РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Перник, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 563 от 26.05.2022 по гр.дело № 4016/2021 по описа на РС – Перник, е
признато за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД съществува изискуемо
вземане срещу И. С. К. в размер на 1927,93 лева - главница по договор за потребителски
кредит № ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ - 236,92 лева договорна лихва за
периода от *** до *** и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 87,83 лева обезщетение за забава за
периода от *** до ***. За разликата до пълния предявен размер, исковете са отхвърлени като
неосноветлни.
Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
съществува изискуемо вземане срещу И. С. К. за суми в размер на 376,32 лева - еднократна
такса за оценка на риска по Договора, 166,32 лева - еднократна застрахователна премия за
застраховка „Живот“ и 169,65 лева еднократна застрахователна премия за застраховка
„Безработица“, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № 242/2021 г. по описа на Районен съд Перник. На основание чл.78 ГПК са
възложени разноски в тежест на страните.
В установения от закона срок е постъпила въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
срещу решение № 563 от 26.05.2022 по гр.дело № 4016/2021 по описа на РС – Перник в
частта, с която съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане
на еднократни застрахователни премии по застраховки „Живот“ и „Безработица“. Иска
1
решението да бъде отменено в тази му част и вместо него да се постанови решение по
същество на спора, с което исковете да бъдат уважени. Посочени са подробни мотиви в
подкрепа на направените възражения, като се твърди още, че сключването на застраховка не
е задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което
застрахователната премия не следва да се включва в общите разходи за кредита.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от И. С. К., в
който се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за производството пред
Окръжен съд – Перник.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му. Предмет на настоящото производство е решението, в частта, с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на еднократни
застрахователни премии по застраховки „Живот“ и „Безработица“. В останалата си част
решението не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и не следва да бъде
обсъждано от съда.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение в
обжалваната му част е правилно по следните съображения:
Видно от материалите по делото, а и не е спорно между страните, че последните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение – договор за потребителски кредит №
*** Спорен по делото и пред настоящата инстанция е въпросът за дължимостта на
застрахователните премии по застраховки „Живот“ и „Безработица“.
В хода на първоинстанционното производство е установено, че на *** между ЗК
"Уника Живот" АД и ЗК „УНИКА“ АД и въззиваемата е сключена застрахователна полица
за застраховка "Защита ЖИВОТ БЕЗРАБОТИЦА / ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ" № *** покриваща
рискове смърт от заболяване или злополука, трайна загуба на работоспособността на
застрахования над 75 % и временна загуба на работоспособността на застрахования
вследствие на злополука, нежелана безработица или хоспитализация. Уговорено, че
кредитополучателя И. К. ще заплати като застрахователна премия сумата от 335,97 лв., а
уговорената застрахователна сума е 2 800,00 лв., срок на покритието 18 месеца, с начална
дата на застраховката *** и крайна дата – ***. Видно от договора като ползващо лице е
посочен "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, застраховател е ЗК "Уника живот" АД и „УНИКА“ АД, а
застрахователен посредник е "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД. Представено е Потвърждение за
приемане и съгласие по застрахователния договор от същата дата.
От неоспореното заключение на СИЕ, изготвено и прието в производството пред
Районен съд - Перник, се установява, че липсавт данни кои премии са заплатени на
застрахователите. Както е отбелязало вещото лице, предоставената информация е обобщена,
поради което не може да се установи с точност дали исковите застрахователни премии са
част от заплатените такива с представеното платежно нареждане на вещото лице при
изготвяне на експертното заключение.
С оглед обстоятелството, че процесният договор за кредит е потребителски такъв, то
правилно първоинстанционният съд е приел, че са приложими нормите на ЗПК, както и ЗЗП.
Настоящият въззивен състав счита, че макар в чл.19 от Договора да е посочено, че при
сключването на договора потребителят да не е длъжен да сключва застраховка, то същата
2
безсорно е включена в клаузите на договора и в крайната му стойност. Това обстоятелство
се установява от съдържанието на чл.7,1 от Договора, в който като общ размер на кредита и
условия за сключването му са посочени съответните размери на кредита, общ размер на
застрахователната премия както и по отделните видове застраховки, след което е посочен
сумарен общ размер на кредита, включващ и стойността на застрахователните премии.
Именно този размер на кредита е взет предвид при посочване общата дължима сума от
потребителя и приложимия погасителен план към Договора, обективиране в чл. 10 и чл.11.2.
Съгласно мотивите та Тълкувателно решение № 1/2020 г. и разпоредбите на закона,
всяка страна трябва да докаже фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. Ако се претендират права, възникнали от правна сделка, не е достатъчно само да
се докаже, че такава е сключена. За да породи правни последици, тя трябва да е валидна.
Задължение на съда, независимо от процесуалното поведение на страните, е да издири и
приложи релевантните правни норми, както и да следи за спазването на повелителните
разпоредби на закона като част от преценката за това, дали е доказано пораждане на права и
задължения за страните. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато
установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от
общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от
диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да
изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно
доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато без да е
направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от
които тя може да се установи, по силата на чл.235 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и
даде правна квалификация на установените от тях факти.
Водим от гореизложеното, и доказателствата по делото, настоящият състав намира,
застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните
престации по следните съображения:
На първо място, представената полица е с изключително ситен шрифт, за разлика от
този на Договора за кредит, трудна за прочитане, което води до съмнение за обективната
възможност на кредитополучателката да се запознае с предоставената й информация. За
извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по
размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на
чл. 195, ал. 1 ГПК. Това обстоятелство, както и съотношението на дължимата
застрахователна премия и покрития застрахователен риск дават основание да се приеме, че
застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните
престации. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с
оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект. В случая е уговорена застрахователна премия в размер
на 335,97 лв. срещу застрахователна сума от 2 800,00 лв. В конкретния случай застраховката
е сключена и в полза на кредитора и като представляващ застрахователя, което
допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора, а не избрано
свободно от потребителя. С оглед на това и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, процесната
3
застрахователна полица се явява нищожна. На следващо място, дължимата застрахователна
премия е във връзка с договора за кредит (обезпечава вземането на кредитора и е сключена в
негова полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т. 1, § 1 от ДР на
ЗПК, което води отново до нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е допълнително основание
за нищожността на полицата извън посоченото по-горе.
В допълнение, неоснователността на претенцията произтича и от следното: В
преддоговорната информация към застрахователната полица е посочено, че срокът на
застраховката е равен на срока на кредита и е посочен в полицата, а застрахователната
премия е посочена в полицата и се заплаща от застрахования кредитополучател. Плащането
на последната е задължение на застрахованото лице, т.е. на ответника, а посредникът, който
е имал и качеството на кредитор по договора за заем, не е задължено лице. Посредникът
трябва да отчете на застрахователя сключената застраховка, заедно със застрахователната
премия, а ако последната не е платена, следва да отчете самата застраховка, посочвайки, че
премията не е платена. Ако застрахованият не е платил дължимата се премия, то няма влязъл
в сила застрахователен договор. В такъв случай за кредитора по договора за кредит би
могло да възникне правото да търси от кредитополучателя евентуална отговорност за
неизпълнение на поето по договора за кредит задължение, изразяващо се в неплащане на
застрахователната премия, доколкото договорът за застраховка има обезпечителна функция
на договора за кредит. В посочената хипотеза обаче от длъжника не може да се търси
заплащане на застрахователната премия, защото тя се дължи на застрахователя. Може да се
претендира заплащането на премията само ако искът се основава на твърдения, че е
изпълнено чуждо задължение, какъвто не е и настоящия случай, доколкото няма такова
твърдение от страна на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. За да бъде уважен искът за заплащане на
сумите за застрахователни премии, следва по делото да е установено, не само, че е поето
задължение за финансиране/заплащане на застрахователната премия, но и фактът на
извършено реално плащане на премията от страна на ищцовото дружество. Доказателства за
заплащане от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на посочените застрахователни премии в тази насока
не са представени, поради което искът за заплащането на стойността им на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД е неоснователен
Други относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част не са наведени във въззивната
жалба, поради което с оглед правомощията по чл. 269, изр. последно ГПК въззивният съд не
дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на
обжалваното решение.
Настоящият състав на Окръжен съд – Перник достигна до идентичен краен резултат, с
този, постановен от първоинстанционният съд, като въпреки известните различия в
мотивите, процесното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед резултата от обжалването, на дружеството жалбоподател не се дължат
разноски.
С оглед гражданския характер на делото и предвид цената на всеки от исковете - под 5
000 лв., настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 563 от 26.05.2022 по гр.дело № 4016/2021 по описа на
РС – Перник, в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5