РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр.Бургас, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 22 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г. в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1956 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е ЦУ на НАП София. Касаторът участва в
производството чрез пълномощник – юрисконсулт К.С..
Ответник по касация е Йонас ООД с ЕИК: *********, с адрес
гр.Бургас, ул.Странджа планина 20, вх.2, ет.5. Ответникът не взема участие в
производството, редовно уведомен.
Жалбата е насочена срещу решение № 260026/11.08.2020г. по
АНД № 2035/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 472356-F513863/21.10.2019г. на началник отдел
Оперативни дейности в ЦУ на НАП Бургас, с което на Йонас ООД е наложена
имуществена санкция 500лв. за извършено административно нарушение по чл.118 ал.4
от ЗДДС, вр. с чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че на 22.08.2019г. касаторът
стопанисвал търговски обект – ведомствена бензиностанция в с.Черни връх,
общ.Камено. При извършената проверка на обекта било установено, че за извършените зареждания на дизелово гориво, регистрирани
от наличната в обекта ЕСФП, чрез издаване на фискални бонове на посочената дата
не е бил отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет. Това обстоятелство се потвърдило от изведен КЛЕН за периода
от 15.07.2019 г. – 01.10.2019 г.
Първоинстанционният съд приел за установена фактическата
обстановка по постановлението. Приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, но материалния закон е приложен неправилно, при което отменил
наказателното постановление.
В касационната жалба се оспорват решаващите изводи на
първоинстанционния съд. Прави се довод за неприложимост на правилото на чл.3
ал.2 от ЗАНН във връзка с последвали изменения в приложимите нормативни актове.
Излагат се аргументи, че случая не е маловажен. Иска се отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с
което наказателното постановление да бъде потвърдено. Не се сочат нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна,
за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е
допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Проверка на правилността на първоинстанционния съдебен
акт настоящата инстанция извършва в рамките на оплакванията по жалбата, както и
служебно – относно съответствието на решението с материалния закон, съобразно
чл.218 от АПК.
Фактите по делото са правилно установени от
първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. От приложения
протокол № 0344411 се установява, че на 02.10.2019г. инспекторите по приходите В.М.и
А.И.извършили проверка на търговски обект – ведомствена бензиностанция в с.Черни връх, общ.Камено. Посочено е, че не се
извършват продажби, а се зарежда за собствени цели. Било установено, че за извършените зареждания на дизелово гориво, регистрирани
от наличната в обекта ЕСФП, чрез издаване на фискални бонове на 22.08.2019г. не
е бил отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет. Това обстоятелство се потвърдило от изведен КЛЕН за периода от
15.07.2019г. – 01.10.2019г.
На първо място касационният състав намира за необходимо да изясни, че в
случая, с процесното НП, на дружеството не е наложено общо наказание за няколко
нарушения, а именно за неотпечатване на пълен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет за датите посочени в АУАН. Действително в АУАН са изброени
всички дни, в които търговецът не отпечатал изискуемия финансов отчет, но с
процесното НП е наложена имуществена санкция само за един от тях, а именно 22.08.2019г.
В този смисъл т.8 от Тълкувателно решение № 77/29.11.1984г. по н. д. № 68/84 г.,
ОСНК.
Относно приложението на материалния закон:
Към момента на извършване на нарушението (22.08.2019г.) разпоредбата
на чл.39, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр.80 от
2018г.) действала в следната редакция (изм. и доп. –
ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 2.07.2019г.), всяко фискално устройство,
включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки
ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24
часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3. Лицата по чл.3, използващи
ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. При продажби
на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният
финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл.3, използващо ЕСФП, отпечатва
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или
зареждания на течни горива.
Съгласно чл.3 ал.12 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лице, което извършва зареждане на течни горива
по чл.118,
ал.8 ЗДДС за собствени нужди от
стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно
прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда
на ал.2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или
инсталации за производство и/или отопление.
Анализът на посочените правни норми води до извод, че, за да ангажира
административнонаказателна отговорност, в конкретния случай, на първо място АНО
следва да установи, че се касае за лице по чл.3 ал.12 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., използващо ЕСФП,
за което е възникнало задължение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в
относимата редакция). По отношение вида на фискалното устройство по делото няма
спор. Същото е описано в АУАН и НП като ЕСФП.
С оглед характера на дейността – ведомствена бензиностанция, която не извършва
продажба на горива, а използва горивото за собствени цели, е следвало АНО да
докаже наличието на стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари
с вместимост над 1000 л. в проверявания обект, за да се приеме, че се касае за
лице по чл.3 ал.12 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. Наличието на такъв резервоар не се сочи нито в
АУАН, нито в НП. По този начин за съда остава неясно, как АНО е стигнал до
извод, че проверяваният търговец е лице по чл.3, ал.12 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., а от там и задължено лице по чл.39, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. (в относимата редакция). Липсата на констатация относно
фактическото наличие или липса на резервоари с вместимост над 1000 л. води до
невъзможност да бъде квалифициран търговеца именно като лице по чл.3, ал.12 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което нормата на чл.39, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. (в относимата редакция) вменява задължение да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани
продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива. По този начин е било
нарушено правото на защита на санкционираното лице.
По изложените съображения наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, в какъвто смисъл са и
решаващите изводи на първоинстанционния съд. Решението, като краен резултат, се
явява правилно, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260026/11.08.2020г.
по АНД № 2035/2020г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.