№ 109
гр. Ловеч, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500166 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.251 от ГПК.
С Решение № 27/1.03.2023 г., постановено по гр.д. № 696 по описа
на РС-Тетевен за 2023 г., е оставена без уважение молбата на М. Д. П. от
гр.Т., Ловешка област с основание чл.251 от ГПК за тълкуване диспозитива
на решение №163/7.04.2008 г. постановено по гр.д.№815/07 г. по описа на РС-
Тетевен.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 1294/20.03.23 г. от М. Д. П. срещу
Решение № 27/1.03.2023 г., постановено по гр.д. № 696 по описа на РС-
Тетевен за 2023 г. Твърди, че в решението ТРС е посочил, че за пълнота
съответните идеални части се определяли по реда на чл.40 от ЗС с което се
дава отговор на втория поставен от него въпрос-според кой закон и обичай
следва да се разпределят принадлежащите идеални части от общите части на
сградата, но е отказал да се произнесе по останалите два въпроса-дали
диспозитивът на решението следва да се тълкува в смисъл, че МВР-ПБЗН-
Ловеч се счита за собственик на съответните припадащи се идеални части от
общите части на сградата и на съответните припадащи се идеални части от
терена или той е собственик на съответните припадащи се части от общите
1
части на сградата и че има право да ползва терена в качеството му на
собственик на самостоятелни обекти-първи и втори етаж от триетажната
административна сграда и ти големи гаражни клетки, ведно с
принадлежащите им идеални части от сградата ,както и ако се приеме, че той
притежава ид.части от правото на собственост върху терена, то според кой
закони и обичай следва да се разпределят принадлежащите му ид.части
между него и молителя.. Счита, че основният въпрос е дали МВР-ПБЗН е
изобщо собственик на имота, от което се следва и дали има съответните
ид.части според закона и обичая. Твърди, че цитираната норма на чл.40 от ЗС
касае само собствеността на сградата, но не и останалата част от поземления
имот.Според него отново остава неясна волята на съда, дали ищецът има само
идеални части от земята, върху която е построена сградата или части и от
останалия терен.
Моли съдът да отмени атакуваното решение и вместо него да
постанови друго, даващо отговор на поставените в молбата му въпроси.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от РДПБЗН-Ловеч при
ГДПБЗН МВР чрез гл.юрисконсулт С. Н., с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че правилно ТРН е
посочил, че мотивите на решението от 7.04.2008 г. не са неясни, като по
същество се иска допълване на постановеното решение, а не неговото
тълкуване, но срокът за допълване е пропуснат. Счита, че се цели
пререшаване на спора по гр.д.№815/07 г. чрез допълване на решението, което
е влязло в сила. Моли съда да отхвърли въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Н., която
поддържа отговорът си, моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, а
решението на ТРС като правилно да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази представените доказателства по гр.д.№696/22 г.
на ТРС и представените пред настоящата инстанция доказателства: заверено
копие на АДС №1394/20.11.1998 г, споразумение №667/2.07.93 г, ведно с
приложенията към него, становищата на страните преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност приема за установено следното:
Представено по делото е влязло в сила на 9.09.2009 г. съдебно
2
решение №163/7.04.2008 г., постановено по гр.д.№815/07 г. по описа на ТРС,
с което е признато за установено по отношение на Т.Б.С. от гр.Плевен ЕГН
*****, че МВР-Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Ловеч е собственик на първи и втори етаж на триетажна
административна сграда с обща застроена площ от 176 кв.м., находяща се в
*****, построена в УПИ с площ от 863 кв.м, съответстващ на парцела осма в
кв.19 по ПУП на гр.Т., Ловешка област от 1969 г. на три големи гаражни
клетки, построени в същия имот, както и на принадлежащите по закон и
обичай идеални части от общите части на сградата и терена, като е отхвърлен
като неоснователен иск на Областна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-Ловеч за прогласяване на основание чл.26 от ЗЗД на
сделка за покупко-продажба на недвижим имот от 5.08.2004 г., сключена с
н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №28 т.трети рег.№2014 д.№279
от 2004 на Румяна Вутева-нотариус с район на действие РС-Тетевен писана
под рег.№392 в регистъра на н.к-. и сделка за поправка на нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 22.10.2004 г., сключена с нот.акт за поправка
на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №75 т.четвърти рег.№2862
д.№414 от 2004 г. на същия нотариус.
Това решение е постановено по подадена от „Областна дирекция на
пожарна безопасност и защита на населението“-Ловеч искова молба против
Т.Б.С. от гр.Плевен, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде
обявена продажба на имот, подробно описан в АДС №1394/20.11.1998 г. за
нищожни, по отношение на собствеността на МВР, да бъде признат и
възстановено правото на МВР в частност на ОД“ПБЗН“-Ловеч като
собственик и ползвател на първи и втори етаж от сградата и три големи
гаражни клетки, както и съответните идеални части от общите части на
сградата и терена, както това е отразено в АДС №1394/20.11.1998 г. и за
бъдат обявени за нищожни нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
№28т.3 рег.№2014 д 279 от 2004 г. на Румяна Вутева-нотариус с район на
действие РС-Тетевен писана под рег.№392 в регистъра на н.к-. и сделка за
поправка на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.10.2004 г.,
сключена с нот.акт за поправка на нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот №75 т.четвърти рег.№2862 д.№414 от 2004 г, които прогласяват правото
на собственост на Т.Б.С. върху целя имот, право което той не може да
придобие, тъй като праводателят му не е притежавал такова.
3
За правилно решаване на спора въззивната инстанция е задължила
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да
представи АДС №1394/20.11.1998 г.
От представеният АДС №1394/20.11.1998 г. съдът установява, че той е
съставен на основание чл.68 ал.1 от ЗДС ПМС №72/92 ПМС 16/98 г, и т.6 от
споразумение №66/2.07.1993 г. на МО и МВР по отношение на
административна триетажна сграда със ЗП 176 кв.м. от 1760 куб.м. състои се
от четири стаи за канцеларии, 8 кабинета 4 бр.помещения под залата за
младежки клуб, на двора една работилница и 4 бр. клетки за гаражи, попадащ
в п.седми 769 в кв.19 по плана на гр.Т., при граници от две страни частни
имоти на П.П.П., имот на И.Ц.З. и Х.И.Й.. В забележки е отразено, че имотът
е включен в капитала на търговско дружество „Воинтех“ЕООД към МО-
Плевен на основание заповед №ОХ-47/22.01.1999 г. на МО. На стр.3 от АДС
№1394/20.11.1998 г. като забележка е отразено, че на основание чл-.72 от ЗДС
писмо №1795/23.12.2003 г. на „Воинтех“ЕООД София в акта се вписват
следните промени: на основание скица №213/17.05..2003 г. на Община-
Тетевен към т.3 се добавя текста и прилежащ терен с площ 865 кв.м. , а
съгласно т.6 от споразумение №664/2.07.1993 г. между министъра на
отбраната и министъра на вътрешните работи към т.9 се добавя текста МВР
да ползва първия и втория етаж, при големи гаражни клетки и съответните
идеални части от общите части на сградата и терена.
М. П. в молбата си по чл.251 от ГПК е поискал тълкуване на
диспозитива на съдебно решение №163/7.04.2008 г. постановено по гр.д.
№815/2007 г. на ТРС досежно следните въпроси: че МВР ПБЗН е собственик
на съответните припадащи се ид.части от общите части на стадата и на
съответните припадащи се ид.части от терена /ПИ/ или, че МВР ПБЗН-Ловеч
е собственик на съответните припадащи се части от общите части на сградата
и че има право да ползва терена/в качеството му на собственик/суперфициар
на самостоятелни обекти-първи и втори етаж от триетажната
административна сграда и три големи гаражни клетки, ведно с
принадлежащите им ид.части от сградата, според кой закон и обичай следва
да се разпределят принадлежащите ид.части от общите части на сградата и
ако МВР и ПБЗП-Ловеч притежава ид.части от правото на собственост върху
терена, то според кои закон и обичай следва да се разпределят
4
принадлежащите му ид.части между МВР и ПБЗП-Ловеч и М. П..
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Настоящата инстанция намира, че с оглед приложената искова молба,
по която е образувано гр.д.№815/2007 г. по описа на РС-Тетевен, той е бил
сезиран с искане да бъде признат и възстановено правото на МВР в частност
на ОД“ПБЗН“-Ловеч като собственик и ползвател на първи и втори етаж от
сградата и три големи гаражни клетки, както и съответните идеални части
от общите части на сградата и терена, както това е отразено в АДС
№1394/20.11.1998 г, но съдът се е произнесъл в диспозитив, че той е
собственик на първи и втори етаж на триетажна административна сграда с
обща застроена площ от 176 кв.м., находяща се в *****, построена в УПИ с
площ от 863 кв.м, съответстващ на парцела осма в кв.19 по ПУП на гр.Т.,
Ловешка област от 1969 г. на три големи гаражни клетки, построени в същия
имот, както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите
части на сградата и терена. Следователно ТРС се е произнесъл по нещо
различно от това, с което е бил сезиран в исковата молба и решението е
следвало да бъде атакувано пред въззивната инстанция с такива оплаквания.
Това обаче в законоустановените срокове не е сторено, този акт на съда е
потвърден от следващата инстанция и не е допуснат до касация от ВКС,
следователно настоящата инстанция не би могла по реда на чл.251 от ГПК да
поправи този негов порок.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с
тези, отразени в решение №27/1.03.2023 г. постановено по гр.д.№696/22 г. по
описа на ТРС, последното следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №27/1.03.2023 г.
постановено по гр.д.№696/22 г. по описа на РС-Тетевен.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните на основание чл.251 ал.5 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6