Р Е Ш Е Н И Е
№………./..........
11.2017 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 116 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, заведена с вх. №2881/01.02.2017г. по
описа на ВОС, регистратура ГТО, уточнена допълнително по реда на чл.129, ал.2
от ГПК с молба вх. №9054/29.03.2017г.,
от ДЪРЖАВАТА, представлявана
от министъра на околната среда и
водите, на основание чл.95е от Закона за концесиите
във връзка с предоставени пълномощия по т.2 б. „б“ от Решение №387 от 29 май
2015г. на Министерския съвет, срещу „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ
ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, са предявени
следните осъдителни искове:
1.
за заплащане на сумата 43 743,52 лева (с ДДС), представляваща дължимо концесионно възнаграждение за 2015г. за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е била издадена
фактура №1061/03.06.2015г.;
2.
за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.02.2017г. до окончателното й плащане;
3.
за заплащане на сумата 6 026,58 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото и неплатено на падежа концесионно възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на 2015г. (без ДДС), за периода от 13.06.2015г. до 26.01.2017г.;
4.
за заплащане на сумата 37 344 лева, представляваща общ размер на дължимите неустойки за неизпълнение на задължения на концесионера
през 2014г. на основание чл.22, във вр. с
чл.11.2.2, чл. 11.2.3, чл.11.2.19 и чл.19.2 от сключения между страните
концесионен договор от 26.04.2001г., всяка една от тях в размер на 9 336
лева.
Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и размер.
В проведеното открито съдебно заседание страните
не са взели участие лично или чрез надлежно упълномощени процесуални
представители.
За да се произнесе по предявените искове, съдът съобрази
следното от фактическа страна:
Предмет на делото е правото на ищеца – кредитор Държавата,
представлявана от министъра на околната среда и водите, на основание чл.95е
от Закона за концесиите във връзка с предоставени пълномощия по т.2 б. „б“ от
Решение №387 от 29 май 2015г. на Министерския съвет, като концедент по
сключен договор за предоставяне на концесия за част от минералната вода от
малмоваланжския водоносен хоризонт - участък Каварна, община Каварна, област
Добрич, разкрита чрез водоизточник сондаж №Р-113 от 26.04.2001г., да получи от
ответника – концесионер „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, уговореното с договора и допълнителните споразумения
към него от 26.10.2001г., №2 от 30.10.2002г., №3 от 08.01.2010г. и №4 от
13.08.2013г., концесионно възнаграждение за 2015г., дължимо за периода от
01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е била издадена фактура
№1061/03.06.2015г. Същото се
претендира в размер на 43 743,52 лева (с ДДС), ведно със
следващото се обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.02.2017г., до окончателното му плащане.
Претендира се и плащане на
обезщетение за забава върху неплатено на падежа
концесионно възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на 2015г. (36 452,93 лв.
без ДДС) за периода от 13.06.2015г. (дата, следваща получаването на изявлението
на концедент за прекратяване на договора) до 26.01.2017г. (дата, предхождаща
предявяването на иска), заявено в размер на 6 026,58 лева.
В предмета на делото е включено
и правото на ищеца да получи от ответника уговорените в чл.22 от сключения между страните концесионен договор от 26.04.2001г.
неустойки за неизпълнени задължения на концесионера през 2014г. по чл.11.2.2
(невнасяне в срок на концесионното плащане за 2014г.), чл. 11.2.3
(невнасяне на парична гаранция), чл.11.2.19 (неизпълнение на
задължението да поддържа постоянна численост на персонала между 50 и 55 души) и
по чл.19.2 (липса на отчисления всяко тримесечие), всяка една в размер
на 9 336 лева, определена като 10% от минималното годишно концесионно плащане
за 2014г. в размер на 93 360 лв., в общ
размер на 37 344 лева.
Така предявените искове намират своето правно основание в
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.65 и
чл.7, ал.3 от Закона за концесиите, във вр. с чл. 3 от сключения между страните
договор за концесия от 26.04.2001г.,
съответно чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г.
Твърди се от Държавата
- ищец, че с договор от 26.04.2001г.,
подписан от името на концедента от министъра на околната среда и водите,
съгласно предоставени му пълномощия по т.4 от Решение №167 на Министерския съвет от 2001г. (обн. ДВ бр.34 от 2001г.),
на ответното дружество - концесионер „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР” АД (с
наименование към този момент „Ди Ел Ей Ботлинг Къмпани” АД и седалище в гр.
София) е било предоставено особено право на ползване върху част от минералната
вода от малмоваланжския водоносен хоризонт - участък Каварна, община Каварна,
област Добрич, разкрита чрез сондаж №Р-113, включително върху водовземното
съоръжение сондаж №Р-113 - публична държавна собственост.
Концесионният договор е бил изменен и допълнен с
допълнително споразумение от 26.10.2001г.; допълнително споразумение №2 от
30.10.2002г.; допълнително споразумение №3 от 08.01,2010г., както и с
допълнително споразумение №4, заведено под №Д-30-99 /13.08.2013г. За предоставеното му право
концесионерът се задължил да заплаща годишно концесионно възнаграждение,
определено по размер, начин и срокове за плащане в чл.3 от сключения между
страните договор, изменен с допълнително споразумение №2 от 30.10.2002г. и
допълнително споразумение №3 от 08.01.2010г.
С влязло в сила решение №176/16.03.2016г. по т. дело
№832/2015г. на Варненски окръжен съд ответникът било осъден да заплати на
държавата дължимото и неплатено концесионно възнаграждение за 2013г. в
общ размер на 77 378, 83 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.05.2015г. до окончателното й плащане и натрупаните за периода от
16.01.2014г. до 25.05.2015г. лихви за забава в общ размер на 1 660,14 лв.,
както и неустойка по чл.22 от договора за неизпълнение на задълженията по
чл.11.2.2, чл.11.2.12, чл.11.2.19 и чл.18.1 от договора за 2013г. в общ размер
на 37 115,64 лв.; дължимото и неплатено концесионно възнаграждение за
2014г. в общ размер на 112 032,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 25.05.2015г. до окончателното й плащане и натрупаните за периода от
16.04.2014г. до 25.05.2015г. лихви за забава в общ размер на 4 542,13 лв.;
дължимото и неплатено концесионно възнаграждение за 2015г. в общ размер
на 1 914,34 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2015г. до
окончателното й плащане и натрупаните за периода от 16.04.2015г. до
25.05.2015г. лихви за забава в общ размер на 21,82 лв.
След предявяването на тези искове, с Решение №387 на
Министерския съвет от 29 май 2015г. концесионният договор от 26.04.2001г. бил
прекратен, за което ответното дружество „Бутилираща компания Извор” АД било
уведомено с писмо на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) изх.
№26-00-1604 от 10.06.2015г., получено на 12.06.2015г. С т. 2, буква „б“
от решението на Министерския съвет, министърът на околната среда и водите бил
упълномощен да предприеме необходимите действия за събиране на дължимите от
концесионера суми по съдебен ред.
С фактура №1061/03.06.2015г., издадена от МОСВ, на
ответника бил начислен остатъка от дължимото до датата на прекратяване на
концесионния договор концесионно възнаграждение за 2015г. (след приспадане на
присъдената с решението по т. дело №832/2015г. на ВОС сума от 1 914,34 лв. с
ДДС), в общ размер на 43 743,52 лв. с ДДС (36 452,93 лв. без ДДС). Твърди
се, че съгласно чл.3.4 от концесионния договор дължимото концесионно
възнаграждение се изчислява и внася за всяко тримесечие, не по-късно от 15-то
число на следващия съответното тримесечие месец, като при забава се дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
С прекратяването на договора, уведомлението за което
ответникът е получил на 12.06.2015г., е настъпила изискуемостта на задължението
за плащане на дължимото концесионно възнаграждение за второто тримесечие на
2015г. в размер на 36 452,93 лв. (без ДДС), поради което и считано от 13.06.2015г.
същият е в забава за изпълнение на това задължение. За периода до
26.01.2017г. дължимото обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 36
452,93 лв., се заявява в размер на 6 026, 58 лв.
Твърди се също така от ищеца, че в съответствие с чл.105,
ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите текущият контрол за
изпълнение на сключения концесионен договор се е осъществявал от министъра на
околната среда и водите, чрез длъжностни лица от съответната администрация и
комисия за контрол по изпълнението на концесионни договори.
На заседание на тази комисия, проведено на 10 юни 2014г.,
за което е съставен Протокол №15/10.06.2014г., одобрен от министъра на околната
среда и водите, е било взето решение да се даде възможност на концесионера
„Бутилираща компания Извор” АД да изпълни финансовите си задължения за 2013г.
по концесионния договор в срок до 30 септември 2014г., както и дружеството да
посочи писмено до МОСВ причините за забавата през 2013г. на изпълнението на
финансовите му задължения по концесионния договор.
На това заседание е присъствал и представител на
концесионера „Бутилираща компания Извор” АД, който е бил запознат с
представения доклад на длъжностни лица по чл.105, ал.3, т.1 от ППЗК, отразяващ
информация, съдържаща се в писмо на МОСВ с изх. №№26-00-1017/02.04.2014г.
На последващо заседание на комисията за текущ контрол по
изпълнение на концесионните договори за минерална вода към МОСВ, проведено на
28 октомври 2014г., за което е бил съставен Протокол №19/28.10.2014г., е
разгледан доклад на длъжностни лица по чл.105, ал.1 от Закона за концесиите за
изпълнението през деветмесечието на 2014г. на финансовите задължения на
концесионерите, като е констатирано, че „Бутилираща компания Извор” АД не е
спазило определения от комисията срок до края на месец септември 2014г. да
изпълни задълженията си за концесионно плащане за 2013г., както и че не е
заплатило концесионно плащане за първо, второ и трето тримесечие на 2014г. С
оглед на това е било решено да се предприемат действия за прекратяване на
концесионния договор и за събиране по съдебен ред на дължимите суми.
В резултат на осъществен контрол по изпълнение на
задълженията на концесионера по концесионния договор от експерти на МОСВ
съгласно чл.187, ал.1, т.3 от Закона за водите през 2013г. и 2014г. били
извършени две проверки на място, за което били съставени констативни протоколи
от 26.06.2013г. и от 18.11.2014г. Установено било неизпълнение на
задължението на концесионера за концесионно плащане по чл.11.2.2 от
концесионния договор за 2013г. и 2014г., както и на задължението по чл.11.2.3
за внасяне на гаранция за изпълнение на задълженията на концесионера по
чл.18.1, 18.5 и 19.2 от концесионния договор, като с протокола от 18.11.2014г.
на концесионера било дадено предписание незабавно да заплати дължимите суми за
2013 и 2014г. Протоколът бил предявен на присъствалия на проверката
представител на концесионера, като същият го подписал без възражения. Дадените
предписания не били изпълнени като и към момента на подаване на настоящата
искова молба дължимите суми не били заплатени.
Неизпълнението през 2014г. на всяко едно от условията и
задълженията по концесионния договор от страна на концесионера „Бутилираща
компания Извор” АД било констатирано и на заседание на комисията за текущ
контрол по Протокол №29 от 23 юни 2015г. като било взето решение за
претендиране на неустойки за неизпълнение по чл.22 от договора.
Твърди се, че през 2014г. концесионерът „Бутилираща компания Извор” АД не е изпълнил
задълженията си по чл.11.2.2 (не е внесъл в срок концесионното плащане
за 2014г.), чл. 11.2.3 (не е внесъл парична гаранция), чл.11.2.19
(не е изпълнил задължението си да поддържа постоянна численост на персонала
между 50 и 55 души) и по чл.19.2 (липса на отчисления всяко тримесечие),
поради което и на основание чл.22 от сключения между страните концесионен
договор от 26.04.2001г. дължи неустойка за всяко едно неизпълнение в размер на
по 9 336 лева, определена като 10% от минималното годишно концесионно плащане
за 2014г. в размер на 93 360 лв.
С писмо изх. №26-00-385/29.01.2015г. на МОСВ, получено на
02.02.2015г., концесионерът бил поканен да изпълни задълженията си по договора
за концесионно плащане за 2013г. и за 2014г., лихви и неустойки, като му бил
даден 7-дневен срок за доброволно погасяване на задълженията. Независимо от
това изпълнение не последвало като и понастоящем задълженията не били погасени.
Ответникът „БУТИЛИРАЩА
КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, гр. Варна оспорва получаването на приложените към
исковата молба документи от концесионера, в т.ч. и получаването на процесната
фактура №1061/03.06.2015г. като твърди, че посочения в обратната разписка
получател - лице с фамилия Арсов, към този момент не е бил в каквито и да било
правоотношения с дружеството.
Наред с това твърди, че неправилно в издадената фактура
№1061/03.06.2015г. като МОЛ на „Бутилираща компания Извор” АД е посочено лицето
Жени Калчева, тъй като считано от 12.03.2014г. това лице не представлява
дружеството и е било надлежно заличено като изпълнителен директор по партидата
му в Търговският регистър. Оспорва и отразените в приемо-предавателния протокол
от 09.07.2015г. и в констативния протокол от 18.11.2014г. констатации, че
присъствалия Павел Петров е бил пълномощник на дружеството – концесионер, като
противопоставя твърдения, че това лице не е било в правоотношения по трудов
договор с дружеството, не е притежавало представителна власт да подпише
представеният протокол.
Ответникът счита, че липсва основание да се вменява
виновно неизпълнение от страна на дружеството – концесионер на задълженията му
по договора, респективно да се претендират неустойки и обезщетения, тъй като
самият концедент е неизправна страна по него. Твърди в тази връзка, че на
проведеното на 10 юни 2014г. заседание на комисията за текущ контрол по
изпълнение на концесионните договори за минерална вода към МОСВ, на което е
присъствал и представител на дружеството, му е бил даден нов, по-дълъг срок за
погасяване задължението му, като за падеж е била определена датата 30 септември
2014г. Впоследствие концедентът отново е удължил срока за изпълнение,
установимо от приложеното писмо изх. №26-00-385/29.01.2015г., като е определил
за падеж на задължението 09.02.2015г. С оглед на това счита, че претендирания с
исковата молба размер на иска е неоснователен и недоказан. Наред с това твърди,
че концесионното възнаграждение е неправилно определено като навежда доводи, че
липсват доказателства, че претендираните суми съответстват на реално добитото
количество вода, съответно че твърденият начин на изчисляване е съобразен с
приложимата към дадения момент договорна и нормативна уредба.
Оспорва претендираното задължение за заплащане на обезщетение
за забава за периода от 13.06.2015г. до 26.01.2017г. като твърди, че
концедентът по своя преценка, изрично и по недвусмислен начин е предоставил
срок на „Бутилираща компания Извор” АД да погаси задълженията си (без да го
конкретизира като период или крайна падежна дата), като до изтичането му
дружеството не е било в забава, съответно не дължи лихва за забава.
Оспорва по основание и претенцията за плащане на неустойки
в общ размер на 37 344 лева като твърди, че за едно и също забавено изпълнение
на парично задължение по договора от страна на концесионера едновременно са
начислени и се претендират лихви за забава и неустойка, което е недопустимо.
Като е съобразил становищата на страните, с доклада си по
делото съдът е приел, че следните факти са безспорни помежду им: между страните
е бил сключен договор за концесия от 26.04.2001г., изменен и допълнен с
допълнителни споразумения към него от 26.10.2001г., №2 от 30.10.2002г., №3 от
08.01.2010г. и №4 от 13.08.2013г.; договорът е бил прекратен от концедента с
едностранно писмено изявление, получено от ответника – концесионер на
12.06.2015г.; за претендирания с предявените искове период липсва плащане от
страна на концесионера на дължимото за 2015г. концесионно възнаграждение.
