ******.
От заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа
експертиза и допълнителна такава се установява, че вещото лице е извършило
оглед и проверка на сградата и общите идеални части от нея, както повторен
оглед, при които е установено, че общия вход за достъпна и архитектурна
среда в жилищната сграда и стълбището и конструкцията на сградата са
извън експлоатационна годност. Върху тях са извършвани нерегламентирани
строителни интервенции — къртене, окъртване, докъртене, разрушаване и
5
възстановяване без знание, умение и сведение от проектант конструктор.
Разрушителните и нови дейности и СМР не са съгласувани и одобрени с
необходимите строителни книжа. Въпросното „зазиждане” на общия вход не
е било необходимо за обезопасяване на сградата. Изпълненото е по-скоро
самоуправство от страна на извършителя, с което е преустановен достъпа до
сградата с достъпна среда до 2-ри етаж и архитектурния достъп до 1-ви и
втори етажи. „Зазиждането“ на общия вход е извършено с „Ютонг”, който
разминава по материал, качество и функция смисъла на зиданата плътна и
добре изпечена тухла на източната фасада /Фасада пълзящо зидана над ½ т. и
изпълняваща носещи сеизмично конструктивни функции/ в източната част от
сградата... „Ютоонга” не е конструктивно превързан в общата тухлена
зидария над ½, който респектиращо и вярно да поема сеизмичните
въздействия на носещата земетръс стена, като изчерпва неговия смисъл —
като „неполезен и вреден за укрепване". От техническа /идейна и работна/
гледна точка не е било необходимо да се извършва ремонта без строителни
книжа по разрушаване на ст.б. стълба между 1-ви и 2-ри етажи и зазиждане на
отвор в носеща тухлена стена. Така извършената интервенция по разрушаване
на ст.б. стълба между 1-ви и 2-ри етажи и зазиждане на отвор в носеща
тухлена стена конструкцията на цялата сграда от непрекъсната става
прекъсната.
Така извършената интервенция по възстановяване на ст.б. стълба между
1-ви и 2-ри етажи и премахване на „зазиждане” на отвор, т.е отзиждане в
носеща тухлена стена конструкцията на цялата сграда от непрекъсната остава
прекъсната.
И в двата случая така извършените интервенции — премахване на части
от конструкцията и тяхното им възстановяване касаят основен ремонт по
ЗУТ. И в двата случая се съгласуват и одобряват строителни книжа без
изключения. Респективно не е било необходимо тяхното възстановяване в
първоначалното им състояние без да се одобрят книжа и проект по част
Конструктивна, т.е от една беля е направена следваща втора. Следователно
„белите” стават и са две на брой, което с въпросните подробно описани и
вписани интервенции прави сградата в опасно експлоатационно състояние по
време на силни сеизмични въздействия /вертикални или хоризонтални/.
Имота на Съсобствениците е урегурилан поземлен имот /УПИ/ и в него се е
построила 2 МЖС през 1959 г. [процестната жилищна сграда], на която
6
Експертизата допълнително е установила, че покрива е в извън
експлоатационна годност. Вещото лице дава заключение, че изграждането на
нова стълба между етажите в съответствие с нормативните изисквания за
конструкциите възлиза в размер на сумата от 2 967,85 лева, която включва
сума за демонтажни работи и строително монтажни работи. Вещото лице
отбелязва, че и в двата случая извършените и предстоящи интервенции
/демонтажни и разрушителни работи и нови СМР/ - премахване на части от
конструкцията и тяхното им възстановяване касаят основен ремонт по ЗУТ,
за които се съгласуват и одобряват строителни книжа без изключения.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
З.Н. Л.А - съпруга на брат на Й. И., Д. С. Л. - брат на Й. И., Д.К. Д. – във
фактическо съжителство с дъщерята на първоначалните ищци.
Свидетелят З. Л.а заявява, че познава страните по делото, тъй като
едните са й роднини, а другите са купувачите на които са продали техния
бивш втори етаж от къща и част от двора в град **** на 31.03.2022г.
Свидетелства, че роднитите им Й. С. И. и Г. Б. И. не реагирали много добре,
когато разбраха, че ще продават етажа. Заявява, че никога не е живяла в
имота, а посещавала имота рядко, като там живеела свекърва й преди да
почине. При последното й посещение сградата нямала нито мухъл, нито
влага. След като продали имота купувачите не са се оплаквали от нищо по
сградата, а имали оплаквания от роднините й, тъй като имало случай да не
могат да влязат, тъй като вратата била заключена отвътре. След това бил
сменен патрона, а впоследствие и зазидана вратата. Най – накрая разбрала, че
столбите били премахнати от първоначалните ответници по делото.
Свидетелката заявява още, че стълбите били в прекрасно състояние и нямало
никакви пукнатини по тях. Към стълбите имало парапет от бетон и подпорна
стена, а входната врата била желязна в добро състояние. Разбрала, че вратата
е зазидана от първоначалните ищци В. и И. някъде през април на 2022г.
Свидетелят Д. Л. заявява, че Й. И. е негова сестра. Имали обща къща на
два етажа, като той ходил там за последно, кота трябвало да си изнесе багажа
от етажа за продажбата. Преди да продадат имота къщата била в добро
техническо състояние включително стълбището, като свидетелят заявява, че
не е виждал изкъртени мазилки или пукнатини. През годините сестра му не се
е оплаквала къщата да има нужда от ремонт. Не е забелязвал по стълбището
7
да има някакви течове, мухъл или неизправности. Заявява още, че стъпалото
пред вратата на терасата на първия етаж съществува там, откакто е построена
къщата. Конструкцията, която е остъклена отдолу терасата, както и
стъпалото, съществуваха още преди да продаде своя етаж. Не са му казвали
ответниците, че ще премахват желязната врата на общия вход, нито пък са му
искали пари за тази врата, когато е купувана. Свидетелства още, че
стълбището било направено отдолу с тухли, а нагоре перилата с бетон, подът
на стълбището бил с мозайка, самият парапет беше плътен, като стена до
пода. Не е усещал никакво пропукване по стълбите, като след земетресението
в Перник 2012г., че почти нямала проблеми по къщата. Металната врата била
поставена преди поне седем или осем години и била в добро състояние.
Свидетелят Д. Д. заявява, че знае родителите на неговата приятелка да
имат имот на ул. **** който представлява етаж от къща. Имотът представлява
къща на два етажа с общ вход и стълбище, което водело до втория етаж, като
има двор. За първи път там ходим април 2022г., след като родителите на
приятелката му кипули етажа от къщата.След това ходил там поне още два –
три пъти. Приятелката му споделяла, че родителите й имат проблеми с
другите собственици. Първо проблем със затворен вход, който той лично
видял, че е затворен с нещо бяло като изолация, а отвътре не знае с какво е
било. Някъде около септември месец вече било отворено, но вътре
стълбището било бутнато и на негово място направено друго стълбище.
Свидетелства, че старото стълбище било здраво, с мозайка, с бетонен
парапет, с бетон до долу до земята, а новото стълбище буквално е сложено
върху плочата на втория етаж, без никаква арматура. Старата арматура
отрязана, огъната отдолу и подпряна върху самата плоча. Заявява, че не му е
направило впечатление да има пукнатини старото стълбище. Стълбището,
което е видял след като бил отзидан било опасно, защото стълбите от едната
страна висят във въздуха, хванати само за едната стена без арматура и отгоре
подпрени на плочата без никаква арматура. Отделно от това свидетелства, че
когато изкачвал старите стълби нямал проблем, а сега трябвало леко да се
наведе, за да мине през тези нови стълби. Не знае другите собственици да са
търсили контакт с родителите на неговата приятелка относно необходимостта
да се прави някакъв ремонт.
По делото е представена и приета Декларация от 20.11.2023г. от Г. Б. И.
и Й. С. И., без нотариална заверка на подписите и не вписана, с която
8
декларират, че се отказват от правото си на собственост върху стълбището,
изградено в имота и предмет на разглеждане в настоящето производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
В тежест на ищците по иска с пр. 30, ал. 3 ЗС е да установят:
основанието, от което извеждат правата си в съсобствеността; че ответникът е
собственик на индивидуален обект в същата сграда; че са извършени
"необходими" по смисъла на закона разходи за ремонт на стълбище, че
ответниците са отказали да участват в ремонта, както и размерът на сторените
разходи, вкл. и частта дължима от ответника.
В тежест на ответниците е да установят настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически
факти, на които основават своите възражения.
Отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането,
възстановяването и подобряването на общите части на сградата, се уреждат
от разпоредбата на чл. 41 ЗС, регламентираща задължението на всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните
разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. По
делото се установи наличието единствено на два самостоятелни обекта в
сградата, единият от които собственост на ищците, а другият – на
ответниците, поради което и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение навира Закона
за собствеността. Когато в сграда има до три самостоятелни обекта,
принадлежащи на повече от едно лице, уредбата на отношенията следва да се
извърши по правилата за съсобствеността - чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като на
практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на
общата сграда (В този смисъл: Решение № 356 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 496/2010 г., IV г. о.).
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик е длъжен да участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела му. Това е законов
източник на облигация, чрез който се проявява принципът за забрана на
неоснователното обогатяване. Правопораждащият общ факт, който води до
неоснователно разместване на благата в имуществото на съсобствениците, е
9
извършването на разноски за общата вещ, над дела на съсобственика.
Платеното може да е за запазването или за ползването на общата вещ според
предназначението й (необходими разноски), за подобряването и
увеличаването на стойността (полезни разноски) или без оглед запазването и
промяната на предназначението (луксозни разноски). Само тези плащания,
които надхвърлят дела в съсобствеността, пораждат за извършилия ги
съсобственик вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС срещу останалите съсобственици
според тяхното участие в съсобствеността.
В настоящия случай се претендират направените необходими разноски,
а не направени подобрения, което изрично е заявено в исковата молба в срока
по чл.211 ГПК. Необходимите разноски са свързаните с неотложни
/аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на
общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се
свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности,
наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения. Отговорът дали извършени от единия от
собствениците ремонтни дейности съставляват необходими или полезни
разходи, свързани с общите части на сградата, зависи от конкретното
състояние на общата част и от причината, наложила нейния ремонт (В този
смисъл: Решение № 193 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 842/2016 г., III г.
о.).
По силата на чл. 38, ал. 1 ЗС стълбите в процесната сграда имат
характер на обща част, поради което разходите за поддръжката им следва да
се поемат от всички собственици, съобразно притежаваните идеални части. В
настоящето производство не бе представен договор за извършване на СМР,
като от събраните по делото писмени и гласни доказателства по никакъв
начин не се установи извършените от ищците по насрещната искова
претенция СМР да са били необходими за запазване на общата вещ. Не се
установи стълбището да е било компрометирано, и/или опасно за
експлоатация. От друга страна от заключенията на съдебно-техническата и
допълнителна експертизи, които съдът кредитира като обективно,
безпристрастно, компетентно дадени и кореспондиращи със събраните по
10
делото доказателства се установява, че стълбището и конструкцията на
сградата са извън експлоатационна годност, тъй като върху тях са
извършвани нерегламентирани строителни интервенции, които не са
съобразени със строителните правила и норми. Зазиждането на входната
врата не е било необходимо за обезопасяване на сградата. Не се установи
необходимостта от извършения ремонт на стоманено бетонната стълба между
първия и втория етаж, като не се представят и одобрени строителни книжа за
извършването на този основен ремонт. А с възстановяването им без
необходимите одобрени книжа сградата е доведена до опасно
експлоатационно състояние по време на силни сеизмични въздействия
/вертикални или хоризонтални/. Не се доказа извършеният ремонт на
стълбището да е имал характер на неотложен, тъй като нито от писмените,
нито от гласните доказателства няма данни по същите да е имало пукнатини
или нарушаване на цялостта им или течове. Напротив доказа се, че с
извършването на процесния ремонт без съобразяване на строителните
правила и норми е нарушена конструкцията на сградата.
Предвид изложеното, не може да се приеме тезата, че извършеният
ремонт е бил необходим, а извършените СМР не са довели по никакъв начин
до запазването на вещта и привеждането в трайно годно състояние, поради
което са налице ненужно извършени действия, възложени от страна на
ищците по насрещния иск, без знанието и съгласието на ответниците по
насрещния иск, довели сградата до извънексплоатационно състояние.
По отношение представената от ищците по насрещния иск декларация
за отказ от собственост на стълбище по чл.99 ЗС, настоящият състав намира,
че същата не би могла да породи действие, тъй като доброволен отказ от
право на собственост върху недвижим имот по чл. 100 ЗС има действие, ако е
извършен в писмена форма и с нотариална заверка на подпис, както и да е
вписан в имотния регистър. Вписването е част от фактическия състав, по
силата на който се прекратява собствеността върху имота – вж. Определение
№ 409 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 692/2009 г., I г. о. на ВКС; Решение №
2425 от 30.11.1968 г. по гр. д. № 1808/1968 г., I г. о. на ВС, като ако бяха
изпълнени изискванията на чл.100 ЗС би следвало да бъде поставен и
въпросът възможен ли е отказ от собственост по отношение на идеална част
от правото на собственост върху обща част.
11
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са
изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат ответниците по насрещния иск в размер на сумата от 910 лева,
за заплатено адвокатско възнаграждение и съдебно – деловодни разноски,
като направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, настоящият състав намира за неоснователно, като
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Б. И. с ЕГН ********** и Й. С. И. с
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ****, против И. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес: ***** и В. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
осъдителни искове с пр. осн. чл. 30, ал. 3 ЗС вр.чл.211 ГПК за осъждане
на ответниците да заплатят при условията на разделна отговорност по ½
част от сумата в размер на 1500 лева, /представляваща ½ част от
стойността на СМР - ремонт на стълбище в общ размер от 3000 лева/,
извършени в сграда с идентификатор 55871.503.927.1 и адрес: гр. ****, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Г. Б. И. с ЕГН ********** и Й. С. И. с
ЕГН ********** да заплатят на И. Д. М. с ЕГН ********** и В. С. В. с ЕГН
**********, сумата от 910,00 лева – сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12