РЕШЕНИЕ
№ 2556
гр. Пловдив, 20.12.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2262 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл. 220 от Закона за
митниците /ЗМ/.
2. Образувано е по жалба на „ВИКИНГ-Т“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. Марково, община „Родопи“, област Пловдив,
Околовръстен път, местност „ГЕРЕНА“ № 268 – Търговска база „Викинг-Т“, представлявано
от управителя – Т. В. К. , срещу решение № РТД-3000-1705/23.07.2021 г.,
издадено от директор на Териториална дирекция Тракийска при Агенция „Митници“,
с което по митническа декларация /МД/ с МРН 20BG003009068610R9 е определена нова митническа
стойност /МС/ за стока № 2 в размер на 47 083,00 лв., променени са данните
по митническата декларация и допълнително са определени задължения в общ размер
на 5151,18 лв., от които 1392,21 лв. мито и 3758,97 лв. данък върху добавената
стойност.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт
и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че административният орган не е обосновал
предпоставките за определяне на митническата стойност на внесената стока по
вторичен метод. Твърди се, че органът неправилно е тълкувал и приложените
разпоредби на чл. 70 – 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и Съвета за
създаване на Митнически кодекс на съюза и чл. 141 от Регламент за изпълнение №
2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент № 952/2013 г. Данните от митническите декларации,
които били съобразени от орган при определяне на новата митническа стойност, не
били подложени на анализ, за да се приеме, че стоките, предмет на този внос, са
такива със „сходни“ характеристики на процесните. Сочи се, че при преценката за достоверност на декларираната
митническа стойност незаконосъобразно органът не е съобразил спецификите в
търговските отношения между дружеството и неговия доставчик. Необсъдени се
твърди, че са и представените от дружеството доказателства, в т.ч. такива за
извършено балансово плащане. Претендира се присъждане на сторените съдебни
разноски, съгласно приложен списък.
3. Ответникът – директор на Териториална дирекция
Митница Пловдив при Агенция „Митници“ (правоприемник в хипотезата на чл. 153, ал. 1 от АПК във вр. чл. 7, ал. 1 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“, обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021
г., в сила от 31.07.2021 г.), чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Златина
Б. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
излага в депозирани по делото писмени бележки.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На 22.05.2020 г.
в Митническо бюро - Радиново (считано от 05.10.2020 г. МБ Пловдив) дружеството-вносител
„ВИКИНГ-Т” ООД декларирало с МД 20BG003009068610R9 на режим „допускане за
свободно обращение“ стоки с произход Китай и доставчик ЧАЙНА РОЯЛТИ ШОЕС КО.
ЛТД, сред които и стока № 2 „работни защитни обувки – боти с полиуретаново
ходило и горна част от телешка кожа без метално бомбе, модел 3185 01 SRC – 2390 чифта“, с код по Комбинираната номенклатура
/КН/ 64039116, държава на изпращане и произход Китай, общо нето тегло 2940,00
кг, декларирана митническа стойност (МС) в размер на 29 680,34 лв. (л. 22 –
л. 25).
7. При регистриране
на декларацията бил активиран рисков профил, които индикирал, че декларираната
на основание чл. 70, § 1 от Митнически кодекс на Съюза /МКС/ митническа
стойност за гореописаната стока, е значително по-ниска от средностатистическите
стойности при внос на същия вид стока със същата държава на произход. За
сравнение били използвани определените в т. 40 от § 1 от ДР на ЗМ оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT
база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със
стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на
местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени“. Същите били предоставени на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски
център към Европейската комисия (Joint Research Centre).
Съгласно
данните, публикувани в „ТЕЗЕЙ”, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с
кодове по КН 64039116 и същата държава на произход била 27,83 лв./кг.
8. На основание чл.
188 от МКС митническите органи са извършили проверка на стоките, констатациите
от която са описани в Протокол за извършена митническа проверка № 582/код на МУ
9920/22.05.2020 г. (л. 29 – л. 32).
На
основание чл. 89 от МКС, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (РИ) за покриване на
потенциалното митническо задължение и други вземания във връзка с вноса, с
писмо рег. индекс № 32-144842/22.05.2020 г. от дружеството е изискано да внесе
обезпечение в размер на 15 433,50 лв. (л. 27). С платежно нареждане от
22.05.2020 г. „ВИКИНГ-Т“ ООД внесло по набирателна сметка на ТД Тракийска
сумата от 15 433,50 лв. (л. 35-36).
От
стока № 2 е взета мостра за целите на митническия контрол. При оглед на взетата
мостра е установено, че стоката представлява чифт обувки, непокриващи глезена,
размер 39 със състав по етикет: горна част – естествена кожа, ходило –
изкуствен материал, вътрешна част – текстил. Опаковани са в картонена кутия. На
основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и предвид
Обяснителните бележки към Хармонизираната система, Общи разпоредби към глава 64
на КН, буква (А), точка 1 и текстовете към позиция 6403, подпозиция 640399 и
код по КН 64039996 стоката е прието, че се класира в код по ТАРИК **********, а
не се класира в декларирания код по ТАРИК **********, тъй като той се отнасял
за обувки, покриващи глезена, каквито разглежданата стока не представлява.
С
цел съпоставка на декларираната МС на стока № 2 и справедливата цена за
съответния код по КН е извършена справка в системата „ТЕЗЕЙ“, като съгласно
публикуваните данни, справедливата цена на внос в ЕС за стоки с код по КН
64039996 с държава на произход Китай възлиза на 31,29 лв./кг., а декларираната
митническа стойност за стока № 2 по МД 20BG003009068610R9 е 10,09 лв./кг. и е
по-ниска от рисковия праг, определен в размер на 15,65 лв./кг.
9. За нуждите на
извършваната проверка на декларираната МС с писмо рег. № 32-152090/29.05.2020 г.
на МБ Радиново били изискани от декларатора допълнителни документи в подкрепа
на декларираната митническа стойност /МС/, в т.ч. договори, фактури за транспортни
и застрахователни разходи, поръчки, кореспонденция, документи за извършени
плащания и др., което писмо е получено на 02.06.2020г. от представител на
дружеството-жалбоподател (л. 21).
С
писмо вх. № 32-160395/08.06.2020 г. до началника на МБ Радиново „ВИКИНГ-Т” ООД
представило допълнителни документи относно декларираната МС (л. 37 и сл.),
подробно описани в оспореното решение.
При
разглеждане на представените документи митническите органи констатирали, че в
представена търговска фактура № 2019НJ-389-2020НJ-100 от 27.03.2020 г. е определена сума за плащане в
размер на 50 172 щатски долара (ЩД), като 25 092,50 ЩД – депозит
авансово платен и 25 079,50 ЩД балансова сума за плащане. Установено било,
че са представени проформа фактури № 2019НJ-389-046/29.11.2019
г. за сума 25 858 ЩД и № 2020НJ-100-047/06.01.2020
г. за сумата от 24 587 ЩД, които според вносителя предшестват издаването
на горепосочената търговска фактура. От „ВИГИНГ-Т“ ООД били представени и две
банкови извлечения за извършени преводи към изпращача ЧАЙНА РОЯЛТИ ШУУС КО. ЛТД,
както следва: банково извлечение с референтен № FT19336887039484/02.12.2019
г. за сумата от 12 792,50 ЩД и банково извлечение с референтен № FT20009967925802/02.12.2019 г. за сумата от
12 300 ЩД, в които като основания за извършените плащания, са посочени
двете проформа фактури, като в банково извлечение с референтен № FT19336887039484/02.12.2019 г. е констатирано, че
грешно е описана проформа фактура № 2019НJ-389-046/29.11.2019
г. като фактура. Сумата по двата превода в размер на 25 095,50 ЩД
представлява 50 % авансово плащане по издадените проформа фактури, но е
установено, че липсват банкови документи, удостоверяващи заплащането на сумата
от 25 079,50 ЩД, представляваща балансово плащане по търговска фактура №
2019НJ-389-2020НJ-100 от
27.03.2020 г. Твърдението на „ВИКИНГ-Т“ ООД, че балансовото плащане по двете
проформа фактури и издаването на финална фактура предстои преди 22.06.2020 г.,
е прието за несъстоятелно, поради това, че не е описано като условие в
приложените търговски документи. Представените 12 бр. фактури за продажба на
стоки на първо търговско ниво, издадени от „ВИКИНГ-Т“ ООД към различни клиенти
в периода м.01.2019 г. – м.12.2019 г., за които се твърди, че удостоверяват
продажба на внесените стоки, е прието от органите, че не могат да бъдат
отнесени към разглеждания случай, тъй като са издадени преди вноса на стоките
по МД с МРН 20BG003009068610R9 от 22.05.2020 г. Приложените търговски и
транспортни документи и други е отчетено, че са били вече представени при митническото
оформяне на стоките.
Тези
констатации и необичайно ниските цени били възприети от митническите органи
като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по
реда на чл. 70 от МКС като същевременно не била оспорена автентичността на
предоставените документи.
10. Със съобщение рег. №
32-357259/04.12.2020 г. по чл. 29, във връзка с чл. 22, § 6 от МКС
дружеството-вносител е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще
се определи нов размер на публичните държавни вземания за стока № 2 по митническата декларация с МРН 20BG003009068610R9
(л. 16- 17). В съобщението е посочено, че представените документи не водят до отпадане
на съмненията относно декларираната съгласно чл. 70, § 1 от МКС митническа
стойност, поради което и на основание чл. 140, § 2 от РИ митническият орган ще
определи митническа стойност по метод, различен от този по реда на чл. 70, § 1
от МКС, а именно по реда на чл. 74, § 2, б.“б“ от МКС. Мотивирано е, че след
анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане
на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки,
са намерени няколко резултата за стоки с описание, отговарящо на декларираното,
с държава на произход Китай от други вносители, които не са необичайно ниски, и
които били декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013. На дружеството – вносител била дадена възможност за становище в 7-дневен
срок.
11. В определения срок
вносителят депозирал становище рег. индекс № 32-362120/08.12.2020 г., в което са
изложени възражения по отношение на констатациите на митническите органи,
изложени в писмото от 04.12.2020 г. на МБ Пловдив, отнасящи се до извършената
проверка на представените документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност. Изразено е несъгласие относно отказа на митническия орган да
кредитира представените документи, както и неприемането на извършеното
балансово плащане по фактура № 2019НJ-389-2020НJ-100 от 27.03.2020 г. Оспорено е твърдението за
„несъстоятелност“ на договорката между страните за отложено плащане на остатъка
от продажната цена на процесните стоки, поради липса на такава договорка в
представените търговски документи, както и възникналите съмнения от страна на
митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност и моли
същата да бъде приета по реда на чл. 70 от МКС, като в подкрепа на твърденията
си представя копие от банково извлечение SWIFT,
извършено на 26.06.2020 г. по фактура № 2019НJ-389-2020НJ-100 от 27.03.2020 г. (л. 11- л. 15).
12. Без събиране на
допълнителни доказателства, ответният административен орган издал процесното решение
№ РТД-3000-1705/23.07.2021
г., с което по МД с МРН 20BG003009068610R9 определил нова митническа стойност
за стока № 2, променил данните в митническата декларация и допълнително е
установил задължения в общ размер на 5151,18 лв., от които 1392,21 лв. мито и
3758,97 лв. данък върху добавената стойност.
В мотивите си органът възприел установената при митническата проверка
фактическа обстановка като счел, че доводите, изложени от дружеството-вносител
не представят нови факти и обстоятелства, които да водят до разрешаване на
конкретния спор, а само преповтарят фактическата обстановка по случая.
Представеното банково плащане било извършено след започване на проверката на
декларираната митническа стойност и не било представено на контролните органи с
писмо рег. № 32-160395/08.06.2020 г., с което били входирани всички останали
документи по вноса и предадени за разглеждане на ТД Тракийска. Прието е, че при
определянето на митническата стойност са спазени изцяло принципите за
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определение или фиктивни митнически стойности, като при определяне
на МС за процесната стока по реда на чл. 74, § 2, буква б) от МКС е спазено
правилото за разумна гъвкавост на използваните вторични методи за определяне на
МС. Като спазен е приет ангажиментът на митническите органи да установят
справедлива стойност на внасяната стока, тъй като извършената съпоставка е
направена въз основа на най-голямо сборно количество към момента на деклариране
като в най-голяма степен е спазено приложимото право на ЕС при отчитане на
сработилия рисков профил, който е индикатор за значителното отклонение от
средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава
на произход при регистриране на процесната МД. С оглед на така установеното, в
т. 1 от диспозитива на административния акт административният орган е определил
нова митническа стойност за стока № 2 от митническата декларация на основание
чл. 74, § 2, буква б) от МКС в размер на 47 083,00 лв.
Посочено е, че в конкретния случай методът за определяне на митническата
стойност въз основа на „идентични стоки“ е неприложим, тъй като извършената справка
в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи (МИС-IIIА) не са установени
данни за внос на стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във
всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им, което от своя страна не позволява прилагането на метода за
идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, § 2,
точка 4 от РИ.
Митническата стойност, определена в резултат от прилагането на метода по
чл. 74, § 2, буква б) от МКС, е договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
При определяне митническата стойност на стока № 2 били съобразени данните
от: 1) митническа декларация с МРН 20BG001007016806R0/06.03.2020 г. (л.109 - л.133) за допусната за
свободно обращение стока с описание „мъжки обувки с горна част от естествена
кожа и подметка от каучук – 720 чифта“, произход Китай, код по ТАРИК **********
и митническа стойност, изчислена в размер на 19,70 лв. за чифт; 2) митническа декларация с МРН 20BG003012007484R2/31.08.2020
г. (л.148 - л.152) за допусната за свободно обращение стока с описание „мъжки
обувки от ест. кожа, ходило – PVC, марка „Guardi“, арт. номер 7х20246(пЗ):288ч; 20247(п4):576ч;
20248(н5):576ч; 20249(п6):576ч; общо 2016 чифта“, произход Китай, код по ТАРИК
********** и митническа стойност, изчислена в размер на 21,60 лв. за чифт; 3) митническа
декларация с МРН 20BG002002026619R0/12.03.2020 г. (л.134-л.147) за допусната за
свободно обращение стока с описание „мъжки обувки с долна част от каучук и
горна част от естествена кожа – 278 чифта“, произход Китай, код по ТАРИК
********** и митническа стойност, изчислена в размер на 20,64 лв. за чифт.
С оглед на така установеното, е прието, че митническата стойност на
стоките, допуснати за свободно обращение с процесната митническа декларация
следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, буква б) от МКС, като се
вземе предвид декларираната митническа стойност с МД с МРН 20BG001007016806R0/06.03.2020 г. – 19,70
лв. за чифт.
13. По делото бе допусната
съдебна експертиза с вещо лице – А.Д., чието заключение се прие без резерви от
страните и се кредитира с доверие от съда.
Експертът е установил, че в счетоводството на „ВИКИНГ-Т“ ООД процесната
доставка е осчетоводена, като е взета счетоводна операция, с която е отразена
доставката на стоки 2390 чифта срещу задължение към доставчици в размер на
16 491 $=29 680,34 лв. По МД с МРН 20BG003009068610R9 от 22.05.2020 г. са изчислени
митни такси и сборове в размер на 2374,43 лв., които са прибавени към
стойността на същите стоки и е формирана новата доставна ст/ст на стоките с
ном. Ном:19247*ОБУВКИ 3185 О1-2390ч.=32 055,77 лв.
Плащанията
към доставчика са извършени според сключеното споразумение, съгласно приложени
на л.62-63 от делото извлечения от разплащателната сметка на жалбоподателя – SWIFT платежни
документи, с които е удостоверено извършено авансово плащане на сумите от
12 792,50 $ на 02.12.2019 г. и
12 300 $ на 09.01.2020 г. по сметка на CHINA ROYALTY SHOES Ltd. С банково извлечение 6 от 04.06.2020 г.
е извършено плащане на 16 233 $ към CHINA ROYALTY SHOES Ltd., с което задължението от 50 172 $, е погасено.
В счетоводството на дружеството-жалбоподател е констатирано, че няма други
плащания по МД с МРН 20BG003009068610R9 от
22.05.2020 г., като с извършените плащания задължението е погасено окончателно.
След справка
на описаните по-горе документи и справки, извлечени от счетоводството на
„ВИКИНГ-Т“ ООД, е установено, че цената на стоката по фактурата и тази по
митническата декларация, е действително платената стойност на процесните стоки.
Същите са част от стойността на стоките по фактура № 2019НJ-389-2020НJ-100 от
27.03.2020 г. и съответстват на декларираната стойност на стоките по процесната
МД.
На следващо място експертът е установил, че търговските отношения между
двете дружества – „ВИКИНГ-Т“ ООД и CHINA ROYALTY
SHOES Ltd. датират от 25.05.2017 г., когато сключват общо споразумение за
покупко-продажба на работно облекло и лични предпазни средства. От този момент
до вноса на процесната стока на 22.05.2020 г. има извършени други три доставки,
описани в табличен вид от експерта, като характерното за всички описани
доставки е начинът на плащане, който е съгласно споразумението – плащанията са
извършвани на два пъти като първото плащане е 50 % - авансово и предхожда
доставката на стоки, а с второто – окончателно плащане се закрива задължението
с месец и половина след датата на доставката.
Експертът е извършил проучване на пазара на предлагани подобни стоки и е
установил, че в търговската мрежа могат да бъдат намерени работни обувки на
различни производители, включително и от процесните такива. Стоките се
отличават по качество и функционални характеристики, търговска марка и
производител, която комбинация до голяма степен определя пазарната стойност
(цена) на стоката. След анализ е установено, че най-високата цена е 33,20 лв.,
а най-ниската – 10,00 лв., или средната цена на разгледаните стоки е 22,21 лв.
Отново в табличен вид е представено и определянето на доставната цена за брой –
13,41 лв. и за килограм – 10,09 лв.
Вещото лице отбелязва, че оспореното решение, с което е определена справедливата
цена за стоки при внос от Китай, е въз основа на данни, публикувани в системата
на администрацията „ТЕЗЕЙ“, като съгласно данните, справедливата цена е 31,29
лв./кг. при внос в ЕС от Китай на стоки с код по КН 64039996.
Експертизата е установила също, че по делото са представени митнически
декларации, постъпили с писмо вх. № 19719/04.11.2021 г., които са съобразени и
разгледани в констативната част на заключението, като техният анализ е
установил различия и несходство в изработката им, а така също и в тяхното
предназначение, напр. дамски и мъжки сандали, обувки с ток и т.н. Друга
установена съществена разлика е, че няма нито едно съвпадение на тарифния код,
с който тези стоки са обмитени с кода по ТАРИК 64039116 на доставените стоки с
процесната МД.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в представените
МД от органа, не е открило такъв тип специализирани обувки, каквито са по
процесната МД. Сравняван е и тарифният код в МД. По отношение на стока № 8 от
МД от 06.03.2020 г. експертът посочва, че стоките са съпоставими със стоките от
процесната МД - като материал за изработка има съвпадение, както и в самото
описание, но сравнявани по тарифния код няма съвпадение.
V. От правна страна.
14. Спорът между страните се
концентрира по това дали митническите органи са обосновали наличието на „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 /Регламент за изпълнение/ и спазена ли е
процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МКС за
определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната
стойност на сходни стоки, респ. правилата на чл. 74, § 3 от МКС.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл.
72 от МКС/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност (така Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer
International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20).
Според чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се
определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви
от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се
определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите
на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II
на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата
стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва
да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МКС, те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, а
ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, § 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2,
букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното
търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 от
Регламента за изпълнение, прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, „идентични стоки“ в
рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са
произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се
отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска
марка.
Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на
стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят
митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент,
възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента
за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай /така решение
№ 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019 г./.
Съгласно правилото на чл. 22, § 7 от МКС митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква
правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай административният орган е определил различна митническа
стойност на стоките по процесната митническа декларация, излагайки аргументи за
деклариране на необичайно ниска митническа стойност, като се е позовавал на
данни за средностатистическа стойност за ЕС за периода февруари 2016 г. – януари
2020 г. (л. 153-154). От една страна прави впечатление, че митническите органи
обосновават съмненията си въз основа на сравнение между статистически данни за
периода на нормални търговки отношения, съпоставени с данни от внос, извършен в
условията на обявена глобална пандемия. От друга – не става ясно какви
конкретно стойности са взели предвид, доколкото в оспореното решение се
посочва, че „Съгласно данните,
публикувани в „THESEUS“, за целите на
обезпечаване на потенциално митническо задължение, справедливата цена при внос
в ЕС за стоки с код по КН 6403116 и същата държава на произход е 27,83 лв./кг.“, същевременно в писмото
рег. индекс № 32-357259/04.12.2020 г. се посочва, че: „Съгласно данните публикувани в „THESEUS“, за целите на
обезпечаване на потенциалното митническо задължение, справедливата цена при
внос в ЕС за стоки с код по КН 64039116 и същата държава на произход е 27,28 лв./кг.“, а съгласно приложения
превод на извлечение от програмата „THESEUS“ се установява
единствено справедлива оценка на стоки с код по КН 64039996, която е 16,00 €. Отделно
от това, при сравнението е приложена стойност на килограм, без информация за
съответстващ брой чифтове, което прави невъзможна проверката за наличие на
съпоставимост спрямо конкретния внос. Използването на различна мярна единица и неактуални
към глобалната търговска обстановка данни само по себе си води до необоснован
извод за наличие на занижена митническа стойност.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи по тяхно искане и в определените срокове пълната изискана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на
тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МК.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от
Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразено с възможностите му – арг. от Решение от 28
февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52.
Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза,
който принцип следва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18
декември 2018 г., Soprop, С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36.
Съгласно чл. 22, §§ 6 и 7 от МК, митническите органи са длъжни преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основава решението, т.е. длъжни са да мотивират всяко решение,
което е неблагоприятно за него.
В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява
да обоснове своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март
2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13,
EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая обсъдените изисквания не са спазени. Макар формално със съобщение
рег. № 32-357259/04.12.2020 г. по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013
дружеството-вносител да е било уведомено, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация с МРН
20BG003009068610R9 от
22.05.2020 г., правото му на защита не е било
осигурено. Това е така, защото обсъжданото съобщение не отговаря на
изискванията на чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който
предвижда, че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от
Кодекса, се посочват: а) документите и информацията, които митническите
органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б)
срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от
датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в)
упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и
информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби.
От съдържанието на отправеното до дружеството-жалбоподател писмо с рег. №
32-357259/04.12.2020 г. не се установява да са посочени документите и
информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като
основание за своето решение, каквито например са МД с МРН 20BG001007016806R0/06.03.2020 г., с МРС 20BG003012007484R2/31.08.2020
г. и с МРН 20BG002002026619R0/12.03.2020 г., на които ответният административен
орган се е позовал при определяне на новата митническа стойност на процесните
стоки в оспореното решение, нито е упоменато правото на лицето на достъп до
тези документи и информация. Следователно, при неспазване на две от общо трите
изисквания за съдържанието на съобщението по чл. 22, § 6, ал. 1 от МКС,
регламентирани в чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се
поставя въпросът дали изобщо коментираното писмо с рег. № 32-357259/04.12.2020
г. може да се квалифицира именно като съобщение по чл. 22, § 6, ал. 1 от МКС.
Отговорът на този въпрос според настоящия съдебен състав следва да бъде отрицателен,
тъй като именно съдържанието на един документ, а не неговото наименование,
определят неговия характер.
Независимо от гореизложеното, дружеството-вносител е подадало изрично
възражение, което органът е пренебрегнал и в резултат е издал административен
акт в условията на неизяснена фактическа обстановка и нарушение на
процесуалните правила. По реда на чл. 188 от Регламента (ЕС) 2015/2447, органът
е дължал извършване на допълнителната проверка и излагане на конкретни
фактически съображения по прилагането на вторичните методи за определяне на
митническата стойност, каквито се констатира, че не липсват в случая. Това от
своя страна обосновава извода, че се касае за особено съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, водещо до пълно ограничаване на
правото на адресата на оспореното решение да бъде изслушан чрез изразяване на
становището си при условията на чл. 22, § 6 от МКС, което съставлява
самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт.
Все в тази насока следва да се посочи, че в издадения административен акт митническите
органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента
за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност
по внос от трети лица. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността
на различни митнически декларации, като не са посочени вносителите по тях,
както и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms 2010
и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените
от дружествата срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и
качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента
за изпълнение.
Както вече бе казано, разпоредбата на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно
за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съдът на ЕС приема (вж. решение от 9
ноември 2017 г. по дело C-46/16, Valsts ienemumu dienests срещу „LS Customs
Services“ SIA, т. 2 от диспозитива на същото), че „…митническите органи са
длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни
мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от
Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, методи за определяне на
митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в
член 31 от него метод, както и да посочат данните, въз основа на които е
изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото
лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима
информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като
упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от
неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и
да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на
съдебната фаза от производството, при условие че се спазват принципите на
равностойност и на ефективност“. Следва да се отбележи, че Регламент № 2913/92
е отменен по силата на чл. 286, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но
тълкуването, дадено от СЕС по отмененото съюзно законодателство, напълно
запазва действието си, с оглед идентичността на предходната и сега действащата
уредба. В мотивите към решението се сочи (т.40 - 47), че задължението да се
мотивират приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй
като позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите
условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има
смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да
упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. Отбелязано е, че
съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне на митническата
стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс, сега чл. 70 и чл.
74 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, се намират в отношение на
субсидиарност помежду си като само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който
непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж. и чл.
74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013). Съдът на ЕС приема, че задължението за
мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на
посочените разпоредби, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на
причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за
определяне на митническата стойност, като в решението си митническите органи са
длъжни да изложат данните, въз основа на които е изчислена митническата
стойност на стоките. Това е необходимо, както за да се позволи на задълженото
лице да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши,
разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, но
така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на
това решение. Както се сочи и в т. 46 от цитираното решение на СЕС правните
последици от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на
митническите органи следва да бъдат уредени от националното право, съобразно
принципа на процесуална автономия. Според доктрината и установената практика на
ВАС, нарушаването на изискванията за мотивиране на индивидуалните административни
актове съставлява съществено нарушение на административнопроизводствени правила
и основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности
(решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, решение от 16 юни
2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu
Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27). Това следва от член 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който, когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Кодекса, те
могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, и ако
съмненията им не отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да
се определи по реда на чл. 70, § 1. Затова в случая на първо място се поставя
въпросът за това дали митническият орган е обосновал наличието на „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и едва след
това въпросът спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при
определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, буква б)
съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Въз основа на установените по делото факти и изложената в решението на
митническия фактическа обстаноква, съдът в настоящия спор е длъжен на първо
място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като
предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за
определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. от 74 МКС (т. 36 от
решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary).
Според оспореното решение декларираната митническа стойност за стока № 2 по
прецесната МД с МРН 20BG003009068610R9 от
22.05.2020 г. е в размер на 10,09 лв./кг. и е по-ниска от рисковия праг, определен
в размер на 15,65 лв./кг., като е посочено, че съгласно данните, публикувани в
„ТЕЗЕЙ“, справедливата цена при внос в ЕС на стоки с код по КН 64039996, където е класирана процесната стока, с държава
произход Китай възлиза на 31,29 лв./кг. Съответно, митническата стойност на
стоките, допуснати за свободно обращение с процесната митническа декларация, е
определена на основание чл. 74, § 2, буква б) от МКС на 19,70 лв. за чифт, като
база за сравнение е ползвана декларираната МС с МД с МРН 20BG001007016806R0/06.03.2020
г.
Тези изводи обаче не са мотивирани с анализ на установени конкретни данни и
установен конкретен статистически размер за всяка от двете стоки и съответно -
разлики, обосноваващи твърдения за значително по-ниски цени. Инцидентното
установяване на внос на сходни стоки само по една МД не може да се приеме за
такъв анализ, при положение, че процесните стоки са широко разпространени на
пазара.
В оспореното решение липсват мотиви защо се приема от митническия орган, че
стоките по цитираните в него митнически декларации са сходни по смисъла на чл.
1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който сходни са стоките,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което
им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са
сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска
марка. Изброените признаци на сходството не са изследвани, а данните по делото
сочат, че стоките от описания вид могат да бъдат отличени по качествени и
функционални характеристики, като материалът, големината и най-вече качеството
на изработка определят пазарната им стойност /цена/. Отделно от това, конкретно
внесените стоки представляват работни защитни обувки, каквито няма данни да
представляват ползваните като аналог такива. В тази насока са и констатациите на вещото
лице, чието заключение се възприема от съда като обективно и компетентно
изготвено, въвеждащо с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на
настоящия административноправен спор факти и обстоятелства. Освен това вещото лице е
установило, че цената на стоката по фактурата и тази по митническата
декларация, е действително платената стойност на процесните стоки. Същите са
част от стойността на стоките по фактура № 2019НJ-389-2020НJ-100 от 27.03.2020
г. и съответстват на декларираната стойност на стоките по процесната МД.
Плащанията към
доставчика са извършени според сключеното споразумение и съгласно приложени по
делото извлечения от разплащателната сметка на жалбоподателя – SWIFT платежни
документи, с които е удостоверено извършено авансово плащане на сумите от 12
792,50 $ на 02.12.2019 г. и 12 300 $ на 09.01.2020 г. по сметка на CHINA ROYALTY SHOES Ltd. С банково
извлечение 6 от 04.06.2020 г. е извършено плащане на 16 233 $ към CHINA ROYALTY
SHOES Ltd., с което задължението от 50 172 $ е погасено.
Наред с изложеното следва да се посочи още, че според чл. 141, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на член 74, § 2, буква б) се използва
договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя, т.е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните
стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва
да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското
равнище и/или количествата. Очевидно в случая митническият орган не е извършил изискуемия
анализ, доколкото в оспореното решение липсват каквито и да било констатации
относно количествата на сравняваните стоки, както и относно търговското
равнище, на което те са продавани. Не е направен анализ и на взетите при
контрола мостри, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обоснове
наличие или липса на сравнителни данни за идентични стоки и едва след това да
се изследва, по какъв начин разликите в показателите със „сходните стоки“ се
отразяват върху митническата стойност на сравняваните продукти.
Въпреки даденото изрично указание на административния орган, че носи
доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издавеното му, по делото не бяха
ангажирани доказателства за сходство на стоките по критериите търговско равнище
и количества.
В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки с „идентични“ или „сходни“ стоки. При липсата на анализ на
характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и
при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите
функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в
търговската дейност, издаденият административен акт се явява в противоречие
както с материалноправните норми, така и с целта на закона.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради
което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата
стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки /в този смисъл
решение № 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9341/2019; решение №
16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8139/2019 г.; решение № 11920/23.11.2021
г. на ВАС по адм. дело № 4989/2021г. и др. /.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, но издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.
Незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност за стока № 2 по митническа
декларация с МРН 20BG003009068610R9 от 22.05.2020 г. влече след себе си и
незаконосъобразност на издадения административен акт относно промяна на данните
в МД и определяне на допълнителни задължения за мито и данък върху добавената
стойност, поради което същият подлежи на отмяна.
V. По съдебните разноски.
15. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1070 лева, от които 720
лева за адвокатска защита, 300 лева за възнаграждение на вещо лице и 50 лева за
държавна такса. На
основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да
бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е
ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № РТД-3000-1705/23.07.2021 г., издадено от
директор на Териториална дирекция Тракийска при Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ВИКИНГ-Т“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Марково, община „Родопи“, област
Пловдив, Околовръстен път, местност „ГЕРЕНА“ № 268 – Търговска база „Викинг-Т“,
представлявано от управителя – Т. В. К. , сумата от 1070 (хиляда и седемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: