Р Е Ш Е Н И
Е № 261502
гр. Пловдив, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13296 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД – гр. Пловдив против „МОНИ КАР 2015“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9700 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем от 16.02.2018 г., сумата от 203,70 лв. –
договорна лихва за периода от 16.02.2018 г. до 16.08.2018 г., както и сумата от
1948,24 лв. - лихва за забава за периода от 16.08.2018 г. до подаване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.10.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба ищецът твърди,
между страните бил сключен договор за заем от 16.02.2018 г., по силата на който
ищецът предоставил в заем на ответното дружество сумата от 9700 лв., която
следвало да се върне в срок от 6 месеца. В чл.3 от договора било уговорено, че
ответникът дължи лихва в размер на 4,20 % годишно. Падежът на задължението
настъпил на 16.08.2018 г., но изпълнение липсвало. Поради това ищецът
претендира и заплащане на обезщетение за забава в размер на 1948,24 лв. за
периода от 16.08.2018 г. до подаване на исковата молба в съда. Предвид
изложените твърдения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че между
страните не е сключен процесния договор за заем. Оспорва автентичността на
документа. Моли за отхвърляне на предявения на предявените искове и присъждане
на сторените в производството разноски.
С молба, депозирана в първото по
делото съдебно заседание, проведено на 17.02.2021 г., ищецът прави изменение на
размера на предявения иск за обезщетение за забава по отношение на неговия
размер, като увеличава същия на сумата от 2131,31 лв. Така направеното
изменение е прието от съда с протоколно определение от 17.02.2021 г., поради
което искът подлежи на разглеждане съобразно изменението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За основателността на главната искова претенция следва да се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за
заем от 16.02.2018 г., сключен между страните, по който на ответника е
предоставена сумата в размер на 9700 лв. със задължението за връщането й в срок
до 6 месеца от датата на подписване на договора; заемодателят да е изправна
страна по договора, т.е. процесната сума
да е предоставена и усвоена от ответника; да е настъпил падежът на вземането.
По правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес
съгласно чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да установи посочените обстоятелствата
при условията на пълно и главно доказване.
Последователно
се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът за заем за потребление
се счита сключен, когато заемодателят предаде
в собственост на заемателя пари или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане на
паричната сума, респективно родово определени вещи. Ако първият елемент липсва,
налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма договор и даденото е без
основание. Реалният елемент – получаването, се удостоверява от заемодателя с
поемането на задължението на заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо. В този
смисъл решение № 235/27.09.2016 г., постановено по гр.д. № 1362 по описа за
2016 г. на ВКС, IV г.о.
По
делото се установява, че между страните е сключен договор за заем на 16.02.2018
г., по силата на който страните са постигнали съгласие ищецът, в качеството му
на заемател, да даде в заем на заемополучателя – ответника, сумата от 9700 лв.
Установи се, че договорът за заем е подписан от представители на двете
дружества. Релевираното оспорване на автентичността на подписа на ***** на
ответното дружество е неоснователно. От заключението на приетото по делото
заключение на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписа, положен
за заемодателя „Мони кар 2015“ ООД е положен от ***** М. Н.. Затова съдът
приема, че представения документ е автентичен, поради което е обвързал страните
по делото със съдържанието си.
Съгласно
чл. 2 от договора заемодателят се съгласява да предаде заемната сума на
заемателя в 5-дневен срок от разписване на договора. Доказателства за предаване
на заемната сума от заемателят на заемодателя не се ангажираха от ищеца. Фактът
на предаване на сумата е част от фактическия състав на иска, като в
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно е главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да го установи. При разпределена с доклада на съда
доказателствена тежест, ищцовото дружество не ангажира в указаните преклузивни
срокове доказателства, за да установи правнорелевантния факт. Поради това,
предявеният главен иск следва да се отхвърли. На отхвърляне подлежат и
акцесорните искове за договорна лихва и обезщетение за забава,
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответника.
Съгласно списъка на разноските по чл.80 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 1270 лв., от които 1150 лв. за адвокатско възнаграждение и
120 лв. за депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от от „ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кедър“ № 2,
ет.5, ап.13 против „МОНИ КАР 2015“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. Възраждане, бл.5, ех.4, ет.3, ап.75 обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 9700 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 16.02.2018 г., сумата от 203,70 лв. – договорна лихва за периода
от 16.02.2018 г. до 16.08.2018 г., както и сумата от 2131,31 лв. - лихва за забава за периода от 16.08.2018 г. до подаване
на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 15.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ВСВ – РЕЧИКЛИНГ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: ********* да
заплати на „МОНИ КАР 2015“ ООД, ЕИК: ********* сумата от 1270 лв. (хиляда двеста и седемдесет лева) – разноски пред първата
инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.