О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......................
/ …………………2020
г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на седемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла
Пенева
въззивно гражданско дело № 1236 описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 1055 от 27.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 16016 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, четиринадесети
състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна
да заплати на К.Г.Н. сумата
1 555,36 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за извънреден
труд за периода 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба /07.10.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка
2 от ЗМВР и член 86 от ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 340
лева, на основание член 78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Варна сумата от 245,21 лева на основание член 78, алинея
6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно член 187,
алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд,
полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради
което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил
налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не
е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като
това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им
от член 2, алинея 1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени
редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време,
размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на
извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на
дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема
превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен,
при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице,
че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и
въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да
служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната
страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на съдилищата при
идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в нормативен
акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време отработените през нощта часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението.
На основание член 267, алинея 1 от
ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е
допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен
интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на
изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
17.08.2020 г. от 09,30
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член
140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и
бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.