Разпореждане по дело №1719/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Постъпило е Искане вх. № 13020 от 02.08.2024г. от лишения от свобода Д. Ю. С. с оплакване, че същият е настанен в килия, в която се пуши и тютюневия дим му причинява здравословни проблеми, като високо кръвно и прилошаване.

В съдебно заседание С. поддържа искането си, като твърди, че междувременно е бил преместен в помещение за непушачи, в което обаче двама от настанените пушат.

Началникът на Затвора Пловдив, чрез процесуалния си представител инспектор Р. оспорва оплакването, като твърди, че на лишения от свобода е осигурено помещение за непушачи.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните, намери за установено следното:

Твърденията на С. касаят неприключило, перманентно бездействие на административния орган да предприеме фактически действия за извършването на които е задължен по закон.

Следователно, жалбата е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество се установява от представената справка, че лишеният от свобода е настанен в стая № 5, в която са настанени 7 лишени от свобода, от които двама непушачи. Тоест, помещението не е за непушачи.

В хода на производството С. е бил преместен в друго помещение – стая № 11, за което се твърди и не се спори между страните, че е за непушачи, но в същото се пуши от някои от настанените.

При така установените факти, съдът намира следното:

Според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съответно, според чл. 277, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона.

В чл. 21, ал.4 от ППЗИНЗС е установено, че във всяка затворническа група се обособяват спални помещения за настаняване на непушачи.

Според чл. 27 ал.1 от ППЗИНЗС настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа.

В случая, с оглед на установения и неспорен факт, че лишеният от свобода е принуден да обитава помещение, съвместно с пушачи, е очевидно разминаването между преписаните изисквания за настаняване и действителните такива, като съблюдаването на забраната да се пуши в определени помещения, когато те са за непушачи, е задължение за затворническата администрация.

Изискванията за минималните битови и хигиенни условия, които следва да се осигуряват на лишените от свобода, включват и начина на разпределение по помещения на пушачите и непушачите. Настаняването на непушач заедно с пушачи, в нарушение на чл. 21, ал. 4 вр. с чл. 27, ал. 1 от ППЗИНС е самостоятелно обстоятелство, водещо до положение на нечовешко и унизително отношение/подлагане на изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧ. Предназначението и целта на специалните разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНС, определящи минималните хигиенни и битови стандарти на спалните помещения, сред които е обособяването на отделни помещения във всяка затворническа група за настаняване на непушачи, е удовлетворяване на необходимите гаранции да не се поставят лицата в положение на жертви на забраната. Тяхното прилагане предотвратява нарушаването на чл. 3 от ЕКЗПЧ, съответно чл. 3 на ЗИНЗС. След като правилото се съдържа в разпоредбите, чието спазване осигурява стандарта, вън от който е налице превишаване на същностната и неизбежна строгост на условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода/изпълнение на мярката задържане под стража, то се налага извода, че факта на настаняване на непушач с пушачи има признаците на чл. 3, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗИНЗС.

Налага се извод, че администрацията на Затвора Пловдив не е изпълнила изцяло задълженията си като допуска в помещение за непушачи да се пуши или като настанява лишени от свобода непушачи в помещения за пушачи и обратно.

В този смисъл искането е основателно.

Ето защо, на основание чл. 280 от ЗИНЗС, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на затвора Пловдив в едномесечен срок да осигури по отношение на лишения от свобода Д. Ю. С., [ЕГН], настаняване в помещение за непушачи, като в съответствие с чл. 21, ал.4 от ППЗИНЗС осигури обособяването на спални помещения за настаняване на непушачи и осигури контрол на спазването на забраната по чл.312,т.7 от ППЗИНЗС да не се пуши на забранените за това места.

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Пловдив