№ 2435
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110106013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Ж. С. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, срещу М. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****************, положителен
установителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 2050 лева, представляваща незаплатена главница по запис на
заповед от 13.05.2021 г. с падеж 05.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 10660/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.05.2021 г. в негова полза е
издаден запис на заповед от ответницата за сумата от 2050 лв. с падеж на
05.06.2021 г. Излага, че на посочената дата вземането му е станало изискуемо,
но плащане по ценната книга не е извършено, поради което се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу
ответницата, като същата е възразила срещу дължимостта на вземането, респ.
заповедният съд му е дал указания за предявяване на установителен иск.
Сочи, че по твърдения на ответницата сумата по записа на заповед не й
достигала и била необходима за закупуване на лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ от автосалон в гр. Варна.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на иска и
претендира разноски за заповедното и исково производство, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
1
предявения иск. Оспорва посоченото в исковата молба каузално заемно
правоотношение с твърдения, че не познава ищецът и никога не е искала или
получавала заем от него. По-конкретно сочи, че в началото на м.май 2021 г. тя
и нейният фактически съпружески съжител очаквали дете, поради което
решили да закупят по-голям семеен автомобил и посетили за целта салона на
„А.“ ООД, находящ се на ********. Там се спрели на лек автомобил
„Ситроен Берлинго“ и договорили с лицето М.М.Д., представил се за
управител на продавача, продажна цена в размер на 3350 лв., от която 300 лв.
платили като капаро. Твърди, че 13.05.2021 г. подписали договор за покупко-
продажбата на избрания от тях автомобил, като продажната му цена била
предоговорена в размер на 3800 лв., тъй като в нея включили и услугата по
регистрация на автомобила в КАТ-Варна. Тогава платили в брой остатъка от
3500 лв. на М.Д., за което била издадена фактура на нейно име. Поддържа, че
в деня на покупката М.Д. разгърнал само долната част от комплекта с
изготвените от него документи и тя ги подписала набързо, без да се запознае
със съдържанието им, понеже била със съзнанието, че подписва книжа във
връзка с покупката на платения от нея автомобил и освен това не се чувствала
добре поради ранния (втори) месец от бременността, в който била, а сделката
се случила в задушно пространство в малък фургон, ползван за офис от
автокъщата. Твърди, че на следващия ден – 14.05.2021 г. Д. регистрирал
автомобила на тяхно име и им го предал на територията на КАТ-Варна.
Поддържа, че след извършване на справка в Търговския регистър по
партидата на „А.“ ООД установила, че съдружници в дружеството са М.М.Д.
и ищецът Ж. С. М..
Оспорва автентичността на процесния запис на заповед с твърдения, че
тя не е подписвала документа и не е изписвала собственоръчно трите си
имена. Оспорва и редовността на ефекта поради извършената поправка в
цифровото изписване на сумата и неяснотата относно автора на корекцията.
Отделно прави възражение за унищожаемост на сделката поради
измама, на основание чл. 29 ЗЗД. По този повод твърди, че е била подведена
от М.Д. да подпише записа на заповед, мислейки си, че подписва само
комплект с документи за закупуване на кола, предоставен й от Д., който
наръч от книжа е разгръщан набързо лично от Д. и само в долната част, на
мястото за подпис. Поддържа, че на практика е била заблудена, като Д. се е
възползвал от нейното доверие и недоглеждане, за да я подведе да се задължи
по записа на заповед в полза на съдружника му и настоящ ищец Ж. М..
По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на иска и
претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Д. В., поддържа иска и представя списък на разноски по чл.
80 ГПК.
Ответницата, действаща чрез адв. З. С., поддържа отговора и също
представя списък на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният положителен установителни иск е допустим, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
2
правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената
защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. №
10660/2021 г. по описа на РС-Варна, от които е видно, че въз основа на
подадено на 21.07.2021 г. заявление от Ж. С. М. срещу М. М. М. е издадена
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от
ГПК и изпълнителен лист за процесната главница в размер на 2050 лв. по
запис на заповед от 13.05.2021 г. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело № 20218950402053 по описа на ЧСИ Л.С. с рег. № 895 в
КЧСИ, по което заповедта за незабавно изпълнение е връчена редовно на
длъжника на 02.03.2022 г. и на 15.03.2022 г. той е депозирал възражение по
чл. 414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на вземането. На основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК заповедният съд е дал указания до заявителя за
иницииране на исков процес за съдебно установяване на вземането по
заповедта и същите са изпълнени, като исковата молба е подадена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Основателността на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е
обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните менителнично
правоотношение въз основа на процесния запис на заповед, настъпването на
неговия падеж и неизпълнение на задължението на издателя за заплащане на
посочената в записа сума. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното вземане, както
и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва, а именно точно изпълнение, респ. наличието на други
правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.
По заповедното дело е представен запис на заповед от 13.05.2021 г.,
издаден от ответницата М. М. М., по силата на който същата безусловно и
неотменимо се задължава да плати на поемателя Ж. С. М. сумата в размер на
2050 лв. на посочения падеж – 06.06.2021 г. и място на плащане в **********.
Документът съдържа още наименованието „запис на заповед“ (в заглавието и
в текста), дата и място на издаване, както и подпис на издателя.
От съдържанието на менителничният ефект е видно, че са налице
всички предвидени в чл. 535 ТЗ негови реквизити.
Автентичността на документа е оспорена от ответницата в срока по чл.
131 ГПК, поради което и при заявеното от ищеца желание да се ползва от
оспорения документ, по делото е открито производство по чл. 193 ГПК по
проверка неговата истинност. Допуснато е и провеждането на съдебно-
почеркова експертиза, разноските за която са възложени в тежест на
ответната страна. Последната не е внесла определения депозит за вещо лице и
провеждането на експертизата е отменено, на основание чл. 253 ГПК.
Така неавтентичността на документа е останала недоказана по делото и
с оглед спазването на изискуемата от закона форма и съдържание на записа на
заповед, съдът приема, че същият е автентичен и обвързва валидно страните
3
по възникналото въз основа на него менителнично правоотношение.
Недоказани останаха и възраженията на ответницата по чл. 29 ЗЗД за
унищожаемост на сделката поради измама. В тази насока страната не е
ангажирала никакви доказателства (напр. свидетелски показания), които да
установяват въвеждането й в заблуждение относно документите, които
подписва. От представената епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна-
Варна“ АД и удостоверение за раждане № **********/24.02.2022 г. се
доказва, че ответницата е родила на 22.02.2022 г. в 38 г.с., респ. към
13.05.2021 г. същата все още не е била бременна. Дори и да беше тя в такова
физиологично състояние към посочения момент на подписване на записа,
това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да обоснове
положителен извод за наличието на твърдяната измама.
Предвид формалната редовност и валидност на менителничния ефект,
съдът дължи произнасяне по въведеното каузално правоотношение и
направените във връзка с него възражения.
Според задължителните указания, дадени в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка
от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. В мотивите на тълкувателното решение се приема още, че при
въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането
му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис
на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния
ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
В случая в исковата молба ищецът е навел твърдения, че записът на
заповед обезпечава заемно правоотношение между страните, по което той е
предоставил на ответницата в заем сумата от 2050 лв., която не й е достигала
за закупуване на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ от автосалон в гр. Варна.
Това правоотношение изрично е оспорено от ответницата, като е
релевирано и възражение за плащане на продажната цена на сочения
автомобил в пълен размер и със собствени средства.
Съобразявайки така наведените твърдения и направени
правоизключващи възражения, както и дадените указания в цитираното
тълкувателно решение, съдът е разпределил в тежест на ищеца доказването на
въведеното каузално заемно правоотношение, връзката му със записа на
заповед и настъпване на изискуемостта на задължението за връщане на
предоставената сума по заемното правоотношение. Дадени са и изрични
указания на страната по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства в тази
насока, като такива не са представени до приключване на съдебното дирене в
настоящата първа инстанция.
Отделно от това, тезата на ищеца за издаване на процесния запис на
4
заповед за обезпечаване на съществуващо между страните заемно
правоотношение с цел дофинансиране на закупен автомобил от ответницата,
се разколебава от представените от последната писмени доказателствени
средства, а именно: договор за капаро от 10.05.2021 г. за платено капаро в
размер на 300 лв. като част от продажна цена на лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ в общ размер на 3350 лв.; договор за покупко-продажба от
13.05.2021 г., сключен между купувача М. М. М. и продавача „А.“ ООД с
предмет лек автомобил „Ситроен Берлинго“ и продажна цена в размер на
3800 лв., платима при подписване на договора; фактура № 76/13.05.2021 г. за
сумата от 3800 лв., както и фискален бон от 13.05.2021 г. за същата сума,
както и свидетелство за регистрация – част 1 на МПС, според което на
14.05.2021 г. автомобилът е регистриран на името на купувача М. М.. Никъде
в документите не е отразено, че продажната цена е платена със заети средства
и/или при други условия, които да сочат ищеца като източник на част от
паричната сума, вложена в продажната цена на автомобила.
С оглед на гореизложеното и при липса на проведено от ищеца
доказване на въведеното каузално правоотношение и неговата връзка с
издадения запис на заповед, предявеният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
направените в исковия процес разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., доказателства за реалното заплащане на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 25.07.2022
г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Предвид извода за неоснователност на иска, разноски на ищеца не се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Ж. С. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, срещу М. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****************, положителен
установителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 2050 лв. (две хиляди петдесет лева), представляваща незаплатена
главница по запис на заповед от 13.05.2021 г. с падеж 05.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
10660/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
ОСЪЖДА Ж. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********,
да заплати на М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****************, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за разноски по
5
делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6