Определение по дело №42773/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17503
Дата: 16 май 2023 г. (в сила от 16 май 2023 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20221110142773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17503
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110142773 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Р. срещу „********
*****“ ЕООД и „** *** ********“ АД.
Във връзка с изрично искане, направено от ответник, на ищцата следва да бъдат
дадени указания да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ищцата има правен интерес от воденето на установителни искове за нищожност
на договор и производството по него не следва да бъде прекратявано. Подробни
доводи във връзка с това съдът ще изложи с крайния акт по същество.
С исковата молба са представени писмени документи, които са относими към
предмета на доказване и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Доказателствените искания по чл. 190 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
Основателно е също така и доказателственото искане за допускането на съдебно-
счетоводна експертиза, във връзка с което съдът следва само да прецизира последната
формулирана от ищцата задача.
По формулираните с отговорите на исковата молба доказателствени искания
съдът ще се произнесе, след като предостави възможност на ищцата да вземе
становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
1

УКАЗВА на ищцата в срок до първото открито съдебно заседание да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „******** *****“
ЕООД в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от ищцата Д.
В. Р., в това число и платежни нареждания за погасени вноски по договор за
поръчителство № 4175168, разписки, извадка от счетоводните книги, както и копие от
договора, погасителен план и СЕФ.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „** *** ********“ АД
в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да
представи заверен препис от договор за паричен заем № 4175168, както и заверени
преписи от свързаните с него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита,
разписки и извадка от счетоводни книги.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи върху първите две
формулирани с исковата молба задачи, както и върху следната прецизирана от съда
трета задача: „Какъв е действителният годишен процент на разходите по договор за
паричен заем № 4175168 съобразно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК?
Отговорете на въпроса в два варианта: първи, ако в разходите не е включено
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство № 4175168; и
втори, ако в разходите е включено това възнаграждение“. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице
П.А.Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева,
вносим от ищцата по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок
от връчването на преписа от настоящото определение.

НАСРОЧВА гр. дело № *********42773 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14. 06. 2023 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
2
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищцата твърди, че през 2021 г. е сключила на една и съща дата два договора.
Първият бил договор за паричен заем № 4175168, който сключила с ответника „** ***
********“ АД и по силата на който получила заем в размер на 5 000 лева и трябвало да
върне тази главница ведно с годишен лихвен процент 49, 02 % на 36 вноски, а като
годишен процент на разходите било посочено 49 %. Според този договор тя трябвало
да предостави едно от три възможни обезпечения – две физически лица поръчители;
банкова гаранция; или дружество-гарант, одобрено от заемодателя. Вторият бил
договор за предоставяне на поръчителство № 4175168, който сключила с ответника „**
*** ********“ и с ответника „******** *****“ ЕООД и по силата на който вторият
ответник приел да гарантира изплащането на задълженията й по първия договор, а
ищцата се задължила да му заплати възнаграждение в размер на 1 996 лева и 20
стотинки. Ищцата твърди, че към момента на предявяването на иска е погасила сума в
размер на общо 4 144 лева. Излага доводи за наличието на връзка между двата
договора и че следователно въпросът за валидността на договора за паричен заем и на
отделните негови клаузи трябва да бъде обсъден при съвместното разглеждане и на
двете правоотношения. Поддържа, че с уговарянето на задължение за предоставяне на
едно от три обезпечения по договора за паричен заем първият ответник е поставил
изначално неизпълними от ищцата изисквания, с които да я „насочи“ към една от
възможните форми – обезпечение от втория ответник, за който твърди, че е собствено
дружество на първия ответник и свързано с него лице. Твърди, че първият ответник не
е включил при изчисляването на годишния процент на разходите по договора за
паричен заем и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, с
което е заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че възнаграждението
за предоставеното поръчителство е сигурен разход и пропускът то да бъде включено в
годишния процент на разходите по договора за паричен заем съставлява нелоялна и по-
точно заблуждаваща търговска практика, която подвежда потребителя относно
спазването на изискванията на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Отделно от
това развива съображения, че самият договор за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание и че поръчителството всъщност съгласно чл. 138 ЗЗД и
съдебната практика възниква въз основа на договор между кредитора и поръчителя; че
тя е длъжна да изплаща възнаграждение по него дори и в случай, че изпълнява
надлежно задълженията си по договора за паричен заем; че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за паричен заем, доколкото
поръчителят е свързано лице със заемодателя; че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, защото
възнаграждението по него възлиза на половината от отпуснатия заем . Иска от съда да
установи нищожността на договор за паричен заем № 4175168/ 16. 06. 2021 г.,
3
евентуално да установи нищожността на клаузата на чл. 4 от същия договор, както и да
установи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 4175168.
Претендира разноски.
Ответникът „** *** ********“ АД оспорва предявените искове като
недопустими, евентуално като неоснователни. Недопустимостта им обосновава с
липсата на правен интерес от предявяването на установителен иск, при положение, че
ищцата разполага с по-ефективно средство за защита, а именно възможността да
предяви осъдителен иск. Твърди, че ищцата злоупотребява с право, като впоследствие
в отделно производство ще предяви осъдителен иск за връщане на заплатените без
правно основание суми. Оспорва исковете като неоснователни, като излага доводи, че
с предвидените в чл. 4 обезпечения не се цели заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК и че
от тези обезпечения не възникват разходи по кредита, които да бъдат включени в
годишния процент на разходите. Поддържа, че при изчисляването на годишния
процент на разходите не се вземат предвид разходите, възникнали поради
неизпълнение на задължения на потребителя по договора за кредит съгласно чл. 19, ал.
3, т. 1 ЗПК. Отрича годишният процент на разходите да надвишава петкратния размер
законната лихва по просрочени задължения, както и да са налице нарушения на чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, като в годишния процент на разходите са включени
съответните базови допускания. Развива доводи, че ищцата е могла в уговорения
тридневен срок от сключването на договора за паричен заем да представи някое от
другите две факултативно уговорени обезпечения, както и че всъщност е разполагала с
още по-дълъг срок – още от преди да вземе решение да потърси заема – да потърси
съответни обезпечения; че то не е сигурно и предварително дължимо, че да бъде
включено в годишния процент на разходите. Възнаграждение на гаранта не би могло
да бъде включено в годишния процент на разходите по договора за паричен заем и
защото е по едно второ, акцесорно облигационно отношение. Допълва, че включването
на възнаграждението за поръчителството в годишния процент на разходите освен това
би съставлявало включване на възнаграждение за поискана от потребителя услуга в
годишния процент на разходите. По отношение на договора за предоставяне на
поръчителство излага доводи, че другият ответник е търговско дружество със
съответен предмет на търговска дейност, която е възмездна. Намира, че този договор
има основание, изразяващо се в интереса на ищцата да изпълни точно задълженията си
по договора за паричен заем и да избегне неблагоприятни последици. Отрича
договорът за предоставяне на поръчителство да противоречи на добрите нрави, като се
позовава на свободата на договарянето. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „******** *****“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск като
недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация (заявява, че е
самостоятелно юридическо лице и че не е правоприемник на „******** *****“ АД) и
4
поради липса на правен интерес (тъй като ищцата разполага с по-ефективни средства
на защита, а именно предявяването на осъдителен иск; че ищцата злоупотребява с
право, предявявайки установителен иск). По същество оспорва предявения срещу него
иск като недоказан, изтъквайки, че е вписан по чл. 3а ЗКИ като финансова институция
с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, във
връзка с която дейност обезпечава изпълнението по договир за кредит срещу
възнаграждение. Допълва, че ищцата не може да разграничи правоотношенията
длъжник-поръчител и поръчител-кредитор, като изтъква, че между двете ответни
дружества има сключен писмен договор, който урежда отношенията им като кредитор
и поръчител. Отрича договорът за предоставяне на поръчителство да противоречи на
добрите нрави, като се позовава на свободата на договарянето. Намира, че ищцата не е
обосновала противоречие на договора за предоставяне на поръчителство с какъвто и да
е морален принцип. Отрича престациите по договора да са явно нееквивалентни.
Излага и някои допълнителни доводи, че ако главното правоотношение е нищожно, то
нищожно би следвало да е и акцесорното правоотношение, но доколкото при
нищожност на кредита потребителят остава задължен за чистата стойност на основание
специалното правило на чл. 14, ал. 2, то доколкото продължава да има главен дълг, то и
договорът за поръчителство не може да е нищожен. Иска от съда да прекрати
производството, евентуално да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищцата е предявила три обективно съединени установителни иска.

Първите два са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В
тежест на ищцата главния иск е да докаже което и да е от твърдените основания за
нищожност на договора за паричен заем, а по евентуалния иск за нищожност на
клаузата на чл. 4 от договора – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК,
нарушение на добрите нрави и неравноправност (че клаузата на чл. 4 е сключена в
нейна вреда и води до значително неравновесие между нейните права и задължения и
тези на ответника, което противоречи на изискването за добросъвестност). В тежест на
ответника по този иск „** *** ********“ АД е да докаже, че клаузата на чл. 4 е била
индивидуално уговорена.

Третият иск е кумулативно съединен с първите два и също е с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищцата по този иск е да докаже, че договорът за
предоставяне на поръчителство е бил сключен с ответника „******** *****“ ЕООД
или негов праводател, както и което и да е от твърдените основания за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство – липсата на правно основание, нарушение
5
и заобикаляне на правилата на ЗПК, нарушение на добрите нрави и неравноправност
(че клаузите на договора в нейна вреда и води до значително неравновесие между
нейните права и задължения и тези на ответника, което противоречи на изискването за
добросъвестност). В тежест на ответника по този иск „******** *****“ ЕООД е да
докаже индивидуалното уговоряне на клаузите по договора за предоставяне на
поръчителство.

УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че
„** *** ********“ АД е едноличен собственик на капитала на „******** *****“
ЕООД, съответно че двете ответни дружества са свързани лица.

УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са
от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на
съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
6

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита и след постъпването
на изисканите от ответниците документи.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7