Р Е Ш Е Н И Е
№565 29.04.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Димитрина Димитрова
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 449 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба
от Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас против Решение № 8/01.02.2022
г., постановено по АНД № 272/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което
е отменено Наказателно постановление № 30/17.08.2021 г., издадено от директора
на ОДБХ Бургас, с което на „МИБО 2015“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Поморие, ж.к. ”Свобода” бл. 23, вх. А, ет. 2, ап. 3, на
основание чл. 128, ал. 2 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл.
23, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 4000 лв.
Касаторът счита решението за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено е противоречие с
материалния и процесуалния закон. Не споделя мотивите на съда, обосновали
отмяната на издаденото наказателно постановление, като излага подробни доводи в
тази насока. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията – „МИБО
2015“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Иска от съда да потвърди решението на въззивния
съд. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Прокуратурата на
РБ поддържа становище за основателност на оспорването, счита че решението е
неправилно и незаконосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Поморие е отменил
Наказателно постановление № 30/17.08.2021 г., издадено от директора на ОДБХ
Бургас, с което на „МИБО 2015“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Поморие, ж.к. ”Свобода” бл. 23, вх. А, ет. 2, ап. 3, на
основание чл. 128, ал. 2 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл.
23, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 4000 лв.
За да постанови решението си съдът е приел, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като от една страна словесното описание на
нарушението не съответства на посочената санкционна норма, а от друга е
нарушено и правото на защита на санкционираното лице.
За да прецени правилното приложение на материалния
закон, на основание чл.220 от АПК съдът прие за установени фактите по случая
такива, каквито се установяват от представените пред първоинстанционния съд
доказателства.
По делото е установено, че при извършена проверка на 28.07.2021 г. в заведение за обществено
хранене, находящо се в гр.Поморие, ул. „Райна Княгиня“ № 15, стопансиван от
„МИБО 2015“ ЕООД, контролните органи по безопасност на храните констатирали, че в обекта се
предлагат супи, готвени ястия, салати, напитки и др. на клиенти, без същият да
е вписан в Регистъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по
чл. 23, ал. 1 от ЗХ. За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и
законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд
фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
Административноаказващият орган е приел, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ, с оглед на
което наложил санкция на основание чл. 128, ал. 2 от ЗХ. Съгласно посочената
разпоредба на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага
глоба или имуществена санкция.
Тълкуването на санкционната норма води до следните
изводи: 1. налице е специфичен субект, който подлежи на наказване –
"бизнес оператор"; 2. наказанието се налага за нарушение по чл. 128,
ал. 1 от ЗХ. В текста на АУАН и НП не са изложени никакви факти и
обстоятелства, които да обосноват наличието на специфично качество у
жалбоподателя, а именно: "бизнес оператор". Определение за това
понятие е дадено в чл. 9 от ЗХ, а именно: бизнес операторите произвеждат,
преработват и/или дистрибутират храна. Съгласно пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ
" Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна
операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите
на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана
самостоятелно по време или място, а "Дистрибуция на храни" е всеки
етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия,
внос и износ на храни. Следователно за пълно описание на нарушението е било
необходимо да се посочат факти и обстоятелства, които да навеждат, че
жалбоподателят е бизнес оператор. Очевидно в ЗХ се прави разграничение между
бизнес оператор и други лица, извършващи търговска дейност, тъй като в чл. 128, ал. 2 от ЗХ е предвидена специална
санкция за бизнес операторите, която се различава от санкцията за останалите
лица, извършващи дейност по ЗХ, които отговарят по чл. 128, ал. 1 от ЗХ.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ на наказание подлежи лице, което извършва
дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2. Анализът на тези
норми налага извод, че наказание се налага както на бизнес операторите, така и
на други лица, извършващи дейност в нарушение на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ.
Обстоятелството, че в обекта към момента на проверката се е предлагала и
приготвяла храна не представлява описание на специфичното качество, което
наказващият орган е вменил на жалбоподателя – бизнес оператор. Предлагането и
приготвянето на храна безспорно попада в понятието "извършване на
дейност" по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, но за наличие на
качеството "бизнес оператор" е било необходимо да се посочат
допълнителни, отличителни, факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на
чл. 9 от ЗХ вр. пар. 1, т. 5 и т 6 от ДР на ЗХ. След като такива факти и
обстоятелства не са посочени в текста на АУАН и НП (респ. не са констатирани по
време на проверката), то в хода на административното производство е допуснато
непълно описание на нарушението, което води до съществено нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и възможността да разбере какво нарушение му се
вменява.
Освен това в текста на АУАН и НП не е посочена и
коректна нарушена норма. Както се посочи в чл. 128, ал. 2 от ЗХ изрично е
отразено, че нарушението следва да е по ал. 1. Т. е. нарушената норма следва да
попада в хипотезите на чл. 128, ал. 1 от ЗХ. Такова препращане в текста на АУАН
и НП не е направено, като са цитирани единствено нормите на чл. 23, ал. 1 и чл.
24, ал. 1 от ЗХ. Вероятно наказващият орган е имал предвид цитираното нарушение
на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ,
но това е следвало да намери изрично отражение в текста на НП, тъй като
е недопустимо нарушената норма да се извежда по тълкувателен път. Още повече,
че съставът на нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ предвижда извършване на
дейност без съответното вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 от ЗХ,
докато цитираните в текста на АУАН и НП норми уреждат единствено
регистрационния режим. Некоректното посочване на нарушена норма представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за наказаното лице
следва да е напълно ясно какво нарушение му се вменява и е недопустимо то да се
опитва да изведе това чрез тълкуване на съответния нормативен акт.
Преценявайки фактите РС-Поморие е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 8/01.02.2022г.,
постановено по АНД № 272/2021г. по описа на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.