Мотиви към Присъда № 260063/03.12.2020 г.
по НЧХД 555/2020 г.
по описа на Районен съд - Бургас
Производството по
делото е образувано въз основа на частна тъжба на М.М.Г., ЕГН: **********,
с която против П.Г.Д., ЕГН: **********, e повдигнатo обвинениe за извършенo от него престъплениe, за това, че
на 11.08.2019 г., около 10:15 часа, в гр. Бургас, кв. ****************************,
в съучастие с подсъдимия В.Г.Д., ЕГН: **********, като извършител, причинил на
тъжителя М.М.Г., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – травма на
лявото коляно, чрез нанасяне на побой – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С частната тъжба на М.М.Г.,
ЕГН: **********, е повдигнато обвинени и против В.Г.Д., ЕГН: **********, за
извършенo от него престъплениe, за това, че на 11.08.2019 г., около 10:15 часа,
в гр. Бургас, кв. ****************************, в съучастие с подсъдимия П.Г.Д.,
ЕГН: **********, като извършител, причинил на тъжителя М.М.Г., ЕГН: **********,
лека телесна повреда, изразяваща в разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК – травма на лявото коляно, чрез нанасяне на побой –
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
В първото съдебното
заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния
тъжител М.М.Г., с който се иска осъждане на подсъдимите П.Г.Д.
и В.Г.Д. да заплатят солидарно на тъжителя, сумата в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени с гореописаните деяния неимуществени
вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието -
11.08.2019 г., до окончателното й изплащане.
В пледоарията си пред
съда повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв. Н. от БАК, прави детайлен
анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е
доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна,
поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен
размер.
Частният тъжител и
граждански ищец поддържа казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимите - адв. К. от БАК, счита, че и двамата подсъдими
следва да бъдат признати за невиновни. Прави анализ на доказателствената
съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Прави искане за отхвърляне на
гражданската претенция. При условие, че съдът приеме, че подсъдимите са
виновни, прави искане да се освободят от наказателна отговорност, доколкото са
налице предпоставките на чл. 78а НК.
В предоставената от съда възможност
за последна дума подсъдимите заявяват, че искат да бъдат оправдани.
Пред съда,
производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички
свидетели, посочени от частното обвинение и от защитата, и бяха приобщени относимите
и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият П.Г.Д.
е роден на *** ***, български гражданин,
с адрес: гр. Бургас, ул. ***********************************, неженен, със
средно специално образование, работи в ДП ИНКЖ „Осигурителна техника“, неосъждан.
Подсъдимият
В.Г.Д. е роден на *** ***, български гражданин, с адрес: гр. Бургас, ул. **********************************,
със средно специално образование, в момента не работи, механик на кораби,
неосъждан.
Между подсъдимите
П.Г.Д. и В.Г.Д., от една страна, и тъжителя М.М.Г. и неговата майка – св. Л.Д., от друга, съществувал
имуществен спор относно тяхно наследствено имущество.
На 11.08.2019 г.,
около 10:15 ч., тъжителят М.М.Г., заедно с майка си – св. Л.Д., отишли с колата
на тъжителя до наследствената къща в гр. Бургас, кв. ************************,
където живеели подсъдимите П.Г.Д. и В.Г.Д.. Тъжителят М.Г., св. Д. и
подсъдимите П.Д. и В.Д. влезли вътре в къщата. Тъжителят Г. и св. Д. нямали
ключ за имота и поискали от подсъдимите да им дадат такъв, защото няколко пъти
ходили, но е нямало никой. В хода на разговора възникнал спор за къщата и за
достъпа до нея, като в един момент подсъдимият П.Д. се ядосал, казал им, че нямат
право да влизат в къщата и замахнал да удари св. Д. с юмрук в главата. Тъжителят
Г. се намесил и отбил ръката на П.Д.. Подсъдимият П.Д. замахнал да удари и
тъжителя Г., но същият се предпазил с ръце и леко се свил, като се навел леко
напред. Тогава се намесил и подсъдимия В.Д., като хванал с
ръка тъжителя Г., в областта на дясното рамо, и го натиснал силно надолу, при
което тъжителят Г. приклекнал. Това го спасило от ударите на подс. П.Д., по
лицето. През това време подс. П.Д. скочил върху гърба на тъжителя Г. с цялата
си тежест, а подс. В.Д. все още го държал за рамото и го натискал силно надолу.
Тъжителят М.Г. се свлякъл почти до земята и усетил силна болка в лявото коляно
и извикал „ох, крака ми“. Тогава св. Д. се уплашила, че синът й може да бъде
задушен, тъй като главата му се падала между краката на подс. П.Д., и започнала
да скубе косата на подс. П.Д., при което той освободил тъжителя. Частният
тъжител М.Г. отишъл да се обади на телефон 112, а в този момент подс. П.Д. ударил
св. Д. с юмрук в корема и лицето.
По
време на случващото се в къщата на подсъдимите, в двора на къщата си била св. Я.,
която чула виковете на св. Л.Д., и тръгнала към тях. В този момент тъжителят М.Г.
излязъл от вратата на къщата и показал ръката и крака си, като казал, че
подсъдимите са го стискали. Имал видими синини по ръката и на крака, който по-късно
се подул.
На
място пристигнали служители на МВР – св. С.Ж. и св. В.У.. От проведения
разговор св. Ж. разбрал, че подсъдимите не давали достъп до къщата на тъжителя
и неговата майка, като забелязал, че по тъжителя имало видими наранявания –
ожулване, охлузване, имал и следни от кръв, които по данни на тъжителя били
причинени от подсъдимите П.Д. и В.Д.. Били съставени протоколи
за предупреждение и на двете страни. Свидетелката У., посочва, че по думи на
тъжителя, бил ударен в коляното и че го боли.
По
късно, на същия ден, св. Д. и тъжителя Г. си тръгнали с автомобила, който бил
управляван от тъжителя. По пътя се разминали със св. Рачо Иванов, който отивал
в къщата на подсъдимите. На място подсъдимите му разказали, че св. Д. и
тъжителя са били в тях и е възникнал спор между тях за ключа за къщата.
В
резултат на извършеното от подсъдимите, кракът на тъжителя започнал да се
подува и изпитвал силни болки. На следващия ден - 12.08.2019 г., тъжителя бил
прегледан от лекар, с изписан болничен от 12.08.2019 – 25.08.2019 г. На
15.08.2019 г. бил извършен преглед на тъжителя. На 16.09.2019 г. тъжителя отново
бил прегледан, като накуцвал и бил с видимо оточно ляво коляно. Наложило се да
му изтеглят кръв от коляното. Сложили му гипс за 20 дни.
На
02.09.2019 г., след извършен преглед, било издадено медицинско удостоверение
/л. 7/, от което се установява, че тъжителят е с травма на лявото коляно, която
е възможно да се получи по описания начин. Лицето се придвижва с патерици и
носи ортеза на лявото коляно.
От
СМЕ се установява, че тъжителят е получило усукваща травма на лявото коляно с
оток и излив на кръв в колянната става. Травмата е в резултат на рязко извиване
на тялото при фиксирана тежест върху левия крак. Налице е затруднение в
движението на левия крак за срок около 25-30
дни, ако не са засегнати други структури в колянната става. От разпита на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че е възможно травмата да се
получи по описания в тъжбата начин. В оздравителния процес /около 20-30 дни/ лицето
е изпитвало болки, включително и докато е било в покой.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства:
показанията на св. С.Ж. (л. 99-100), В.У. (л. 100), Димитринка Я. (л. 100-101),
Л.Д. (л. 101-103), частично от показанията на Р.И.(л. 103), както и частично от обясненията на подсъдимия П.Д. (л.
135).
От писмените доказателства: съдебномедицински
удостоверения /л. 7, л. 31/; амбулаторни листи /л. 8-9, л. 33/, протоколи за
предупреждение /л. 45-46/ и справки за съдимост /л. 96-97/.
От съдебномедицинската експертиза на л.
128-129.
Съдът направи оценка на
горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както
поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. Л.Д., които намира за последователни и логични. Същата е свидетел-очевидец
на случилото се, респективно нейните възприятия представляват първично и пряко
доказателство. Свидетелката Л.Д. е категорична, че докато били вътре в къщата и
по повод назрелия спор да им бъде осигурен достъпа до имота, подс. П.Д.
замахнал да я удари с юмрук в главата. Тъжителят Г. се намесил и отбил ръката
на подс. П.Д.. Тъжителят си предпазил лицето. Подсъдимият В.Д. натиснал
тъжителя по рамото, а подс. П.Д. бил отгоре му, като главата на тъжителя се
падала между краката му. Тъжителят извикал „ох, крака ми“ и тогава св. Д. се
уплашила, че синът й може да бъде задушен и започнала да скубе косата на подс. П.Д.,
при което той освободил тъжителя Г.. В резултат на поведението и на двамата подсъдими,
тъжителят получил процесното увреждане на коляното. Показанията й категорично
се подкрепят от приложените доказателства - съдебномедицинско удостоверение и
от СМЕ, които потвърждават, че на тъжителя действително са били причинени
телесни увреждания, които могат да бъдат получени именно по описания от тях
начин.
Фактическата обстановка по делото се
потвърждава и от показанията на свидетелите Я., Ж. и У.. В подкрепа на изложеното
от тъжителя в тъжбата са показанията св. Я.. Същата е чула виковете на св. Л.Д.,
отишла е да види какво става и видяла тъжителя М.Г. да излиза от къщата. Същият
имал видими синини по ръката и на крака, който впоследствие се подул и
полицаите го посъветвали да отиде до болницата. Действително св. Я. е в близки
отношения със св. Д., но само това не е основание за дискредитиране на
показанията й при положение, че същите кореспондират не само с показанията на
св. Д., но и с писмените доказателства и СМЕ. Нещо повече, въпросните показания
на св. Я. са във взаимна връзка и с изложеното от св. Ж. и св. У.. Последните двама
свидетели - Ж. и У., не са преки очевидци на случилото се, но техните показания
са ценни от гледна точка на това, че възпроизвеждат възприятията им
непосредствено след инцидента, и в частност наличните видими увреждания по
тъжителя. При пристигане на мястото св. Ж.
е установил, че тъжителят има видими наранявания – ожулване, охлузване и следи
от кръв, като го попитали дали иска да бъде извикан медицински екип за да бъде
прегледан, но тъжителят отказал. Свидетелката В.У. също посочи, че тъжителят се
е оплаквал от травма на коляното и го е боляло. Свидетелите Я. и Ж.,
потвърждават, че след случката тъжителят е казал, че подсъдимите са му
причинили травмата. Вярно е, че относно главния факт – нанесения побой от
двамата подсъдими, показанията на св. Я. и св. Ж. се явяват производни
доказателства, доколкото възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на
казаното им от частния тъжител, но вярно е също така, че практиката на
касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017 г. по к.н.д. № 1222/2016г. на
I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства
могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните
доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са
недостъпни. В случая, доколкото по отношение на показанията на св. Л.Д. –
показанията на св. Я. и св. Ж. се явяват средство за проверка, а по отношение
на частния тъжител – поради невъзможността да бъде разпитан като свидетел,
поради несъвместимост на тези две процесуални качества, същите успешно могат да
се ползват за замяна на неговите възприятия (първичните доказателства),
доколкото последните са „недостъпни”. Изрично в този смисъл е и Решение
№113/23.06.2015 г. по дело №93/2015 на ВКС, II н.о., където също се приема, че
липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат използвани като
средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните
доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни.
Поради горните причини съдът цени
както изложеното от св. Л.Д., така и показанията на св. Я., св. Ж. и св. У..
Съдът кредитира показанията св. Р.И.в
частта им, че познава страните от дълго време, като на въпросната дата, на път
за кв. Лозово се разминал с автомобила на тъжителя, който вече се връщал от
там, че когато пристигнал в къщата на подсъдимите, същите били много притеснени
и разказали, че преди това тъжителят и майка му били в къщата и е възникнал
спор между тях за достъпа до къщата. В тези им части показанията на свидетеля
кореспондират с вече обсъдените свидетелски показания, поради което и съдът
няма причина да не ги цени. В останалата част, по отношение на твърденията, че подс.
П.Д. само се е защитавал от нападение на тъжителя, съдът не кредитира с доверие
казаното от св. Рачо Иванов, доколкото от една страна същият не е очевидец на
случилото, а преразказва това, което му е казано от подсъдимите, а от друга, не
съответства на събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия П.Д., в частта относно обстоятелствата, че на въпросната дата и
място, са били заедно с тъжителя и неговата майка, в къщата в гр. Бургас, кв. ************************,
че е възникнал конфликт между тях, както
и че по време на физическия контакт св. Д. е започнала да го скубе по косата. В
останалата част, досежно механизма на причиняване на уврежданията на тъжителя,
обясненията му не се кредитират от съда, доколкото не се подкрепят и противоречат
на останалия доказателствен материал. Това което свидетелят Р.И.и подсъдимият П.Д.
възпроизвеждат, че подс. П.Д. се е защитавал от нападение на тъжителя М.Г., не
води автоматично до извод за достоверност
на разказаното. Напротив, твърденията в тази част се оборват от останалия
доказателствен материал. Видно от показанията на св. Л.Д., присъстващият в
стаята подс. В.Д., никак не е останал безучастен, а е станал и натиснал
тъжителя Г. по рамото с ръка, а подс. П.Д. не се защитавал, а
целенасочено е бил отгоре му, като главата на тъжителя се падала между краката
му. В резултат на действията и на двамата подсъдими, тъжителят е извикал „ох, крака
ми“. От друга страна съдът намира и за житейски нелогична версията на подс. П.Д.,
тъжителят да тръгне да го напада, по начина описан от подс. П.Д. /л.135/ - като
се засилил, приклекнал, хванал го под колената за да го събори на земята, при
положение, че не се сочи конкретна причина за да има подобно нападение, още повече, че там е присъствал и другия
подсъдим, който във всеки един момент би могъл лесно да защити брат си, ако тъжителят е искал само
до го събори на земята. С оглед на което
обясненията на подс. П.Д. в тази част, освен че не са последователни и логични,
а и не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Причиненото увреждане на тъжителя се потвърждава от разпита
на останалите свидетели - св. Я., св. Ж. и св. У., излагайки еднакви твърдения във
връзка с наличното увреждане на мястото на инцидента, както и от събраните по
делото медицински документи и от заключението на съдебномедицинската
експертиза.
Изложеното по-горе пречи на съда да
даде вяра на обясненията на подсъдимия П.Д. в частта относно механизма на
причиняване на уврежданията на тъжителя и се оценят от настоящия състав, като
опит за изграждане на защитна версия. В теорията и практиката се приема
неотклонно, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основно средство за осъществяване на защитата,
поради което и в частта, с която подсъдимият П.Д. заявява, че не са причинили с
другия подс. В.Д. телесното увреждания на тъжителя, съдът ги оценя като неверни
и като средство за изграждане на защитна позиция. Поради това, съдът не
кредитира изложеното от подсъдимия П.Д. в обсъдената част и не го взима предвид
при изграждане на вътрешното си убеждение.
Съдът цени всички описани по-горе
писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда
като достоверни.
В подкрепа на твърденията на тъжителя
е приложеното съдебномедицинско удостоверение, както и изготвената СМЕ и
отговорите на вещото лице. Експертизата е изготвена по предвидения за това ред,
от вещо лице – специалист в областта на съдебната медицина и се отличава със
задълбоченост и пълнота. В експертизата се посочва, че на 11.08.2019 г.,
тъжителят е получило усукваща травма на лявото коляно с оток и излив на кръв в колянната става.
Травмата е в резултат на рязко извиване на тялото при фиксирана тежест върху
левия крак. Налице е затруднение в движението
на левия крак за срок около 20-30 дни, ако не са засегнати други
структури в колянната става. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че процесното увреждане може да се получи по твърдения механизъм в
тъжбата. Вещото лице П. заявява, че травмата може да се получи и при
тренировка, вдигане на тежести, но само ако има данни за това. По делото обаче не
са констатирани подобни обстоятелства, нито при проведените медицински прегледи.
Заключението на вещото лице напълно кореспондира с останалия кредитиран вече
доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло. Всичко това,
в комбинация с кредитираните вече свидетелски показания, е напълно достатъчно
за настоящия състав, за да приеме, че механизмът на причиняване на
нараняванията е изцяло изяснен. В тази връзка съдът не сподели доводите на
защитата в обратната посока.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.
2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите, в съучастие като
съизвършители, са осъществили от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което им е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението е засягане на
здравето и телесната цялост на пострадалия. По своята същност телесната повреда
представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите
или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание.
В конкретния случай, от обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите с активни действия, изразяващи
се в нанасяне на побой, като подсъдимият В.Д. хванал с ръка тъжителя в областта
на дясното рамо и го натиснал силно надолу, при което тъжителят приклекнал, а подс.
П.Д. скочил върху гърба му с цялата си тежест, подс. В.Д. все още го държал за
рамото и го натискал силно надолу, тъжителят М.Г. се свлякъл почти до земята и
усетил силна болка в лявото коляно. Деянието е извършено в съучастие при
съизвършителство, защото всеки от двамата - П.Г.Д. и В.Г.Д.,
е имал съзнанието за своето участие и участието на другия в изпълнението на
деянието и в причиняването на преследвания с него резултат. При съучастие под
формата на съизвършителство наказателната отговорност се носи от всички
участници в изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично с какви по сила,
насоченост и брой на ударите върху жертвата е допринесъл за настъпването на
съставомерния резултат. Разграничението на приноса на всеки един от тях следва
да се търси единствено на базата на степента на участието му в самото
изпълнение на деянието и има отношение за индивидуализацията на отговорността
на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване. Видно от приложената
СМЕ – причинена е усукваща травма на лявото коляно с оток и излив на кръв в
колянната става, което е реализирало медико-биологичния признак – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и което е в пряка-причинно следствена
връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимите. В случая от
кредитираната от съда СМЕ, с направените уточнения в съдебна зала, вещото лице
посочи, че обичайният оздравителен процес е около 20-30 дни, ако не са
засегнати други структури в колянната става, но в случая липсват доказателства
в тази посока, както е посочило и вещото лице. При това положение телесното
увреждане по лявото коляно на тъжителя не може да се квалифицира като средна
телесна повреда (Решение № 530 от 7.ХII.1984 г. по н. д. № 520/84 г., III н. о.).
Съобразно т. 15 на Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС, под разстройство на здравето извън случаите на
тежка и средна телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на
организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. В случая, на пострадалия М.Г.
е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
което съответства на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
При извършване на престъплението подсъдимите
П.Д. и В.Д. са действали умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същите са
съзнавали общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали настъпването им. Всеки от подсъдимите
е имал съзнанието за своето участие и участието на другия в изпълнението на
деянието и в причиняването на преследвания с него резултат. От интелектуална
страна подсъдимите са съзнавали, че с действията си спрямо пострадалия Г.,
неминуемо ще му причинят телесно увреждане. От волева страна – подсъдимите са
искал засягане на здравето на М.Г. и причиняването на телесна увреда.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимите П.Д. и В.Д. за виновни в извършване на престъпление по чл.
130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК ги освободи
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
По
наказанието:
За извършеното престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до
две години или „Пробация”.
По отношение на наказанието на П.Г.Д.
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено; с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; към процесната
дата подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/ и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; престъплението
не е извършено спрямо орган на власт; в пияно състояние, нито е свързано с
употреба на наркотични вещества; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на
ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е
длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
В полза на подсъдимия П.Г.Д. следва
да се отчете фактът, че същият до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени криминални прояви, извън деянието за което вече е бил реабилитиран.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете чистото му съдебно минало,
доколкото видно от справката за съдимост, същият е реабилитиран. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.
Всичко това кара съдът да приеме, че
подсъдимият П.Г.Д. е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност.
Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него следва да се определи
наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – "Глоба"
в размер на 1000 лева.
По отношение на наказанието на В.Г.Д.
също са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години, когато е умишлено; с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди; към процесната дата подсъдимият е неосъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК; престъплението не е извършено спрямо орган на власт; в пияно
състояние, нито е свързано с употреба на наркотични вещества; не е причинена
тежка телесна повреда или смърт; нито са налице множество престъпления.
В полза на подсъдимия В.Г.Д. следва
да се отчете фактът, че същият до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени криминални прояви. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете
чистото му съдебно минало. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.
Всичко това кара съдът да приеме, че
подсъдимият В.Г.Д. е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност.
Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него следва да се определи
наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – "Глоба"
в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализирани наказанията в най-голяма степен биха постигнали целите,
заложени в закона и биха допринесли за поправяне и превъзпитание на подсъдимите
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздействат
предупредително върху тях и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД,
при реализирането на който следва да бъде уважен искът, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия,
които да са в причинна връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
По отношение на предявения срещу подсъдимите
граждански иск за обезвреда на причинените на тъжителя неимуществени вреди в
следствие извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът
намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по
основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото
авторство и вината на подсъдимите.
Според заключението на вещото лице
болките са били в периода на оздравителния процес – до 30 дни, като същите са изпитвани
от тъжителя, както при движение, така и в покой на крайника му. От
свидетелските показания на св. Д. се установи, че тъжителят е бил с ортопедична
наколенка и когато са били на лозето в края на месец септември.
При индивидуализация размера на
обезвредата за неимуществените вреди причинени от престъпното деяние на двамата
подсъдими, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания,
дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на тъжителя, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес и дискомфорт. В този контекст съдът намери гражданския иск за
обезвреда на неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за основателен и доказан до размера от 1500
лева, ведно със законната лихва от датата на деянието - 11.08.2019 г. до
окончателното и изплащане. Поради което и намери претенцията за горницата над
1500 лева, до пълния размер на предявения иск от 2000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието - 11.08.2019 г. до окончателното и изплащане, за прекомерно завишенa и несправедливa, и в тази част съдът отхвърли иска
като недоказан.
Съдът счита, че с така уважената
претенция в пълнота биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалия
неимуществени вреди, поради което и размерът се явява справедлив.
По
разноските:
По делото има сторени разноски, като
с оглед обстоятелството, че подсъдимите са признати за виновни в извършване на
вмененото им престъпление, както и беше уважен гражданския иск срещу тях, на
основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, подсъдимите П.Г.Д. и В.Г.Д.
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата, по сметка на Районен
съд – Бургас, следващите се по делото държавни такси, а именно: 60 лева -
държавна такса върху уважената част от гражданския иск, 100 лв. за съдебномедицинска
експертиза, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - държавна такса в размер
на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимите следва да заплатят на тъжителя и сторените и доказани от последния
разноски по делото, в размер на общо 422 лева, от които – 12 лева държавна
такса за образуване на дело, 10 лева – държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения и 400 лева – възнаграждение за повереник.
По делото няма веществени
доказателства.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че
мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС