Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 27. 04. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 12254
по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното
производство Т.П.П. с ЕГН **********, съдебен адрес *** (въззивница) чрез особения представител адвокат Н.М. срещу
решение № 155253, постановено на 01. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 153-ти
състав, по гр. д. № 28609 по описа на Софийския районен съд за 2018 г.
(обжалвано решение). С него районният съд е уважил частично три от петте
кумулативно съединени иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 240, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във връзка с чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Останалите два кумулативно съединени иска с правни основания чл.
422 ГПК във връзка с чл. 10а ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са били отхвърлени изцяло.
Всички искове са с цена под 5 000 лева.
С въззивната
жалба въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, в която три от предявените пет иска са били частично
уважени. Твърди, че районният не е обсъдил липсата на подпис на договора за
паричен заем от изпълнителния директор на дружеството „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД
Станимир Колев, а от трето лице, като по делото няма доказателства за валидно
оправомощаване на посоченото лице да представлява „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД при
подписване на договори за заем. Заявява, че първата инстанция също така е
пропуснала да обсъди съображенията в исковата молба относно липсата на
предсрочна изискуемост на кредита, като на стр. 3 от исковата молба изрично е
посочено, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Поддържа, че
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и да е достигнало до длъжника, за да породи действие (позовава се на т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС). Твърди, че
заявлението по чл. 410 ГПК, както и връчването на препис от исковата молба по
чл. 422 ГПК не представляват уведомление до длъжника, че кредитът е станал
предсрочно изискуем. Прави извод, че вземането на ищеца не е станало изискуемо
и че претенцията по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлена само на това
основание като неоснователна и недоказана. Иска от въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК 2********, седалище и
адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 (въззиваемо
дружество) чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Н.. Оспорва въззивната
жалба. Твърди, че тя е неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. В частност оспорва твърдението на
въззивницата, че процесният договор за заем е подписан от трето лице, като се
позовава на чл. 301 от Търговския закон ТЗ). Допълва, че представеното по
делото потвърждение за извършена цесия, което е подписано от изпълнителния
директор на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, установява знанието на изпълнителния
директор за сключения договор за заем и непротивопоставяне (нещо повече –
потвърждаване на неговото сключване). Освен това твърди, че изискуемостта на
процесното вземане е настъпила не предсрочно, а с изтичане на срока на
договора. С писмено изявление за разглеждането на делото в откритото съдебно
заседание пред въззивната инстанция иска от въззивния съд да постанови съдебен
акт, с който да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените в настоящото
производство разноски за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересована страна и е подадена в
законоустановения срок.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част приема следното.
Предмет на гражданското
дело са вземания, които се твърди да произтичат от сключен между въззивницата
(ответницата) и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД договор за потребителски кредит, като
впоследствие вземанията се твърди да са били цедирани от кредитора „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД в полза на въззиваемото дружество (ищеца). Фактическият състав
на претендираните от въззиваемото дружество (ищеца) права с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК
във връзка с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД обема следните елементи: 1. надлежно
сключен и валиден договор за потребителски заем с въззивницата (ответницата);
2. уговорена лихва; 3. предаване на уговорената парична сума на въззивницата
(ответницата); 4. настъпване на изискуемост или на предсрочна изискуемост на претендираните
вземания; 5. неизпълнение на изискуемите права за претендирания период; 6.
сключен договор за цесия на вземанията; 7. надлежно уведомяване на въззиваемата
(ответницата) за цесията.
По начало въззивната проверка относно
правилността на първоинстанционното решение е ограничена само от посоченото във
въззивната жалба относно обжалваната част (чл. 269, изр. второ ГПК).
Следователно въззивният съд трябва да разгледа съображенията на страните,
свързани със сключването на предполагаемия договор за потребителски кредит и с
настъпването на изискуемостта на породените от него претендирани права. В
дадения случай обаче, доколкото въззиваемата (ответницата) има качеството на
„потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), въззивният съд следва служебно да
осъществи и проверка за наличието на неравноправни клаузи в предполагаемия
договор за потребителски кредит въз основа на новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК.
Следователно при установяването на надлежно сключен договор за потребителски
кредит въззивната проверка трябва да се разпростре и върху валидността му с
оглед възможното наличие на неравноправни уговорки. Въззивният съд също така
следи служебно за спазването на повелителните правни норми: т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 2013 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на Общото събрание
на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд
(ВКС).
В разглеждания
случай с исковата молба е бил представен заверен препис от договор за паричен
заем № 2426808 (л. 4 и сл. от делото на районния съд). Като страни по договора
са посочени „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД (заемодател) и въззивницата (заемател).
Всяка страница от договора е подписана, като в самия край на документа на
„заемател“ са изписано името на въззивницата, след което е положен подпис, а на
заемодател е изписано името „Г.И.А.“, след което е положен подпис. По делото
липсват данни за учредяване на представителна власт от страна на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД в полза на Г.И.А., поради което следва да се приеме, че той е
действал без представителна власт. Доколкото обаче „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД е
търговец (чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ), за тази страна по договора трябва да се
прилагат особените правила за търговските сделки. Сред тях е правилото на чл.
301 ТЗ, съгласно което ако търговецът не се противопостави на действията на
лицето без представителна власт веднага след узнаването, действията се смятат
потвърдени. В разглеждания случай липсват данни „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД да се
е противопоставило на сключването на договора за паричен заем от Г.И.А., а са
налице данни за узнаването за сключването на договора (с оглед сключения
договор за цесия, л. 10 и сл. от делото на районния съд; щом „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД прехвърля вземанията си по договора, значи то е узнало за
сключването му). При това положение сключването на договора чрез Г.И.А. трябва
да се смята потвърдено от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД. Налице е валидно сключен
договор.
На следващо
място въззивният съд следва да пристъпи към служебна проверка за наличието на
възможни неравноправни уговорки в така сключения договор или за възможното му
противоречие на повелителни правни норми. С договора въззивницата (ответницата)
е заявила, че предварително ѝ е бил предоставен стандартен европейски
формуляр. Договорът има необходимото съдържание съобразно приложимите
изисквания на чл. 22 ЗПК. Въззивният съд служебно констатира, че лихвеният
процент, приложим при отказ от договора в размер на 0, 10 % превишава
изисквания от закона размер. Доколкото фиксираният годишен лихвен процент по
заема е 35 %, то уговореният лихвен процент на ден е 0, 09589 % или
приблизително 0, 01 %. Следователно уговорките по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл.
2, т. 6.1 са недействителни поради противоречие с повелителната правна норма на
чл. 29, ал. 4 ЗПК. В настоящия случай обаче няма данни за отказ от договора,
недействителните уговорки нямат отношение към претендираните права, които
районният съд е уважил частично. Районният съд е съобразил, че чл. 8, ал. 1 от
договора (за заплащане на разходи за събиране при забава на заплащането на
погасителна вноска в размер на по 9 лева за всеки 30-дневен период, но не
повече от 45 лева) противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е недействителна.
Районният съд вече е съобразил също така и нищожността на уговорената неустойка
по чл. 4, ал. 2 от договора поради противоречие с добрите нрави. Въззивният съд
не констатира други уговорки, които да са недействителни поради противоречие на
повелителни правни норми, поради неравноправност или поради противоречие на
добрите нрави.
На последно място въззивният съд следва да
разгледа доводите на страните във връзка с изискуемостта на претендираните
вземания. Действително, както се твърди във въззивната жалба, по делото няма
доказателства за обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по
договора. Но представянето на доказателства зависи от предмета на доказване,
предмета на доказване зависи от предмета на делото, а предмета на делото се
определя въз основа на твърденията на страните. В дадения случай в исковата
молба въззиваемото дружество (ищецът) изрично е посочило, че „Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 22. 08.
2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем“. Това не е признание на
неблагоприятен факт, а твърдение, че изискуемостта на претендираните права е
настъпила на общо основание с изтичането на уговорения срок по договора. В
дадения случай въззивният съд констатира, че твърдението на ищеца съответства с
уговорения в договора срок на изпълнение (наистина 22. 08. 2016 г. е падежът на
последната погасителна вноска). Предсрочната изискуемост не е предмет на
делото.
С оглед на
всички изложение съображения въззивният съд приема въззивната жалба за изцяло
неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част.
Разноски. С оглед изхода на делото и
своевременно направената претенция разноски за въззивното производство следва
да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна. По делото са представени
доказателства за внасянето на депозит за възнаграждение на особения
представител в размер на 300 лева (л. 16 от делото на въззивния съд). Освен
това въззиваемото дружество е било представлявано от юрисконсулт и претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда, като съдът е ограничен само от съответния
нормативно установен максимум, а не и от съответния нормативно установен
минимум (чл. 78, ал. 8 ГПК). В дадения случай с оглед липсата на каквато и да е
фактическа и правна сложност по делото и предвид активността на юрисконсултите
на въззиваемото дружество, свеждаща се само до изготвянето на отговор на въззивната
жалба и отправянето на писмено изявление за разглеждането на въззивното дело в
открито съдебно заседание, адекватният размер на юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи на 50 лева. Тогава общо дължимите разноски
за въззивното производство са в размер на 350 лева.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, подадена чрез особения представител,
въззивникът трябва да бъде осъден да заплати по платежна сметка на Софийския
градски съд и сумата от 25 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
155253, постановено на 01. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 153-ти състав,
по гр. д. № 28609 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във
връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, че Т.П.П. с ЕГН ********** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК 2********,
сумите по цедирано вземане по договор за цесия от 01. 07. 2016 г., както
следва: 533 лева и 39 стотинки, представляваща непогасена част от главница по
договор за заем от 16. 11. 2015 г., ведно със законна лихва за периода от 27.
07. 2017 г. до изплащане на вземането, 96 лева и 21 стотинки договорна лихва за
периода 04. 04. 2016 г. – 22. 08. 2016 г. и 71 лева и 13 стотинки обезщетение
за забава за периода 05. 04. 2016 г. – 27. 07. 2017 г.
ОСЪЖДА Т.П.П. да
заплати в полза н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД сумата от 350 (триста и петдесет) лева – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Т.П.П. да
внесе по платежна сметка на Софийския градски съд сумата от 25 (двадесет и пет) лева – държавна
такса за въззивната жалба.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.