№ 14234
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110168138 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД
срещу И. С. И., с която са предявени обективно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 578, 80 лв., представляваща сбор от дължими суми по договор за мобилни услуги
№ ********* от 11.12.2019 г., договор за мобилни услуги № ********* от 17.02.2020 г.,
договор за лизинг от 17.02.2020 г., договор за мобилни услуги № 624318222от 22.02.2021 г.,
допълнително споразумение № ********* от 22.02.2021г. към договор за мобилни услуги,
Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 17.02.2020г., за които суми са
издадени фактура № **********/15.03.2021г., фактура № **********/15.04.2021г., фактура
№ **********/15.05.2021г. и фактура М **********/15.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 12.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 01.07.2023 г. по ч.гр.д. № 25247/2023 г. по описа на СРС,
88 с-в.
В исковата молба се твърди, че между И. С. И. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни
наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени
следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* от
11.12.2019 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 17.02.2020 г. и Договор за лизинг
от 17.02.2020 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 22.02.2021 г., Допълнително
споразумение № ********* от 22.02.2021г. към договор за мобилни услуги, Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 17.02.2020 г. Към периода на издаване на
1
процесиите фактури спрямо ползваните от И. С. И. мобилни номера и устройства на лизинг
се прилагат следните условия: за мобилен номер ********* - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № ********* от 11.12.2019г.; за мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 17.02.2020г. изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 22.02.2021г. към договор за мобилни услуги; за
мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№********* от 22.02.2021 г.; за мобилно устройство *********************** - условията,
договорени в Договор за лизинг от 17.02.2020 г.; за комплект от 4 бр. аксесоари - условията,
договорени в Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 17.02.2020 г. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените 4 бр. фактури и дължи
следните суми: по Договор за мобилни услуги № ********* от 11.12.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер ********* - 119,67 лв., от които 48,99 лв. - незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси,
начислени за периода 15.02.2021 г. - 14.05.2021 г., неустойка в размер на 70,68 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.02.2020 г. изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 22.02.2021 г. към договор за мобилни услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 263,42 лв. от които: 114,83 лв. - незаплатени задължения за
месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода
15.02.2021 г. - 14.05.2021 г., неустойка в размер на 148,59 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, по
Договор за мобилни услуги №********* от 22.02.2021 г., с който се предоставя мобилен
номер **********, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на
66,91 лв. от които 34,62 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15.02.2021 г. - 14.05.2021 г.;
неустойка в размер на 32,29 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, по Договор за лизинг от 17.02.2020 г., с
който е предоставено ползването на мобилно устройство ****************************, се
претендират задължения в общ размер на 105,49 лв., от които: дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г. в размер на 28,77 лв. с вкл. ДДС
(три лизингови вноски, всяка в размер от 9,59 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 15.06.2021 г. - 17.01.2022 г. в общ размер на 76,72 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 9,59
лв. с вкл. ДДС; по Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 17.02.2020 г., с
който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, се претендират задължения
в общ размер на 23,21 лв., от които: дължима незаплатена лизингова вноска за периода
15.02.2021 г. - 14.05.2021 г. в размер на 6,33 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в
размер от 2,11 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
15.06.2021 г. - 17.01.2022 г. в общ размер на 16,88 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем
неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,11 лв. с вкл. ДДС. Във връзка с
2
претендирана неустойка се позовава т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
11.12.201 9г., в р.З, т.2 от Допълнително споразумение № ********* от 22.02.2021г. към
договор за мобилни услуги, в т.9 от Договор за мобилни услуги №********* от 22.02.2021 г.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в
чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Твърди, че
устройствата не са били върнати, цената им не е била напълно изплатена и не са
предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг (на основание чл. 10 от
Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следва да се отбележи, че договорите са
запазили първоначално уговорения си срок на действие.Изискуемостта на вземанията на
„Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването
й.
Исковата молба е връчена на ответника И. С. И. чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител. В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен
отговор.
Ищецът не е бил представляван в проведеното открито съдебно заседание, подал е
писмена молба, в която поддържа предявените искове.
Назначеният на ответника особен представител не се е явил в открито съдебно
заседание и не е направил каквото и да било писмено изявление.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, както и процесуалните действия на страните по делото,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 01.07.2025 г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките за това:
Ответникът И. С. И. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание не се е явил той или назначения му особен
представител, въпреки че е бил редовно призован. Не е поискано разглеждане на делото в
отсъствие на ответника.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД е поискал постановяване на неприсъствено решение
в исковата си молба и нарочна молба от 18.06.2025 г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявенитте искове са
вероятно основателни, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на
3
решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Такава претенция е заявена
своевременно. В заповедното производство са претендирани разноски в размер на 25 лв. за
заплатена държавна такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. В исковото производство е
заплатена държавна такса в размер на 25, 00 лв. и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Според настоящия състав, съдът дължи преценка дали претендираните от правоимащата
страна разноски са разумни, особено в случай, когато ответната страна не участва активно
по делото. С решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 СЕС е приел, че съдът, натоварен да
се произнесе с присъждане за разноски, следва да отчита специфичните особености на
делото, с което е сезиран, при съобразяване с фиксираните тарифи за възстановяването на
разходите за адвокатска помощ, при условие че тези тарифи гарантират, че разноските, които
трябва да понесе загубилата делото страна, са разумни. В мотивите на решението е
подчертано, че правната уредба следва да цели да гарантира разумен характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на
спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право.
Предвид изложеното, съдът намира, че за заповедното производство следва да бъде
присъден адвокатски хонорар в размер на 240 лв. с ДДС, доколкото същото не се отличава с
правна и фактическа сложност, образува се и съдът се произнася единствено по подадено
заявление, а съдебните разноски не следва да се превръщат в източник на неоснователно
обогатяване.
По отношение на възнаграждението на особения представител, съдът намира, че
същото не следва да бъде присъждано, доколкото по делото не съдържат данни да е
извършвана, каквато и да било работа от страна на назначения особен представител адв. В.
Д.. Внесената сума от ищеца – депозит за особен представител в размер на 400 лв. следва да
бъде възстановена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. С. И. с ЕГН
**********, с настоящ адрес в
******************************************************* дължи на „Йеттел
4
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 578, 80 лв., представляваща сбор от дължими суми по договор
за мобилни услуги № ********* от 11.12.2019 г., договор за мобилни услуги № ********* от
17.02.2020 г., договор за лизинг от 17.02.2020 г., договор за мобилни услуги № 624318222от
22.02.2021 г., допълнително споразумение № ********* от 22.02.2021г. към договор за
мобилни услуги, Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 17.02.2020г., за
които суми са издадени фактура № **********/15.03.2021г., фактура №
**********/15.04.2021г., фактура № **********/15.05.2021г. и фактура М
**********/15.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.04.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
01.07.2023 г. по ч.гр.д. № 25247/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
ОСЪЖДА И. С. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес в
*******************************************************да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 265 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 505 лв. - разноски в исковото
производство.
ОСВОБОЖДАВА сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за особен
представител, внесена от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5