№ 282
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205734 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. ИЛ. ИЛ. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 3490/01.10.2021 г. ,
издадено от * – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателят е бил спрял само за 5-6 минути за извършване на разтоварна
дейност, като автомобилът е бил с отключена врата и включени аварийни светлини.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован – не се явява и не се
представлява.
За административнонаказващия орган – зам. кмет на Община Бургас, редовно призован
– представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към дата на връчване на НП), доколкото видно от
приложеното известие за доставяне (л. 4) НП е връчено на жалбоподателя на 30.11.2021 г., а
жалбата е подадена на 03.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.09.2021 г., около 11.35 часа св. М.У.-* – служител на Община Бургас, извършвала
1
обход в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“. Срещу блок № 308 тя забелязал лек автомобил
„Митсубиши” с рег. № *, собственост на „*“ ЕООД, който бил паркирал върху тротоар,
който е извън определените от администрацията места за паркиране. Автомобилът бил с
неработещ двигател, без водач до него и без видимо да се извършва товаро-разтоварна
дейност. Свидетелката изчакала на място около 10 минути, като в това време към
автомобила се приближил жалбоподателят И., който свидетелката установила като водач на
МПС-то. У.-* преценила, че по начина, по който е паркиран автомобилът е допуснато
нарушение на чл. 94, ал. 3, предложение Второ от ЗДвП, поради което и съставила на място
срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 0104757, описвайки горните факти и давайки им
цитираната правна квалификация. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал
и получил препис от него. В графата за възражения посочил, че не е паркирал, а само е спря
за разтоварване.
Въз основа на АУАН на 01.10.2021 г. било издадено атакуваното НП. АНО също
възприел дадената от актосъставителя правна квалификация; приел, че именно
жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и на
основание чл. 189, ал.12 и чл. 178е ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да
разколебава горните фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.
189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1
ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед №
1453/15.06.2015 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.
Съдът не споделя единствените доводи на жалбоподателя, че се касае за „престой“ за
извършване на товарно-разтоварни работи, а не за „паркиране“. Легалните определения за
"престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93,
ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време,
2
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („ в
присъствието на водача“). В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят не се е
намирал при автомобила, когато той е бил установен от органите на Община Бургас, като е
ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда
никакви изключения в тази посока. Видно от показанията на актосъставителката, в които
съдът не намира причина да се усъмни – автомобилът е бил с неработещ двигател, затворени
врати, без включени аварийни светлини и т.н. – т.е. по никакъв начин не е личало да се
извършва товаро-разтоварна дейност от него. Поради това настоящият състав формира
извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП дата и час
МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона, а не „спряно“, както се застъпва в
жалбата. Отделно от това проверката е продължила около 10 минути, което няма как да се
приеме и за „ограничено време“. Самият жалбоподател не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което и съдът намира изложеното от
него за защитна версия, оборена от показанията на свидетелката, поради което не я
кредитира.
На последно място не е имало никаква пречка, ако действително се касае до престой
– автомобилът да бъде спрян максимално в дясно по посока на движението (чл. 94, ал.3,
изр.1 ЗДвП), а не да бъде качван върху тротоара. Между другото, както ще стане ясно по-
долу - дали автомобилът е бил „паркиран“ или в „престой“, няма пряко отношение към
съставомерността на извършеното, така че съдът намира за ненужно да излага повече доводи
в тази насока.
От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП се
допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса
до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Нормата важи с еднаква сила
както за автомобили, които са „паркирани“, както и за тези които са в „престой“ – поради
което и за отговорността на жалбоподателя е без практическо значение, в кое от двете
състояния е бил установен лекият автомобил.
Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата - общинските пътища са публична общинска собственост. Същевременно
3
съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община
Бургас, общинският съвет определя райони, пътища или части от пътища и зони за
паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал. 1 се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват условията за
паркиране. В случая, процесният автомобил е установен от контролни длъжностни лица на
Община Бургас паркиран на тротоар, който не е определено от общинската администрация
като място за паркиране и не е означено като такова, поради което и правилно контролните
органи са преценили, че се касае за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП предвижда наказание
глоба в размер от 50 лв. до 200 лв. В случая наказанието е индивидуализирано в
минималния възможен размер, под който съдът не може да слезе.
В заключение съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като
„маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този
вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и
евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би било неоснователно.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО,
който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което съдът не може
служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3490/01.10.2021 г., издадено от * –
зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на П. ИЛ. ИЛ. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5