Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 231 23.06.2016 година гр. Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …………........................пети граждански състав
на тринадесети юни………..…………….
две хиляди и шестнадесета година
в публично съдебно заседание в състав :
Съдия : А.П.
секретар ……………….П.Д. …….………...………………………
прокурор ………….…...Р. Т.…....................……………….......
като разгледа докладваното от ....... съдия Петкова…...…..................………….
гр. дело № 72 ............
по описа за 2016 год., …………...........……………, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 336 и сл. от ГПК вр. чл. 5 от ЗЛС. Образувано е по искова молба от Г.Г.С., с която се предявява иск с
правно основание чл. 336 и сл. от ГПК против Г.Ю.В. ***. Ищцата твърди, че Г.В. е нейна дъщеря.
Същата страдала от умствена изостаналост от раждането й. По тази причина дъщеря й не разбирала
свойството и значението на действията си, била неадекватна към заобикалящата я
действителност, не работила, не можела да полага грижи сама за себе си и като
цяло не била способна да ръководи постъпките си като правоспособна. С тези
доводи се иска постановяване на решение, с което ответницата да бъде поставена
под пълно запрещение, ищцата да бъде назначена за неин настойник и копие от
решението да бъде изпратено на Органа за настойничество при Община Харманли. В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата – адв. Г.С., поддържа иска и счита, че
ответникцата следва да бъде поставена под пълно запрещение.
В
законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от ответницата Г.Ю.В..
В с.з. ответницата показва неспособност да формира становище по делото.
Ответницата Г.Ю.В. се явява лично в
с.з. След разясняване същността на съдебната процедура, нейното процесуално
качество и евентуални последици от уважаване/отхвърляне на иска ответницата
заявява, че не разбира обясненото й от съда. Отговаря само на елементарни
въпроси от житейски и битов характер.
Представителят на ОП-Хасково дава
заключение за основателност на предявения иск и предлага същият да бъде уважен.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието като
доказателство удостоверение за раждане от *** година, издадено въз основа на
акт за раждане № 2235/04.12.1981 година, ответницата е дъщеря на ищцата Г.Г.С..
По този начин, последната попада в кръга на лицата, очертан с разпоредбата на
чл. 336 ал. 1 от ГПК, процесуално легитимирани да водят иска по чл. 5 от ЗЛС.
С експертно решение № 1640 от
заседание № 85/18.05.2015 година е призната 50 % трайна неработоспособност на
ответницата Г.Ю.В., за срок от три години – до 01.05.2018 година, без чужда
помощ. Като водеща диагноза е приета „Умствена изостаналост”. Видно от
епикризата, при снемане на психичния статус на Г.В., комисията е установила
забавен конкретно-образен мисловен процес, липса на възможност да борави с
абстрактни понятия, емоционална лабилност, инфантилност, памет и интелект –
степен на лека умствена изостаналост. Представя се епикриза, издадена от Клиничен
център по ендокринология и геронтология „Академик Ив. Пенчев”, според която Г.Ю.
страда и от други заболявания, но те са ирелевантни за делото.
В съдебно заседание, на основание
чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът изслуша ответницата лично. Състоянието й е
относително спокойно, няма съзнание и преценка за нивото й на интелектуално
развитие. Отговаря само на въпроси от битово и житейско естество, но не показва
реакция, характерна за разбиране на по-сложни запитвания, в т.ч. касаещи
статута й и разглеждането на делото – мълчи и има безизразно лице.
По делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Ж.Д.Г. е близка съседка на страните. Показанията й са
в унисон и намират опора в останалия доказателствен материал. От тях се
потвърждава фактът на умствената изостаналост на ответницата В. и силната й
зависимост от майка й, която я обгрижва изцяло.
За правилно изясняване на делото от
фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза,
чието заключение съдът възприема изцяло като пълно, компетентно и обективно.
Според в.л. М., ответницата от малка изоставала в умственото си развитие.
Впоследствие била уточнена диагностично с лека умствена изостаналост. Била
мисловно забавена и трудно схващала смисъла на задаваните въпроси, емоционално
лабилна със склонност към самонараняване, хипобулична, интелектуално-мнестично
на нивото на лека умствена изостаналост. В.л. стига до извода, че ответницата
страда от умствено недоразвитие във варианта лека умствена изостаналост в
комбинация със соматични заболявания и поради това не може да се грижи сама за
своите работи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС под запрещение се поставя лице,
което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи.
Следователно, за да допусне поставянето под такова запрещение съдът следва да
установи от една страна, че са налице медицинските данни за това /т. нар. медицински
критерий/, а именно, че лицето страда от душевна болест или слабоумие и от
друга страна, че то не е в състояние да съзнава смисъла и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, т. е. да се грижи за своите работи -
/т. нар. юридически критерий/.
От приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ответницата страда от слабоумие
във варианта лека умствена изостаналост. Събраните по делото доказателства
сочат, че състоянието на ответницата по делото е от такова естество, че тя,
макар да е в състояние да се самообслужва (и то само в елементарна степен), не
може пълноценно сама да се грижи за себе си и своя бит, да разбира напълно
постъпките си и да ги ръководи, както и да защитава интересите си. В тази
насока съдът дава приоритет на заключението на вещото лице в съдебно заседание
и се осланя на личните си впечатления, придобити при разпита на ответницата,
извършен на основание чл. 337 ал. 1 от ГПК. Г.В. няма способност в пълна степен
да разбира събитията от обичаен житейски порядък, няма достатъчни съпротивителни
възможности и не е в състояние пълноценно да функционира социално. В резултат
на емоционално-волевите си нарушения ответницата притежава твърде ограничена способност
да се грижи за интересите си и да ръководи сама работите си. Т.е. състоянието й
следва да бъде преценено като достатъчно тежко, за да бъде поставена под пълно,
а не ограничено запрещение. Следователно са налице медицинския и юридически
критерий за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Това ще бъде в
единствено в неин интерес, тъй като не може да накърни личността й, а тъкмо
обратното, представлява начин да получи безкористна помощ и подкрепа от лице,
на което ще бъде възложено настойничеството. Тук е необходимо да се отбележи, че
настойник ще бъде определен от органа по настойничество и попечителството към Община
– Харманли, доколкото няма неотложност на случая - положението на ответницата в
момента не застрашава пряко интересите й. Ето защо не е налице хипотезата, в
която съдът може да назначи настойник привременно (в какъвто смисъл е въведено
искането с исковата молба).
След влизане в сила на настоящото
решение следва да бъде уведомен Органът по настойничеството при Община-Харманли
за назначаване на настойник.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.Ю.В. с ЕГН ********** ***.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничество при Община Харманли
за изпълнение на процедурата по чл. 153 и сл. от СК.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: