Определение по дело №332/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

Кърджалийският окръжен съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове, предявени от П. Г. А., с адрес за призоваване в Г.Р., против ЗД „Б. и.” , Г., с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ; и евентуален иск против Е. Г. Д. от Г., с правно основание чл.45 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 07.04.2010г., заедно с двете й сестри К. Г. Д. и А. Г. Р.пътували с лек автомобил марка „Пежо 306" с рег.№* за И.. Автомобилът бил управляван от Е. Г. Д.. По време на движение в района на с.С., обл. Х., отв.Д. започнал да превключва каналите на радиостанцията на автомобила, при което отклонил вниманието си от пътя, който в този участък извивал в ляво. Твърди, че в резултат на разсейването и несъобразена скорост, отв.Д. не можал да задържи автомобила на пътното платно, колата излязла от пътя, прелетяла през дясно разположената канавка и се блъснала в дърво. В резултат на удара ищцата и двете й спътнички пострадали, като ищцата сочи, че получила следните увреждания: счупване на гръбначния стълб на нивото на трети и четвърти поясни прешлени, счупване на лъчевата кост на лявата ръка, с което й било причинено трайно затруднение в движението на снагата и трайно затруднение в движението на лявата ръка.

Твърди, че получила телесните увреждания заради виновното поведение на отв.Е. Г. Д., който при управлението на описания по-горе автомобил е нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 3, пр. 4, буква „а", пр. 2, вр. с ал. 1, буква „б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което престъпление бил осъден с влязло в сила решение № 62 по НАХД № 63/10г. на И.ски районен съд.

Ищцата твърди също, че била налична и валидна застраховка „Гражданска отговорност" за автомобил марка „Пежо 306", с № на рамата VF37ЕDНYЕ32684748, с рег.№*, сключена с полица № 025 * 0175040 на 25.02.2010г. между Е. Г. Д. и ЗД „Б. И." .

След катастрофата по спешност била превозена и приета в травматологията на М. Д. „. Д. , Г.К., където й била направена операция на ръката и обездвижен гръбнака. В болницата престояла до 16.04.2010., след което се прибрала в дома си. Възстановяването й протичало изключително бавно, болките, които търпяла били непоносими. Налагало се да лежи неподвижно заради счупването на гръбначния стълб; да използва памперси. Трудно можела да поддържа хигиената, на която била свикнала, и поради топлото време към болките се прибавили и други неприятни усещания. Наложило се да направи сериозни за нейните възможности разходи, като твърди, че изразходваната за лечението й сума е в размер на 314.74 лв.

Ищцата излага още, че преди пътно-транспортното произшествие била самостоятелна, жизнена и физически активна; а след това и вследствие получените телесни увреждания се придвижвала трудно, болял я гръбнакът; трудно изкачвала и слизала по стълби; затруднено било придвижването й извън двора на къщата. Освен физически болки, вследствие на причинените й телесни увреждания търпяла и психически травми.

Претендира да бъде осъдено ЗД „Б.и.” да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на увредата – 07.04.2010г. до окончателното й изплащане; както и имуществени вреди в размер на 31.74лв.

При условията на евентуалност моли съда, ако искът срещу ответника ЗД „Б. и.” бъде отхвърлен като неоснователен или недопустим, да бъде осъден Е. Г. Д. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на увредата – 07.04.2010г. до окончателното й изплащане; както и имуществени вреди в размер на 31.74лв. Претендира деловодни разноски.

В депозирания по реда на чл.131 от ГПК отговор отв. ЗД „Б.и.” , Г. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва извършен деликт и наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което дружеството да носи отговорност за вредите, предмет на иска, като се твърди, че процесната застрахователна полица не породила правно действие. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, поради непоставяне от ищцата на предпазен колан.

Ответникът Е. Г. Д. също оспорва исковете по основание и размер.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа исковата молба. Представя доказателства.

Ответникът ЗД „Б.и.” , Г. не изпраща представител за участие в съдебните заседания.

Ответникът Е. Г. Д. се представлява от адв.Б..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените и приети като доказателства преписи от документи, приложени по НАХД № 63/2010г. по описа на РС – И., се установява, че с влязло в сила Решение №62 от 22.11.2010г. И.ският районен съд е признал Е. Г. Д. за виновен в това, че на 07.04.2010г. в района на с.С., обл. Х. при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 306” с ДК № * по автомобилен път ІІ – 59 нарушил правилата þа движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. Г. А., изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на нивото на трети и четвърти поясни прешлени, с което й е причинено трайно затруднение в движението на снагата, и счупване на лъчевата кост на лявата ръка на типично място, с което й е причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, буква „а", пр. 2, вр. с ал. 1, буква „б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Решението, постановено по НАХД № 63/2010г. по описа на РС – И.по чл.78а от НК, има последиците на присъда и е задължително за гражданския съд, досежно гражданските последици от деянието, дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца /чл.300 от ГПК/.

