Р Е Ш Е Н И Е
№................
град Свиленград, 16.06.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на девети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административно -
наказателно дело №159 по описа за 2020година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/
№3078/2019 от 21.01.2020 година на И.Д. Началник на Отдел
„Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска” при Агенция „Митници”,
с което на С.К.А. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 238, ал.2 от Закона за митниците
(ЗМ) е наложено на основание чл.238,ал.2 вр с ал.1 вр с чл.235,ал.1 от ЗМ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 лв.
Жалбоподателят С.К.А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за
незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила и постановен при неправилно установена фактическа
обстановка.
В съдебната фаза, редовно призован
жалбоподателят С.К.А. не се явява.
За него се явява адвокат Н.П., който пледира за отмяна на обжалвания акт на
основанията, изложени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство.
В съдебната фаза не ангажира писмени и гласни доказателства.
Претендира разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО)
(въззиваемата страна) – Отдел „МРР Южна
морска”, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат процесуален представител – Старши
юрисконсулт Е.Г., която счита обжалваното
НП за правилно и законосъобразно,
като от Съда се иска същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират
се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 30.07.2019 година около 22.00 часа на Митнически пункт
(МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси” на път от Република Турция за Република България, пристига лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Aлхамбра” с държавен регистрационен № Х 41 05 КР, управляван
от жалбоподателя С.К.А.,който
пътувал сам.
Преди започване на митническата
проверка на автомобила и багажа, жалбоподателят бил устно поканен от
митническия служител – свидетеля С.Т.В. да декларира носените от него стоки,
валутни ценности и лични вещи,но лицето не декларирало нищо.
В изпълнение на служебните си
задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител –
свидетелят С.Т.Т. извършил в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, митническа (физическа) проверка на посочения лек автомобил, при
която се констатирало в естествените кухини на страниците под седалките,в
резервната гума и под предният капак на автомобила укрити и недекларирани
,както следва 1090 кутии цигари марка „ММ класик слимс” без акцизен
бандерол,203литра и 176кг. препарати за растителна защита ,както и 485 чифта
обувки,носещи логото на различни защитени марки.
Наличието на процесните
недекларирани стоки посочени по -горе , проверяващият митнически служител
приел,че са собственост на жалбоподателя,поради което уведомил жалбоподателят, че ще му бъдат съставени
Актове на митнически нарушения.
В хода на проверката,докато св.С.Т.В.
проверявал колата за евентуални тайници, С.К.А.
излязъл от гаража и напуснал територията
на МП.
Свидетелят В. потърсил нарушителя А.,
за да го пита дали притежава Разрешение за внос на ПРЗ, но не го намерил,поради
което се наложило личните му данни и адрес да бъдат снети от служба гранична
полоция за нуждите за съставяне на
съответните документи в адм.производство и АУАН.
Тогава в гаража на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси” пристигнал и свидетеля М.С., за да помага при
проверката,който от своя страна обаче възприел отправената покана за
деклариране ,както и че жалбоподателят открекъл наличието на стоки.
Лекият автомобил бил пролъчен с
рентгенова апаратура,като била маркирана зона с подозрения в областта под
втората седалка на автомобила. Про проверката на маркираното място открили
специално пригоден тайник с размери-отвор с диаметър 20см.,щирина 60см. и
дължина 60см. В тайника свидетелите открили укрити и недекларирани още 517
кутии цигари марка ММ класик слимс,също без акцизен бандерол.
Съставен е Протокол за извършена
митническа проверка с № 1794 от 30.07.2019 година, който е връчен на жалбоподателя
срещу подпис на дата 14.08.2019 година.
На основание чл. 230 от ЗМ и при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (в отсъствие на жалбоподателя) е съставен от
митническия служител С.Т.В. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 2015/31.07.2019 година, за
това, че С.К.А. като е напуснал
територията на пункта по време на извършваната проверка се е противопоставил на
митническите органи при изпълнение на служебните им задължения, като в Акта за
нарушени правни норми са посочени чл. 238,ал.2 от ЗМ. Това процесуално действие
извършва с участието на свидетеля М.Д.С..
АУАН е връчен лично на жалбоподателя
на дата 14.08.2019 година, като жалбоподателят сочи, че не е съгласен с
констатациите в него.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен
срок (считано първият работен ден – понеделник, след като срокът изтича в
неработен ден – събота, видно от пощенското клеймо, поставено на плика, с който
е изпратен документа) постъпва Възражение, наименувано Молба и входирано на
20.08.2019 година, в която жалбоподателят сочи, че описаната фактическа
обстановка в АУАН не кореспондира с действителните събития. Сочи, че митнически
служител му разрешил да напусне МП, след като му върнал паспорта.
Във връзка с посочената Молба са
изискани разяснения от актосъставителя и свидетеля по акта и след постъпването
им е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че
изложеното в Молбата не се подкрепя от събраните по случая доказателства,
поради което следва да се остави без уважение.
За резултата от извършената проверка е
уведомен жалбоподателят на дата 30.09.2019 година.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО издава процесното НП
№ 3078/2019 на 21.01.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган – чл.238 ,ал.2 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 07.02.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на
получателя му, а именно че е получено лично от адресата. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в
НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 238,ал.2
от ЗМ, тъй като е напуснал територията на пункта по време на извършваната
проверка се е противопоставил на митническите органи при изпълнение на
служебните им задължения. За това нарушение на основание чл. 238,ал.2 вр с ал.
1 вр с чл.235,ал.1от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000лева .
По
делото е представена справка за пътуване на лице-български гражданин, касателно
жалбоподателя за периода 01.01.2019г-31.07.2019г. видно от която на
30.07.2019г. в 21,37ч,същият е влязъл в Р.България на ГКПП Капитан Андреево.
Приетата – приложена по преписката
Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция
„Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.
Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР” при Агенция
„Митници”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на
Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на
Началниците на Териториалните отдели „МРР” в Главна дирекция „МРР” при Агенция
„Митници”.
Приложена е и Заповед № 1 от
02.01.2020 година за възлагане да изпълнява служебните си задължения на
длъжност „Началник на Отдел „МРР Южна морска” в Главна дирекция „МРР”,
Централно митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници””, поради се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – С.Т.В., М.Д.С., И.А.П. и М.Г.Ю.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
С.Т.В., М.Д.С., И.А.П. и М.Г.Ю. да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че свидетелят по Акта – С., е и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид,
че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019
година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо,
според Съда показанията и на четиримата посочени свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото,поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към описаното по
горе възприето от съда като доказана фактическа обстановка по делото.
Идентична правна оценка се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на
чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните,
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване, от легитимирано лице
и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира
жалбата за основателна, за което се
излагат следващите правни съображения:
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал.
1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съгласно чл. 238,ал.1 от ЗМ- Всяко нарушение на нормативни актове,
приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи,
ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1. ,като в ал.2 е
визирано,че - Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя
на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.
Служебните задължения
и правомощия на митническите органи уредени в чл. 15, ал. 2 от ЗМ, произтичат
от дефинираните в чл. 2 от ЗМ задачи на митническите органи за митнически
надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и
през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на
административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в
случаите, при условията и по реда, предвидени НПК.
Съгласно чл. 2 от
ЗМ, лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят
или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните
контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол,
който съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 ЗМ се осъществява от митническите органи,
които съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗМ при изпълнение на служебните си
задължения имат право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и
контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните
контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.
Обект на защита
на нормата по чл. 238, ал. 2 от ЗМ са обществените отношения,
свързани с нормалното протичане на проверките на органите на минтическата
администрация и съответстващите на това задължения за проверяваните да не им се
противопоставят, като изпълняват
стриктно разпорежданията им. Противопоставянето, като действие, предполага
несъгласие с разпореждане на орган, изразено чрез противодействие, опълчване на
действията по служба на органа. В този смисъл е цялата практика на съдилищата в
страната, образувани след действия на проверявани, довели до конфликт с
органите на митниците.
Извършвайки
служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и на АУАН, въз основа на който е издадено, в рамките на
правомощията си и съобразно релевираните възражения
с жалбата, съдът обсъди актовете първо от формална страна, при което се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В конкретния
случай, същите са се изразили в неспазване на императивните изисквания на
чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН –досежно АУАН и чл.57,т.5 и
т.6 ЗАНН-за НП. Иначе казано и двата акта, предвид своето съдържание са
обременени с недостатък - несъответствие на изискването за форма,
предписано като императивно процесуално изискване
с посочените разпоредби от ЗАНН, а това е така, защото те не
съдържат достатъчно пълно и конкретно описание на фактическите обстоятелства на
твърдяното нарушение.
Констатираният
недостатък, относим към описанието на
самото нарушение в АУАН, така както изисква чл.42,ал.1,т.4 от ЗАНН; съответно
пренесен и задълбочен е в НП, с което от своя страна нарушена и разпоредбата на
чл.57,т.5 с.закон. Със словноматериализираното в
АУАН описание на нарушението не е приписано изобщо конкретно
поведение, в смисъл на деяние - действие или
бездействие на жалбоподател във връзка с дадено
разпореждане от страна на митнически служител,на което същият да се е
противопоставил, което да покрива признаците от състава на
чл.238,ал.2 ЗМ, каквато правна квалификация е възприета за същото,
липсва и описание на др. обективни елементи от този ФС, очертан в посочената
административнонаказателна разпоредба.
Изведеното от
контролните органи фактическо описание на нарушението, не обхваща и не съдържа
- обективно характеристиките на конкретното изпълнително деяние, изразяващо
противопоставяне на митническите органи, чрез създаване на пречки за тях, или
осуетяване изпълнението на служебните им задължения, което именно поведение е
въздигнато като съставомерен елемент от
обективната страна на вменения и твърдян за осъществен санкционен състав, а в
този смисъл и релевантни за индивидуализацията му като нарушение по чл.238,ал.2
ЗМ.
Точно обратното,
същото се ограничава и изчерпва с визирани косвени –странични
действия на лицето, ,че същият е напуснал гаража след започване на щателната
митническа проверка.
Прави впечатление
,че в цялостното изложение в АУАН, не се
посочва и описва по какъв начин и с какви действия и изрази жалбоподателят се е
противопоставял и на кои точно митнически служители,респективно какви са били
техните разпореждания към него,които той не е изпълнил,иначе казано им се е
противопоставил. Още по-малко, изобщо дори и не се твърди в акта, нито пряко и
изрично, нито индиректно, че той е отказал да изпълни дадено му конкретно
разпореждане от тях, във връзка, при и по повод преминаването му през
митническия контрол, влизайки в Р България. Нещо повече, в тази насока липсва
каквато и да е конкретика и фактически твърдения, даже не е
конкретизирано какво точно му е било разпоредено, единствено сочи се
,че същият е напуснал гаража след
започване на щателната митническа проверка,но тези му действия не са попречили
по никакъв начин на митническите служители да извършат такава и респективно
след констатиране на нарушенията да съставят срещу нарушителя съответните
актове за установяване на адм.нарушение.
В относим правен аспект, за конкретиката на казуса,
именно неизпълнението на разпореждането на митнически орган или на др.
задължение което възпрепятства осъществяването на техните функции, като
отрицателен факт е съставомерния признак, субсумиращ действието „противопоставяне”, по смисъла
на чл. 238,ал.2 ЗМ, следователно и се явява обективен елемент от
състава на нарушение, с тази правна квалификация, поради което задължително
трябвало е да бъде посочен и то изрично, точно, ясно и
конкретно. Последното, обаче несъмнено не е сторено в случая. Описани по този
начин фактите, не са свързани с конкретно противоправно поведение от страна на
жалбоподателя, в качеството му на водач влизащ в страна и подлежащ на
задължителния митнически контрол.
Всички изброени, вече се посочи са все елементи от обективна на
страна на твърдяното нарушение, поради което дължимо се явява
посочването им в констатиращия акт. Доколкото това не е сторено, пропускът
следва да се приравни на липса на описание на нарушението, съгласно
императивното правило на чл. 42,т.4 ЗАНН, което предполага конкретно
и ясно словесно изложение на това, в какво се изразява виновното поведение на
лицето и обстоятелствата на извършването.
В обобщение на
изложените правни аргументи, съдебният състав приема, че словно метариализираните фактическо описание на нарушението и
действията на жалбоподателя, по начина изложен в АУАН, не разкриват –обективно
и не съответства на действия, осъществяващи изпълнителното деяние по
чл.238,ал.2 ЗМ - „противопоставяне” на митническите органи при
изпълнението на служебните им задължения, с оглед отсъствието на каквито и да
било конкретни фактически твърдения - за отказ на жалбоподателя бъде изпълнено
дадено разпореждане от негова страна или за др. конкретния действия от страна
на жалбоподателя, в израз на явно противопоставяне или с насоченост и от
естество да попречат по някакъв начин на митническата проверка,доколкото същият
е спрял на линията на проверка и след покана от митническият служител е откарал
МПС в гаража за осъществяване на щателна митническа проверка и е останал
известно време в гаража/въпреки,че е нямало разпореждане от страна на
митническите служители да изчака /.
В допълнение,
следва да се отбележи, че декларативното посочване норма на чл.238,ал.2
ЗМ и направената фактическа квалификация „ като се противопоставя”
на митническите органи /обективен признак на адм.състав/или „напуснал територията
на пункта по време на извършваната
проверка”, каквато действително, обективно вярно е отразена и фигурира в АУАН,
не изчерпва както и не удовлетворява процесуалното изискване за описание на
нарушението, съгласно чл.42,т.4 от ЗАНН, предвид изначалната липса на конкретни
обосноваващи я фактически твърдения – физически актове /разпореждания,като
например да изчака до свършване на проверката и евентуално за съставяне на АУАН/
от страна на митническите органи и респективнно противопоставяне на
лицето-преминаващ митническия контрол във връзка с дадените му разпореждания на
митническите служители.
В контекста на
изложените съображения, по убеждение на решаващия съдебен състав, в процесния АУАН – сезиращ акт, с който се повдига
административнонаказателно обвинение, същото е формулирано неясно и неконкретно
и при ненапълно изяснена хипотеза на административно нарушение. Поради това,
безспорно допуснато е процесуално нарушение на чл.42,т.4 ЗАНН, което е
съществено, доколкото се явява пряко свързано с правото на защита на наказаното
лице – нарушено в случая с оглед наличната неяснота на факти.
На плоскост,
обсъдено и спрямо изведената правна квалификация на твърдяната деятелност на
въззивника, обвързана с разпоредбата на чл.238,ал.2 ЗМ, разкрива се и очевидно
противоречие между фактите и приложимия закон, визирани в съдържанието на АУАН,
което до степен такава, че прави абсолютно неясно за какво точно нарушение е
привлечен да отговаря жалбоподателя, което е напълно недопустимо и отново
съставлява особено съществено процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху
законосъобразността на НП.
Също така, с
оглед изчерпване на основанията, следва да се отбележи и др. формален порок на
настоящия АУАН, в който липсва -изобщо посочена конкретна разпоредба
– материалноправна норма от ЗМ, която в случая е била нарушена и от която да е
произтичало задължението на жалбоподателя да изпълнява разпорежданията на
митническите органи и да съдейства на същите при осъществяването на митнически
контрол, останало – неизпълнено. Последното е задължителен реквизит от
съдържанието на акта – по пряк аргумент от чл.42,т.5 ЗАНН, но и това
процесуално изискване не е спазено и в разрез с правилото на закона, контролния
орган не е посочил нарушената правна норма, задоволявайки се с вписване
единствено на цифровата правна квалификация на осъществения състав на
административно нарушение –чл.238 ЗМ. Както този нормативен акт, така и
правилника за неговото приложение изобилства от повелителни норми,
отделно и ясно разписващи правомощията на митническите органи, но
нито една от тях, не е намерила формалното си фактическо отражение в АУАН, с
което именно е допуснато и поредното процесуално нарушение, изразило се в
неизпълнение на императивното изискване по чл.42,т. ЗАНН. Ето защо, след като е
съставен в противоречие с чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН, регламентиращи
неговото минимално съдържание и реквизити, посочените два от
които липсват, следователно и процесния констатиращ
и сезиращ акта -АУАН не отговаря на това изискване за форма, от тук и е
незаконосъобразен.
Предвид
юридическият му ефект –сезиращ акт и процесуална предпоставка за
издаване на НП, при така установените недостатъци в съдържанието, касаещи
описанието на нарушението и не посочването на правните норми които са били
нарушени, съдебният състав намира, че е допуснато процесуално
нарушение, което е особено съществено, от тук и се ограничава правото на защита
на жалбоподателя. Поради това, същото и не може да бъде санирано, нито е преодолимо по реда на чл. 53,ал.2 ЗАНН,
т.к. разкрива липса на повдигнато ясно и конкретно формулирано
административнонаказателно обвинение, в което се състои основната процесуална
функция на АУАН, но тя не може да бъде реализирана, в
случая.
Идентични недостатъци
са налице и в обстоятелствената част на НП, което е издадено при несъблюдаване
на процесуалните изисквания по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, доколкото АНО е
възпроизвел дословно фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН,
пренасяйки и в своя акт, същата непълнота в констатациите и
формулировката на деянието. Отново и в НП липсва пряко приписано
деяние и конкретно противоправно поведение на субекта, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана – физическото лице
–жалбоподател, с което и те фактически да са осъществили административното
нарушение, квалифицирано по чл. 238, ал.2 ЗМ. Също така, отсъства
посочена законна разпоредба, която е била нарушена -виновно, извън дадената
правна квалификация на нарушението, с подвеждането му под действието на
санкционната норма.Последното предопределя санкционният акт, като
издаден в нарушение на чл. 57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, поради което се
явява незаконосъобразно от формална /процесуалноправна страна/ и на собствено
основание, досежно тези реквизити от
задължителната му форма. Изискването на законодателя, визирано в посочената
процесуална норма - т.5 от ал.1 на чл.57 ЗАНН, се
преценява с оглед това, дали са изложени фактически твърдения за осъществените
елементи от състава на административната норма, която според него е нарушена от
санкционираното лице. Обсъденият пропуск, по отношение на процесното НП-правораздавалетелн акт,
разкрива и допълнителен порок, а именно липса на мотиви, доколкото не става
ясно, за какво точно деяние се наказва лицето с конкретно по размер наказание,
нито защо АНО приема за осъществен административнонаказетлния състав
на чл. 238,ал.2ЗМ. По този начин, направеният от последния правен извод - за
нарушаване на посочените разпоредби от страна на жалбаподателя- при
наличната непълнота на фактическите твърдения и изложение на фактите,
всъщност не намира нужната фактическа опора в
обстоятелстветната част на самото НП. Ето защо , същото не може да обоснове
ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя – жалбоподател в производството.
Непосочването на
елементи от обективната страна на деянието, доколкото не е ясно кога и какво
точно деяние, нарушаващо установените и действащи в страната ни
режим на митнически контрол и дължимото добросъвестно изпълнение на задължения
във връзка със същия, което да е извършил санкционираният субект –
физическото лице, безспорно накърняват тяхното право на защита и адекватната
такава, последните са затруднени да организират, при настоящото
непълно и неясно административнонаказателно обвинение. Иначе казано,
несъблюдаването на изискването по чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН е във всички случаи
съществено процесуално нарушение, което субсумира неговата
незаконосъобразност. В тази насока са поддържаните възражения от
защитата на жалбоподателя, които съдът намира за напълно
основателни, съобразно изложените до тук правни съображения.
Предвид
изложеното, в съвкупност и с др. установени нарушения на
процесуалните правила, свързани с порок на АУАН и НП, за съда се
налага правен извод, че е опорочено цялото производство по
ангажиране административно-наказателнана отговорност
на жалбоподателя, поради което обжалвания санкционен акт – НП, следва да се
отмени изцяло, като незаконосъобразен от процесуално правна страна.
При този правен
резултат и направените изводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – достатъчно основание за отмяна, съдът намира за
предметно да обсъжда материалнооправна законосъобразност
на НП, излагайки съображения по същество на нарушението и изследвайки
извършването му, съставомерността и
авторството, включително и останалите възражения релевирани с
жалбата.
За
изчерпателност, следва да се посочи, че е налице съображения и за неправилност
на НП, във връзка с приложението на материалния закон. И това е така, защото от
събраните в настоящото производство доказателства, не могат да се направят
категорични и безспорни изводи, за осъществяване на съставомерно от обективна страна нарушение по чл.
238,ал.2 ЗМ. Извън предходните правни аргументи за дефицит на фактите от
предмета на фактическото обвинение, очертан с АУАН, то и правната
оценка на установените, като действителна фактология на случилото се, съобразно
анализа на доказателства по делото, сочат за несъответен
на действителността и неправилен направения извод, както от актосъставителя,
така и от АНО, приели, че жалбоподателят с поведението си се е
противопоставил на митническите органи при изпълнение на задълженията им. ФС на
нарушение от посочената санкционна норма - чл.238,ал.2 ЗМ, предполага поведение
на дееца, противопоставящо се митническите органи да изпълнят
служебните си задължения, което се изразява във възпрепятстването или
осуетяването на митническа проверка, дори и да се приеме – всяко друго
затрудняване на тяхната работа, но признаците на подобно деяние, не
се доказват в случая.
Както се посочи
по-горе,обект на защита на нормата по чл. 238, ал. 2 от ЗМ са обществените отношения,
свързани с нормалното протичане на проверките на органите на минтическата
администрация и съответстващите на това задължения за проверяваните да не им се
противопоставят, като изпълняват стриктно разпорежданията им. Противопоставянето, като действие,
предполага несъгласие с разпореждане на орган, изразено чрез противодействие,
опълчване на действията по служба на органа. В този смисъл е цялата
практика на съдилищата в страната, образувани след действия на проверявани,
довели до конфликт с органите на митниците. В случая противопоставяне няма, тъй
като нито един от служителите на
Митническият пунк Капитан Андреево - не е се опитал да спре лицето на
границата, нито пък му е издавал някакво разпореждане, на което
въззивникът съзнателно да се е опълчил,тъй
като самият жалбоподател след като е бил поканен да откара колата си гаража за
щателна митническа проверка е сторил това.
В НП се твърди,че
жалбоподателят е бил уведомен,че ще му бъдат съставени актове за митническо нарушение,като е бил помолен да си
приготви паспорта и талона на автомобила,което ако действително е било сторено
би могло да се приеме за митническо разпореждане,но такива доказателства в
съдебното производство не се ангажираха. Никой от разпитаните по делото
свидетели/митнически служители/ не изложи такива твърдения. Единствено св.В.
сочи,че по време на щателната митническа проверка уведомил жалбоподателят след
откриване на част от процесната стока,че ще му бъдат съставени актове,но никъде
в показанията си не сочи,че е разпоредил каквото й да е на жалбоподателя,а е
продължил проверката на багажа.
По изложените съображения, поради липсата на
установени елементите от обективната страна на
вменения административнонаказателен състав, деянието на
жалбоподателя не може да се приеме за съставомерно,
като административно нарушение, съгласно чл. 238,ал.2 ЗМ. Ето защо,
според съда неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и
направения от АНО обратен извод е неправилен, не може да бъде споделен, поради
което издаденото от него НП е незаконосъобразно от материалноправна
страна, противоречи на приложимата санкционна разпоредба от
материалния закон и на това основание, също подлежи на отмяна.
Относно
разноските по делото
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 200
лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и
съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
По делото от страна на процесуалният представител на
жалбоподателят се претендират присъждане
на разноски и доколкото жалбата се уважава,то следва АНО да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 200лева.
Неоснователно е
искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, доколкото
обжалваното НП следва да се отмени.
По отношение на
Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат
изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от
тяхна страна.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №3078/2019 от
21.01.2020 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване (МРР) Южна морска” при Агенция „Митници”, с което на С.К.А. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 238, ал.2 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено на основание чл.238,ал.2 вр с ал.1 вр с чл.235,ал.1 от ЗМ
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000.00 лв.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление -София 1202,
ул."Георги С. Раковски" 47-отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска” ДА ЗАПЛАТИ на С.К.А. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** сумата в размер на 200,00лв.
(двеста лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен съдия:...........................