Решение по дело №81/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №99/18.10.2012 г., постановено по Г.д. №1122/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „. - З. П., със седалище и адрес на управление Г.К., К., Б. В.А, .4, ап.12, ЕИК *********, представлявано от З. Д.П., че "Р." със седалище и адрес на управление Г.С., район М., бул."А. М." №41, ЕИК *********, представлявано от И.Т.В., има вземане към „. - З. П. в размер на 14 256.88лв., от които главница в размер на 12 631.34лв., произтичаща от неизплатено парично задължение по фактури, както следва: фактура №*/06.08.2010 г.- на стойност 691.79 лв.; фактура №*/11.08.2010г.-на стойност 1327.98 лв.;фактура №*/19.08.2010г.-на стойност 77.27лв.; фактура №*/24.08.2010г.- на стойност 3378.05лв.; фактура №*/24.08.2010г. - на стойност 273.24 лв.; фактура №*/02.09.2010г. - на стойност 288.67лв.; фактура №*/02.09.2010г. на стойност 592.21лв.; фактура №*/03.09.2010г. - на стойност 242.09лв.;фактура №*/15.09.2010г. - на стойност 615.53лв.; фактура№*/15.09.2010г. - на стойност 989.86лв.; фактура №*/23.09.2010г.- на стойност 761.12лв.; фактура №*/29.09.2010г. - на стойност 856.79лв.;фактура №*/13.10.2010г. - на стойност 1031.06лв.; фактура №*/13.10.2010г. - на стойност 1211.59лв.; фактура №*/08.11.2010г. - на стойност 102.02лв.; фактура №*/11.11.2010г. на стойност 167.88лв.; фактура №*/21.04.2011г. - на стойност 24.19лв., и 1 625.54лв., представляващи лихва за забава, от които: 95.54лв. лихва за забава за периода 06.09.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 691.79лв., 181.55лв. лихви за забава за периода от 11.09.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 1 327.98лв.,10.41лв. лихви за забава за периода от 19.09.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 77.27лв., 449.42 лв. лихви за забава за периода от 24.09.2010г. до 06.01.2012г.върху главницата от 3 378.05лв., 36.38лв. лихви за забава за периода от 24.09.2010г.до 06.01.2012г. върху главницата от 273.24лв., 40.21 лв. лихви за забава за периода от 02.09.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 288.67лв., 77.44 лв. лихви за забава за периода от 02.10.2010 г. до 06.01.2012г. върху главницата от 592.21лв., 31.58лв. лихви за забава за периода от 03.10.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 242.09лв., 78.27лв. лихви за забава за периода от 15.10.2010г. до 06.01.2012г.върху главницата от 615.53лв., 125.84лв. лихви за забава за периода от 15.10.2010г.до 06.01.2012г. върху главницата от 989.86лв., 95.03лв. лихви за забава за периода от 23.10.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 761.12лв., 105.53 лв.лихви за забава за периода от 29.10.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 856.79лв.,122.63лв.лихви за забава за периода от 13.11.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от1 031.06лв., 144.07лв. лихви за забава за периода от 13.11.2010г. до 06.01 2012г. върху главницата от 1 211.59лв., 11.41 лв. лихви за забава за периода от 08.12.2010г. до06.01.2012г. върху главницата от 102.02лв., 18.64лв. лихви за забава за периода от 11.12.2010г. до 06.01.2012г. върху главницата от 167.88лв., 1.59лв. лихви за забава за периода от 21.05.2011 г. до 06.01.2012г. върху главницата от 24.19лв., ведно съсзаконната лихва върху главницата от 12 631.34лв., считано от 05.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***/05.03.2012г. по Г.дело №***/2012г. по описа на КРС. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца направените в спорното производство деловодни разноски в размер на 936лв., от които държавна такса в размер на 286лв., адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. и 250лв. депозит за вещо лице.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение, ответник „. – З. П., Г.К., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се излагат доводи, формулирани в няколко аспекта: първият от тях е, че неправилно първоинстанционният съд приел ,че липсата на възражение от страна на ответника служела като основание да се приеме, че в процесния случай била приложима хипотезата на чл.292, ал. 1 от ТЗ и не били налице предпоставките на разпоредбата на чл.293,ал.З от ТЗ и чл.44 от Договора за дистрибуция от 17.02.2009г. с оглед изискването на писмена форма,както и че формираните от решаващия съд изводи не намирали основание в цитираните законови разпоредби на ТЗ. Жалбодателят твърди, че приетият в заповедното производство като правно основание за дължимост на търсената сума -договор за дистрибуция от 17.02.2009г., с изтичането на предвидения в чл.38 от него едногодишен срок бил прекратил своето действие и за претендирания период между страните не съществували други регламентирани с писмен акт права и задължения за осъществяване на дистрибуторска дейност. Следващият изложен основен довод се свежда до това, че били неправилни изводите на съда за дължимост на обезщетение за забава върху процесните суми по всяка фактура, защото не било ясно кой бил приетия метод на плащане и от кога е текъл 30-дневният срок за изпълнение на задължението по представените фактури. С оглед така изложените доводи жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което да постанови друго по същество, с което отхвърли изцяло исковата претенция.

В дадения надлежен по чл.263, ал.1 от ГПК срок, отговор на въззивната жалба от ответника „Р.” , Г.С., не е депозиран.

В съдебно заседание, жалбодателят „. - З. П., Г.К., Ч. депозирано от процесуалния му представител писмено становище, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата "Р." , Г.С., Ч. депозирано от процесуалния му представител писмено становище, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца „Р.” , искова претенция, с която същият цели да бъде установено по отношение на ответника „ И. –З. П., че същият му дължи сумата в размер на 14 256.88 лв., от която главница в размер на 12 631.34 лв., представляваща непогасено задължение по издадени 17 бр. фактури, и сумата в размер на 1 625.54 лв.,съставляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от деня следващ датата на просрочие по всяка от фактурите до датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на процесното заявление до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът- едноличен търговец твърди, че не дължи на акционерното дружество претендираната сума по исковата молба в размер на 12631.34 лв., представляваща неизплатени парични задължения за заплащане на стойността на доставени стоки и услуги, защото тази сума не била дължима по Договор за дистрибуция от 17.02.2009 год.,тъй като към търсения период поради изтичане на срока му същият бил прекратен и между страните в производството не съществували регламентирани с писмен акт права и задължения за осъществяване на дистрибуторска дейност. Излага и съображения, че дори и съдът да приеме, че е налице изискуемо вземане за главница по процесните фактури, искането за заплащане на обезщетение за забава се явявало неоснователно и необосновано, предвид липсата на определен срок за изпълнение.

Така предявеният пред първоинстанционния съд иск е установителен по своя характер, и е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД. Положителните процесуални предпоставки за неговото завеждане в производството са налице: депозирано е на 05.03.2012 г. от ищеца –акционерното дружество заявление по чл.410 от ГПК, издадена е заповед № 803/ 05.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение за търсената и в настоящото производство главница от 12 631.34 лв., представляваща неизпълнени парични задължения за заплащане стойността на доставени стоки и услуги по договор за дистрибуция от 17.02.2009 г., по който са издадени процесните 17 бр. фактури, ведно със законна лихва, считано от 05.03.2012 г. до окончателното изплащане на главницата; както и за сумата от 1 585.33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатените суми по процесни 16 бр. фактури, за период с начална дата 1 месец след издаване на всяка фактура до 06.01.2012 г.,вкл.; сумата в размер на 40.21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената сума по фактура № */02.09.2010 г. до 06.01.2012 г., вкл., и сумата в размер на 1 035.13 лв., представляваща разноски в същото производство, от които 285.13 лв. дължима и внесена държавна такса, и 750 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение. Депозирано е срещу издадената заповед възражение от длъжника-едноличен търговец с правно основание чл.414 от ГПК, и в законово установения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

Решаващият Кърджалийски районен съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства е формулирал фактически констатации, които и настоящата инстанция споделя изцяло.Следва да бъде посочено недвусмислено, че и въззивният съд приема, че между страните в производството са съществували облигационни отношения, по силата на които „Р.” , Г.С. е предоставяло на „.-З. П., Г.К. стоки, представляващи материали за отоплителна, ВИК и климатична техника. Действително на 17.02.2009 г. е сключен между страните в производството –„Р.” , Г.С., в качеството му на Търговец и „ И. – З. П., в качеството му на Дистрибутор, формален писмен договор за дистрибуция на материали за отоплителната, ВиК и климатична техника от продуктовата гама на търговеца- и от каталозите на неговите партньори производители/доставчици на територията на Г.К.. Приетото по делото заверено копие от извлечение от детайли по сметка на клиент „. - З. П. за периода от 01.01.2008 г. до 30.01.2012 г., установява безспорно един доста по-дълъг период на търговски отношения между страните, а именно от 03.07.08 г. до 10.08.2011 г.,т.е. приблизително 7 месеца преди сключване на процесния договор за дистрибуция и приблизително 18 месеца след изтичане уговорения едногодишен срок на действие на процесния договор / чл.38, т.1 /. Въззивната инстанция също приема за неоспорен в производството фактът на издаване на процесните 17 броя фактури, а именно:фактура№*/06.08.2010г.;фактура *********/11.08.2010г.;фактура№*/19.08.2010г;фактура№*/24.08.2010г.;фактура№*/24.08.2010г.;фактура№*/02.09.2010г.;фактура№*/02.09.2010г;фактура№*/03.09.2010г;фактура№*/15.09.2010г;фактура№*/15.09.2010г;фактура№*/23.09.2010г;фактура№*/29.09.2010г.;фактура№*/13.10.2010г.;фактура№*/13.10.2010г;фактура№*/08.11.2010г.; фактура№*/11.11.2010г; фактура№*/21.04.2011г. и фактура № */25.03.2011г. Установен е от приетото по делото заключение по извършената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, фактът на тяхното включване в дневника за продажби при ищцовото дружество и участието им при определяне на дължимия ДДС по Справка декларация за ДДС за съответните данъчни периоди на . Установен е и фактът,че в счетоводството на ответника „.- З. П. не е осчетоводена единствено Фактура №*/21.04.2011г. за 24.19 лв., както и фактът, че останалите фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника – като получени по надлежния ред и едноличният търговец е упражнил правото си на данъчен кредит по тях, респ. ползвал е данъчен кредит в размер на 2 101.16лв. Безспорно е установено,че по тези фактури няма извършени плащания от ответника. Към датата на извършване на експертизата салдото по сметка „доставчици" при ответника е кредитно в размер на 12 607.15лв., т.е. това е сборът от сумите по 16-те броя осчетоводени фактури. Всъщност и въззивният съд приема дължимост на вземането и по неосчетоводената фактура на стойност 24.19 лв., защото фактът на получаване на процесните стоки не се оспорва от ответника-.

Въззивната инстанция приема за установена и дължимостта на търсеното в производството обезщетение за забавено плащане по издадените фактури. Основателността на искането безспорно се установява от удостовереното от вещото лице обстоятелство,че по процесните фактури няма извършени плащания от ответника- .

Въз основа на така приетите фактически констатации решаващият съд е формулирал правилни правни изводи, като с оглед обстоятелството, че въззивната инстанция ги споделя, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Като следва изрично да бъде посочено, че действително хипотезата на чл.292,ал.1 от ТЗ се явява правната рамка на трайно установените между страните в производството търговски отношения. Нещо повече по-благоприятните условия, залегнали в изтеклия писмен договор за дистрибуция са били ползвани без възражение от - дистрибутор и след периода на неговото изтичане. Всъщност в тази насока определено по-благоприятно е искането за присъждане на обезщетение за забава за период 30 дни след издаване на съответната процесна фактура, предвиден в чл.30, ал.3 от процесния договор за дистрибуция, който срок определено се явява по-дълъг от законовоустановения в разпоредбите на чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.113, ал.4 от ЗДДС.

Или казано в обобщение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, в своята цялост се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото доколкото изрично са поискани, но не се доказват, не се и следват разноски на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният с·д

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/18.10.2012 г., постановено по Г.д.№ 1122/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.