Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря
Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело
№3173 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
27.11.2019 год., постановено по гр.дело №15087/2019 год. по описа на СРС, ГО,
78 с-в, е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от И.К. срещу „У.Е.У.“
КФТ, чрез „У.Е.У.КФТ – клон България /КЧТ/, иск с правно основание чл. 7, пар.
1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 250 евро и ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на
1 263 лв., както и направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело №77516/2018 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, в размер на 300 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца И.К.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел наличието на извънредно обстоятелство /удар на самолета с птица/
по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 и отхвърлели предявения
иск. Този свой извод бил направен единствено въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, според което на 13.06.2018 год. самолет Airbus
321 с peг. №HA-LXG на ответната авиокомпания бил
оставен на земя след пристигане на летище София, поради оплакване за удар от
птица по време на излитане от летище Пловдив и удар от мълния по време на заход
за кацане на летище София по време на изпълнение на полет №4322А от Пловдив за
София. От заключението обаче не следвал направения в него извод за наличие на
извънредно обстоятелство – удар на самолета с птица. Напротив, вещото лице било
констатирало единствено обстоятелството, че „след оплакване (пилотски доклад) самолет HA-LXG е оставен
на земя". В заключението били дадени общоважими отговори за
всеки случай на настъпило извънредно събитие и било разяснено как би следвало
да процедира авиопревозвачът при настъпване на такова събитие. Нещо повече,
наличието на удар с птица не се установявало и от представения от ответника
частен свидетелстващ документ – поръчка за работа №1374538 /доказателство №10
към отговора на исковата молба/, в който изрично било посочено, че след
извършена инспекция на самолета „не е открит удар от птица". Наличието на
действително настъпило извънредно обстоятелство било задължителна предпоставка
за освобождаване на авиопревозвача от отговорността му за заплащане на
обезщетение за отменения полет. Действително, съгласно съображение 1 от
Регламента, една от основните му цели била гарантиране на високо равнище на
защита на пътниците, ползващи въздушен транспорт. В този смисъл се приемало, че
авиопревозвачите не следва да бъдат поощрявани да се въздържат от вземане на
необходимите мерки при настъпване на извънредно събитие, като по този начин да поставят
точността на полетите пред гарантиране на сигурността. Въпреки това,
задължението на превозвача да извърши инспекция на самолета, която би довела до
евентуално закъснение или отмяна на полет, следвало да има някаква разумна
граница. В Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-315/2015 Marcela
Peskova и Jiff Peska срещу
Travel Service a.s., било посочено, че за да се гарантира
сигурността на пътниците, превозвачът следва да извърши инспекция на самолета
при наличието на удар с птица, като е без значение дали вследствие на този
сблъсък са били причинени действителни повреди на самолета. Следователно, не се
изисквало да са налице установени вреди по самолета, за да се приеме, че е
налице такова обстоятелство, което изключва отговорността на превозвача, но
наличието на самото извънредно събитие било всякога необходима предпоставка. В
този смисъл изводът на СРС за наличие на извънредно обстоятелство бил
необоснован, доколкото такова не се установявало от представените по делото
доказателства. На следващо място сочи, че съображение 14 от Регламента съдържало
примерно изброяване на събитията, които биха могли да доведат до извънредни
обстоятелства – „политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач." Съдът на Европейския съюз бил дал указания как
следва да подходи всеки съд при преценката дали е налице извънредно
обстоятелство с оглед на съображение 14: „От това указание в преамбюла на
Регламент № 261/2004 е видно, че общностният законодател не е имал предвид, че
тези събития, чийто списък впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по
себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива
обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за
обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този
регламент." Затова в чл. 5, § 3 били посочени и други две условия за
квалифициране на дадено събитие като извънредно обстоятелство, а именно – да не
са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Конкретните
обстоятелства, които се твърдяло, че са налице в процесния случай, били удар на
самолета с птица и удар от мълния. По отношение на първото обстоятелство, а
именно удара с птица, не било доказано, че подобно събитие е налице. Въпреки
това, дори и да се приемело, че такъв удар действително е бил налице, то в
процесния случай не било доказано, че ответното дружество е взело всички
необходими/разумни мерки за предотвратяването му по време на извънредния полет
между Пловдив и София №В64322А на 13.06.2018 год. За да приеме, че посоченото
извънредно обстоятелство освобождава въздушния превозвач от отговорността му,
първоинстанционният съд се бил позовал на задължителната спрямо българските
съдилища практика на Съда на Европейския съюз, а именно Решение на дело
С-315/2015 Marcela Peskova и Jin
Peska срещу Travel Service a.s. Действително,
в това свое решение СЕС приемал, че сблъсъкът на самолет с птица попада в
обхвата на понятието „извънредно обстоятелство" по смисъла на чл. 5, § 3
от Регламента. Въпреки това СРС не бил съобразил обстоятелството, че както
съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така
и в решението на СЕС, изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице
изключване на отговорността, авиопревозвачът следвало да докаже, че настъпилите
извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на
съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за
да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет,
следвало да бъде доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така
обстоятелството, че са били взети всички необходими/разумни мерки. В рамките на
втория поставен въпрос по отправеното преюдициално запитване, в решението си,
по горепосоченото дело, СЕС изрично е разяснил, че под необходими мерки, които
въздушният превозвач е длъжен да вземе, за да намали и дори да предотврати
риска от сблъсък с птица и да се освободи от задължението си за обезщетение за
закъснял/отменен полет, следва да се разбира и „използването на контролни мерки за предотвратяване на наличието на
такива птици". В този смисъл било прието, че мярка за
предотвратяване на удар с птица представлява използването на звукови или
светлинни средства. Нещо повече, за да отпадне задължението за заплащане на
обезщетението по чл. 7, пар. 1, б. „а" от Регламента, авиопревозвачът
следвало да докаже, че споменатите мерки действително са били взети за полета,
по време на който се е случил сблъсъкът с птица, като решаващият съд следвало
да изследва дали това обстоятелство е налице при преценка за освобождаване от
отговорност за закъснението/отмяната на полета. В случая ответното дружество не
било представило доказателства за наличието на това правнорелевантно
обстоятелство. Неправилна била и констатацията на първоинстанционният съд, че
ударът от мълния е такова извънредно обстоятелство, което е наложило извършване
на инспекция на самолета, довело до извинително за авиопревозвача закъснение на
полета. Ударът от мълния бил метеорологично условие по смисъла на съображение
14 от Регламента. Въпреки това този удар представлявал събитие, което било присъщо
на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач, поради което не
било извънредно обстоятелство, което да освободи авиопревозвача от
отговорността му за заплащане на обезщетение. Подобно събитие се случвало поне
веднъж на две години за самолет. Нещо повече, самолетите били проектирани да
поемат гръмотевични удари, тъй като вероятността подобно събитие да се случи по
време на полет при условия на буря, била голяма. Поради това и рискът от
настъпване на подобно събитие оставал за превозвача, доколкото в негова тежест било
полагането на дължимата грижа на професионалист, който извлича облагите от тази
дейност. За де се приемело, че въздушният превозвач е предприел необходимите
мерки за избягване на голямо закъснение или отмяна на полет, той следвало да е
предвидил и определен запас от време, който да му позволи след отпадане на
извънредните обстоятелства да осъществи полета. Представените по делото
доказателства свидетелствали, че ответникът не е сторил това. От Доклада за
дневно разписание за Летище София /6/13/2018 –6/14/2018/, представен от
ответника, било видно, че за самолет №HA-LXG било
планирано да изпълни няколко полета само в рамките на 8 часа – между летище
Бове /Франция/ и летище София, между летище София и летище Братислава и между
летище Братислава и летище София, а планираното време между всеки от тези
полети бил по-малко от 1 час. Следователно ответникът сам се бил поставил в
невъзможност да осигури достатъчен запас от време за привеждане на самолета в
техническа изправност или извършването на необходимите инспекции при подобни
събития. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „У.Е.У.“ КФТ, чрез „У.Е.У.КФТ – клон България /КЧТ/,
счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно СРС
бил приел, че отмяната на процесния полет се дължи на извънредно
обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори при вземане на всички
необходими мерки, и че същото се намира извън ефективния му контрол. По делото
били представени доказателства, сочещи за настъпването на събития от извънреден
характер, засегнали процесното въздухоплавателно средство и възпрепятствали
изпълнението на процесния полет по първоначално предвиденото разписание. С
отговора на ДП "Ръководство на въздушното движение” били потвърдени
твърденията за наличие на лоша метеорологична обстановка на летище София на
13.06.2018 год. Силната гръмотевична буря и проливен дъжд били довели до
невъзможност полет №W64322 от летище Бове за летище София да
бъде изпълнен според първоначалното разписание. Вместо на летище София,
въздухоплавателно средство с peг. №НА
LXG било кацнало на летище Пловдив. Относно метеорологичната
обстановка горепосочената информация свидетелствала за силно развита вертикална
облачност, придружена с гръмотевична буря и дъжд между 17.00 ч. – 20.00 ч.,
координирано универсално време, което било 23.00 ч. местно време на 13.06.2018
год., като било потвърдено, че метеорологичните наблюдения на летище София от
00.30 ч. на 13.06.2018 год. до 23.00 ч. на 14.06.2018 год. показват наличие на
ясно изразена гръмотевична буря и конвективна облачност. Ноторен бил фактът, че решението за кацане/излитане при
лоши метеорологични условия се вземало от командира на
въздухоплавателното средство и не подлежало на оспорване. Решението
в конкретния случай на командира било за кацане на резервно летище Пловдив.
Потвърдено било също така обстоятелството, че отклонението на този полет и кацането
на самолета на летище Пловдив било довело до закъснение на следващите полети,
назначени за изпълнение със същия самолет. Процесният полет бил плануван за
заминаване в 19.50 ч. /координирано универсално време/ на 13.06.2018 год. В
резултат на отклонението на процесния самолет и кацане на резервното летище в
Пловдив, полет №W6 4341 София за Братислава и полет §W6
4341 Братислава за София били отложени за изпълнение по-късно същия ден, а
след настъпване на другите събития от извънреден характер – удар от мълния и
удар от птица, отложени за следващия ден. С цел избягване на закъснение на
следващите полети на процесното въздухоплавателно средство, при първа
възможност ответникът бил предприел извънреден полет от Пловдив до София на
13.06.2018 год., с цел транспортиране на самолета. Следователно, ответникът бил предприел мерки за избягване
на голямо закъснение на процесния полет. Тези твърдения се потвърждавали
от отговора на ДП РВД. По време на извънредния полет от Пловдив до София настъпили
други събития от извънреден характер – удар от мълния и удар от птица на
самолета, за които свидетелствали
докладите на командира на извънредния полет, по чиито повод била започнала
инспекцията на самолета. Започването на инспекция на самолета по повод на
докладите на капитана за удар от мълния и удар от птица изрично било посочено в
представените по делото поръчки за работа. В този смисъл оплакванията за липса
на събитие от удар от птица и удар от мълния във въззивната жалба били
неоснователни. Веднага след кацане на процесния самолет на летище София
/в 18.43 ч. – координирано универсално време на 13.06.2018 год./, били
изпълнени две инспекции на ударения самолет, поради наличието на две различни
събития от извънреден характер. Експертизата
по делото еднозначно потвърдила, че от съображения за безопасност на
пътниците, била наложителна и била извършена инспекция на
ударения самолет от сертифицирано дружество Глобъл Мейнтенанс, тъй като
самолетът не можело да бъде допуснат до полет преди да са оценени и отстранени
неизправности и повреди и да е удостоверено, че няма недопустими поражения. По
делото било доказано, че инспекцията на самолета поради удара от мълния била
започнала в 18.50 ч. /координирано универсално време/ на 13.06.2018 год. и приключила
в 2.00 ч. /координирано универсално време/ на 14.06.2018 год. /5.00 ч. местно
време/ – видно от доказателство №10 към отговора на исковата молба. Инспекцията
на самолета поради удара от мълния била започнала в 19.00 ч. /координирано
универсално време/ на 13.06.2018 год. и приключила в 2.00 ч. /координирано
универсално време/ на 14.06.2018 год. /5.00 ч. местно време/. С назначаването на незабавна инспекция на
процесния самолет отново се потвърждавало, че ответникът бил предприел мерки за избягване на голямо
закъснение на процесния полет. Действително последвалата техническа
инспекция от сертифицираното дружество не била открила повреди по
въздухоплавателното средство, като това
обстоятелство в случая било без значение, при положение че имало доказателства
за доклада на командира на полета и инспекцията била задължителна. За избягване
на голямото закъснение вследствие на удара от мълния и удара от птица, още в 19.05 ч. /координирано универсално
време/ на 13.06.2018 год. ответникът бил назначил друг самолет с peг. №НА- LXL за изпълнение на процесния полет и
полет №W6 4341 /София – Братислава/ на
13.06.2018 год. – видно от доказателства №16 към отговора на исковата молба. С
промяната на въздухоплавателното средство също се доказвали предприетите мерки по избягване на голямо
закъснение на процесния полет. Новоназначеният самолет с peг.№НА-LXH бил кацнал на летище София в 9.50 ч. /координирано
универсално време/ и 40 мин. след кацането самолетът бил изпълнил полета от
София за Братислава №W6 4341 в 10.30 ч. /координирано универсално време/ на
14.06.2018 год. Същият самолет бил изпълнил процесния полет в 12.45 ч.
/координирано универсално време/ на 14.06.2018 год. – видно от действителна
информация за полет №W6 4342 – доказателства №18 към
отговора на исковата молба. Следователно
нямало забавяне при изпълнение на процесния полет след осигуряването на
резервния самолет и кацането му на летище София. Изпълнението на процесния
полет навреме било невъзможно, поради наличието на няколко събития от
извънреден характер. Въпреки предприетите мерки по изпълнение на извънреден
полет от Пловдив до София с първоначално назначения самолет и промяна на
ударения самолет два пъти, закъснението от 16 ч. и 40 мин. не могло да бъде
избегнато. Освен това при наличието на лоши метеорологични условия на летище
София и пренасочването на процесния самолет на друго летище, ответникът имал
правото да отмени следващите полети от София до Братислава и от Братислава до
София. Въпреки това процесният полет не бил отменен, като били предприети всички
необходими мерки за намаляване на закъснението. Причинно-следствената
връзка между настъпилите извънредни събития, засегнали процесния самолет и
закъснението на процесния полет, се доказала от представените по делото
доказателства и от отговорите на Летище София ЕАД и на ДП „Ръководство на
въздушното движение“. Съгласно т. 5.1, последен абзац /стр.16/ от Известие на
Комисията „Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните
превозвачи в случай на произшествия, изменен с Регламент (Е0)№889/2002 на
Европейския парламент и на Съвета, /С 215 от 15.06.2016 год. – Официален вестник на Европейския съюз/, „превозвачите могат да представят като
доказателство вътрешни извлечения от дневници или доклади за произшествия и/или външни документи и декларации."
Следователно представените поръчки за работа, вътрешна кореспонденция,
списък с дейности на ответника имали доказателствена сила относно факта на
претърпените събития от извънреден характер няколко часа преди процесния полет.
Назначеният експерт по делото също бил потвърдил, че е проучил поръчките за работа
по делото, които доказвали извършените инспекции на процесния самолет.
Ответникът бил взел всички необходими
мерки за избягване на извънредното обстоятелство, което било извън ефективния му контрол Съображение
14 на Регламент 261/2004 предвиждало, че за въздушния превозвач отпада
отговорността от заплащане на обезщетение при извънредни събития "които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки".
Регламентът изисквал вземане на
необходимите мерки за избягване на извънредното обстоятелство. Европейският
законодател изрично бил предвидил разумните мерки да се вземат по отношение на избягване на извънредни обстоятелства.
Ответникът бил предприел всички необходими мерки за установяване и
отстраняване на повредата на самолета, видно от приложените документи „поръчка
за работа”, които представлявали и доказателство за настъпилото извънредно
обстоятелство извън контрола на ответника. С оглед всички предприети мерки за защита на
пътниците при условия на извънредни събития, които били външни за въздушния
превозвач, последният не следвало да носи отговорност за заплащане на
обезщетение. Въздушните превозвачи били задължени да предприемат и доказват
контролни мерки за предотвратяването на наличието на птици, само при условие, че по-специално от
техническа и административна гледна точка този въздушен превозвач действително
може да вземе такива мерки – в този смисъл т. 43, 44, 45 и 48 от Решение
от 04.05.2017 год. по дело С-315/15 на
Съда на ЕС, където било посочено, както следва: в т.43 – Следователно,
за да се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите
превантивни мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск от
сблъсък с птици, позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на
обезщетение на пътниците по член 7 от споменатия регламент, трябва да се вземат предвид само мерките, за
които той действително носи отговорност, и да се изключат тези, които са от
компетентност на трети лица, като например компетентните в това отношение
оператори на летища и полетни диспечери; в т. 44 – В това отношение,
когато разглежда конкретния случай съгласно напомнената в точка 30 от
настоящото решение съдебна практика, националният
съд трябва най-напред да прецени дали при обстоятелства като разглежданите в
главното производство съответният въздушен превозвач действително е в състояние
по-специално от техническа и административна гледна точка да вземе пряко или
косвено превантивни мерки, позволяващи да се намали и дори да се предотврати
рискът от сблъсъци с птици; в т. 45 – Ако не е в състояние да направи това,
въздушният превозвач не е длъжен да плаща обезщетение на пътниците по член 7 от
Регламент №261/2004 и в т. 48 - ...."необходимите
мерки", които въздушен превозвач е длъжен да вземе, за да намали и дори да
предотврати риска от сблъсък с птица и да се освободи така от задължението си
за плащане на обезщетение на пътниците по член 7 от този регламент, включват използването на контролни мерки за
предотвратяване наличието на такива птици, при условие че по -специално от
техническа и административна гледна точка този въздушен превозвач действително
може да вземе такива мерки, без да се налага да прави непоносими жертви с оглед
на предприятието си , и докаже, че споменатите мерки действително са взети за
полета, по време на който се е случил сблъсъка с птица- условия, за които
запитващата юрисдикция следва да провери дали са изпълнени." В
настоящият случай въздушният превозвач не
бил могъл да вземе каквито и да е мерки за предотвратяването на сблъсъка с
птици, защото превенцията срещу наличието на птици и диви животни на
територията на летищата в Република България, където било настъпило събитието,
не било поставено в компетенциите на и изискванията на въздушните превозвачи. В
България се прилагала Наредба № 14 от 15.10.2012 год. за летищата и
летищното осигуряване и като част от предписаната в нея система за
управление на безопасността на летищата и превенцията на сблъсъците с птици –
виж чл. 508. При излитане на полет №W64322 от Пловдив за София, „Летище София“ ЕАД, респ. летище Пловдив,
притежавали необходимите компетенции от техническа и административна гледна
точка, за да предприемат мерки за отпъждане на птиците от територията на тези
летища и за предприемане на
превантивни мерки срещу наличието на птици на летището и срещу ударите от птици
на летателни средства. Следователно ответникът не следвало да доказва взети преки или косвени превантивни мерки за
предотвратяване на риска от сблъсъци с птици на територията на летище София или
летище Пловдив, тъй като нямал техническа и административна възможност да
предотврати наличието на птици на територията на летище София и летище Пловдив
– нямал никакви компетенции да извършва стрелба с оръжия с патрони и
сигнални ракети, нямал право да поставя отпъждащи сигнални макети, нито имал
право да поставя светлинни системи на летището, както било посочено в т. 39 от
същото Решение по дело №С-315/15, нямал право да излъчва акустични сигнали,
имитиращи бедствие на дивите животни, нито пък да засипва намиращите се на
територията на летището овлажнени и заблатени участъци. Всички тези мерки били в компетенцията на българските летища. При
извънредно обстоятелство, като удар от мълния, без съмнение ставало дума за външна сила, над която самият
въздушен превозвач нямал никакъв контрол предвид факта, че това било природно
събитие. Самолетите били снабдени със специално покритие, което
отвеждало електричеството извън самолета. Но дори и при наличие на такава
защита, ударът от мълния можел да повреди въздухоплавателното средство, какъвто
бил и настоящия случай. С оглед
настъпилите обстоятелства, засегнали процесния полет, а именно: промяна в маршрута на предходния полет,
поради лоши метеорологични условия, довели до извънредно кацане на летище
Пловдив, впоследствие довели до закъснение на кацането на процесния самолет с
рег. № HA-LXG със закъснение на летище София /в 21.49 ч. местно
време/, в съвкупност с наложилата се задължителна инспекция на същото
въздухоплавателно средство, поради доклади от командира на полета, приключила в
05.00 ч. местно време на 14.06.2018 год., процесният полет от летище Братислава
до летище София, планиран за 13.06.2018 год., бил отменен. Тези последователни
събития били поставили в невъзможност ответника да спази времето на излитане и
да изпълни полета на следващия ден, т.е. със закъснение повече от три часа, за
което свидетелства обстоятелството, че на 14.06.2018 год. полетът от Братислава
до София бил изпълнен от въздухоплавателно средство с рег. №НА- LXH, а не с
определеното такова с рег.№НА- LXG. Тези обстоятелства следвало да се считат за
извънредни по смисъла на чл. 5, § З от Регламент №261/2004, които съответно изключвали
в случая отговорността на ответника. Практиката на СЕС по приложението на чл. 5,
§ З от Регламент №261/2004 – Решение по дело С-294/10 приемала въздушните
превозвачи да предвиждат "запас от време", който да им позволи при
възможност да осъществят целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства. С цел да предостави по-подробни разяснения на редица разпоредби
от регламента, по-специално в контекста на практиката на Съда на ЕС,
Европейската комисия публикувала в Официален вестник на Европейския съюз
Известие на комисията “Тълкувателни
насоки за Регламент /ЕО/ на ЕП и на Съвета относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и за Регламент № 2027/97 относно отговорността на
въздушните превозвачи в случай на произшествия, изменен с Регламент (ЕО) №
889/2002 на ЕП и на Съвета"
(2016/С 214/04). В т. 5.5 на Известието на комисията било дадено разяснение именно относно решението
по дело № С-294/2010 на Съда на ЕС, като било посочено, че: “Заключението на Съда в този случай е, че
съгласно чл. 5, § 3 от Регламента може да се изисква от въздушния провозвач да
планира ресурсите си своевременно така, че да е в състояние да извърши
планирания полет след отпадането на непредвидените извънредни обстоятелства,
тоест в продължение на известно време след часа на излитане по разписание.
По-специално въздушният превозвач следва да предвиди известен запас от време,
който да му позволи при възможност да извърши целия полет след отпадането на
извънредните обстоятелства. Продължителността на този запас от време се
преценява за всеки отделен случай. Чл. 5, § 3 обаче не може да се тълкува като
изискване за "необходима
мярка", приложима еднакво за всички въздушни превозвачи, според
което те са длъжни да планират общо и без оглед на ситуацията определен
минимален запас от време за всяко настъпване на извънредни обстоятелства. В този
смисъл ресурсите на превозвачите, налични в собствените им бази, обикновено са
много повече, отколкото при крайните пунктове на пристигане, което им осигурява
повече възможности да ограничат въздействието на извънредните обстоятелства.
Когато се преценява дали въздушният превозвач има капацитет да осъществи целия
планиран полет при новите условия, произтичащи от настъпването на тези
обстоятелства, трябва да се следи да не се изисква запас от време с такава
продължителност, при която въздушният превозвач да е принуден да направи
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения
момент.” От цитирания
текст ставало ясно, че чл. 5, § 3 от Регламента не следвало да се тълкува като изискване за въздушните превозвачи за
запас от време като "необходима мярка”. Съдът на ЕС визирал ресурси
на въздушния превозвач, които последният трябвало да планира така, че при
отпадане на извънредното обстоятелство, тези ресурси да позволят опериране на
целия полет. Под ресурси следвало да се разбира и екипажа – пилоти, стюардеси.
Така съгласно чл. 12 на Наредба № 4018 от 16.09.2005 год., за работното време
на персонала било предвидено, че полет не може да бъде изпълнен, ако член на
екипажа ще превиши нормите за блокирано полетно време. Наредбата предвиждала 8-часово
полетно време за 24 часа, 48 часа за последните 7 дни и т.н. Във връзка с
посоченото, въздушните превозвачи следвало да планират ресурсите си,
включително и човешките ресурси, така че след отпадане на извънредните
обстоятелства, летателните часове на екипажа да не са пречка за опериране на
целия полет. В противен случай, дори и да отпаднело извънредното обстоятелство,
в случай че летателните часове на екипажа били надвишени или щели да бъдат
надвишени по време на полета, то самолетът нямало да може да излети. От
събраните по делото доказателства се доказвало, че авиопревозвачът имал
предвиден достатъчен запас от време за летателните часове на екипажа, тъй като
бил изпълнен извънредния полет от Пловдив до София и това не била причината за
репланиране на процесния полет от 13.06.2018 год. за 14.06.2018 год. С
оглед разпоредбите на Европейското
законодателство, цитираните тълкувателни решения на Съда на Европейския съюз,
на представените факти и обстоятелства по делото, изключващи отговорността на
въздушния превозвач за изплащане на обезщетение в настоящия случай, ведно с
представените писмени доказателства, то следвало да се приеме, че предявеният
иск е неоснователен. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 /в сила от
17.02.2005 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Безспорно е във въззивното
производство, а и от събраните писмени доказателства по делото и заключението
на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, се установява,
че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен превоз за полет №W6 4342 BTS-SOF от
Братислава до София /като разстоянието между двете летища е под 1 500 км./,
определен за изпълнение по разписание на 13.06.2018 год., с час на излитане
21.50 ч. и час на пристигане 00.25 ч. на 14.06.2018 год., плануван да бъде
осъществен със самолет с рег.№HA-LXG, както и че полетът бил изпълнен на 14.06.2018 год.,
с друг самолет с рег.№HA-LXH, който излетял в 12.30 ч. и пристигнал в 14.00
лв. /с което въздухоплавателно средство бил изпълнен и предходен полет № W6 4341 по направление
София – Братислава – София, а предходният полет №W6 4322 на самолет с рег.№HA-LXG от летище Буве до летище София на 13.06.2018 год. бил отклонен за кацане на
летище Пловдив/, т.е. с повече от три часа закъснение, а именно 16.35 ч. Не се
спори също така, че ищецът е изправна страна по договора.
Настоящият съдебен състав приема, че
по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004,
съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са
предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет,
когато последният има начална или крайна точна летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че последният
се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се
в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго
лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправеното преюдициално
запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6
и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането
на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание/.
Спорният между страните въпрос е
свързан с наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от
отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004,
на която специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че такива
обстоятелства в случая са лошите метеорологични условия на летище София на
13.06.2018 год., които са наложили самолет с рег.№HA-LXG да кацне на летище Пловдив при изпълнение на
предходен полет, а впоследствие при изпълнение на извънреден полет от Пловдив
до София същият е бил ударен от мълния и от птица, което наложило замяната му.
Според горепосочената норма,
опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изпаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинени при извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки –
следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при
възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това
изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е
въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат
избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства,
които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. С вземането
на всички необходими мерки се цели да бъде избегнато настъпването на извънредни
обстоятелства, а не да бъдат взети мерки с цел закъснението да остане в рамките
на времевия диапазон от три частта, посочен в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента.
Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на
чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от Регламента се
съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки –
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства
се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо
закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или
повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В
Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в
Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за
обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и
съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
„извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по
подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. Такова
виждане е отразено и § 22 на Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15 Marcela Peskovб и Jirн Peska срещу Travel S. a. s. – сблъсъкът на самолета с птица, както и
евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с
операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход
този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв
сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на
чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, като е не е от значение дали действително
сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет. В това решение е посочено
също така, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във
всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията
мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия,
поносими за съответния въздушен превозвач; в този смисъл той трябва да
установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент
– да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат
до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече
часа.
Следователно в тежест на въздушния
превозвач – ответника по делото е да установи наличието на „извънредни
обстоятелства“, станали причина за закъснението на процесния полет – чл. 154,
ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване на твърдените обстоятелства
ответникът е представил писмени доказателства, като въз основа на съвкупната им
преценка, ведно със заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, въззивният съд приема, че полет №W6 4322, определен за изпълнение със самолет с рег.№HA-LXG /по отношение на който били извършени всички
предполетни проверки и било констатирано, че е бил в техническа изправност/, с
дестинация от летище Буве до летище София на 13.06.2018 год. е следвало да
кацне на летище София в 17.05 ч. Следващият полет №W6
4341 на същия самолет за летище
Братислава е следвало да излети в 17.40 ч., като процесният полет бил обратния
такъв от Братислава до София. При изпълнение на полет №W6
4322 от летище Буве до летище София въздухоплавателното средство не могло да
кацне на летище София поради лоши метеорологични условия /виж информация за метрологичните условия на стр. 86 от – 87 от
първоинстанционното дело/ и било пренасочено към летище Пловдив, като след
кацането му там било назначено да изпълни извънреден полет – №W6 4322 А, до летище
София, без пътници на борда. При кацането му на летище София в 21.49 ч. /при
първоначално планирано време за кацане по разписание в 20.05 ч. – виж писмо на
Летище София на л. 124 – 125 от първоинстанционното дело/ поради оплакване,
направено с пилотски доклад, за удар от птица по време на излитане от летище
Пловдив и удар от мълния по време на заход за кацане на летище София, самолетът
бил оставен на земя поради нужда от инспекция от сертифицирано дружество. В
тази връзка били изготвени поръчки за работа на 13.06.2018 год., съответно в
18.50 ч. и 19.00 ч. и инспекцията приключила на 14.06.2018 год., в 02.00 ч.,
като не били открити удар от птица и и щети от удар от мълния.
Противно на приетото от СРС,
настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за изключване на
отговорността на ответника.
Ударът от мълния не би могъл да бъде
обхванат от понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от
Регламент № 261/2004. На първо място по отношение на това събитие не може да се
приложи аналогията със „сблъсък с птица“ – признато като извънредно
обстоятелство с цитираната по-горе практика на СЕС. Въздушният превозвач
обичайно експлоатира самолетите си при условия, в т.ч. метеорологични, които са
трудни, дори екстремни /виж Решение на СЕС по дело С-257/14/. При осъществяване
на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни метеорологични проблеми,
които се проявяват при изпълнение на планираните полети. Според Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване /ратифицирана от НС на Република
България; страна по същата е и Унгария – където е регистрирано ответното
дружество/, както самолетите на ответното дружество, така и операторите на
летищата могат да получават, респ. предоставят информация за метеорологичните
условия по маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед необходимостта да се
предпазят от инциденти, излагащи на опасност сигурността на полетите, поради
което не може да бъде възприета тезата на ответника, че ударът от мълния във
всички случаи е обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при полагане
на дължимата грижа. А и такава грижа е дължима от превозвача, като същият
получава и допълнителна специализирана подкрепа от органите на държавата по приземяване
съгласно наложените стандарти за безопасност по смисъла на чл. 37 от
Конвенцията. Отделно от това следва да се посочи, че преминаването на самолет
през гръмотевично буря е субективно решение, изцяло в компетентността на
екипажа на въздухоплавателното средство на превозвача /а и противното в случая
не се твърди/.
На следващо място макар и да е доказано
настъпването на неочаквано събитие – сблъсък с птица, ответникът не е установил
вземането на всички необходими мерки. При определяне на дължимата грижа на
превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за
уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ,
бр. 67/2003 год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19
изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че закъснението на
полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на
дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла
на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети
не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е
прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на
полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно
той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при
възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства
/не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че
превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В случая след като въздухоплавателното
средство, определено да изпълни полет №W6 4322 от летище Буве до летище София, с плануван час на
кацане 17.05 ч. /определено да изпълни и следващия полет за летище Братислава,
с плануван час на излитане 17.40 ч., както и процесния такъв/, е било
пренасочено към летище Пловдив, но след осъществяване на извънреден полет е
кацнало на летище София едва в 21.49 ч., то следва да се приеме, че до
предвидения час на излитане на полета на ищеца – 21.50 ч. ответникът е имал
достатъчно време да предприеме необходимите мерки, за да не се стигне до забавянето
му като осигури друг самолет /с какъвто очевидно е разполагал/. Такъв обаче не
е бил осигурен навреме за полета, като превозвачът нито се позовава, нито
установява някаква пречка за това, т.е, че би се стигнало до непоносими жертви
за него с оглед капацитета на предприятието му. Ето защо не може да се приеме,
че забавянето на полета е в резултат на непредвидени обстоятелства – същото се
дължи на лошо планиране, доколкото не са били взети всички разумни мерки, за да
се избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е
сблъсква, да доведат до отмяната или закъснение от три или повече часа на
съответния полет. В този смисъл релевираната претенция се явява изцяло
основателна.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено, а искът – уважен, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса
в размер на 50 лв., направените разноски във въззивното производство в размер
на 25 лв., както и направените разноски в заповедното производство за държавна
такса в размер на 25 лв., а на адвокат Р.Т.В. сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ в първоинстанционното производство по
чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА и сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ във въззивното производство по чл. 38,
ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
27.11.2019 год., постановено по гр.дело №15087/2019 год. по описа на СРС, ГО,
78 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от И.К. гражданин на Република
Австрия, роден на *** год., с адрес: Република Австрия, гр.Виена, 1220, ул.“*****,
със съдебен адрес:***, срещу „У.Е.У.“ КФТ – чуждестранно търговско дружество,
вписано в унгарския регистър на дружествата под №01-09-964332, чрез „У.Е.У.КФТ
– клон България /КЧТ/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент /ЕО/ 261/2004, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет с №W6 4342 от Братислава до София на 13.06.2018 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2018 год. до
окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №77516/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 78 с-в.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ КФТ –
чуждестранно търговско дружество, вписано в унгарския регистър на дружествата
под №01-09-964332, чрез „У.Е.У.КФТ – клон България /КЧТ/, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ,
да заплати на И.К. гражданин на Република Австрия, роден на *** год., с адрес:
Република Австрия, гр.Виена, 1220, ул.“*****, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в
размер на 50 лв., направените разноски във въззивното производство в размер на
25 лв., както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело
№77516/2018 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, за държавна такса в размер на 25
лв.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ КФТ –
чуждестранно търговско дружество, вписано в унгарския регистър на дружествата
под №01-09-964332, чрез „У.Е.У.КФТ – клон България /КЧТ/, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ,
да заплати на адвокат Р.Т.В., с адрес: гр.София, бул*****, сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ в първоинстанционното
производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА и сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ във въззивното
производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/