Присъда по дело №1507/2022 на Софийски районен съд

Делото е образувано с внесен от СРП обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение
спрямо подсъдимия ИВ. В. В. за това, че: На 15.01.2020г. в гр.Троян, обл.Ловешка, с цел да
набави за себе си имотна облага, посредством проведени от профил „Темпус
BepHTac“/Tempus Veritas“/ чат - сесии в мобилно приложение за незабавни съобщения
„Месинджър“/ „Messenger“/ на социална мрежа „Фейсбук“ и телефонни разговори от
регистрирана на негово име СИМ - карта с мобилен номер ***** възбудил заблуждение у М.
Р. М. от с.Ч*****, че работел като международен шофьор в Република Литва, в момента се
намирал в посочената държава и в рамките на няколко дни щял да му намери, натовари и
достави от там части за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, срещу извършено от
него авансово заплащане/капаро/ на парична сума в размер на 200.00/двеста/лева и с това му
причинил имотна вреда в същия размер, като деянието е било извършено при условията на
повторност в немаловажни случаи,(след като е бил осъден с влязла в сила на 23.06.2018г.
присъда № 168/07.06.2018г. на PC - Варна по НОХД № 1228/2018г по описа на същия съд за
друго такова престъпление - по чл. 209, ал. 1 от НК) - престъпление по чл. 210, ал. 1, т.4, вр.
чл. 209, ал.1 от НК, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

По искане на защитата и на подсъдимия съдът се произнесе с определение провеждането
на съдебното следствие да протече по реда на чл. 372, ал. 4, вр с чл. 371, т. 2 от НПК, като
обяви че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, тъй като същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
Представителят на СРП-прокурор Ю.У., поддържа обвинението срещу подсъдимия като
доказано по безспорен начин. Излага становище, че признатите от подсъдимия
обстоятелства изцяло се подкрепят от събраните в хода на ДП доказателства- свидетелските
показания и писмените доказателства, както и заключенията на изготвените експертизи.
Счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението
измама по смисъла на чл. 210, ал. 1, т.4, вр. чл. 209, ал.1 от НК, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Пледира съдът при индивидуализиране на наказанието предлага да бъде определено
наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НКкато определи наказание лишаване от
свобода. Излага становиище, че не следва да се прилага разпоредбада на чл. 210, ал. 2 от НК
спрямо подсъдимия и да не бъде налагано алтернативно предвиденото наказание-
конфискация до ½ от имуществото му.
Защитникът на подсъдимия ИВ. В. В. - адв. П. от АК-Ловеч, пледира с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие спрямо подзащитния му с признаване от страна
на последния на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за
налагане на минимално наказание лишаване от свобода.
Подс. ИВ. В. В. участва лично в съдебното производство, признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Сочи, че разбира последиците от разглеждането на делото по този ред.
Поддържа становището на своя защитник. При упражняване правото си на защита в хода на
съд.прения заявява, че съжалява за извършеното. На дадената му последна дума изказва
съжаление за извършеното.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ИВ. В. В., роден на *** в гр.***** български гражданин, българин, с
висше образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, с адрес гр. С*****.
Същият е с добри характеристични данни.
Подсъдимият ИВ. В. В. имал постоянен адрес в гр.София, ул. “Воронино“ № 18,
ап.17 и притежавал лична карта с № *********, издадена на 06.02.2012г. от СДВР, със срок
на валидност до 06.02.2022г.
1

Към инкриминираната дата 15.01.2020г. св. М. Р. М. бил публикувал обява като
регистриран потребител на социална мрежа „Фейсбук“ в група за автомобили марка
„Нисан“, че търси части за автомобил „Нисан“, модел “Навара“.
Св. М. живеел на адрес- с. Черни осъм, обл. Ловешка и се занимавал с авто -
ремонтна дейност, която осъществявал в гр. Троян, в хале на бивш завод на „Машстрой“
АД, находящ се на ул.“Акад. Ангел Балевски“. Ползваната от него СИМ карта била с
мобилен телефонен № **********. На посочената дата 15.01.2020г. св. М.М. докато се
намирал в халето, получил съобщение от подс. И.В. като регистриран потребител на
мрежата в мобилно приложение за незабавни съобщения „Месинджър“/ „Messenger“/, с
профил „излизащ“ на ползвания от него мобилен телефон, като „Темпус /“Tempus“/, че
същият може да му намери търсените от него автомобилни части. Поради това провел чат -
сесии в цитираното мобилно приложение и въпросният потребител му изпратил линк към
литовски сайт, от снимки на който били видими търсените от св. М. части. По време на
провежданата комуникация той получил и няколко входящи повиквания на мобилния си
телефон от мобилен номер **********. При провеждането на разговори установил, че това
било същото лице, с което провеждал горепосочените чат - сесии. В хода на проведените
разговори подс. В. заявил, че работи като международен шофьор в Република Литва и в
момента се намира в посочената държава в близост до мястото, на което се намирали
автомобилните части. Той казал, че обективно може да натовари авточастите и да му ги
достави в рамките на няколко дни. След като се разбрали по - между си кои конкретни части
и на каква стойност да бъдат доставени, подсъдимият поискал от св. М. да извърши в
негова полза авансово плащане/капаро/ в размер на 200 лева. От своя страна св. М.
предложил да направи паричен превод чрез платежна система с оператор „Изипей“ АД и
подсъдимият се съгласил. Последният предоставил на св. М. данните си като лице, което да
получи горепосочения превод :„ИВ. В. В.“ и „ЕГН **********“. На посочената дата
15.01.2020г. в 15.46 ч. М.М. изпратил по горепосочения начин визираната парична сума от
офис на „Изипей“ АД в гр.Троян, обл.Ловешка, на цитираното основание, на подсъдимото
лице и му била издадена разписка № 0100010292981378, в която той вписал собственоръчно
и ръкописно собственото и фамилното си име и положил подпис за „клиент“. Св. М. снимал
разписката и я изпратил на профила в социалната мрежа, съобразно уговореното.
Подсъдимият изпратил съобщение, че е натоварил авточастите и се отправя към България,
като в движение ще се разберат за доставката им. Малко след това св. М.М. направил опит
за телефонен разговор с подсъдимия на горепосочения мобилен телефонен номер, но не
успял, при което му изпратил и няколко съобщения на профила чрез визираното мобилно
приложение. Впоследствие подсъдимият преустановил всякаква комуникация, поради което
св. М.М. депозирал жалба в РУ МВР - Троян.
В хода на извършената проверка било установено, че сумата по горепосочения
паричен превод била изплатена на дата 15.01.2020г. в 15.53 ч. в офис на представител на
„Изипей“ АД - „АНМ Ентъртеймънт“ ООД, с ЕИК *********, с адрес на офиса - гр.София,
ул.Тодор Каблешков“ в магазин „Кауфланд“, с Разписка № 070001029306002/15.01.2020г. на
подсъдимия като вписани в същата с трите си имена като получател и представен документ
за самоличност лична карта- № *********. В разписката подсъдимият собственоръчно
изписал собственото и фамилното име и положил подпис от клиента - получател на
превода.Съгласно уведомително писмо на „Изипей“ АД- София, изх.№
2021072917003753/06.08.2021г. при изпращане и получаване на парични преводи чрез
системата на „Изипей“ АД, било необходимо лицето да се легитимира пред служителя
обработващ операцията с официален валиден документ за самоличност. От своя страна
последния въвеждал данните от документа в системата на „Изипей“ АД и го връщал на
клиента. При изплащане на парични преводи се проверявало и дали данните от
представения документ за самоличност от лицето - получател съответствали на тези
посочени от наредителя в платежното нареждане регистрирано в системата, като при
установяване на съвпадение служителят потвърждавал платежната операция по
изплащането на паричния превод, за което системата генерирала документ - разписка в два
екземпляра с полагане на собственоръчно от получателя на подпис. От наличната по делото
2

разпечатка от „А 1 България“ ЕАД - София/на оптичен носител/ се установява ИМЕИ на
апаратите и проведените повиквания от номер ***** СИМ - карта с посочения мобилен
номер, че е регистрирана на подс. ИВ. В. В.. Във времевият интервал 13.26 - 14.52 часа на
15.01.2020г. от посочения номер били реализирани общо седем изходящи повиквания към
горепосочения мобилен номер регистриран на името на св. М.М., а всички цитирани
повиквания са били регистрирани от мобилни клетки на Оператора с адреси в гр.София,
като последното по време такова е регистрирано от мобилна клетка на Оператора с адрес,
съответстващ на адреса на магазин „Кауфланд“, на ул.Тодор Каблешков“ в гр.София.
Съгласно справката от информационните масиви на МВР за пътуване на лице за
периода 01.01.2019г .- 14.04.2020г. подсъдимият В. няма данни за регистрирани пътувания
извън територията на страната. При извършена в хода на разследването справка в социална
мрежа „Фейсбук“ е установено, че съществува профил с наименование „Tempus Veritas“, без
налични данни за неговия създател и ползвател, с лого на титулната му страница визуално
съответстващо на логото на същата страница на потребител с профил “Tempus“ от
предоставената от св. М. разпечатка на проведените от него комуникации с последния в
мобилното приложение на социална мрежа „Фейсбук“.
От експертното заключение на назначената в хода на разследването графическа
експертиза се установява, че изписаните имена за „Клиент“ - М.М. и съответно положения
подпис за „подпис“ в Разписка от „ИЗИ ПЕЙ“ с № 0100010292981378/15.01.2020г. за
паричен превод в размер на 200 лв. са от лицето М. Р. М.. Еспертизата дава заключение, че
изписаните имена за „Клиент“ - И.В. и съответно положения подпис за „подпис“ в Разписка
от „ИЗИ ПЕЙ“, с № 07000102930600002/15.01.2020г. за изплащане на сумата от 200 лв. са от
подс. ИВ. В. В..
От експертното заключение на назначената допълнителна съдебно-графическа
експертиза се установява, че ръкописният текст „И.В.“ в графа „Клиент“ в разписка
„Изипей“ с номер 07000102930600002/15.01.2020г. е изписан от ИВ. В. В., както и че
подписът в графа „Подпис“ в разписка с номер 07000102930600002/15.01.2020г. е
положен от подс. ИВ. В. В..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от
събрания по делото доказателствен материал, а именно - направените от подсъдимия ИВ. В.
В. признания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на всички факти така, както са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, а именно - показанията на
свидетелите М. Р. М., В. Й. П. и св. ЕЛ. В. К.; от писмените доказателства –
Уведомителни писма, Експертна справка, Разпечатки от проведена чат –сесия, във Фейсбук
Месинджър, Жалба, Справка УИСПРБ, Разпечатка от Търговски Протокол за предаване на
документи, два броя разписки от „ИзиПей“ АД-София, Заявление за издаване на
документи за самоличност, Удостоверение за постоянен адрес, Заявление за постоянен
адрес, Нотариален акт, Характеристика и свидетелство за съдимост на подс. лице; способи
за доказване- Графическа експертиза и заключение на допълнителна съдебно-графическа
експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица по изтовтените по ДП
експертизи, като приема същите за обективни и професионално изготвени, без данни за
заинтересованост и пристрастност у вещите лица. Съдът при анализ на изготвената СГЕ и
заключението на допълнителната съдебно-графическа експертиза намира, че заключенията
са от изключително значение за правилното и пълно изясняване на делото от фактическа
страна.
Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение
на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за
3

правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и обективни,
поради което не следва да бъдат подлагани на отделно подробно обсъждане. В Тази насока
съдът се ръководи от постановеното в т. 4 на ТР № 1 от 06.04.2009 г., ОСНК на ВКС, че
"необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл.
371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени
доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти".
Следва да се отбележи, че при анализ на доказателствената съвкупност, съдът
констатира, че това условие е изпълнено. Признатите от подсъдимия ИВ. В. В. факти се
потвърждават изцяло, последователно и безпротиворечиво от посочените по-горе гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство по делото.
Направеното самопризнание на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, относно обстоятелствата, при които същият е знаел, а именно- че
посредством проведени от профил „Темпус BepHTac“/Tempus Veritas“/ чат - сесии в
мобилно приложение за незабавни съобщения „Месинджър“/ „Messenger“/ на социална
мрежа „Фейсбук“ и телефонни разговори от регистрирана на негово име СИМ - карта с
мобилен номер ***** е възбудил заблуждение у М. Р. М., че работи като международен
шофьор в Република Литва, че се намирал в държавата и ще му намери, натовари и достави
части за л.а „Нисан“, модел „Навара“, срещу извършено от него авансово заплащане/капаро/
на парична сума в размер на 200 лева, се потвърждават, и от показанията на пострадалото
лице, както и относно причинената имотна вреда. Допълващ фактическите твърдения се
явяват и показанията на останалите свидетели, разпитани по воденото ДП. Показанията на
посочените по-горе свидетели съдът отчита като последователно, обективно и достоверно
изнесени, като констатира, че се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като тяхната доказателствена сила
не беше опровергана.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
При горните съображения, се доказа категорично, че подсъдимият ИВ. В. В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1,
т.4, вр. чл. 209, ал.1 от НК, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, в което е обвинен, а именно на
15.01.2020г. в гр.Троян, обл.Ловешка, с цел да набави за себе си имотна облага, посредством
проведени от профил „Темпус BepHTac“/Tempus Veritas“/ чат - сесии в мобилно приложение
за незабавни съобщения „Месинджър“/ „Messenger“/ на социална мрежа „Фейсбук“ и
телефонни разговори от регистрирана на негово име СИМ - карта с мобилен номер *****
възбудил заблуждение у М. Р. М. от с.Ч*****, че работел като международен шофьор в
Република Литва, в момента се намирал в посочената държава и в рамките на няколко дни
щял да му намери, натовари и достави от там части за лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Навара“, срещу извършено от него авансово заплащане/капаро/ на парична сума в размер
на 200.00/двеста/лева и с това му причинил имотна вреда в същия размер, като деянието е
било извършено при условията на повторност в немаловажни случаи,(след като е бил
осъден с влязла в сила на 23.06.2018г. присъда № 168/07.06.2018г. на PC - Варна по НОХД
№ 1228/2018г по описа на същия съд за друго такова престъпление - по чл. 209, ал. 1 от НК).
От обективна страна, подсъдимият ИВ. В. В. е имал знанието, че е осъждан към
момента на извършване на настоящото деяние за престъпление по чл. 209 от НК-измама , и
съответно осъществявайки изпълнителното деяние на инкриминираната дата 15.01.20г. ,
извършава престъплението при условията на повторност и при немаложен случай. От
обективна страна бе установено от писмените доказателства и причинената имотна вреда на
пострадалия М.М.-в размер на 200 лева.
Безпротиворечиво с гласни доказателства и приобщени писмени доказателства се
установи авторството и формата на изпълнителното деяние. Подсъдимият ИВ. В. В. не
оспори обстоятелството, че е провел комуникацията с пострадалия и М.М. и го е въвел в
заблуждение, че ще му достави авточастите, които той е обявил , че търси да закупи, с което
му е причинил имотната вреда. В потвърждение на това съждение е и заключението на
4

вещото лице по назначената съдебно-графическа техническа експертиза и допълнителна
такава.
От субективна страна подсъдимият И.В. е знаел, че не се намира в Република Литва,
че не разполага с обективната възможност да осигури авточаститете, че заявяйки на
пострадалия, че срещу сумата от 200 лева, ще му достави авточастите, формира невярна
представа у М.М. и го е мотивирал да изпрати посочената сума, за да я получи на каса на
дружеството, както и че по този начин му причинява имотна вреда.
Умисълът на подсъдимия е обхващал и обстоятелството, че действа при условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК- след като е бил осъден с влязла в сила на
23.06.2018г. присъда № 168/07.06.2018г. на PC - Варна по НОХД № 1228/2018г по описа на
същия съд за друго такова престъпление - по чл. 209, ал. 1 от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4, ако
съдът постанови осъдителна присъда се определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс. По силата на разпоредбата на чл. 58а от Наказателния кодекс, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-
процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета. За извършване на престъпление по чл. чл. 210, ал 1, т. 4, вр. чл. 209,ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от Една до Десет години.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия ИВ. В. В. съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства невъзстановяването на причинената имотна вреда,
както и обремененото му съдебно минало. Като смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелство съдът отчете изказаното съжаление от подс. И.В. и осъзнаването на вината,
както и добрите характеристични данни. Така, при преценката си, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 58а, ал. 1 от НК и наказанието на подсъдимия следва да се определи
по вид като лишаване от свобода и да бъде намалено с една трета. При индивидуализация на
наказанието с оглед на изложеното съдебният състав наложи наказание лишаване от
свобода в размер близък до минималния, предвиден за престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от Една
година и шест месеца, което намали с една трета и определи наказание Една година
лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.Съдът намери, че не са
налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от НК и не наложи
алттернативно предвиденото наказание-конфискация до една втора от имушществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. ИВ. В. В. да заплати
направените по делото разноски в размер на 266,65 лева по сметка на ОДМВР – гр. Ловеч.
Воден от горното Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	78
Дата:	21 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия:	Петя Данаилова Петкова

Дело:	20221110201507
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 февруари 2022 г.

Присъда по дело №1507/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите