Определение по дело №719/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260298
Дата: 21 декември 2020 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20204300500719
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, ……………. г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                              ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 719 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.

           

            Подадена е частна жалба от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София 1000, район „Триадица”, бул.”Гоце Делчев” № 100, Бизнес сграда „Азимут”, ет.5, Офис 8, представлявано от Г.Н.Д., чрез адвокат Н.Р. от АК Благоевград, съд.адрес:***, Партер, Офис 1, срещу Разпореждане № 260246 от 21.10.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 859 по описа за 2020 година на Троянския районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК срещу длъжника З.И.З. за неустойка в размер на 294.32 лева и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 105 лева.

            Жалбоподателят излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че договорът между страните е сключен онлайн и съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕП правната сила на електронния документ има силата на саморъчно поставен такъв, когато това е уговорено от страните и в случая изискването е спазено, съгласно т.3.1.4 от Индивидуалния договор за кредит.

Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.25 от договора, да осигури двама поръчители, отговарящи на определени условия, а в случай, че не ги осигури, на него му се начислява неустойка, която е включена в погасителния план и се дължи на равни месечни вноски. Подчертава, че таксата за неустойка отговаря на изискванията на чл.10а ЗПК, тъй като договорът не е сключен при общи условия, а страните са уговаряли индивидуално всички клаузи, поради което неустойката е дължима.

По отношение отхвърленото заявление за разноски посочва, че такова е уговорено в договора. Уточнява, че ищецът е направил разходи за сключване на договора за извънсъдебно събиране на вземането си и е представил този договор заедно със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За всички действия, извършени от адвоката по Закона за адвокатурата се дължи заплащане, поради което длъжникът следва да заплати и тези разходи.

Моли да бъде отменено разпореждането на Троянския районен съд в обжалваната част и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за сумите.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК: ********* срещу длъжника З.И.З., ЕГН ********** с адрес: ***, за парично вземане, основано на Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00008619 от 13.12.2019 година, който страните са сключили.

 В т.12 от заявлението е отразено, че договорът е сключен онлайн, за срок от 5 месеца, като сумата следва да бъде издължена на 26.02.2020 година.  В т.9, б.в) е вписано, че задължението на длъжника е по Договор за потребителски кредит № OL00008619 от 14.11.2019 г. Приложен е Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00008619 от 13.12.2019 година, според който общият размер на кредита е 1 000.00 лева, лихвеният процент е 40.10%, ГПР е 49.69%, такса за експресно разглеждане- 294.32 лева, размер на погасителната вноска- 269.00 лева и Обща стойност на плащанията: 1345.00 лева, със срок: 75 дни.

Според заявителя дължимите от заемателя суми са: 1000.00 лева главница; 294.32 лева неустойка; 50.68 лв. договорна лихва ( не е конкретизиран периода) и 105.00 лева разноски, дължими, на основание чл.19, ал.3,т.1 ЗПК във връзка с извънсъдебно събиране на вземането. Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса 29.00 лева и адвокатски хонорар по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 550 лева.

Районният съд е уважил заявлението и постановил издаване на заповед за изпълнение в полза на „КРЕДИТО“ ООД срещу длъжника З.И.З. за сумата: 1000.00 лева главница ; 50.68  лева -договорна лихва и изцяло за претендираните разноски (579.00 лв.) и отхвърлил заявлението в частта за претендираните 294.32 лева неустойка и 105.00 лева разноски, на основание чл.411, ал.2,т.2 ГПК, тъй като договорът съдържа неравноправни клаузи и противоречи на закона и добрите нрави.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният състав е ограничен да се произнесе по оплакването в жалбата, макар да констатира, че заявлението е непълно, тъй като липсва индивидуализация на периода, за който е начислена лихвата за забавено плащане, както и не е посочено от заявителя какви погасителни вноски е направил длъжникът.

Съгласно нормата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

В т.14 от заявлението са изложени някои от клаузите на договора за кредит, който е сключен онлайн.По отношение на начислената неустойка е посочено, че се дължи на основание чл.25, ал.1 от договора, но от съдържанието на този текст от договора не може да се направи извод, че такава неустойка е уговорена. В частната жалба е конкретизирано, че длъжникът не е изпълнил задължението си, съгласно чл.25 от договора, за осигури двама поръчители, отговарящи на определени условия, което е довело до начисляването на неустойка. И такава клауза в приложения договор няма, поради което настоящият въззивен състав приема, че неустойката не се дължи. Невярно е твърдението, че неустойката е включена в погасителния план, тъй като от същия е видно, че сумата в размер на 294.30 лева е начислена като ежемесечна такса.В т.2 от договора същата сума (в размер на 294.32 лева) е конкретизирана като такса „експресно разглеждане”, а в случая такава не е претендирана.

Извън изложеното, следва да бъде съобразено, че договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и нормите му следва да бъдат съблюдавани от съда служебно. В чл.33, ал.1 ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Съдът намира, че претенцията на заявителя да му бъдат заплатени извънсъдебни разходи и неустойка имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите. По начина, по който са заявени като дължими процесните суми, съдът приема, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост, изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на  ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. В Решение № 345 от 9.01.2019 г. по т.д. № 1768/2018 г., ІІ т.о. на ВКС е прието, че възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/ кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 ЗПК.

В противоречие със закона е и посочената като такса за услуга в договора- експресното разглеждане на документи, защото е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него.

Наред с изложеното, подобни договорки в потребителския договор са нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправни клаузи, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането (включително и адвокатския хонорар), обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК. Следва да се отбележи, че според частната жалба заявеното адвокатско възнаграждение е за извънсъдебно събиране на вземането на Елена Валентинова Вълчева, която не е страна в настоящето производство и само на това основание също подлежи на отхвърляне. На страната са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, макар че договорът за процесуално представителство не представлява доказателство за реално плащане на сумата от 550 лева.

С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата 294.32 лева неустойка и за сумата 105 лева- разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Разпореждането на РС- Троян в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260246/21.10.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 859 по описа за 2020 година на Троянския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК: ********* срещу длъжника З.И.З. ***, за неустойка в размер на 294.32 лева и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 105.00 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: