№ 238
гр. Перник , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.С. против Решение № 260205 от 1.10.2020 г. по
гр. д. № 889/2020 г. на РС - П. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД срещу И.С. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 1 520, 77 лева – стойността на топлинна енергия,
доставяна до имот с адрес гр. ***, за периода от месец май 2016 г. до месец април 2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. - подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 414, 54 лева – мораторна лихва за забава от 14.09.2017 г. до
23.07.2019 г., сумата от 63, 80 лева – стойността на дялово разпределение за периода от м.
юли 2016 г. до месец април 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 13 лева - мораторна лихва за забава от 30.08.2016 г. до
23.07.2019 г.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди неправилност на решението
в обжалваната част, поради нарушение на мат. закон и допуснати съществени проц.
нарушения, както и необоснованост. Оспорват се изводите на РС за наличието на
облигационно отношение между страните, респ. качеството на клиент на ответника по см.
ЗЕ, каквото не се доказва от ищеца да е налице, както и ищецът не е установил размера на
претендираната сума. Оспорва размера на правото на собственост на ответника. Съдът не е
обсъдил и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, като неправилно е интерпретирал доказателствата и не е обсъдил доводите и
възраженията на ответника в отговора на исковата молба, с който е оспорил начислените от
1
ищеца суми прогнозни и изравнителни сметки, вкл. евентуалните изравнителни сметки, тъй
като не е отразено твърдяното реално потребление. Оспорил е, че за исковия период е
съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в АС, а освен това е налице
разминаване и неточности в изчисленията между твърдяното доставено общо количество ТЕ
в АС и разпределение по индивидуални абонати, като не се доказва нито количеството и
качеството, нито стойността на доставената ТЕ. Освен това съдът не е взел предвид
възражението на ответника в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част от въззивната инстанция с отхвърляне
изцяло на исковете. Във връзка с оплакванията за нарушение на процесуалния закон, в
жалбата на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК е поискано приемане на нот. акт за продажба, отчет от
„Техем сървисис" ЕООД за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г., решения на СРС, СГС и
съд. удостоверение на СРС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице помагача "Техем сървисис" ЕООД не е
подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
Въззивният съд намира, че доказателствените искания на жалбоподателя не следва да
бъдат уважавани, тъй като не се твърди и не се доказва фактите, за които се искат нови
писмени доказателства, да представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по
см. на чл. 266, ал. 2 ГПК, при които е допустимо посочване на нови факти и събирането на
нови доказателства. От внимателния прочит на документите към жалбата става ясно, че
същите /нот. акт за продажба и отчет от „Техем сървисис" ЕООД за периода 01.05.2016г. до
30.04.2017г./ са приети и приложени и се сдържат в първоинстанцинното дело.
Във връзка с оплакванията за нарушение на процесуалния закон на осн. чл. 266, ал. 3
ГПК, въззивният съд установява от прегледа на първоинстанционното дело, че в
първонистанционното производство е проведено едно открито съдебно заседание, за което
настоящият жалбоподател е бил редовно и своевременно призован и по време на което не е
допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, доколкото препятствие за даване ход на делото е
наличието на едновременна пречка за явяване за страната и нейния пълномощник по
причина, която страната не може да отстрани. В случая жалбоподателят - тогава ответник не
се е явил, без да сочи конкретна пречка за неявяването си в съдебно заседание, т. е. съдът е
процедирал съобразно установения принцип в цитираната разпоредба. Преди или по време
на съдебното заседание жалбоподателят или неговият пълномощник не е ангажирал други
писмени доказателства, което процесуално бездействие не може да се вмени като пропуск
на съда по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като писмените доказателствата са извън тези,
които се събират служебно от съда, което в още по-голяма степен важи за въззивния съд. На
2
общо основание (чл. 8, ал. 2 и чл. 156, ал. 1 ГПК) съдът не може служебно да събира
писмени доказателства, а такива могат да се ангажират само от страните. Следователно тези
негови процесуални права се преклудират съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК,
поради което те не могат да бъдат упражнени за първи път във въззивното производство.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на други нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, както и не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване и във
връзка с това искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство за
относими факти, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя И. С. С. за приемане като
доказателства по въззивното дело документите, представени с въззивната жалба - нот. акт за
продажба, отчет от „Техем сървисис" ЕООД за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
решения на СРС, СГС и съд. удостоверение на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.04.2021 г. от 10,00
часа, за когато да се призоват страните /включително и третото лице помагача "Техем
сървисис" ЕООД/, като им се връчи препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4