№ 1098
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501272 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба вх. №
6480/06.04.2021 г. на Н. Ж. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, длъжник по изп. дело №
20188080400536 по описа на ЧСИ – Захари Димитров, с рег. № 808, чрез адв. А.А., срещу
действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнение срещу несеквестируемо
имущество – недвижима вещ, по твърденията на жалбоподателя, представляваща
единственото негово жилище, чрез насочване на принудително изпълнение върху
апартамент № 103 с административен адрес – гр.Варна, ********
В жалбата се твърди, че върху собствения му имот с площ от 79,89 кв.м., находящ се
на горе посочения адрес, е вписана възбрана и е насочено принудително изпълнение за
събиране на вземането по издадения в полза на взискателя С.Г. изпълнителен лист. Сочи, че
жилището е единствено за тричленното семейство, състоящо се от жалбоподателя,
съпругата му и дъщеря му, като съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да
установи дали жилището надхвърля жилищните нужди съобразно Наредбата на МС и може
да обособи част, която да бъде предмет на принудително изпълнение. В жалбата сочи, че по
въпроса за секверстируемостта ВОС е формирал отрицателни мотиви в съдебен акт
постановен по в.гр.д. № 1033 по опис на ВОС за 2019 г.
Намира за неоснователен изводът на съдебния изпълнител, че длъжикът притежава
1
друг жилищен имот. По отношение на собствеността на територията на САЩ счита, че тези
факти не следва да се съобразяват, тъй като ГПК няма екстериториалност и съдът следва да
съобразява, дали длъжникът притежава друго жилище само на територията на РБългария.
Обосновава, че притежаване на 1/6 ид.ч. от имот в с. Храброво не обезпечава
жилищната му нужда, още повече, че не може да се ползва съобразно правата му, тъй като е
съпритежание с взискателката по делото и тяхната майка /препраща към жалба възоснова на
която е образувано гр.д. № 1033/2019 г./. Поддържа становището, че ап. 103 е
несекверстируемо имущество, защото е единствено за тричленното му семейство, състоящо
се от длъжника Н.Г., съпругата му Диана Г. и дъщеря Жени Г..
От правна страна жалбата съдържа правно становище за понятието
несекверстируемост по чл. 444, т.7 от ГПК.
Моли за отмяна на принудителното изпъленние и за спиране на публичната продан
насрочена за 15.03.-15.04 2021 г. / Жалбата е постъпила в съда на 20.05.2021 г. /
В срока по чл.436, ал.2 ГПК взискателят СТ. Ж. Г., чрез адв. Н.Ж., е депозирала
писмен отговор, с който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, поради това, че
имотът не е единствено жилище на длъжника и не може да се ползва от закрилата на чл. 444
от ГПК. Твърди, че семейството на длъжника е двучленно, сочи, че длъжникът и
семейството му живеят от дълги години в САЩ и там са предприели действия за закупуване
на жилище, което са факт и понастоящем притежава друг жилищен имот. Прилага писмено
извлечение от ел. публичен данъчен регистър. Излага, че имотът в с. Храброво е
предоставен за ползване на жалбоподателя и никой от съсобствениците не възпрепятства
правото му да го ползва. Моли се за отхвърляне на жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Захари Димитров е приложил към жалбата
мотиви на обжалваните действия, като изразява становище за неоснователност на същата
поради секвестируемост на имота, тъй като съгласно документите за собственост длъжникът
притежава друг жилищен имот.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид данните по изпълнителното
дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Производството по изп. дело № 20188080400536 по описа на ЧСИ Захари Димитров,
с рег. № 808, район на действие – района на Окръжен съд – Варна, е образувано по молба на
СТ. Ж. Г. въз основа на изпълнителен лист № 320, издаден на 14.07.2017 г. от Окръжен съд -
гр. Варна по гр. дело № 1993/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, съгласно който се
осъжда Н. Ж. Г. да заплати на СТ. Ж. Г. сумата от 17 000 щатски долара, заплатени от
ищцата без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 03.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1, ЗЗД, както и сумата от 2 610,31 лева. представляваща сторени по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК.
2
От представената по изпълнителното дело справка от Служба по вписванията – Варна
(л.8) и нотариални актове (л.17, 29, ) се установява, че длъжникът притежава право на
собственост върху следните недвижими имоти:
1) апартамент № 103, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.38.1.18, находящ се в гр. Варна, област Варна, район "Приморски", ********* с
площ от 79.89 кв.м., състоящ се от: дневна, кухня, две спални, баня, клозет, коридор и
дрешник, ведно с принадлежащото избено помещение № 12 с площ от 5.94 кв.м., както и
0.3684 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
попадащо в 5 подрайон по плана на града;
2) 1/6 идеални части от Поземлен имот с идентификатор № 77390.501.55, находящ се
в с. Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич; ул. Първа № 6; с площ от 1828 кв.м., ведно с 1/6
идеални части от сграда с идентификатор 77390.501.55.1 със застроена площ от 73 кв.м.;
брой етажи: 1, представляващ еднофамилна жилищна сграда, 1/6 идеални части от сграда
(хангар) с идентификатор 77390.501.55.2 със застроена площ от 33 кв.м.; и 1/6 идеални
части от селскостопанска сграда с идентификатор 77390.501.55.3 застроена площ от 6 кв.м.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че с молба вх. №
17355/16.08.2018 г. взискателят Стефка Грджикова е поискала насочване на изпълнението
срещу различни активи на длъжника, както и опис на апартамент №103.
Видно от удостоверението на Служба вписвания е наложена възбрана на имота
представляващ ап. 103, находящ се в гр. Варна, област Варна, район "Приморски", ул.
"Царевец", бл. № 2 , вх. 3, ет. 6.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 20004/20.08.2018 г., която
видно от отбелязването е приета за редовно връчена по реда на чл. 47 от ГПК, считано от
18.12.2018 г.
С разпореждане на съдебния изпълнител Захари Димитров от 18.02.2019 г. е насрочен
опис на възбранения имот апартамент № 103 за 27.03.2019 г. от 14.00 часа.
Видно от постъпила на 28.02.2019 г. молба длъжникът, чрез адв. А. е възразил срещу
насочване на изпълнението спрямо апартамента, по която съдебният изпълнител е
постановил отказ.
От представения протокол от 27.03.2019 г. на съдебния изпълнител се установява, че
при посещение в имота съдебният изпълнител е констатирал, че в същия няма електричество
и е в лошо състояние. Посочил е, че по данни на съседа в апартамента не живее никой.
На 02.04.2019 г. е извършена оценка за определяне на пазарната стойност на имота от
Лъчезар Алексиев и е определена пазарна цена от 123700 лева. Видно от протокола за
предявяване на оценка от 09.04.2019 г., последната не е предоставена на страните.
От представена по делото справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че длъжникът Н.Г. има съпруга – Дияна Г. и дъщеря – Женя Г., родена на
22.01.1990 г. Постоянният адрес на тримата е регистриран на процесния апартамент № 103.
3
С решение № 735 от 18.06.2019 г. постановено по гр.д. № 1033 по опис на ВОС за
2019 г. , съдът е оставил без уважение жалбата с вх. № 6789/02.04.2019 г. на длъжника
срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнение срещу несекверстируемо
имущество – недвижима вещ, представляваща единственото жилище на длъжника чрез
налагане на възбрана и опис, както и срещу отказа на съдебния изпълнител да намали
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. От мотивите на
този съдебен акт е видно, че съдът е приел жилището за единствен жилищен имот на
длъжника, т.е. за несекверстируемо имущество.
Пред настоящият съд е поставен правния въпрос, дали притежаваното от длъжника
друго жилище, макар и на територията на друга държава /в случая САЩ/, променя
несекверстируемостта на недвижимия имот и той става годен обект, за който е отпаднала
пречка да служи за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя.
По този въпрос, настоящият съд приема, че физическите лица с българско
гражданство могат да притежават жилищни и нежилищни имоти в различни държави, но
изпълнение върху такива имоти по реда на ГПК може да бъде насочено само върху имоти на
територията на Р България. От това следва, че на територията на Р България, всяко лице,
което притежава повече от два жилищни имота, прави единия секверстируем.
Притежаваната 1/6 ид. част от имот, притежаван в съсобственост между взискателя,
длъжника и техен общ възходящ изключва жилищния характер на този имот, поради което
такъв имот е секвертируем /още повече, че конкретните данни в изпълнителното дело сочат,
че длъжникът не живее в този имот/.
По отношение на апр. 103 от ГПК съдът приема, че е единствен жилищен имот за
длъжника.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да
бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това дали длъжникът живее в него временно или постоянно, като единствено в случай, че
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава и то ако са налице
условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Нормата има социален характер и цели запазване на
имуществото, необходимо за съществуването на длъжника и неговото семейство.
В случая от доказателствата по изпълнителното дело се налага извода, че по
отношение на процесното жилище са налице основанията по чл. 444, т. 7 от ГПК. В този
смисъл са мотивите към предходния съдебен акт на ВОС. Съобразно чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с
ПМС № 31/15.02.2008 г., обн. бр. 20/26.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., с която се
определя жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено
4
принудително изпълнение върху жилището на длъжника, съгласно чл. 444, т. 7, изр. 2 от
ГПК, нормите са следните: на едночленно семейство – 25 кв.м жилищна площ; на двучленно
семейство – 40 кв. м. жилищна площ; на тричленно семейство – 55 кв.м. жилищна площ.
В Наредбата законодателят не е дефинирал понятието „семейство“, но съобразно
основния принцип в правото, че понятията в нормативните актове следва да се ползват с
едно и също значение, за да се определи едно жилище като семейно, следва да се има
предвид §1 от ДР на СК съобразно който това е жилището, което е обитавано от двамата
съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
В случая съобразно справката от Национална база данни Население детето на
длъжника Женя Г. към датата на насочване на принудителното изпълнение е навършило
пълнолетие, поради което не може да се приеме, че семейството на длъжника е тричленно,
така както се твърди в жалбата. Ето защо, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба нормата за
жилищни нужди на двучленното семейство на длъжника Г. възлиза на 40 кв.м. От
представените по изпълнителното дело доказателства се установява, че имотът съобразно
документите за собственост е със застроена площ от 79,89 кв.м., следователно в по-голямата
си част същият е несеквестируем. За остатъка обаче въпреки задължението си съдебният
изпълнител да следи служебно за несеквестируемостта, същият не е предприел действия за
установяване на секвестируема част, което не може да се разглежда в ущърб на длъжника.
Така изложеното обуславя извода, че процесният недвижим имот е несеквестируемо
имущество на длъжника, което не може да бъде осребрено в образуваното изпълнително
производство към настоящия етап от производството.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС
по т.д. № 2/2013, ОСГТК в жалбата с твърдения за несеквестируемост може да са изложени
оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др., по които обаче съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
В случая длъжникът претендира отмяна на изпълнителни действия, изразяващи се
във опис на несеквестируемото му жилище и публична продан
По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ – Захари Димитров, с рег. № 808, изразяващи
се в насочване на принудително изпълнение върху несекверстируемо имущество -
апартамент № 103, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.38.1.18,
находящ се в гр. Варна, област Варна, район "Приморски", ********* с площ от 79.89 кв.м.,
състоящ се от: дневна, кухня, две спални, баня, клозет, коридор и дрешник, ведно с
принадлежащото избено помещение № 12 с площ от 5.94 кв.м., както и 0.3684 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в 5 подрайон по плана
на града, чрез опис и публична продан на същия имот, по жалба с вх. № 6480 /06.04.2019 г. на
Н. Ж. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, длъжник по изп. дело № 20188080400536 по описа
на ЧСИ – Захари Димитров, с рег. № 808, действащ чрез адв. А.А.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение за сведение по изп. дело №
20188080400536 на ЧСИ Захари Димитров, с рег. № 808, с район на действие Окръжен съд -
Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6