№ 556 / 3.10.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 02.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1850 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 от СК, във вр. с чл.143, ал.2 от СК.
Делото се разглежда по реда на бързото производство на основание чл.310, т.6 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал.1 и ал.2 от СК.
Предявен е от Л.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx, със съгласието на своята майка и законен представител:Д.Л.Р., ЕГН xxxxxxxxxx със същия адрес осъдителен иск срещу А.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес:гxxx за изменение на присъдената с Решение №250/09.08.2013г. по гр.д.№ 397/2013г. по описа на РС-Лом ежемесечна издръжка в размер от 80,00лв. на ¼ от от ежемесечните доходи на ответника или на ¼ от минималната за страната работна заплата към момента/140,00лв./ в случай, че не се установят доходи на ответника, поради изменение на обстоятелствата, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на обстоятелства, даващи основание за изменението или прекратяването й.
Твърди се, че детето Л.А.Д. страда от детска церебрална парализа, поради което за детето полага грижи неговата майка Д.Р.. Присъдената с горепосоченото решение ежемесечна издръжка от 80,00лв. са недостатъчни за задоволяване на потребностите на ищцата, освен това от присъждането й до настоящия момент е налице съществено изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл. 150 от СК.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответникът А.П.Д. не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо него са настъпили законовите последици по чл. 133 ГПК.
Съдът, въз основа на закона и на съобраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Искът е процесуално допустим, като няма основания за нередовност на исковата молба.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Съображенията на съда са следните:
С решение на РС-Лом от 09.08.2013г. по гр.д.№ 397/2013г., приложено по делото в заверен препис, съдът е осъдил А.П.Д. xxx, след като е постановил развод между ответника и Д.Л.Р. по взаимно съгласие, е утвърдил споразумението по чл.51, ал.1 СК между страните, в което, освен всичко друго, е определено ответника да заплаща на Д.Л. Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Л.А.Д., ежемесечна издръжка в размер от 80,00лв., считано от 09.08.2013г., ведно със законната лихва, за всяка просрочена вноска, до настъпване на законоустановените обстоятелства за изменението или прекратяването на същата.
Доказателствата по делото са писмени, като отв. Д., в проведеното публично съдебно заседание представя служебна бележка.
Безспорно от момента на определяне на първоначалната издръжка, откогато е изминал период от около шест години, са настъпили финансово-икономически промени в страната, както и са нараснали нуждите на детето , поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 150 от СК за изменение на издръжката.
Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, минималната работна заплата, установена за страната е 560,00лв. Респективно минимално допустимия размер на ежемесечна издръжка, който съдът може да присъди за едно дете е ¼ от МРЗ, или сумата от 140,00лв.
Размерът на издръжката се определя при баланс между нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, длъжно да я дава. Видно от представената от ответника служебна бележка, същият получава 701,50лв. бруто месечно възнаграждение и 544,35лв. нетно/чисто/ възнаграждение.
Съдът намира, че отв. А.П.Д. реализира месечен доход/бруто/ над минимално установения за страната от 560,00лв. Съдът взема предвид и факта, че се предвижда съвсем скоро, от 01.01.2020г., МРЗ за страната да бъде повишена на 610,00лв., респективно минималният размер на ежемесечна издръжка за едно дете ще стане 152,50лв.
Съдът намира, че с оглед доходите на ответника и нуждите на непълнолетното дете Л.А.Д., размер на месечна издръжка от 160,00лв. би могъл да се заплаща от отв.Д. без особени затруднения, като съответно ще му останат и достатъчно средства за задоволяване на неговите лични нужди. Съдът взема предвид и факта, че детето Л. страда от тежко заболяване-ДЦП, за което са нужни особени грижи и средства.
Водим от горното съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 160,00лв.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса върху присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА на осн. чл.150 от СК, размера на присъдената с Решение №250/09.08.2013г. по гр.д.№ 397/2013г. по описа на РС-Лом ежемесечна издръжка в размер от 80,00лв, като:
ОСЪЖДА А.П.Д. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАЩА на Д.Л.Р. ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и законен представител на детето Л.А.Д. ЕГН xxxxxxxxxx, двете с адрес xxx вместо по 80,00лв. по 160,00лв. ежемесечна издръжка, считано от 17.07.2019г. до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.П.Д. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана сумата от 115,20лв. държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: