Определение по дело №57/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 166
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Петя Оджакова
Дело: 20237230700057
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

166

Смолян, 24.03.2023 г.

Административният съд Смолян - II състав , в закрито заседание в състав:

   
Съдия: ПЕТЯ ОДЖАКОВА
   
     
при секретар   и с участието
на прокурора   изслуша докладваното
от съдията ПЕТЯ ОДЖАКОВА  
по административно дело20237230700057 / 2023 г.
 

 

Производството е образувано по жалба на П. Л. М., [ЕГН], И. П. У., [ЕГН] и Л. П. М., [ЕГН] срещу АУЗД по чл. 107 ал.3 ДОПК № 2022-160-1/ 25.08.2022г., с който приходният орган е установил задължения за данък недвижим имоти и ТБО на името на тяхната наследодателка М. И. М., [ЕГН], починала на 06.01.2023г. В жалбата е посочен обжалвания акт – АУЗ № 2022-160-1/ 25.08.2022г; жалбата изхожда от активно-легитимирани лица и при наличие на правен интерес, доколкото според удостоверение за наследници от 16.01.2023г. на община [област] М. И. М. е починала на 06.01.2023г. и е оставила като наследници жалбоподателите – съпруг, син и дъщеря. Жалбата е подадена пред родово и местно-компетентния съд и с внесена ДТ /л.3/. Съдът е изискал преписката от административния орган, като в указания срок същата е депозирана ведно със становище вх.№ 835/ 10.03.2023г. /л.35/ от ответника – началник отдел МДТ при [община]. В становището се обосновава недопустимост на жалбата на две основания – поради това, че АУЗ № 2022-160-1 не е обжалван от М. И. М. пред по-горестоящия административен орган и е влезнал в законна сила, както и поради това, че жалбата на тримата наследници срещу АУЗ №2022-160-1 е подадена на 22.02.2023г., към който момент срока за обжалване по чл.156 ал.5 ДОПК вече е изтекъл.

При преценка допустимостта на жалбата, срок съдът съобрази следното:

АУЗ по чл. 107 ал.3 ДОПК с номер 2022-160-1, издаден на името на М. И. М. е от дата 25.08.2022г. Същият е връчен на лицето на датата 05.09.2022г. /л.60/. Срокът за обжалване пред по - горестоящия административен орган, по чл. 107 ал.4 ДОПК, е 14-дневен и изтича на 19.09.2022г.- понеделник. В рамките на този законов срок, не е депозирана жалба от М. М. срещу АУЗ № 2022-160-1/25.08.2022Г., поради което този акт е влезнал в законна сила. По делото е депозирана друга жалба, наречена „възражение“ /л.45/, която е с дата 13.09.2022г. от М. М. и К. К.. Тя обаче е срещу АУЗ с друг номер - № 2020-158-1/25.08.2022г. Поради това, следва да бъде прието, че АУЗ № 2022-160-1 от 25.08.2022Г. не е обжалван пред по - горестоящия орган от адресата му – М. М. и е влезнал в законна сила.

В случай, че хипотетично бъде прието, че възражението от 13.09.2022г. /л.45/ касае АУЗ № 2022-160-1/ 25.08.2022г., то жалбата до съда се явява просрочена, поради следното: Срокът за произнасяне по чл. 155 ал.1 ДОПК за решаващия орган е 60-дневен и тече от изтичане на срока по чл. 146, който е 7-дневен от получаване на жалбата. При приемане, че срещу процесния АУЗ №2022-160-1 е подадена жалба до по - горестоящия административен орган и тя е от 13.09.2022г., тоест в 14-дневния законов срок, то срокът за произнасяне на органа изтича на 21.11.2022г. – понеделник /тъй като 19.11.2022г. е почивен ден/. Според фикцията на чл. 156 ал.4 ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на АУЗ в обжалваната част. Срокът за съдебно обжалване, който е 30-дневен /чл.156 ал.5 ДОПК/, в случая тече от 21.11.2022г. и изтича на 21.12.2022г.- работен ден. Жалбата до съда е подадена на 22.02.2023г., тоест два месеца след изтичане на законовия срок за обжалване.

Поради изложеното, жалба вх.№ 657/ 22.02.2023г., подадена от адв.П. като пълномощник на П. Л. М., И. П. У. и Л. П. М. срещу АУЗ №2022-160-1/25.08.2022г., като просрочена, следва да се остави без разглеждане, на осн.чл. 151 ДОПК.

По разноските.

От страна на ответника се претендират разноски с писмена молба вх.№ 835/10.03.23г. /л.35 и сл./, към която се прилагат списък и пълномощно, видно от които платеният адвокатски хонорар е 800лв. Тази сума следва да се присъди в полза на [община]. Нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК урежда въпросът за разноските при разрешаване на правния спор по същество, но не е предвидено изрично присъждане на разноски в случаите, когато делото се прекратява, поради което в тези хипотези приложими на осн. § 2 от ДР на ДОПК са разпоредбите на чл. 143, ал. 3 АПК.

Предвид гореизложеното Административен съд – [област]

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Л. М., [ЕГН], И. П. У., [ЕГН] и Л. П. М., [ЕГН] срещу АУЗД по чл. 107 ал.3 ДОПК № 2022-160-1/ 25.08.2022г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №57/ 2023г. по описа на АС-[област].

ОСЪЖДА П. Л. М. [ЕГН], И. П. У. [ЕГН] и Л. П. М. [ЕГН] да заплатят на [община], представлявана от кмета, разноски в размер на 800 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дн. срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ:

 

 

 

     
Вярно с оригинала, Съдия: /п/ ПЕТЯ ОДЖАКОВА
 
секретар: