№ 85
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно административно
наказателно дело № 20221100604881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 24.03.2022 г., постановено по НАХД № 258/2021 г., по описа на СРС,
НО, 106 състав, съдът е признал обвиняемия А. Х. С. за невиновен в това, че на 25.04.2020 г.
преди разклона за с. Яна /Столична община/, посока изход от гр. София, на КПП № 2,
разположено на територията на автомагистрала Хемус, противозаконно пречил на орган на
властта да изпълни задълженията си, а именно противозаконно пречил на младши
инспектор П.Л.В. /ст. полицай в 01 група на сектор „Метрополитен“ към отдел
„Охранителна полиция“-СДВР/ и младши инспектор Ц.Й.М. /младши автоконтрольор I
степен в 01 група „пътен контрол“ на 01 сектор „ОКПД“-ОПП-КАТ-СДВР/ назначени да
извършват пропусквателен режим на КПП 2, преди разклона за с. Яна /Столична община/,
посока изход от гр. София, да изпълнят задълженията си по чл. 64, ал. 1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/: (1) „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато
това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се
издават писмено. (2) При невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат
да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата на движението по пътищата,
разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия
или знаци, посочени в закон. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение или застрашават живота или здравето“ и по чл. 165, ал. 2, т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/: „При изпълнението на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби: 1. Имат право да спират
1
пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи свързани с
управляваното превозно средство и с извършваният превоз“ и чл. 170, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или
за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно явен
сигнал със стоп палка. През нощта сигнал за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства
и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като при включена полицейска
светлина и звукова сигнализация на служебен полицейски автомобил“ във връзка с
разпоредбите на: графа I, т. 2 и графа II на Заповед № РД-01-224/16.04.2020г. на Министъра
на здравеопазването /изменена със заповед № РД-01-226/21.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването/, съгласно която: „I. Въвеждам следните противоепидемични мерки за
територията на София град, считано от 17.04.2020г. до второ нареждане. 1. Забранявам
влизането и излизането от територията на София град на всички автомобили…; 2. За
гражданите, които отиват и се връщат от работа с личен автомобил се допуска влизане
и излизане от територията на град София, като в декларацията на пътуващите се
посочва работното място и телефона на работодателя“ /съгласно изменението със
Заповед № РД-01-226/21.04.2020г. на Министъра на здравеопазването/, като на обв. С. му
било разпоредено устно от младши инспектор П.Л.В., да се насочи с автомобила, който
управлявал марка „Фолксваген“, модел „Сироко“ с рег. № СВ **** РМ към обособената в
КПП 2 отбивка към гр. София, но вместо това обв. С. потеглил рязко с управлявания от него
лек автомобил в посока изход от гр. София и въпреки подадения му от младши инспектор
Ц.Й.М. сигнал със стоп палка не спрял автомобила, като подминал полицейския служител и
продължил да се движи в продължение на около 25 километра по автомагистрала Хемус,
посока гр. Варна, независимо че го следвал полицейски автомобил марка „Киа Сийд“ С ДКН
СВ **** КВ, управляван от служител на ОПП-КАТ-СДВР, с включени светлинна и звукова
сигнализация, за да спре движението на автомобила си, поради което и на основание чл. 304
вр. с чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е оставил
направените по делото разноски за сметка на държавата.
Недоволен от така постановеното решение е останал прокурорът, който, в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал протест с допълнение. Критикува се подходът на първата
инстанция да възприеме, че характерът на Д.ието обуславя извод за осъществен състав на
административно нарушение. Излагат се съображения за доказаност на обвинението, като се
приема, че Д.ието се отличава със завишена обществена опасност, налагащо ангажирането
на административнонаказателната отговорност на обвиняемия за извършено престъпление.
Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и на основание чл. 334,
т. 2 от НПК да постанови ново осъдително такова.
В разпоредително заседание на 18.11.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
обвиняемия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа протеста и допълнението към него по изложените в тях
съображения. Намира за необоснован извода на първия съд относно липсата на обществена
опасност на извършеното от обвиняемия Д.ие. Счита, че СРС е подценил механизма на
извършеното Д.ие, отличаващо се със завидна престъпна упоритост, предвид неколкократно
нарушените от страна на обвиняемия разпореждания на полицейските служители. Според
прокурора, завишената обществена опасност на Д.ието и дееца, налага извършеното от
2
обвиняемия да се квалифицира като престъпление чл. 270 от НК, а не като административно
нарушение. Пледира за отмяна на оправдателното решение на първоинстанционния съд и за
постановяване на ново такова, с което обвиняемият А. С. бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и освобождаването му
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ под средния,
предвиден в закона размер.
Защитникът на обв. С., в лицето на адв. Г. не оспорва протеста. Застъпва тезата, че
обвиняемият не е извършил действия, с които да е попречил на органите на полицията да
изпълняват служебните си задължения и в този смисъл не е осъществил състава на
престъплението по чл. 270 от НК. Счита, че извършеното от обвиняемия представлява
неизпълнение на полицейско разпореждане, което има характер на административно
нарушение. Сочи, че обвиняемият се е подчинил на подадения му знак от страна на
полицейския служител и е отбил автомобила за проверка на КПП, представил е и надлежна
декларация, с която полицията не е пожелала да се запознае. Намира, че обвиняемият е имал
право да премине през КПП, тъй като посоченото от него основание в декларацията попада
в хипотезата на т. 1, подточка 5 от заповедта на министъра. Твърди, че по делото е
безспорно установено съществуването на болната жена, която обвиняемият е следвало да
превози до болничното заведение, и която в действителност е била транспортирана на
следващия ден от свидетеля Я.З.. Не оспорва заключението на изготвената по делото СМЕ,
от което се установява, че здравословното състояние на жената не е било тежко, но счита, че
това не би могло да бъде известно на обвиняемия към датата на извършване на Д.ието.
Счита, че инкриминираното Д.ие не е извършено от обвиняемия и от субективна страна, тъй
като в действията му липсва умисъл за пречене на органите на полицията да си изпълняват
задълженията. Сочи, че същият е вършел услуга на приятелката си, притеснявал се е за
здравословното състояние на възрастната жена и е направил опит да я откара в болница. В
заключение намира, че обвиняемият не е извършил престъпление по чл. 270 от НК за
каквото му е повдигнато обвинение, а административно нарушение, поради което пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият А. С., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция
и не взема становище по делото.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК при внесено постановление на прокурор при СРП с
предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд независимо от
спецификата на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК, е събрал и проверил
отново всички гласни доказателствени средства. В тази насока въззивнaтa инстанция
намира, че първоинстанционният съд е осигурил справедлив процес на обвиняемия, като е
изслушал обясненията му, допуснал е и назначил СМЕ, чието заключение е било изслушано
с непосредствен разпит на вещото лице, осигурил е възможност на обвиняемия и защитника
му да поставят въпроси и да изразяват възражения, като непосредствено са събрани и
показанията на всички свидетели, както и писмени доказателства за инкриминирания
инцидент.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по
фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като в хода на производството пред втората съдебна инстанция
не бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка се припокрива с рамките на фактическите положения, посочени в
3
постановлението и изцяло се споделя от настоящата инстанция, като не са налице основания
за промяна във фактическите изводи на ревизирания съд, нито е налице основание за
различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на
ангажираните в производството доказателства и доказателствени средства, районният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от
контролиращия съд, а именно:
Обвиняемият А. Х. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
неженен, с висше образование, работи като стажант в строителна фирма, неосъждан, с
постоянен адрес в гр. София, ул. **** – къща, ЕГН **********.
С решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. в ДВ бр. 22/2020 г., на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, било обявено извънредно положение на
територията на цялата страна за времето от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. и било възложено
на Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация, като с решение от 03.04.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. в
ДВ бр. 33/2020 г., срокът на извънредното положение бил удължен до 13.05.2020 г.
В изпълнение на възложените му задачи правителството на Република България, в
частност министърът на здравеопазването, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗдр/ издал поредица от заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки, сред които и
заповед № РД-01-224/16.04.2020 г., изменена със заповед № РД-01-226/21.04.2020 г.,
оповестени чрез интернет сайта на министерство на здравеопазването на електронен адрес:
https://coronavirus.bg/bg/256. С раздел I, т. 1 от посочения общ административен акт, считано
от 17.04.2020 г. до второ нареждане, е забранено влизането и излизането от територията на
София град на всички автомобили, с изключение на:
Товарни автомобили, извършващи транспортни услуги, като необходимостта от
пътуването се доказва със съответните транспортни документи.
Превозни средства със специален режим на движение, в т.ч. и автомобилите на
Регионалните здравни инспекции.
Автомобили превозващи медицински лица, отиващи на работа.
Автомобили превозващи хора, които се нуждаят от лечение, като в декларацията на
пътуващите се посочва лечебното заведение, в което отиват.
Автомобили обслужващи неотложни ремонтни и/или аварийни дейности:
водоснабдяване, електроснабдяване, топлоснабдяване, снабдяване на хранителните
магазини, аптеките и лечебните заведения.
Доставчици на платежни услуги и оператори на електронни съобщителни мрежи.
Служебни автомобили и автобуси, превозващи работници до и от местоработата им, в
т.ч. и обслужващи стратегическите обекти и дейности, които са от значение за
националната сигурност, когато това налага влизането или излизането от територията
на град София. В декларацията на пътуващите се посочва работното място и телефона
на работодателя.
Съгласно раздел I, т. 2 от заповед № РД-01-224/16.04.2020 г., изменена със заповед №
РД-01.226/21.04.2020 г. на министъра на здравеопазването за гражданите, които отиват и се
връщат от работа с личен автомобил се допускало влизане и излизане от територията на град
София, като в декларацията на пътуващите се посочвало работното място и телефона на
работодателя.
На 24.04.2020 г. свидетелят К.Ф. /72 г./ провела разговор по телефона със своя зет –
свидетеля Я.З. и го уведомила, че е във влошено здравословно състояние. Ф. страдала от
множество заболявания и същата съжителствала единствено със своя съпруг в гр. Враца,
като двамата нямали други близки, които да се погрижат за нея.
След като преценил симптомите, З., който притежавал медицинско образование, взел
4
решение за транспортиране на възрастната жена в спешен порядък, за да бъде прегледана и
евентуално настанена в лечебно заведение в гр. София. Същият бил възпрепятстван, поради
провеждане на лечение, затова се свързал с дъщеря си – свидетеля Я.З., обяснил ситуацията
и я помолил да организира придвижването на баба си до столицата. З.а откликнала и в тази
връзка потърсила съдействие от своя приятел – обвиняемият А. С., който след като бил
уведомен за влошеното здравословно състояние на Ф. се съгласил да я превози с личния си
автомобил.
На следващия ден – 25.04.2020 г. обвиняемият С. потеглил от гр. София с
управляваното от него МПС марка „Фолксваген“, модел „Сироко“ с рег. № СВ **** РМ,
придружен от свидетеля Я.З., която се намирала на предната дясна седалка до водача.
Двамата изготвили декларации за пътуване, в които било отбелязано, че се налага да
напуснат града с оглед „посещение на възрастен с цел транспортирането му по спешност за
извършване на операция в гр. София“.
Във връзка с въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки на входно-изходните пътища на територията на столичния град били обособени
контролно-пропусквателни пунктове /КПП/ с оглед извършването на контрол и проверка от
страна на органите на МВР спрямо преминаващите лица и предоставяните от тях
удостоверителни документи. Достигайки до КПП № 2, находящ се на АМ „Хемус“, посока
изход от гр. София, преди разклона за с. Яна, автомобилът на обвиняемия С. бил спрян за
проверка от свидетеля П.В. – служител в сектор „Метрополитен“ при СДВР. След като го
уведомили за възникналата ситуация със свидетеля Ф., полицейският орган без да провери
декларациите, не приел за основателна причината за напускане на града, поради което
разпоредил устно на водача да се насочи вдясно по пътя към с. Яна.
Обвиняемият А. С. потеглил в указаната му от В. посока, но малко след това
променил траекторията на управлявания автомобил и ускорявайки скоростта, което
обстоятелство довело до превъртане на гумите на място, продължил движението си към АМ
„Хемус“. В този момент свидетелят Ц.М. – полицейски служител при ОПП СДВР подал
сигнал със стоп палка и инстинктивно се отдръпнал назад, но водачът не изпълнил
даденото му разпореждане и не спрял. Непосредствено след това М. и неговият колега –
свидетелят Н.М. последвали превозното средство със служебен автомобил марка „Киа“,
модел „Сийд“ с ДК № СВ **** КВ, който бил с включени звукова и светлинна сигнализация,
но поради високата му скорост изгубили зрителен контакт с него.
Междувременно, докато се опитвали да настигнат процесното МПС, М. и М.
поискали съдействие от служители на ОД МВР – София. В тази връзка свидетелите Д.Д. и
Н. С. забелязали лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Сироко“ с рег. № СВ **** РМ
преди тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“, движещ се в посока гр. Варна и го последвали. В
района на 33 км двамата подали звуков и светлинен сигнал с управляваното от тях служебно
превозно средство, като С. незабавно отбил и спрял вляво на платното за движение.
Впоследствие пристигнал полицейски екип от СДВР, който придружил обвиняемия и
свидетеля Я.З. обратно към гр. София, където водачът бил задържан за срок от 24 часа по
реда на ЗМВР в сградата на 05 РУ.
Поради неуспешния опит за транспортиране на свидетеля Ф., на 26.04.2020 г.
свидетелят Я.З. безпроблемно преминал КПП 2, изтъквайки като причина влошеното
здравословно състояние на своята сродница, като на 27.04.2020 г. я превозил от гр. Враца
към гр. София за оказване на медицинска помощ.
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета
от настоящата инстанция се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото:
обясненията на обвиняемия А. С. /л.50-51 от СП/, показания на свидетелите Ц.М. /л.94-96 от
СП, л. 17-18 и л. 99 от ДП/ и Н.М. /л. 96-97 от СП, л. 19-20 и л.100 от ДП/, проведена очна
ставка между свидетелите Ц.М. и Н.М. /л. 97-98 от ДП/, както и от показанията на
5
свидетелите П.В. /л. 94 от СП, л. 15-16 и л. 98 от ДП/, Н. С. /л.21-22 и л. 107 от ДП/, Д.Д. /л.
23-24 и л. 106 от ДП/, К.Ф. /л. 32 от ДП/, Я.З. /л. 66 от СП и л. 101 от ДП/; приобщената на
основание чл. 282, ал. 1 НПК съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 58-62 от
СП/; прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – заповед за задържане на обвиняемия А. С. /л. 7 от ДП/, копия на
медицинска документация, изготвена по отношение на свидетеля К.Ф. /л. 33-35 от ДП/,
протоколи за доброволно предаване, ведно с приложени декларации /л. 38-39 от ДП/,
длъжностни характеристики на свидетелите П.В. и Ц.М. и график за работна смяна /л. 42-48
и л. 110 от ДП/, АУАН и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества / л. 115 и л. 118/ справка за нарушител-водач /л. 120-121 от ДП/, справка
за съдимост /л. 29 от СП/, справка от АВп, НАП, и ОПП СДВР /л. 14-25 и л. 30-35 от СП/,
писмо от ОПП СДВР и план за организация на дейността на обособени КПП /л. 56 и л. 109-
133 от СП/.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано
на основата на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, поради което и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото
кореспондира изцяло с тази установена и от първостепенния такъв. От друга страна пред
настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства, които по някакъв начин да променят установената от
първостепенния съд фактическа обстановка, поради което и същата бе възприета като цяло и
от въззивния съд без изменения и допълнения към нея. Следва да се посочи също така, че
както прокурорът подал протеста, така и представителят при СГП не оспорват което и да е
събрано по делото доказателство, като не възразяват и срещу анализа на доказателствата,
направен от първостепенния съд. Не са изложени никакви конкретни доводи и възражения
срещу анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд, респ. липсва оспорване
на фактическите констатации на същия на база на този доказателствен материал, а е
изразено недоволство единствено от правните изводи на първата инстанция, базирани на
така събрания доказателствен материал. Ето защо и въззивният съд е в ситуация да няма как
да каже нищо повече от това, което е посочил първият съд в своите мотиви, тъй като от
една страна споделя становището на първата инстанция по доказателствата, а от друга
страна липсват и конкретни доводи и възражения във въззивния протест и допълнението
към него, на които да отговори. Само общо може да бъде посочено, че първостепенният съд
е обсъдил достоверността на гласните доказателствени средства, с оглед както на
съпоставката им с останалите доказателства по делото, така и според собствената им
убедителност, преценена съобразно тяхната последователност, непротиворечивост и
обективност. Аргументирано първостепенният съд е приел, че показанията на св. З.а и
обясненията на обв. С., в които двамата отричат фактите и обстоятелствата досежно
указаната им посока на движение (разклона за с. Яна), последвалото ускоряване на
скоростта и поемане с автомобила към АМ „Хемус“, както и подадения сигнал със стоп
палка за недостоверни и използвани изцяло за обслужване на защитната теза на
обвиняемото лице, оборени по категоричен начин, както от данните, съдържащи се в
показанията на полицейските служители, така и от депозираните от св. З.а и св. З. показания
на д.п. Районният съд е направил правилни и доказателствено обезпечени изводи и по
отношение на обстоятелството, че отдръпването на св. М. при ускоряването на скоростта от
страна на обвиняемия, по своето същество е израз на непровокирана реакция на свидетеля за
самосъхранение, респ. че действията на обвиняемия с автомобила не са били насочени към
създаване на опасност за живота или здравето на полицейския служител. В тази насока по
делото са събрани еднопосочните показанията на св. З.а, св. В. и обясненията на обв. С.,
които настоящата инстанция, също както и първият съд, изцяло кредитира в обсъжданата
част. Допълнителен аргумент в насока кредитируемостта на обсъжданите гласни
доказателствени средства е и обстоятелството, че твърдения в този смисъл изнася и самият
6
св. М., който съобщава, че е направил една или две крачки назад като резултат от
собствената му преценка за хипотетична, а не за действителна опасност от произшествие с
МПС-то на обвиняемия. Действително, същите са в пряка конфронтация с показанията на
св. М., които обаче въззивният съд, аналогично на предходния не кредитира по
съображения, че същите са напълно изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по
делото доказателствени източници. Районният съд не е допуснал превратно тълкуване на
доказателствените средства и като е кредитирал обясненията на обвиняемия и показанията
на св. З.а в частта им, в която същите сочат, че не са възприели, че след тях се движи
автомобил на МВР с включена светлинна и звукова сигнализация. В тази насока, същите се
подкрепят по категоричен начин от показанията на св. М., не се оборват от останалите,
събрани по делото, доказателствени източници, поради което следва да се приеме, че са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и не са предназначени да формират
защитна версия по повдигнатото обвинение. В подкрепа на този извод, правилно СРС е
ценил и показанията на св. Д. и св. С., от които безпротиворечиво се установява, че
обвиняемият незабавно се е подчинил на подадения му от тяхна страна сигнал, като е спрял
автомобила без да оказва каквато и да било съпротива. Останалите обстоятелства, включени
в предмета на доказване по делото, се установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин
от показанията на свидетелите, представените писмени доказателства и заключението на
СМЕ, удостоверяващи повода за напускане на територията на гр. София от страна на обв.
С., поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното
от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Съгласявайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намира от правна страна следното:
Обвиняемият А. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК предвижда ангажирането на наказателна
отговорност за този, който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен
изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си.
Изпълнителното Д.ие на това престъпление – „противозаконно пречене“ се осъществява,
когато са създадени едно или повече препятствия за дейността на органа на властта да
изпълни служебните си задължения, като същото следва да се изрази в активни действия,
които пречат, възпрепятстват органа да изпълни задълженията си.
Следва да се посочи изрично, че както за всяко престъпление, така и за
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК е необходимо наличието на такива
общественоопасни последици и изобщо такава обществена опасност, като негова обективна,
качествена характеристика, която да оправдае третирането на Д.ието като престъпление и да
го отграничи от другите форми на противоправни Д.ия. В противен случай то ще съставлява
най-често административно нарушение на закона, който урежда осъществяваната от органа
на властта дейност, като каквото междувпрочем действително следва да бъде
квалифицирано и процесното Д.ие, за което в ЗДвП, е предвиден съответен
административен състав - по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. „Преченето“ по смисъла на чл. 270,
ал. 1 от НК, следва да се отличава с по-висока степен на обществена опасност, т.е. да е годно
да застраши обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа
на власт. В конкретния случай, извършеното от обвиняемия С. Д.ие съставлява
административно нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП от ЗДвП и
съображенията на СРС досежно общественоопасните последици на същото са правилни и се
споделят напълно. Именно степента на обществената опасност е разграничителния критерий
при преценката дали осъщественото Д.ие съставлява престъпление или административно
нарушение. И според въззивния съд установените по делото факти обективно не разкриват
съществен интензитет на обществената опасност на Д.ието, достатъчен да обуслови
7
престъпния му характер. По делото е безспорно установено, че на 25.04.2020 г. на входно-
изходните пътища на гр. София са били разположени КПП с оглед извършване от органите
на МВР на контрол и проверка, насочени не конкретно към обвиняемия С., а свързани с
изпълнение на въведените към инкриминираната дата противоепидемични мерки. В
конкретния случай, обвиняемият С. е спрял на обособения КПП, след което е представил на
полицай В. необходимата писмена декларация за излизането му от града и първоначално е
изпълнил устните указания на полицейския служител да се насочи към обособената отбивка
за гр. София. Вярно е, че обвиняемият не е поел обратно към гр. София, а е продължил
движението си по АМ „Хемус“, респ. не е спрял на подадения му от св. М. ясен и видим
сигнал със стоп палка. За да възприеме горната теза на първата инстанция, въззивният съд
също отчете факта, че обвиняемият е бил застигнат от патрулиращия автомобил на св. Д. и
св. С. в близост до тунел „Витиня“, че същият незабавно се е подчинил на подадения му
светлинен и звуков сигнал, спрял е веднага автомобила, представил е поисканите му от
полицейските служители документи, както и че не е оказал каквато и да било съпротива при
задържането си. Действително, като адресат на цитираните в обвинението заповеди и
разпоредби на закона, обвиняемият С. е имал задължение да спре на подадения му знак със
стоп палка. Изразите „противозаконното пречене на орган на властта ... да изпълни
задълженията си“ в разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК и „отказът да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението...“ в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (в
конкретния случай - да спре при подаден сигнал съгласно задължението на водача по чл.
103 от същия закон), обаче предпоставят различни обективни действия от страна на дееца,
при различен техен интензитет и във всички случаи обуславят по-висока степен на
обществена опасност на първото Д.ие, съставляващо престъпление, в сравнение с второто,
осъществяващо административно нарушение. В настоящия случай се установи, че
обвиняемият е изпълнил повторно полицейско разпореждане за спиране и е оказал нужното
съдействие на полицейските служители за изясняване на случая. Изпълнени са всички
разпореждания на органите на реда при извършената на обвиняемия проверка в пълен обем
и в кратък срок, като незабавно е осигурено връщането на последния обратно на
територията на гр. София. Нямало е опасност за останалите участници в движението,
липсват причинени от Д.ието вреди или допълнителни пречки, които да е създал С..
Уместно е отчетено от районния съд, че предприетото преследване от страна на
полицейските служители не е било отразено в съзнанието на обвиняемото лице поради
дистанцията между превозните средства, както и че с поведението си последният реално не
е поставил в риск живота и здравето на св. М.. Управлението на автомобила от страна на
обвиняемия с висока скорост по автомагистрала „Хемус“, по която принципно е разрешено
движение и с по-висока скорост, също не дава основание за извод за завишена обществена
опасност на осъщественото Д.ие. Контролираният съд е отделил и нужното внимание на
мотивите и подбудите на дееца за извършване на конкретното нарушение на ЗДвП-
опасенията на обвиняемия за евентуално животозастрашаващо състояние на св. Ф.,
налагащо нейното транспортиране в гр. София за лечение. С оглед на изложеното,
въззивният съд намира, че факта, че обвиняемият не е спрял на първоначално подадения
сигнал от св. М. заслужава порицание и санкция по административен ред, но действията му
не притежават обществената опасност, характеризираща престъпленията по чл. 270, ал. 1 от
НК, т.к. не са застрашили обществените отношения, засягащи правомощията на органа на
властта в значима степен. При това положение, след като обвиняемият е бил спрян от
патрулиращия автомобил минути по-късно и е върнат обратно в гр. София, където
впоследствие е задържан, твърдението за такова пречене на орган на власт да изпълни
служебните си задължения, осъществяващо състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от
НК, е несъстоятелно.
По изложените съображения районният съд основателно е заключил, че обвиняемият
С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 270,
8
ал. 1 от НК, поради което въззивната инстанция отхвърля като необосновани, исканията на
прокуратурата застъпени, както във въззивния протест, така и в откритото съдебно
заседание. Цялостната преценка на обстановката показва, че Д.ието на обвиняемия не
осъществява състава на посоченото престъпление, а представлява неизпълнение на
полицейско разпореждане, което следва да повлече административнонаказателна
отговорност на обвиняемия С. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Незаконосъобразно обаче, контролираният съд не е ангажирал административно-
наказателната отговорност на обвиняемото лице. След като е приел, че Д.ието не съставлява
престъпление, но осъществява състав на административно нарушение, районният съд е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НПК. Неправилно съдът е приел, че е
налице процесуална пречка за такова произнасяне, предвид липсата на съответни
правомощия за съда в производството по реда на глава двадесет и осма от НПК. Особените
правила за провеждане на производство по реда на глава двадесет и осма от НПК, не
изключват, а съответно на изискваното произнасяне и тук по въпросите на чл. 305 от НПК
при решаване на делото по същество, обуславят задължителна приложимост, при наличие и
на останалите предпоставки и на правилата на ал. 6 от разпоредбата. Ето защо, решението
на първата инстанция в тази му част следва да бъде изменено и доколкото извършеното Д.ие
съставлява административно нарушение, предвидено в ЗДвП, то на обвиняемия А. С. следва
да бъде наложено административно наказание за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Съгласно санкциониращата разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението.
При определяне размера на двете кумулативни административни наказания,
въззивният съд съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца и обичайната
такава на Д.ието. В случая не са налице отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а
като смекчаващи такива настоящият състав прецени необремененото съдебно минало на
обвиняемия, трудова му ангажираност, относително младата му възраст - 23 години към
момента на извършване на Д.ието, липсата на негативни характеристични данни за същия, в
т.ч. и криминални регистрации, както и липсата на системни нарушения на ЗДвП (наказван
е само за едно нарушение по ЗДвП в последните 5 г.). Адекватно на извършеното нарушение
и неговата тежест, подбудите за извършването му, както и обстоятелствата,
индивидуализиращи обществената опасност на извършителя, е глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване на обвиняемия С. от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец. Според настоящия съдебен състав именно така определените размери на
административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, съответстват максимално на обществена опасност на Д.ието и дееца, и в най -
пълна степен ще обезпечат постигане целите на същите.
С оглед оправдателния характер на постановеното първоинстанционно решение,
разноските по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивната
инстанция не констатира други основания, налагащи неговото изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същото следва да бъде изменено, в указаната по-
горе част, а в останалата му част - потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 4, вр. чл. 334, т. 3 от
НПК и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен
състав
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 24.03.2022 г., постановено по НАХД № 258/2021 г. по описа на
СРС, НО, 106-ти състав, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП НАЛАГА на А. Х. С.
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване на от право
да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10