Представена по делото е комбинирана застрахователна полица № 025 * – 0175040 от 26.02.2010г., от която се установява сключена между ЗД „Б.и.” , Г. и Е. Г. Д. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за автомобил марка „Пежо 306", с № на рамата VF37ЕDНYЕ32684748, за периода 26.02.2010г. – 25.02.2011г., като съдът съобрази и представеното по делото заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС /л.8/ и вписаните в него данни, от които може да се направи извод за идентичност на моторното превозно средство, описано в свидетелството с рег.№* и № на рамата VF37ЕDНYЕ32684748, и описаното само с номер на рамата такова в застрахователната полица.

Установява се също, че вследствие на пътно-транспортното произшествие на 07.04.2010г. П. Г. А. е получила следните увреждания - счупване на гръбначния стълб на нивото на трети и четвърти поясни прешлени, с което й е причинено трайно затруднение в движението на снагата, и счупване на лъчевата кост на лявата ръка на типично място, с което й е причинено трайно затруднение в движението на лявата ръка. На същата дата - 07.04.2010г. тя е постъпила за лечение в травматологично отделение в М. „Д. А. Д. , Г.К. и е изписана на 16.04.2010г.

Представени са фактури и касови бонове за закупени медикаменти през периода 09.04.2010г. – 21.04.2010г. на обща стойност 31.74лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила телесните увреждания, които твърди в исковата молба, като при лечението й в травматологично отделение в М. „Д. А. Д. , Г.К. и след изписването й е била в гипсова имобилизация на лява предмишница за срок от 30 дни и със стабилизиращ колан за гръбначния стълб за срок от 6 месеца; било й е предписано и медикаментозно лечение, подробно описано в заключението на вещото лице. Острият възстановителен период на фрактурата на поясния отдел на гръбначния стълб е продължил около 6-8 месеца, а за фрактурата на радиуса на ляв горен крайник – около 30 дни. В хода на процеса към датата на прегледа на ищцата от вещото лице - 21.10.2011г., вещото лице е констатирало добро общо състояние; деформация на лява гривнена става на горен крайник; хипотрофия на мускулатурата, отслабнала сила на ръката; болезненост в поясната област на гръбначния стълб, ограничени и болезнени движения, като болките се засилвали при вдигане на тежести, стоене продължително време права, навеждане напред, въртеливи движения в кръста, при студено време. На моменти нямала сили в долните крайници.

Вещото лице Д. Г. посочва в съдебно заседание, че преди транспортното произшествие ищцата е страдала от остеопороза и тиреотоксикоза, като след ПТП-то е получила изостряне на симптоматиката. Вещото лице прави извод за това, че транспортното произшествие е изиграло ролята на отключващ момент за по-тежката симптоматика на заболяванията, които ищцата е имала и преди.

На поставените от съда въпроси вещото лице Д. Г. сочи също, че телесните увреждания, които е получила ищцата могат да се получат и при усукване на тялото, и при натиск върху твърд предмет, предвид на диагностицираната й остеопороза, която правела костите по-трошливи. Не можело да се направи извод дали телесните увреждания са причинени от усукване на тялото, каквото би се получило при удар на автомобила, ако ищцата е била с предпазен колан, или от пряк натиск върху твърд предмет, при политане напред, тъй като при повишената чупливост на костите дори само при присвиване на тялото, този механизъм би довел до счупването, респективно – до смачкване на прешлените. Заключението не е оспорено от страните и съдът изцяло го кредитира.

От заключението на вещото лице инж.В.Д. се установява, че причината за възникналото на 07.04.2010г. ПТП, управлявано от Е. Д., е загубата на контрол на водача на автомобила поради движението му с несъобразена скорост. Вещото лице прави също извод, че ищцата П. А. е пътувала без поставен предпазен колан с оглед характера и степента на получените телесни увреждания. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е извършвало оглед на автомобила и съответно не е виждало коланите на автомобила. Уточнява също, че от материалите по делото е запознато с телесните увреждания на ищцата и на базата на тези познания е направило извод, че травмите най-вероятно са получени вследствие на натиск или удар. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и се кредитира от съда.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. Д. и К. Д., се установява, че преди процесното ПТП ищцата била активна, жизнена и трудолюбива, грижела се за болния си съпруг, работела в двора на къщата, търсели я за помощ от общината като дългогодишен специалист; помагала на двете си дъщери и гледала техните малки деца. След произшествието не можела да се обслужва, да става от леглото. Смущавала се да бъде обслужвана от други хора, не можела да се грижи за болния си съпруг и да помага на децата си; наложило се да изостави работата в двора на къщата си.

При тези данни, и с оглед влязлото в сила решение по НАХД №63/2010г. по описа на РС-И., както и предвид валидно сключената между ответника по евентуалния иск Е. Г. Д. и ответника по главния иск ЗД „Б.и.” , Г. застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на действие на която се е случило процесното ПТП, и са били причинени описаните от ищцата телесни увреждания, съдът намира предявеният против ЗД „Б.и.” , Г. иск по чл.226, ал.1 от КЗ за основателен по следните съображения:

По силата на чл. 223 КЗ и при наличие на сключен на това основание договор, застрахователят се задължава да покрие в рамките на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.226 Кодекса на застраховането, увредените лица имат право да предявят пряк иск за обезщетение от застрахователя, какъвто е настоящият предявен главен иск. Доколкото по делото безспорно се доказа, че между Е. Г. Д. и ответника ЗД „Б.и.” , Г. е бил валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с оглед приетата по делото застрахователна полица, подробно описана по-горе, налице е основателност на претенцията на ищцата П. А. към застрахователното дружество за причинените й от Е. Д. увреждания вследствие на ПТП, за което последният е признат за виновен с влязло в сила решение на наказателен съд. С отговора си по реда на чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Б.и.” , Г. е направил възражение за това, че полицата не била породила правно действие, но въпреки изричното указание на съда, извършено с доклада на делото по реда на чл.146 от ГПК в ОСЗ на 13.09.2011г., за което ответникът е бил редовно призован, за това че ответникът не сочи доказателства в подкрепа на това си твърдение, такива доказателства не бяха представени до приемането на делото за решаването му.

Досежно размера на претенциите за имуществени и неимуществени вреди, съдът съобрази следното:

Пострадалата е човек на пенсионна възраст, но преди произшествието е била в добро здраве и работоспособност, както се установи от свидетелските показания. След причиняването на телесните й увреди, ищцата А. за д·лъг период от време е била неподвижна на легло, изпитвала е силни болки и психически и физически страдания. Не можела да обслужва себе си, нито да се грижи за болния си съпруг. Тъй като се установява, че и към настоящия момент не са отшумели оплакванията за болки, безсилие и деформации, и същите се усилват при студено време и движение на снагата и ръката, съдът намира на осн.чл.52 от ЗЗД, че за репарацията на претърпените от ищцата неимуществени вреди обезщетение от 30 000лв. би било адекватно.

Като съобрази обаче възражението на ответника ЗД „Б.и.” , Г. за съпричиняване на уврежданията с оглед непоставен от пострадалата предпазен колан, съдът намира, че доколкото ответникът твърди отрицателен факт, в тежест на ищцата е да докаже обратното, а именно – че е била поставила предпазен колан към момента на настъпване на ПТП-то, съответно, и към момента на причиняване на вредите. И тъй като такова доказване не беше проведено в пълен обем, и с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, и на осн.чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, което се следва на ищцата следва да се редуцира до размера на 25 000лв., в който размер искът за неимуществени вреди като основателен и доказан следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв. следва да се отхвърли. При този изход следва да се уважи и акцесорният иск за законна лихва върху сумата в размер на 25 000лв., считано от датата на причиняване на увредата – 07.04.2010г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира за основателен и доказан в пълен размер и искът за имуществени вреди, и същият следва да се уважи в пълния му предявен размер от 31. 74лв., с оглед приетите по делото писмени доказателства – фактури и касови бонове за закупени лекарства, които ответниците не оспорвА.

Предвид уважаването на главния иск срещу първия ответник, ЗД „Б.и.” , Г., съдът не дължи произнасяне по предявеният евентуален такъв срещу втория ответник Е. Г. Д..

При този изход на делото и с оглед претенцията на адв.М. за разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва ЗД „Б.и.” , Г. да бъде осъдено да заплати на адвоката пълномощник на ищцата разноски за адвокатска защита по делото в размер на 950лв., както и по сметка на КОС сумата в размер на 1 112,59лв., от които 100лв. за възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджетните средства на съда и държавна такса в размер на 1 012,59лв.

Водим от изложеното, и на основание чл.226, ал.1 от КЗ, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” , Г., У.”Л. №19, ЕИК *, да заплати на П. Г. А. от Г., с ЕГН *, сумата в размер на 25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинени й на 07.04.2010г. от Е. Г. Д., с ЕГН *, от Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата; както и имуществени вреди от същото ПТП в размер на 31. 74лв., като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди за разликата от 25 000лв. до пълния предявен размер от 60 000лв.

ОСЪЖДА ЗД ”Б.и.” , Г. 1000, У.”Л. №19, ЕИК *, да заплати по сметка на Окръжен съд – К. разноски по делото, в размер на 1 112,59лв., от които 100лв. за възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджетните средства на съда и държавна такса в размер на 1 012,59лв.

ОСЪЖДА ЗД ”Б.и.” , Г. 1000, У.”Л. №19, ЕИК *, да заплати на адв. Светослав Стефанов М. от АК-Р., с ЕГН *, възнаграждение в размер на 950 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: