Р Е Ш
Е Н И Е
№ 889
гр. Бургас, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 22.06.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1100 по описа на РС – Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Ц.М. срещу Наказателно
постановление № 19-0769-006506/03.02.2019 г., издадено от началник група, към
ОД МВР – Бургас, с което на основание чл. 638, ал. 5 КЗ, за нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 800
лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
явява лично, като поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 01.12.2019 г., на жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че на същата дата - 01.12.2019 г., около
17:35 часа, в гр. ************************************, в посока бул. З.С., е управлявал
лек автомобил Ауди А6 3.0 ТДИ, с рег. № *******, собственост на Ц.Д.М., ЕГН **********,
който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение,
като за автомобила няма сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на управлението, в нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
С Наказателно постановление № 18-0769-004575/05.12.2018
г. (л. 8 от делото), в сила от 01.01.2019 г., за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, жалбоподателят М.Ц.М. е бил санкциониран с глоба в размер на 400 лв.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
за доказани и е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 638, ал.
5 от КЗ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 800 лева, доколкото нарушението
е в едногодишния срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което
е наложено наказание за същия вид нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Срещу горните
факти не са ангажирани никакви доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност
и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете
за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и
5 КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението
по пътищата, каквото качество актосъставителят Л.В.Д. несъмнено притежава - от данните по делото
е видно, че същият е заемал длъжността "младши автоконтрольор". Съгласно
нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР-
Бургас – началника на група в сектор ПП при ОДМВР- Бургас е оправомощен да издава наказателни постановления
по чл. 638, ал. 1-3 и ал. 5, и чл. 639 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
Императивната норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда,
че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 и 5 от КЗ лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., а при
повторно нарушение наказанието е 800 лв.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, като е управлявал моторно превозно средство, собственост на друго лице, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не е спорно по делото обстоятелството, че управляваният
от жалбоподателя автомобил, за който не е имало сключена валидна застраховка гражданска
отговорност, е собственост на друго лице. Независимо от това жалбоподателят като
водач на МПС е бил длъжен да положи необходимата грижа преди да предприеме управление
на автомобила да се увери, че за него са налични всички изискуеми от закона
документи, в това число и задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
за автомобилистите. След като не е изпълнил това свое задължения следва да понесе
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на законови предписания в
случая за управление на автомобил, за който липса задължителна за автомобила застраховка.
Правилно АНО е квалифицирал извършеното като „повторно“ нарушение
съгласно разпоредба на чл. 638, ал. 5 КЗ вр. с § 1, т. 51 от ДР на КЗ,
доколкото нарушението е реализирано в едногодишния срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Видно от събраните
по делото доказателства жалбоподателят е бил наказан за същото по вид нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ с наказателно постановление № 18-0769-004575/05.12.2018
г., в сила на 01.01.2019 г., а процесното деяние е извършено на 01.12.2019 г., т.
е. в рамките на законовия едногодишен срок.
За извършеното повторно нарушение на нормата на чл. 638, ал.
3 от КЗ, законът предвижда наказание глоба в абсолютен размер от 800 лева, поради
което същото не може да бъде ревизирано от съда (арг. и от чл. 27, ал. 5 ЗАНН и
от т. 1 на ППВС № 10 от 28. IX. 1973 г., с което е отречена възможността в производството
по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което
нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално
предвидения в закона размер).
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН
в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от страна на представителя на АНО (л. 9 от делото, гръб), в негова полза
следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да
се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане
на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е
от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна
до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-006506/03.02.2019 г.,
издадено от началник на група в сектор ПП, към ОД МВР – Бургас, с което на
основание чл. 638, ал. 5 от КЗ, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя
М.Ц.М., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА М.Ц.М., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС