№ 94
гр. Ямбол, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500285 по описа за 2021 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
М.А.Д. от с.****, подадена чрез пълномощника адв.И.К. от АК-Ямбол против Решение
№260311/08.07.2021 г., постановено по гр.д.№3149/2020 г. по описа на ЯРС, с което е
отхвърлен, като неоснователен, предявеният от М.А.Д. иск по чл.59, ал.9 СК за промяна на
режима на лични отношения между детето Б., род. на ****** г. и неговите баба и дядо по
бащина линия - В.И.Б. и Б.С.Б.., определен със спогодба по гр.д.№3647/2019 г. по описа на
ЯРС.
С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло с общи твърдения за
постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуални правила, без в жалбата да е конкретизирано какви точно са нарушенията на
материалния и процесуалния закони, допуснати от съда. От изложението може да се направи
извод, че основното оплакване на въззивника Д. е за необоснованост, тъй като сочи, че ЯРС
неправилно е преценил събраните по делото доказателства, въз основа на което е направил и
неправилни правни изводи за липса на съществена промяна на обстоятелствата, при които е
определен на режима на лични отношения между детето Б. и неговите баба и дядо по
бащина линия. Акцентира се на твърдение, че съда е основал изводите си само на
показанията на св.Б., без да обсъди свидетелските показания на св.С. и обясненията на
ищцата М.Д.. Въз основа на изложените в жалбата съждения се иска отмяна на решението,
като при произнасяне по същество предявеният в производството иск да бъде уважен
изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, писмен отговор са депозирали всички насрещни страни по
въззивната жалба.
Въззиваемия И.Б.Б. в депозирания отговор на въззивната жалба е оспорил
основателността на последната, като изложил подробни съображения за липса на
1
предпоставки за уважаване на предявения иск. Посочени са за неверни твърденията във
въззивната жалба за необсъждане на показанията на св.С.Д.С., твърденията за отправяни
заплахи към ищцата от него или неговите родители, чието единствено желание е да
контактуват със своя внук. Посочено е, че от събраните по делото доказателства не се
установило съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен процесния
режим на лични контакти, предвид което предявения иск за изменението им е неоснователен
и правилно е бил отхвърлен от съда. Иска потвърждаване на решението на ЯРС. Претенция
за присъждане на разноски не е заявена.
Въззиваемите В.И.Б. и Б.С.Б.., чрез пълномощника адв.И.С. от САК, в депозирания
отговор на въззивната жалба също са оспорили основателността й и са поискали оставянето
й без уважение. Изложили са, че съдът правилно е преценил и анализирал всички събрани
по делото доказателства, от които не се установило съществено изменение на
обстоятелствата, при които са определени мерките за лични отношения, поради което
намират постановеното решение за правилно и законосъобразно. В отговора са изложени
подробни съображения за липса на предпоставки за уважаване на предявения иск, поради
което искат потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на
разноски.
В о.с.з. въззивницата Д. не се явява, но чрез процесуалния си представител
поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея, като иска уважаването й,
съответно - отмяна на атакуваното решение. Заявява и претенция за присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззиваемите не се явяват и не се представляват.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
При преценка по същество, решението на първостепенния съд се прецени за
правилно и нестрадащо от пороци.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд,
въз основа на всички събрани доказателства и не е спорна между страните, т.е. между тях не
съществува спор относно установените по делото факти. Правния спор между страните е
досежно изводите, които налагат установените по делото факти. В тази връзка изложените
от първостепенния съд мотиви се споделят от настоящата инстанция, която на осн. чл.272
ГПК препраща към тях.
По оплакванията във въззивната жалба Окръжния съд намери следното:
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК– ищцата,
сега въззивник, е поискала от съда да постанови решение, с което да бъде изменен режимът
на лични отношения, определен с постигнато в съдебно заседание на 09.06.2020 г. по гр.д.
№3647/2020 г. по описа на ЯРС споразумение между ищцата М.Д. и ответниците В. и Б.Б.и,
в качеството им на баба и дядо по бащина линия на детето Б. И. Б., род. на ****** г., като
отпадне правото на бабата и дядото след навършване на две години и шест месеца на детето
да го вземат без присъствието на майката всяка последна или предпоследна събота от
месеца от 10 ч. до 18 ч., както и да отпадне правото след навършване на 3 години на детето
2
да го вземат без присъствието на майката 10 дни през лятото, когато майката не в платен
годишен отпуск и не съвпада с режима на лични контакти, определен на бащата, всичко
това до навършване пет години на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, приложима с оглед препращащата норма
на чл.128, ал.2 СК, при изменение на обстоятелствата, при които са решени въпросите
относно мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето, съдът може да измени
постановените по-рано такива и да определи нови, като при всяко положение определящ е
интереса на детето.
В Решение №79/10.06.2019 г. по гр.д.№187/2018 г. на ВКС, 4-то г.о. е разяснено, че
т.к Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието ”интерес на детето”, от
тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 СК, вр. чл.124, чл.125 и др. СК се налага изводът,
че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му
осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие,
който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и
интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Съгласно т.3 от ППВС
№1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси
на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128
СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е
винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на §1, т.5 от
ДР на ЗЗДетето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”.
Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът
е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето,
като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. ВКС посочва и че
интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите
си и с роднините от майчина и бащина страна, като по този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на
детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в
техен най-добър интерес. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете
с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и
емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да
го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата
личност. В същия см. е и Решение №79/10.06.2019 г. по гр.д.№187/2018 г. на ВКС, 4-то г.о.
В контекста на горепосоченото, въззивния съд съобрази, както събраните по делото
доказателства, така и изложеното в ППВС №1/1974 г. След преценка на писмените
доказателства, свидетелските показания и въз основа на изложеното в приложения по
делото социален доклад, изготвен от ДСП-гр.Ямбол, въззивния съд счита така, както е
преценил и първостепенния съд, че предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Правилен и обоснован е извода на ЯРС, че по делото не са събрани доказателства,
обосноваващи настъпило трайно изменение в обстоятелствата, при които са били
определени мерките относно режима на лични отношения между малолетното дете Б. и
неговите баба и дядо по бащина линия - В.И.Б. и Б.С.Б... С оглед осигуряване на нормално
3
психическо и емоционално развитие на детето и правилното му възпитание е необходимо то
да поддържа взаимоотношения не само с родителите си, но и с бабите и дядовците си, както
по майчина, така и по бащина линия.
Видно от заключението на изискания от съда и представен по делото социален
доклад изготвен от ДСП Ямбол, както майката и бащата, така и бабата и дядото по бащина
линия показват емоционална привързаност към детето, демонстрират интерес и загриженост
към проблемите в неговото развитие. Заявяват желание за в бъдеще да оказват нужната
помощ и емоционална подкрепа на детето Б.. В.И.Б. и Б.С.Б.. притежават необходимите
качества и ресурс да обезпечат пълноценно грижите за детето и да осигурят всичко
необходимо за неговото развитие при евентуални срещи и престой в дома им. При
посещение на съответните жилища не са констатирани преки рискови фактори, които биха
се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие на детето Б..
В тази връзка неоснователно е оплакването в жалбата, че ЯРС неправилно е
преценил събраните по делото доказателства и невярно е твърдението, че съда е основал
изводите си само на показанията на св.Б., без да обсъди свидетелските показания на св.С. и
обясненията на ищцата М.Д..
Напротив - при постановяване на решението си ЯРС е извършил пълен, всестранен
и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. показанията на всички
разпитани свидетели, както и обясненията на страните, въз основа на които е направил и
правилния и обоснован правен извод за липса на съществена промяна на обстоятелствата,
при които е определен на режима на лични отношения между детето Б. и неговите баба и
дядо по бащина линия.
Изменение в обстоятелствата, при които са били определени мерките относно на
режима на лични отношения между детето Б. и неговите баба и дядо по бащина линия не се
установява и от настоящия съд. Следва да бъде отбелязано, че последните са определени по
силата на постигнато между страните споразумение по гр.дело №3647/2019 г. по описа на
ЯРС, одобрено с определение от 09.06.2020 г., а исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, е депозирана пред съда на 27.11.2020 г. Поради
краткия времеви период и настоящия съд счита, така както е счел и първостепенния съд, че
не са налице данни да са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, при които е
одобрена процесната спогодба между страните - нито досежно наличната епидемиологична
обстановка в страната, нито относно местоработата на ответницата В.И.Б. и възможните
рискове свързани с упражняваната от нея професия. Независимо от това следва да бъде
отчетено отговорното поведение на ответницата Б. с оглед местоработата й, която преди
всяко посещение при детето се е тествала, а понастоящем е и ваксинирана. При тези данни
не е възможно да бъде споделено изложеното във въззивната жалба, че личните отношения
на Б. с детето застрашават живота и здравето му.
Не могат да бъдат споделени и твърденията във въззивната жалба, че с поведението
си ответниците Б.и оказват психически тормоз и безпокоят въззивницата и детето й. В тази
връзка не следва да бъде укоряван стремежа на Б.и да продължат да контактуват със своя
внук, а от доказателствата по делото се установява, че пречка за тези им контакти е именно
поведението на въззивницата Д., което е налагало да бъде търсено съдействие на полиция.
Не е установена по делото същинската причина, поради която М.Д. препятства контактите
на детето Б. с неговите баба и дядо по бащина линия, но ако последната съблюдава
определения режим на лични контакти на Б.и с детето Б., то не би се стигало до конфликти
между страните, намеса на полиция и съответно не би имало предпоставки за възникване на
такива. С оглед осигуряване на нормално психическо и емоционално развитие на детето и
правилно възпитание е необходимо то да поддържа взаимоотношения не само с родителите
си, но и с бабите и дядовците си, както по майчина, така и по бащина линия, без при това да
4
се създават ситуации, които да се отразяват негативно върху развитието и психиката му, т.е.
възрастните следва да поддържат коректни отношения помежду си и да не нарушават
взаимно авторитета си пред детето.
При изложеното до тук, въззивния съд счита, че не са налице предпоставки за
промяна на определените със спогодбата по гр.д.№3647/2019 г. на ЯРС мерки относно
режима на лични отношения между малолетното дете Б. и неговите баба и дядо по бащина
линия - В.И.Б. и Б.С.Б.., поради което предявеният иск, като неоснователен, следва да се
отхвърли.
По този начин законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния съд и
на осн. чл.271, ал.1 ГПК решението му следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемите В.И.Б. и Б.С.Б..
следва да бъде присъдена сумата 1200 лв. - разноски за адв.възнаграждение за въззивното
производство, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за
сторени разноски. Макар и според настоящия съд договореното и заплатено от въззиваемите
възнаграждение за адвокат да е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на
делото, съдът не разполага с правна възможност да го намали, поради липсата на надлежно
направено такова искане (чл.78, ал.5 ГПК).
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260311/08.07.2021 г., постановено по гр.д.
№3149/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.И.Б. с ЕГН ********** и
Б.С.Б.. с ЕГН ********** сумата от 1200 лева, представляваща сторените от тях разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5