№ 69
гр. Стара Загора, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К.Т.П. от гр.К., действащ чрез
адв.П.К. от САК, против решение № 209/17.11.2021 г., постановено по гр.д.№
1480/2021 г. по описа Казанлъшкия районен съд, в частта му, в която е
отхвърлен предявеният от въззивника частичен иск за разликата над
присъдената сума от 25 000 лв., до предявеният размер от 60 000 лв.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че съдът е определил неправилно размера на
паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди, т.к. е обсъдил
само формално критериите по прилагане на чл.52 от ЗЗД, което е довело до
определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Сочи се, че първоинстанционният съд при не е обсъдил в достатъчна
степен наличните по делото доказателства, както и не е съобразил вида и
характера на нанесените телесни увреждания на пострадалия, както и
неговата възраст.
Претендира се частична отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявения от К.Т.П. частичен иск от 80
000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни
1
увреждания от процесната трудова злополука, бъде уважен за сумата от 50
000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
25.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В законоустановения срок въззиваемият „А.“ АД - гр.К., чрез
пълномощника си адв.М.П., е представил отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна.
Излага доводи, че при постановяването на обжалваното решение
първоинстанционният съд се е съобразил с материалния закон и е определил
справедливо обезщетение, а изводите му относно размера на обезщетението
са обосновани, т.к. са обсъдени всички относими доказателства и правилно са
отчетени всички критерии, от значение за определяне на този размер.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор, такъв не е постъпил по делото от третото лице -
помагач на страната на въззиваемия - „Д.З.“ АД.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявеният частичен иск бъде уважен в претендирания с жалбата размер.
Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.1 т.2 ат Закона за адвокатурата за въззивното производство. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият „А.“ АД - гр.К. не се представлява от законен или
процесуален представител.
Третото лице-помагач на страната на „А.“ АД - гр.К. - „Д.З.“ АД - не се
представлява от законен или процесуален представител.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К.Т.П.
срещу „А.“ АД - гр.К., с която е бил предявен частичен иск за сумата от 25
000 лв., представляваща част от цялата сума от 80 000 лв. –обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за сумата от 85,64 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му от трудова
злополука, настъпила на 25.10.2018 г.
2
В хода на производството частичният иск е бил изменен по размер по
реда на чл.214 от ГПК чрез увеличение от 25 000 лв. на 60 000 лв.
Ищецът е изложил твърдения, че по силата на сключен между него и
ответното дружество трудов договор е изпълнявал длъжността „монтьор
поддръжка инсталация и оборудване“, а на 25.10.2018 г. при изпълнение на
трудовите си задължения е претърпял трудова злополука, при която е
получил счупване на горния край на раменната кост на дясното рамо. В
резултат на травматичното увреждане К.Т.П. бил временно неработоспособен
за периода от 240 дни от датата на увреждането, през който период бил на
лечение чрез обездвижване /имобилизация/ на десния горен крайник, а в
последствие и на рехабилитационно лечение, като с ЕР на ТЕЛК от 22.04.2019
г. му била призната временна неработоспособност от 50 %. Твърди, че в
резултат на трудовата злополука е търпял значителни болки и много
страдания, които в по-лека форма продължавали и понастоящем, не се
чувствал добре физически и емоционално, движенията на горния му десен
крайник били в ограничен обем, поради което не можел да води нормален
трудов и социален живот; продължавал да изпитва психически страдания, т.к.
сънувал злополуката. Твърди, че за закупуване на лекарствени средства е
заплатил обща сума от 85,64 лв.
С подадения отговор на исковата молба „А.“ АД е оспорило исковете,
като е изложило възражения, че не самият ищец е причинил вредите при
евентуален умисъл, а евентуално е налице съпричиняване от негова страна
поради проявена „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите му
задължения. Оспорено е ищецът да е изпитал твърдените от него
неимуществени вреди – продължаващи понастоящем физически болки и
психически страдания; невъзможност да води понастоящем нормален трудов
и социален живот.
По искане на „А.“ АД в производството е привлечено като трето лице-
помагач на ответника „Д.З.“ АД, което в писмено становище също е оспорило
исковете като неоснователни и е възразило за съпричиняване от страна на
ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частичният
иск за сумата от 25 000 лв., а за разликата до 60 000 лв. го е отхвърлил като
неоснователен, и е уважил изцяло искът за имуществени вреди, като е приел
за неоснователни възраженията за причиняване на вредите от ищеца при
евентуален умисъл и за съпричиняване от негова страна.
Очертаният с въззивната жалба предмет на въззивната проверка се
отнася до отхвърлянето на частичния иск за разликата от 25 000 лв. до 50 000
лв., до какъвто размер се претендира присъждането на обезщетение с
решението на въззивния съд, поради което за разликата до пълния предявен
размер на частичния иск до 60 000 лв. следва да се приеме, че
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Срещу решението на Районен съд – Казанлък не е налице подадена
жалба от „А.“ АД или помагачът му „Д.З.“ АД, поради което решението е
3
влязло в сила и по отношение на уважената част от иска до размера на 25 000
лв. и на възраженията за причиняване на вредите от ищеца при евентуален
умисъл или за съпричиняването им от негова страна. В тази връзка в
настоящото производство няма да бъдат обсъждани събраните в
първоинстанционното производство доказателства относно тези
обстоятелства.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че К.П. и „А.“ АД са в трудово правоотношение, по
силата на което въззивникът заема длъжността „монтьор поддръжка
инсталация и оборудване“.
На 25.10.2018 г. при изпълнение на трудовите си задължения К.П. е
претърпял злополука, при която е получил счупване на горния край на
раменната кост на дясното рамо, а злополуката е била призната за трудова с
разпореждане № 36/30.04.2019 г. на ТП на НОИ- гр.Стара Загора.
Получената от К.П. травма е била лекувана чрез имобилизиране на
дясната ръка за период от петдесет дни, а за периода от 25.10.2018 г. до
13.06.2019 г. е бил във временна неработоспособност, с предписан домашен-
амбулаторен режим на лечение. В периода на временната неработоспособност
е бил лекуван на два пъти и с процедури за физикална и рехабилитационна
медицина /амбулаторен лист № 002763/12.12.2018 г. и епикриза на
„Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД-
Филиал Павел Баня/. От съдържанието на медицинските документи е видно,
че до два месеца след травмата са били налице оток и палпаторна болезненост
в дясната раменна област, а до пет месеца след травмата са били налице
ограничени движения /абдукция и ротация/ в дясната раменна област. С
решение на ТЕЛК от 22.04.2019 г. на К.П. бил разрешен отпуск поради
временна неработоспособност за срок до 28.06.2019 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че в резултат на трудовата злополука
К.Т.П. е получил фрактура на горния край на дясната раменна кост.
Обичайният процес на възстановяване при счупвания на горния край на
раменната кост е около 6 месеца. К.П. е бил лекуван чрез имобилизация на
дясната ръка за период от 50 дни и е провел три седемдневни
рехабилитационни курсове, след което е продължил раздвижването в
домашни условия. При обездвижване от около 50 дни изискуемият период на
раздвижване е около 100 дни. Според вещото лице движенията на дясната
раменна става и дясната ръка на въззивника са възстановени в задоволителен
обем, като е налице лек дефицит, изразяващ се в ограничено отвеждане на
ръката на страни и нагоре. Абдукцията на дясното рамо е 75-80 градуса при
норма от 130 градуса, а ротациите на раменната става са в общ обем 60-70
градуса, при норма от 90 градуса. Не се очаква постигане на по-добра
раздвиженост. Лечебно-оздравителният процес на травмата е приключен и не
са необходими други допълнителни интервенции, манипулации или
използвани лекарствени средства. През лечебно оздравителния период не са
4
отбелязани в амбулаторните листове отклонения от обичайно наблюдаваните
възстановителни процеси. Общото здравословно състояние на К.П. към
момента на освидетелстването му е добро. Няма стари травми. През
м.февруари 2017 г. е прекарал мозъчен инсулт в БЛСМА и през м.март 2017
г. стволов мозъчен инсулт. С ЕР на ТЕЛК са му определени противопоказни
условия на труд – тежък физически труд, психо - емоционален стрес. Според
вещото лице по време на носенето на имобилизацията/ортезата физическите
болки постепенно намалявали и изчезвали, като при започване на
раздвижванията било нормално болките да се усилят за две –три седмици и
след това да затихват. Понастоящем травмата нямала да пречи много на
въззивника в личния му живот – при студените месеци през първите години
щял да изпитва болка, и амплитудата на движенията му щяла да бъде
ограничена.
Видно от ЕР № 2300 от 116 зас. / 17.10.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ
“Проф. Д- р Стоян Киркович” АД – Стара Загора, на К.Т.П. е била призната
50 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.10.2018 г. като
последици от мозъчен инсулт и стволов инсулт.
С ЕР № 2262 от 99 зас. / 27.06.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Проф. Д- р
Стоян Киркович” АД – Стара Загора, на К.Т.П. е била призната 50 % трайно
намалена работоспособност за срок до 01.06.2022 г. като последица от
нелекувана анкилоза на дясна раменна става след фрактура на същата. С ЕР
№ 1858 от 163 зас. /29.08.2019 г. на НЕЛК това решение на ТЕЛК е отменено
и преписката е върната за ново освидетелстване, с указания за определяне на
нова дата на инвалидизиране, отразяване на причинно-следствената връзка с
трудовата злополука, правилно отразяване на съпричастността на
ортопедичният функционален дефицит като процент от трайно намалената
работоспособност и обследване на остатъчната неврологична симптоматика
от претърпените мозъчен инсулт и стволов инсулт. С ЕР № 1766 от 82 зас. /
21.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Проф. Д- р Стоян Киркович” АД – Стара
Загора, на К.Т.П. е била призната 50 % трайно намалена работоспособност за
срок до 01.05.2021 г. като последица от мозъчен инсулт, причинен от
тромбоза на церебрални артерии и трудова злополука –състояние след
счупване на дясната раменна става, като на заболяването, представляващо
трудова злополука са определени 20 % трайно намалена работоспособност.
От показанията на свидетелите С. П. и Т. П. се установява, че
вследствие на трудовата злополука, довела до счупването на раменната кост,
въззивникът П. е бил на легло за около 20 дни, бил е обездвижен и не е можел
да се обгрижва сам, като за хранене и хигиена е разчитал на помощта на
своите близки. След 3-4 месеца ходил на рехабилитация на три пъти, но
въпреки това и понастоящем не можел да си вдига ръката и да изпълнява
всички физически работи както преди. След злополуката въззивникът се бил
изнервил много, вдигал високо кръвно, не можел да спи.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за частично основателна по следните съображения:
5
Безспорно е установено, че К.Т.П. е претърпял трудова злополука,
вследствие на което са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания и психически страдания, които от своя
страна са довели до временна неработоспособност за период от близо десет
месеца.
На основание чл.200, ал.1 от КТ работодателят носи безвиновната
отговорност за обезщетяването на тези вреди, като обезщетението следва да
отговаря на изведения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД критерий за
справедливост.
Утвърденото в съдебната практика разбиране е, че справедливостта не е
абстрактна категория, а преценката следва да се прави във всеки конкретен
случай въз основа на всички обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите.
Такива обстоятелства представляват възрастта на пострадалия,
характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на
пострадалия, наличието на изпитани неудобства от влошаването на
здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата,
интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания,
неудобства, и други, в това число икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата
мярка за справедливост.
В настоящия случай въззивният съд намира, че на К.П., който е бил в
една напреднала възраст – 64 години, е било причинено сериозно физическо
увреждане – счупване на горния край на раменната кост на дясно рамо, което
с оглед на медико-биологичните си характеристики има характера на средна
телесна повреда по чл.129 от НК, т.к. е причинило трайно затрудняване
движението на десния горен крайник на пострадалия; това увреждане и
лечението му са свързани с продължително физическо и емоционално и
психическо страдание; въззивникът е търпял редица неудобства в процеса на
лечение и възстановяване, нарушен е бил нормалния му ритъм на живот, т.к.
за период от около 20 дни е бил на легло и за елементарното си обслужване е
разчитал на помощта на своите близки, а в последствие е бил в състояние на
невъзможност да полага труд за период от десет месеца, като продължава да
търпи неудобства и към настоящия момент.
Оздравителният период е продължил десет месеца, в първите пет от
които К.П. е изпитвал значителни по сила и интензитет физически болки, а
след този период е продължил да търпи неудобства, свързани с наличен
дефицит на движенията на дясната ръка в областта на раменната става,
обуславящ трайно намалена работоспособност, както и болки при лошо
време, които ще следва да търпи и занапред.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от въззивника П. неимуществени
вреди следва да бъде определено в размер на 35 000 лв., поради което следва
да му бъде присъдено допълнително обезщетение от 10 000 лв. за
6
причинените му неимуществени вреди, като предявеният частичен иск бъде
уважен като основателен и доказан до този размер.
За разликата до претендирания с въззивната жалба размер от 50 000 лв.
въззивният съд намира иска за неоснователен, поради което в тази му част
решението на Районен съд –Казанлък, с което искът е отхвърлен за разликата
над 35 000 лв. до 50 000 лв., е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е частично неправилно, поради което следва да
бъде отменено в частта му, в която е бил отхвърлен предявения от К.Т.П.
срещу „А.“ АД частичен иск по чл.200, ал.1 от КТ за разликата над 25 000 лв.
до 35 000 лв. и вместо него да се постанови ново, с което предявения иск се
уважи за тази разлика, ведно със законната лихва за забава върху сумата
считано от датата на увредата до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му, в
която в полза на „А.“ АД са били присъдени разноски за сумата над 1 165,93
лв., представляващи съразмерната на отхвърлената част на иска част от
направените и подлежащи на присъждане на страната разноски в
първоинстанционното производство от 2 796 лв. след намаляването на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
В частта му, в която е отхвърлен предявеният от К.Т.П. срещу „А.“ АД
частичен иск по чл.200, ал.1 от КТ за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв.
първоинстанционото решение следва да бъде потвърдено.
В частта му, в която е отхвърлен предявеният от К.Т.П. срещу „А.“ АД
частичен иск по чл.200, ал.1 от КТ за разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв.
първоинстанционото решение е влязло в сила, както е влязло в сила и в частта
му, в която са уважени предявеният частичен иск за обезщетение за
неимуществени вреди до размера на 25 000 лв. и искът за обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 85, 64 лв.
Относно държавните такси и разноските:
При този изход на делото всяка от страните има право на разноски по
съразмерност на уважената/отхвърлената част от иска.
В полза на въззивника следва да се определят разноски за адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
върху материален интерес от 25 000 лв., размер на 614,40 лв., с ДДС, които да
се присъдят в полза на пълномощникът му –адвокат - адв.П.К..
В полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски в
настоящото производство, т.к. не са представени доказателства за направени
разноски в настоящото въззивно производство.
Неоснователно е искането на страната да й бъдат присъдени
разноските, които е направила в производството по в.гр.д.№ 3404/2020 г. на
СтОС. Присъждането на тези разноски страната е следвало да иска в
производството по гр.д.№ 1480/2021 г. по описа на Районен съд-Казанлък при
новото разглеждане на делото след обезсилването на решението по гр.д.№
2119/2019 г. по описа на Районен съд-Казанлък, т.к. по силата на
7
постановеното по в.гр.д.№ 3404/2020 г. на СтОС въззивно решение, с което е
било обезсилено първоинстанционното решение и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, се е възстановила
висящността на същия правен спор между страните на предишна инстанция.
Предвид това претенцията за сторените в производството по в.гр.д.№
3404/2020 г. на СтОС разноски страната е следвало да реализира в
производството за новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
С оглед изхода по спора „А.“ АД следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Стара
Загора държавна такса в размер на 200 лв. /двеста лева/.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.3-то от ГПК
Окръжен съд –Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 209/17.11.2021 г., постановено по гр.д.№
1480/2021 г. по описа Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е
отхвърлен предявеният от К.Т.П., ЕГН - **********, с адрес: с.Г.Ч., ***
срещу „А.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.К., ***,
представлявано от законния си представител Н.Х.И. – изпълнителен
директор, частичен иск с правно основание по чл.200, ал.1 от КТ за
присъждане на обезщетение за причинени от трудова злополука
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. до
сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
25.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, в която
К.Т.П. е осъден да заплати на „А.“ АД съдебно-деловодни разноски за сумата
над 1 165,93 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева и деветдесет и три
стотинки/ до присъдените 1 743,39 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „А.“ АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.К., ***, представлявано от законния си
представител Н.Х.И.– изпълнителен директор, да заплати на К.Т.П., ЕГН -
**********, с адрес: с.Г.Ч., *** още 10 000 лв. /десет хиляди лева/-
обезщетение за причинените му от трудова злополука неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209/17.11.2021 г., постановено по гр.д.№
1480/2021 г. по описа Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е
отхвърлен предявеният от К.Т.П., ЕГН - **********, с адрес: с.Г.Ч., ***
срещу „А.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.К., ***,
представлявано от законния си представител Н.Х.И. – изпълнителен
директор, частичен иск с правно основание по чл.200, ал.1 от КТ за
присъждане на обезщетение за причинени от трудова злополука
неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до сумата от 50 000 лв.,
8
ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Решение № 209/17.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 1480/2021 г. по
описа Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е уважен предявеният от
К.Т.П., ЕГН - **********, с адрес: с.Г.Ч., *** срещу „А.“ АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.К., ***, представлявано от законния си
представител Н.Х.И. – изпълнителен директор, частичен иск с правно
основание по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за причинени
от трудова злополука неимуществени вреди за сумата от 25 000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.10.2018 г. до окончателното й
изплащане, като необжалвано е влязло в сила.
Решение № 209/17.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 1480/2021 г. по
описа Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният
от К.Т.П., ЕГН - **********, с адрес: с.Г.Ч., *** срещу „А.“ АД, ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: гр.К., ***, представлявано от законния
си представител Н.Х.И. – изпълнителен директор, частичен иск с правно
основание по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за причинени
от трудова злополука неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до
сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
25.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс и чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата „А.“ АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.К., ***, представлявано от законния си
представител Н.Х.И. – изпълнителен директор, да заплати на адв. П.К.
сумата от 614,40 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет
стотинки/, с ДДС - разноски пред въззивната съдебна инстанция за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „А.“ АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.К., ***, представлявано от законния си
представител Н.Х.И. – изпълнителен директор, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Стара Загора
държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от иска в размер
на 200 лв. /двеста лева/.
Решението е постановено при участието на „Д.З.“ АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., *** като трето лице-помагач на
страната на „А.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.К.,
***, представлявано от законния си представител Н.Х.И. – изпълнителен
директор.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10