Спорните моменти са свързани с размера на претендираното
концесионно възнаграждение за 2015г., респ. с основанието и размера на
претендираните вземания за обезщетения за забава и неустойки за неизпълнение на
договорни задължения за 2014г.
При тези основни
насрещни твърдения и възражения на страните, за да се произнесе по същество на
спора, съдът взе предвид следното:
Претендираните от ищеца облигационни задължения на
ответното дружество „БУТИЛИРАЩА
КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, гр. Варна произтичат от процесния конценсионен
договор от 26.04.2001г., прекратен поради системно и трайно неизпълнение на
поетите от ответника концесионни задължения.
Ответникът не оспорва факта на прекратяване на
концесионното правоотношение, нито ангажира доказателства, с които да
опровергава прекратителните основания, въз основа на които Министерския съвет
(МС) е приел решение за едностранно прекратяване на концесионния договор.
Трайно изразеното бездействие на ответника по отношение на дължимото
концесионно възнаграждение и дължимата концесионна гаранция са безспорно
установени по делото факти, с които се идентифицира основанието на всеки един
от предявените платежни искове.
Ответникът не оспорва размера и основанието на начисленото
концесионно възнаграждение за 2015г. до датата на едностранното прекратяване на
концесията. Изслушаното и прието по
делото заключение на съдебно - счетоводна
експертиза, която напълно
кореспондира на събраните писмени доказателства, потвърждава основателността на
главната искова претенция за неплатеното в срок концесионно възнаграждение за
2015г., дължимо за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., възлизащо на 43 743,52 лева (с ДДС), поради
което същата следва да бъде уважена в цялост, включително и по отношение на
начисления от концедента ДДС.
Като неотносимо, съответно неоснователно по отношение
ликвидността и изискуемостта на това вземане се цени оспорването на ответника,
че неправилно в издадената фактура №1061/03.06.2015г. като МОЛ на
дружеството – получател „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД е било посочено лицето Жени
Калчева, тъй като считано от 12.03.2014г. същото не представлява дружеството и
е било надлежно заличено като изпълнителен директор от партидата му, водена в
Търговският регистър, съответно, че фактурата е била връчена на дружеството по
пощата с обратна разписка чрез непознато за дружеството лице Арсов.
От една страна, с постигнатите между страните
договорености – чл.3 от сключения помежду им договор за концесия от
26.04.2001г., дължимото концесионно възнаграждение е било ясно определено по размер, начин и
срокове за плащане. От друга страна, ответникът не оспорва факта на едностранно
прекратяване на договора от страна на концедента, считано от датата на
решението на Министерския съвет. За последното ответното дружество е било
уведомено с писмо на Министерство на околната среда и водите изх. №26-00-1604
от 10.06.2015г., изпратено по пощата и получено за дружеството на 12.06.2015г.
от същото лице Арсов, получило на 04.06.2015г. и пратката с фактура
№1061/03.06.2015г.
Доказаността на
главното вземане и неизправността на ответника по поетите от него концесионни
задължения е с правна релевантност за произнасяне и по предявените акцесорни
искове, отнасящи се до претендираните от ищеца лихва за забава.
Като неоснователно се цени и възражението на ответника за
неизискуемост на вземането, обосновано с твърдения, че с оглед взетото на
проведеното на 10 юни 2014г. заседание на комисията за текущ контрол по
изпълнение на концесионните договори за минерална вода към МОСВ, решение за
продължаване на срока за изпълнение до 30 септември 2014г., съответно
последващото му продължаване до 09.02.2015г. (с писмо изх.
№26-00-385/29.01.2015г.), длъжникът не е бил неизправна страна, съответно не
дължи обезщетение за забава.
Видно от цитираните писмени документи, събрани по делото
като писмени доказателства, взетото на 10.06.2014г. решение от комисията за
текущ контрол касае неизпълнените финансови задължения за 2013г., поради което
е неотносимо към процесното задължение за концесионно плащане за 2015г. и
неговия падеж.
С оглед на това и при безспорно установената забава от
страна на ответника за изпълнение на задължението му за плащане на дължимото
концесионно възнаграждение за 2015г. до датата на едностранното прекратяване на
договора, предявения акцесорен иск за нейното обезщетяване за периода от
13.06.2015г. до окончателното плащане е основателен и следва да бъде уважен. За
предхождащия предявяването на исковете период (до 26.01.2017г.) дължимото обезщетението
е в общ размер на 6 026,58 лева
и се присъжда в неговия пълен размер.
Неизпълнението на задължението по чл.11.2.3 от договора
за внасяне на концесионна гаранция
за 2014г. като отрицателен факт, който не се оспорва от ответника
и не са ангажирани доказателства за неговото опровергаване, формира
самостоятелно основание за приложение клаузата на чл.22 от процесния
концесионен договор, поради което искането за присъждане на неустойка на това
основание следва да бъде уважено. Размерите както на минималното
годишно концесионно плащане за 2014г. (93 360 лв.), така и на дължимите
неустойки по чл.22 от договора, са проверени и установени от
ССчЕ.
Неизпълнението на задължението от концесионера за
поддържане на постоянна численост на персонал в концесионния обект, договорено
в чл.11.2.19 от концесионния договор, не е оспорено от ответника и последния не
е ангажирал доказателства за опровергаване констатациите на концедента,
направени в хода на извършените от него
проверки на концесионния обект. Ето защо съдът намира иска за присъждане
на неустойка за неизпълнение на това задължение, основан на чл.22 от
концесионния договор, за основателен и доказан по основание и размер, поради
което го уважава.
По отношение искането за присъждане на неустойка по чл.22
от концесионния договор за неизпълнение от страна на концесионера на
задължението му по чл.11.2.2 за
внасяне в срок на концесионното плащане за 2014г.
Не е спорно по делото, установява се и от представения по
делото заверен препис от решение №176/16.03.2016г., постановено по т.д.
№832/2015г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, че в предходен
момент ищецът е предявил по съдебен ред претенция за осъждане на ответника да
му заплати неплатеното концесионно възнаграждение за 2014г. в общ размер на
112 032 лв. (с ДДС), ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 16.04.2014г. до окончателното му плащане, чийто размер до
датата на предявяване на иска – 25.05.2015г., е заявил в размер на 4 542,13 лв.
Тези искове са били уважени в цялост. Решението не е било обжалвано и е влязло
в сила на 28.06.2016г.
С оглед на това и доколкото в предходния съдебен процес е
било уважено изцяло претендираното от ищеца лихвено обезщетение за просрочие в
плащането на дължимото концесионно възнаграждение за 2014г., съдът намира за
недопустимо допълнителното утежняване на отговорността на концесионера за
просроченото плащане на същото концесионно възнаграждение под формата на
договорна неустойка. Ето защо това искане се преценява като неоснователно и се
отхвърля.
Ответникът не оспорва и не представя доказателства,
отхвърлящи неустоечния иск по чл.22 от концесионния договор за неизпълнение на
задълженията си по чл.19.2, във вр. с чл.19.1 от договора, отнасящи се до
тримесечните отчисления, задължени по мониторинга, опазването на минералната
вода и водоземното съоръжение и защитата на околната среда от вредни
въздействия. Доколкото обаче тези правоизводящи неустоечния иск факти се
отнасят по същество до сметката на концесионера, а съгласно клаузата на
чл.19.4. от концесионния договор при неговото прекратяване правата по тази
сметка визират правото на концесионера да получи внесените и неразходвани
средства по чл.19.1, така предявения неустоечен иск не е съпроводен с
положително и главно доказване от страна на ищеца, че в случая се касае за
същинско неизпълнение, засягащо режима по мониторинга, опазването на
минералната вода и водоземното съоръжение и защитата на околната среда от
вредни въздействия. Липсва изпълнение от страна на ищеца и на доказателствата
тежест относно одобрената план-сметка, предвидена в чл.19.3. от концесионния
договор. Ето защо съдът намира този неустоечен иск за недоказан по основание,
поради и го отхвърля като неоснователен.
Във връзка с формирания краен извод за
частична основателност на предявените претенции и тяхното уважаване, съобразно
и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК частично основателно се явява и искането на
ищеца да му се присъдят сторените за производството разноски.
Въпреки указанията, дадени в
определението по чл.374 от ГПК от 07.08.2017г., за необходимостта от
представяне на списък по чл.80 от ГПК, в който претенцията за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение следва да е достатъчно конкретизирана по основание
и размер, единствено в който случай ще бъде разгледана и произнесена от съда,
ищецът не е представил такъв списък. С оглед на това искането, формулирано в
исковата молба, за присъждане и на юрисконсулско възнаграждение не се взема
предвид при определяне на дължимите разноски по чл.78,ал.1 от ГПК.
От доказателствата по делото се
установява, че сторените от ищеца разноски са в размер на 300 лева – платено
възнаграждение за вещо лице. По съразмерност с уважената част на исковете
ответникът следва да му репарира сумата
235,70 лева.
Съобразно правилото, установено в
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът „БУТИЛИРАЩА
КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД следва да бъде осъден да заплати и следващите се
държавни такси за уважените искове, определени съобразно правилата на чл.72, ал.1, във вр. с чл.71, ал.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.). Общият размер на дължимите държавни такси е в
размер 2 737,68 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9010, район „Приморски”, ул. „Никола Вапцаров” №7А, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на околната среда и водите, с адрес гр. София 1000, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №22, сумата 43 743,52 лева
(четиридесет и три хиляди седемстотин четиридесет и три лева), ведно с ДДС,
представляваща дължимо концесионно
възнаграждение за 2015г. за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е била издадена
фактура №1061/03.06.2015г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (01.02.2017г.) до
окончателното й плащане, както и
сумата 6 026,58 лева (шест хиляди и двадесет и шест лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото и неплатено на падежа концесионно възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на 2015г. (36 452,93
лв. без ДДС), за периода от 13.06.2015г. до 26.01.2017г.; както и сумата 9 336 лева (девет
хиляди триста тридесет и шест лева), представляваща дължима неустойка за неизпълнение на задължението по чл.11.2.3 от сключения
между страните концесионен договор от 26.04.2001г. за внасяне в срок на парична
гаранция за 2014г. в размер на 10 на сто върху минималното годишно концесионно
плащане (93 360 лв. за 2014г.), както и сумата 9 336 лева (девет хиляди
триста тридесет и шест лева), представляваща дължима неустойка за неизпълнение на задължението по чл.11.2.19 от сключения между страните
концесионен договор от 26.04.2001г. да поддържа постоянна численост на
персонала в размер на 10 на сто върху минималното годишно концесионно плащане
(93 360 лв. за 2014г.), на основание чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.65 и чл.7, ал.3 от Закона за
концесиите, във вр. с чл. 3 от сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г.,
съответно чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на околната среда и водите, с адрес гр. София
1000, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №22, срещу
ответника „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна 9010, район „Приморски”, ул. „Никола Вапцаров” №7А, осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.22
от сключения между страните концесионен договор от 26.04.2001г., за
заплащане на сумата 18 672 лева, представляваща общ размер на
дължимите неустойки за неизпълнение на задължения на концесионера през 2014г. по чл.11.2.2 поради невнасяне в срок на концесионното плащане за 2014г. и по
чл.19.2 поради липса на отчисления всяко тримесечие в размер на 10 на сто върху
минималното годишно концесионно плащане (93 360 лв. за 2014г.).
ОСЪЖДА „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9010, район „Приморски”, ул. „Никола Вапцаров” №7А, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на околната среда и водите, с адрес гр. София 1000, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №22, сумата 235,70 лева (двеста тридесет и пет лева и седемдесет
стотинки), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за
исковото производството по съразмерност с уважената част на исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9010, район „Приморски”, ул. „Никола Вапцаров” №7А, да заплати в
полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 2 737,68 лева (две хиляди седемстотин тридесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки), представляваща общия размер на държавните такси,
дължими по уважените искове за тази инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от страните пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото.
Препис от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: