Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.12.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
шести ноември година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10615 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС .
По изложените в исковата молба обстоятелства В.И.П.
с ЕГН **********, с адрес гр.София, р-н *******, ж, к. *************, чрез
пълномощника си адв.Я. Д., е предявила против Т.С.Т.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване на установено
по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание покупко –продажба с Нотариален
акт № 47, том III, рег.№ 3289, дело № 393/2015 год. по описа на нотариус И.Н.,
рег.№ 040 на НК, на следния недвижим имот: СГРАДА
с идентификатор 68134.101.53.2, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010
год. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 93 кв.м., с брой
етажи- 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.101.53 (с административен адрес ул. *******), в това число и стая от същата къща, находяща
се втори етаж сградата, при съседи: от изток двуетажна сграда идентификатор
68134.101.53.1, „приобщена” към апартамент от съседна сграда, и да за осъждане
на ответника Т.С.Т. да предаде владението върху гореописаната част от имота на ищцата.
Ищцата поддържа, че е собственик
и на стая от описания имот, находяща се на втори етаж
от сградата, при съседи: от изток сграда с идентификатор 68134.101.53.1, която се владее от ответника Т.С.Т. без
основание.
В исковата молба се твърди, че ищцата
на 08.04.2015 год. въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 47, том III, рег.№ 3289, дело № 393/2015 год. по
описа на нотариус И.Н., рег.№ 040 на НК, район на действие СРС, е придобила от „БКС С.” АД,
собствеността
върху горния имот с идентификатор 68134.101.53.2, който имот
съставлява вътрешна къща, находяща се в гр.София, ул. „*******, местността „Центъра”, застроена на два етажа, полумасивна
конструкция с площ от 94 кв.м., при граници: улица „Граф Игнатиев” , адм.№12, 16 и 14 – външна къща, юг – двор,
изток – двор и къща частна собственост заедно със съответните идеални части от
дворното място от 514,80 кв.м.
Твърди се още, че в
същия поземлен имот и в непосредствена близост бил изграден и друг имот - двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 68134.101.53.1 по КККР,
като ответникът е собственик на апартамент от описаната съседна постройка. Ищцата
твърди, че същия е „приобщил”
притежавана от нея стая на втори етаж към съседната постройка чрез перфорация на
ограждащата стена и оформяне на отвор за врата към съседната сграда. Поддържа се,
че ответникът Т.Т.
без да има вещноправно основание за това,
държи и фактически ползва процесната стая, с което
нарушава правото на собственост на ищцата. Сочи се, че
отворът към имота на ищцата е направен незаконно, без всякакви строителни книжа
и без вещноправно основание за заемане на стая от
втория етаж от сградата на ищцата. Твърди се, че тази стая е във фактическо
държане на ответника, който отказва да я предаде.
Претендира
разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Т. Т.е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 48, том III, peг. № 4918, дело №
399 от 23.07.2004 г. на нотариус В.И.,
ответникът Т.Т. е придобил от своя праводател Р.К.Р.собствеността върху следния недвижим имот,
а именно: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, район „С.”,
на ул. „*******(четиринадесет), етаж II (втори), ляво - I (първи), квартал
„Центъра”, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,34 кв.м.,
част от който е и процесната стая, описана в
нотариалния акт като кухня. Твърди, че гореописания недвижим имот е образуван
през 1982 год., чрез разделяне на държавен недвижим имот, а именно: апартамент
2, ет.2 на ул.
„*******на две самостоятелни жилища. Разделянето било извършено въз основа на
образувана при Благоевски РНС, отдел „Държавни
имоти”, преписка №ДИ -03-115/1982г. на името на И.Т.и Е.М., за изкупуване на
реални части от този държавен апартамент, утвърден архитектурен проект и
разрешение за строеж №549 / 20.09.1982г.
издадено от СНС за разделяне на
апартамента. Твърди се, че вследствие на извършеното разделение е обособен и
собствения на ответника апартамент първи
вляво, разположен на втори етаж в сградата на
ул. „*******, обхващаш и процесната стая. Твърди се, че помещението претендирано от ищцата е
функционално и архитектурно обособено, като част от жилището на ответника още през
1982г. След преустройството апартамента бил продаден на Е.А.М., съгласно
Наредба за ДНИ.
Поддържа се в отговора, че с
акт за частна общинска собственост № 131 от 18.02.1998 год., сградата в която е
разположен притежаваният от него апартамент, а именно- външна къща, състояща се
от партер, три етажа и тавански помещения, находяща
се в гр.София, ул.“*******, била включена в капитала на „БКС С.“ ЕООД, като в
графа 17 „Забележка“ от описания акт за частна общинска собственост,
длъжностното лице ръкописно било отбелязало, че видно от нотариален акт №23,
том III, рег.№ 3189, дело № 394/2002 год. и след
преустройството на жилището на втори надпартерен етаж
по одобрени строителни книжа помещение бивша кухня да се счита за стая,
попадаща в двуетажната къща в двора. Твърди се, че за периода от обособяването на
апартамента, заедно с процесната стая от 1982г. до 23.07.2004г., когато ответникът
го закупил, това помещение е било част
именно от този апартамент.
При
евентуалност, ответникът заявява
възражение за изтекла придобивна давност на основание
чл.120 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС. В тази връзка излага,
че е придобил правото на собственост върху апартамента заедно с процесната стая с непрекъснато владение в продължение на 10
години.Твърди, че е упражнявал фактическата власт за себе си постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно повече от 10 години. Сочи, че едва с
получаване на нотариална покана от ищцата на 24.07.2015 год. владението на
стаята е било обезпокоено, оспорено, но след като са минали повече от 10
години. Във връзка с възражението за изтекла придобивна
давност, твърди, че е придобил собствеността върху апартамента заедно с процесната стая на 23.07.2004 год. Поддържа още, че
приложение може да намери и разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗД, според която
добросъвестният владелец придобива по давност недвижим имот с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Я.Д. -САК поддържат предявения
иск.Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответни чрез пълномощника си адв.
П. Д. -САК оспорва
предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и
след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетия неоспорен Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот №47, том III, peг. №
3289, дело № 393/2015г. по описа на нотариус И.Н., peг.
№ 040 от регистъра на НК, вписан в СВ - София с вх. №19692/08.04.2015г., акт №
158, том XLIV, дело 14112/2015г. е видно, че
на 08.04.2015г. „БКС С.“
АД, чрез изпълнителния директор Р.Д.в качеството на продавач продало на В.И.П.,
като купувач, свой недвижим имот находящ се в
гр.София, район „С.“, ул. „*******, представляващ
сграда с идентификатор с идентификатор 68134.101.53.2, съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, със застроена площ от 93 кв.м., с брой етажи - 2/два/, с предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.101.53, който недвижим имот по документ за
собственост, съставлява сграда – вътрешна къща, полумасивна
конструкция, находяща се гр.София, ул.„*******, строена през 1910
година, заедно със съответните идеални масти от дворното място, за сумата от
72 000лв., заплатена изцяло на продавача. В нотариалното производство
продавача се легитимирал с Акт за общинска собственост № 130 от 18.02.1998г. на ОбА
София, район С.. /л.5 от делото/
По делото не е спорно,
че преди осъществената продажба процесната
къща и поземления имот върху който е построена са били включени в капитала на
общинско дружество „БКС С.“ АД.
От
приетата скица на поземлен имот №15-128217/27.03.2015г. издадена от СГКК
–гр.София се установява, че поземлен имот с идентификатор 68134.101.53, съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-33/15.06.2010г., с площ 521 кв.м., с номер по предходен план:
3, квартал 402, парцел V, е застроен с три сгради, заснети с
отделни идентификатори. /л.8 от делото/
От представената скица на сграда №15-128217-27/27.03.2015г.
издадена от СГКК –гр.София се установява, че жилищна сграда с идентификатор
68134.101.53.2 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г., е със
застроена площ от 93 кв.м., етажи -2, собственик
: „БКС С.“ АД на 94 кв.м. от правото на собственост върху сградата, съгласно
Акт за общинска собственост с № 130 от 18.02.1998г., като в частта „носители на
други вещни права“ е отразено: няма данни. /л.9 от делото/
По делото не е спорно, а това
се установява от писмените доказателства, че ответникът Т.Т.
е закупил от Р.К.Р.право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.101.53.1, а именно върху АПАРТАМЕНТ, в ляво I (първи), находящ се на втори етаж, със застроена площ от 65,34 кв.м., заедно със съотвените
общи части от четириетажна сграда строена 1924г. съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 48, том III, peг.
№ 4918, дело № 399 от 23.07.2004 г. на нотариус В.И..
Не е спорно, че процесната
стая, находяща
се на втори етаж от вътрешната двуетажната
къща с идентификатор 68134.101.53.2,
която граничи с апартамента на ответника в четириетажната сграда,
фактически се използва от ответника, чрез оформен отвор за врата в преградна стена.
Не е спорно обстоятелството, че ищцата П.
няма достъп до тази стая, на втория етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
Спорни са фактическите въпроси
дали преустройството, на което се позовава ответника е по
одобрен инвестиционен проект, засяга ли
това преустройство спорната стая /предвижда
ли приобщаване на стаята към друго жилище и към друга сграда/, както и правния въпрос - рефлектирало ли фактическото
приобщаване на стаята върху обема на придобитото от ответника право на
собственост.
По делото са приети Разрешение на строеж №
549/20.09.1982г. и архитектурен проект, с предмет „Преустройство - разделяне на
апартамент на ет.2, ап.2"./л.38 – л.39 от делото/. Видно от приетия
архитектурния проект, след изпълнението на нов тухлен зид в посоченото жилище –
апартамент №2 на ет.2 от сграда на адрес
гр.София, ул.„*******, строена 1924г., следва да бъдат обособени две
по-малки жилища, както следва:
- ЖИЛИЩЕ 1
- 43,25 кв.м.;
- ЖИЛИЩЕ 2
- 46,35 кв.м. В проектната
документация изрично са отразени както
квадратурата на новообразуваните жилища, планираните промени в тухлени зидове, вътре
в жилището./л.38 от делото/
Представена е Нотариална
покана рег.№23059 от 23.07.2015г.
на
Нотариус Р. Д., изпратена от В.П. и получена от ответника Т. на 23.07.2015г., с която е даден
седемдневен срок на ответника да преда владението върху завладяната от него
стая на втори етаж, част от вътрешна къща, находяща се в гр.София, район „С.“, ул. „******* изградена в поземлен
имот с идентификатор 68134.101.53 по КККР./л.13 от делото/
По делото е прието техническо обследване –
становище по конструктивни проблеми на сградите находящи
се имот пл.№3, квартал 402, м.“Центъра“,
ул. „*******, с оглед възникнали дефекти и повреди, изготвено от екип на Университета по
архитектура, строителство и геодезия, на
23.10.2003г. по възлагане на „БКС С.“ АД. В резултатите на техническото обследване е
отразено, че в поземления имот на ул. „*******, са налице три сгради, различни по време на изграждане, застроена площ и конструкция, а именно:
а/ пет етажна жилищна сграда с магазинен етаж – строена 1925г.,
обявена за " Паметник на Културата" - от местно значение - ДВ. бр.40
от 1978 г.
б/ двуетажна жилищна
сграда (вътрешна къща) – проектирана и изградена през 1910г. ;
в/ едноетажна
(вътрешна) офисна сграда от 1952г.
В
становището е констатирана перфорация на
южната ограждаща стена на двуетажната сграда и оформяне на отвор за врата към
едноетажната офисна сграда. Установена е
перфорация на втори етаж в пет етажната сграда, като с цел приобщаване на стая
от двуетажната (вътрешна къща) сграда е разширен отвор за прозорец, монтирана
е каса за врата. Обоснован е извод, че премахването
на преградни носещи: стени в магазинния етаж на пет етажната сграда е намалило
проектната и експлоатационна сигурност на конструкцията, а състоянието на
двуетажната вътрешна къща е тревожно, което налага конструктивен проект за
укрепване и възстановяване на експлоатационна сигурност и обособяване на нереализираната
деформационна фуга с пететажната сграда. /л.55-л.59 от делото/
По делото са допуснати трима
свидетели – с оглед установяване на състоянието и упражняваната фактическата власт върху процесното помещение.
Свидетелят доц. И.М., /66 г., без дела и
родство/ сочи в показанията си в о.с.з. на 11.04.2017г., че е преподавател по
строителни конструкция в Университета по
архитектура, строителство и геодезия. Сочи, че
през октомври 2003 г. по сключен договор между УАСГ и общинска фирма БКС
„С.”, му било възложено от ректора на университета да извърши техническа
експертиза на сградите, намиращи се в имота на ул. „*******. Свидетелят сочи,
че извършил оглед на всички нива във високата сграда, на вътрешната двуетажна
сграда и на едноетажната пристройка към нея, на база на което изготвил
експертиза от 2003г. със заключение в нея за конструктивното състояние на тези
сгради. Свидетелят доц. М., пояснява, че в парцела има три сгради. Първоначално
била изградена двуетажната сграда около 1910 г., след което е построена
многоетажната сграда с лице към „Граф Игнатиев” през 1924 г., за която му е представена
документация проект за сградата част архитектура и впоследствие се оказало, че
в двора едноетажното тяло е било навес към двуетажната постройка, а
впоследствие е направена пристройка. Първоначално двуетажната сграда е имала
прозорец към ул. „Граф Игнатиев”. Впоследствие, когато през 1924 г. при построяването на другата сграда, този
прозорец е бил зазидан и сградата е била
на калкан изградена с многоетажната сграда. Пояснява, че това са абсолютно
отделни сгради. Сочи още, че ищцата В.П.
му се обадила 2015 г., след като се запознала със становището, което е изготвил
за обектите в имота. Споделила, че е закупила двуетажната сграда и помолила свидетеля, като експерт да огледа
какво е състоянието и дали не е опасна
за живущите. Двуетажната сграда имала една стая, която била на втори етаж към ул.„Граф
Игнатиев”, която била обитаема. На втори
етаж имало и друга стая, като откъм двуетажната къща на В., като тя не можела
да се
влиза в нея, защото имало врата, която била зазидана с единична тухла. За тази стая имало достъп само откъм високата
сграда. Конструктивно и двете стаи, които се
ползвали, били в двуетажната сграда. Когато свидетелят влизал в тази стая през
2003 г. достъпа бил само от високата сграда, а входа, който е бил откъм
двуетажната сграда беше зазидан и не можело да се влиза. Бил направен пробив от
голямата стая на апартамента към стаята. Откъм двуетажната сграда имало следа
на вратата, която е била към тази стая, но тя била зазидана.
Свидетелят К.Р./29г., без родство/ посочи в
показанията си в о.с.з. на11.04.2017г., че познава ответника Т., като съсед от
2004 г., когато
закупил апартамент. С.Р.сочи, че той лично купил апартамента през 2002 г. и през 2004 г. го продал на Т.Т.. Пояснява, че сградата се намира на ул. „*******, а
апартамента е на първи етаж, вляво, ап.
1. Апартамента имал коридор, отляво стая за живеене, коридора правел Г-образна
чупка наляво, има баня с тоалетна, кухненски бокс в коридора и завършва с още
една стая за живеене. Тази стая за живеене се падала в двуетажната сграда в
съседство. С.Р.сочи, че закупил в този вид
жилището от предишния собственик С.Т.. Сочи, че апартамента се владее от
ответника Т. от 2004 година.
Свидетелят В.З., /31 г., без родство/ посочи в показанията си
в о.с.з. на 11.04. 2017г., че познава ответника Т., като съкооператор в
сградата, на ул. „*******, и по конкретно в голямата сграда, която е разположена към улицата. Сочи,
че Т. Т. му е съсед от 2004г. и обитава ап. 1 на ет. 1 и от 2004 г. ми е съсед.
Предишния собственик били сем. Р., които още са собственици в таванския
апартамент. Св.З., сочи, апартамента на
ответника е посещавал няколко пъти от 2004 г. досега. Знам, че Т. го ползва за
офис-кантора. Апартамента се състоял от две стаи и бокс. През 1982 г. бил
разделен и узаконен големия апартамент и се е превърнал в един апартамент от 2
стаи. Голямата стая била във високата сграда /в която са съседи/, а за по-малката
стая била от къща в двора, която е в съседство, но е била част от сградата
предполагам.
Показанията на свидетелите В.З.и К.Р., в
частта относно фактическото ползване осъществявано от ответника, съдът
кредитира. доколкото са непротиворечиви и почиват на преки лични впечатления.
Относно разделението на апартамента от 1982
г., не им дава вяра т.к. свидетелите не са съвременници
на събитията, за които дават показания.
Показанията
на свидетелят доц. И.М., са
подробни, почиват на непосредствени
лични впечатлени от състоянието на процесния имот и
кореспондират на приети писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра.
От заключението на приетата СТЕ и допълнителна съдебно- техническа експертиза, изготвена от
в.л. Л.С., се установява, че:
Стая, представляваща конструктивна част
от втори етаж на СГРАДА (вътрешна къща) с идентификатор 68134.101.53.2
понастоящем е функционално свързана с имота на ответника в съседната сграда с
идентификатор 68134.101.53.1. вещото лице обосновава извод, че стаята от втори етаж на СГРАДА (вътрешна къща) с
идентификатор 68134.101.53.2 не представлява
самостоятелен обект.
При извършен оглед на имота
вещото лице констатирало, че на практика стая от втория етаж на вътрешната къща
е прехвърлена и понастоящем функционира като част от имота на ответника, като
фактът, че се касае за сливане на
помещения от две съседни сгради личи от разликата във височините на таваните
- процесната стая е по-ниска с около 20 см. Застроената
площ на присъединената стая е 19,5 кв.м., като частта на апартамента на
ответника, находяща се във външната сграда е 45,20
кв. м., а общата му площ, измерена от вещото заедно със спорната сграда възлиза
на 64,70 кв.м. Вещото лице С. пояснява,
че и двете сгради в които ищцата и ответника имат жилища, са изградени в
съседство представляват самостоятелни обекти.
Заключението на СТЕ, съдът възприема,
като обективно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства. Заключението на допълнителната съдебно-
техническа експертиза, изготвена от в.л. Л.С., съдът не възприема доколкото
вещото лице не е съобразило специалния статут на пет етажната
сграда на адрес гр.София, ул.„*******, строена 1925г.,
обявена за " Паметник на Културата" - от местно значение - ДВ. бр.40
от 1978 г.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.108 ЗС
По допустимостта: Налице е
активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на установителния иск: ищецът
претендира, че е собственик на процесния имот на
основание правна сделка – покупко -продажба, което право
се оспорва от ответника, който твърди,
че е собственик на едно помещение – стая в същия имот.
Ревандикационният иск е средство за защита вещното право на
собственост или на ограничено вещно право и съдържащото се в него право на
владение, накърнено чрез отнемане на фактическата власт върху вещта. В
константната практика на ВКС е прието, че обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на ищеца,
както и от обема, в който тези права се накърняват. В тази връзка е допустима ревандикация както на идеална част, така и на реална част
от имот, включително и реална част от постройка, ако собственикът на вещта е
лишен от владението само на тази част. /В този см. Решение № 428 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1366/2009 г., II г. о., ГК, д-к съдията К. Маринова/
По основателността
на иска: При иск по чл. 108 от Закона за собствеността е необходимо да се докаже: 1)
че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира във
владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без
основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да
бъде уважен:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание
за това. Следователно при иск по чл. 108 ЗС необходимо е да се докаже: 1) че
ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, 2) че вещта се намира във
владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без
основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да
бъде уважен. В конкретния случай ищцата е доказала, че е собственик на сграда
с идентификатор с идентификатор 68134.101.53.2, съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-33/15.06.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена
площ от 93 кв.м., с брой етажи - 2/два/, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.101.53, който недвижим имот по документ за
собственост, съставлява сграда – вътрешна къща, полумасивна
конструкция, находяща се гр.София, ул.„*******, строена през 1910
година, конструктивна част от която е и процесната стая, присъединена към жилището на ответника, чрез пробит отвор в преградната
стена. Не е спорно, че стаята се владее от ответника.
Ответникът
оспорва притежаването на процесния недвижим имот от ищеца, като противопоставя придобиване на този
имот от него, на деривативно
основание – сделка с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 48,
том III, peг. № 4918, дело № 399 от 23.07.2004 г. на
нотариус В.И., а при евентуалност на оригинерно
основание – придобивна давност.
За соченото деривативно
придобиване на имота от ответникът дължи
установяване на правото на собственост у праводателят
му. Както бе отбелязано по –горе отевтника поддържа, че собствения му недвижим имот – апартамент е
образуван през 1982 год., чрез разделяне на държавен недвижим имот, а именно:
апартамент 2, ет.2 на ул. „*******на две самостоятелни жилища.
По спорния въпрос
налице ли е одобрен
инвестиционен проект, засяга ли това преустройство спорната стая, находяща се втори етаж във
вътрешна къща, полумасивна конструкция, находяща се
гр.София, ул.„*******, строена през 1910 година, и ако е наличен проект, предвижда ли същия приобщаване на стаята към друго жилище,
решаващия състав, намира, че следва да се даде отрицателен отговор. На
първо място, видно от приетите по делото като неоспорени писмени доказателства
- Разрешение на строеж № 549/20.09.1982г. и архитектурен проект, същите имат за
предмет „Преустройство -
разделяне на апартамент на ет.2, ап.2". Видно от
архитектурния проект, след изпълнението на нов тухлен зид в посоченото жилище
следва да бъдат обособени две по-малки жилища, както следва:
-
ЖИЛИЩЕ 1 - 43,25 кв.м.;
-
ЖИЛИЩЕ 2 - 46,35 кв.м.;
Никъде в проектната документация
и издадените разрешения на строеж не се коментира,
като част от предмет на преустройството „приобщаването на стая", при това находяща се в съседна сграда. Следователно, фактът на приобщаване
на стаята никога и по никакъв начин не е бил санкциониран от компетентен орган,
поради простата причина, че подобен тип преустройство е недопустимо от
конструктивна и нормативна гледна точка. При извършеното техническо обследване
през 2003г. е установена перфорация на втори етаж в пет етажната
сграда, като с цел приобщаване на стая от двуетажната (вътрешна къща) сграда е
разширен отвор за прозорец, монтирана е
каса за врата, който
пробив и още един такъв на първи етаж е намалил проектната и експлоатационна сигурност на конструкцията на
високата сграда, а състоянието на двуетажната вътрешна къща е определено
като „тревожно”.
На следващо място, налице са данни по делото,
че пететажната сграда на адрес гр.София,
ул.„*******, строена 1925г., е обявена за " Паметник на
Културата" - от местно значение - ДВ. бр.40 от 1978 г. Съгласно чл.20,
ал.4 от Закона за паметниците на културата /отм./: „...ремонти и изменения на
недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници и
охранителните им зони, се извършват с разрешение на Националния институт за
паметниците на културата и при негов контрол..” В случая не се доказа такова разрешение да е
налице.
В този смисъл по делото не бе установено
твърдяното преустройство да е по предвидения в закона ред. Така извършеното
присъединяване на процесната стая към съседния
апартамент няма за правна последица промяна в принадлежността на правото на
собственост върху присъединената част, доколкото по делото не е установено да е
налице хипотезата на чл. 97 ЗС, нито представлява основание за осъществяване на
фактическа власт върху присъединената част по смисъла на чл. 108 ЗС. В
производството по делото предявилото иска лице
установи по категоричен начин, че
притежава правото на собственост върху процесната
стая, докато ответникът не е доказа наличие на противопоставимо
на собственика основание да държи същата, с оглед на което следва да се
приеме, че предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е основателен.
Ответникът не доказа в хода на
производството пред СГС и наведеното възражение за изтекла придобивна давност.
Предмет на
придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и
недвижими вещи. Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено
друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се
придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато
недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част
от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен
съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен
имот /жилище, ателие или др. подобни/. Съответно и владението върху реална част от сграда
може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако
владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два
или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен
/инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и
норми. /В този см. Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г., I, Теодора
Гроздева/
Установи се безспорно, че процесната
стая приобщена към АПАРТАМЕНТ,
в ляво I (първи), находящ се на втори етаж пететажната
сграда на адрес гр.София, ул.„*******, строена 1925г., не е самостоятелен жилищен имот, а представлява конструктивна и
архитектурна част от двуетажната полумасивна жилищна сграда,
строена 1910г. Като такава тя не е самостоятелен обект на правото на собственост,
поради което не може да се прехвърля отделно от собствеността на главната вещ,
нито да се придобива по давност отделно от нея. На следващо място, по делото бе
установено, че това
са две сгради, различни по време на изграждане, застроена площ и конструкция.Тоест,
независимо как е ползвана процесната стая и основната
къща, владението на ответника Т. върху реалната част от съседна жилищна сграда,
представляваща принадлежност към двуетажна полумасивна
сграда, не би могло да доведе до придобиване по давност на тази реална част от
сградата, независимо колко години е продължило това владение. Ето защо
възражението на ответника за придобиване по давност на тази част от сградата е
неоснователно.
Предвид на изложеното, съдът намира, че са налице и трите задължителни предпоставки кумулативно,
поради което предявения ревандикационният иск е
доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски от общо 3274лв., от
които 704,88 лв. платена държавна такса, 70,49лв. д.т. за АВ, 500лв. депозит за
СТЕ, и 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно
списък по чл.80 ГПК на л.106 от делото.
С оглед изложеното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
от В.И.П.
с ЕГН **********, с адрес гр.София, р-н *******, ж, к. *************, иск против Т.С.Т.,
ЕГН **********, че ищцата В.И.П. е собственик на недвижим имот, въз основа на
покупко –продажба
с Нотариален акт № 47, том III, рег.№
3289, дело № 393/2015 год. по описа на нотариус И.Н., рег.№ 040 на НК, представляващ: СГРАДА с идентификатор 68134.101.53.2,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, със застроена площ от 93 кв.м., с брой етажи- 2, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.101.53 (с
административен адрес гр.София, ул. „*******), в това число и стая от къщата, находяща се
втори етаж в двуетажната полумасивна сграда строена
1910г., при съседи: от изток двуетажна сграда идентификатор 68134.101.53.1,
„приобщена”, чрез отвор в преградна стена,
към апартамент -ляво I /първи/, ет.2 от съседна пететажна сграда с идентификатор
68134.101.53.1. по КККР на адрес гр.София, ул. „*******,
като ОСЪЖДА Т.С.Т. ЕГН **********,
на основание чл.108 от ЗС, да предаде на В.И.П.,
владението върху стая, находяща се втори етаж в двуетажната полумасивна
сграда с идентификатор 68134.101.53.2,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 строена 1910г., при съседи: от изток двуетажна сграда
идентификатор 68134.101.53.1, „приобщена”, чрез отвор в преградна стена, към апартамент -ляво I /първи/, ет.2 от
съседна пететажна сграда с идентификатор 68134.101.53.1. по КККР на адрес
гр.София, ул. „*******.
ОСЪЖДА Т.С.Т. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на В.И.П. с ЕГН **********, сумата от 3 274лв.
разноски по делото пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: