РЕШЕНИЕ
Номер: 07.10.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен
състав
На тридесети септември Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни
заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1657 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № НЯСС-50 от 11.05.2020 год., издадено от Кирил Михайлов
Войнов на длъжност заместник-председател на ДАМТН (Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор), оправомощен за това със заповед № А-5 от 02.01.2018
год. на председателя на ДАМТН (л.14 от делото).
Жалбоподателят „ПЕЩОСТРОЕНЕ И ИЗОЛАЦИИ – М. В.“ ЕООД
гр.Ямбол, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да
бъде отменено, алтернативно (вж. пледоарията на защитника) – изменено, като
бъде намален размерът на наложената с него имуществена санкция. Претендира за
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ДАМТН, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание, но представя писмено становище (л. 40-43 от
делото), в което излага съображения за неоснователност на жалбата и моли НП да
бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП (л.11 от делото), издадено въз основа на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 07-049 от 25.11.2019 год. (л.15-16 от делото),
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ – Закон за водите („Наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което: не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.5
или задължение по чл.190а, ал. 2
– от 1000 до 20 000 лв.”) за нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ („Собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5“) във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ („Областните управители
назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността
за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл.141б, ал.1, т. 1 и 2, а за
тези по чл.141б, ал.1, т.3
– веднъж на три години. Комисиите: във връзка
със заключението по т.4 дават предписания на собствениците на язовири за
привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията
към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за
извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на
язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както
определят срок за тяхното изпълнение“), изразяващо се в
това, че като собственик по нотариален акт № 107, том III, рег.№ 5303, дело № 322 от 2003 год. (л.28-29 от делото)
на язовир „Колена“, находящ се в поземлени имоти № 000133 и № 000089 в землищата
на с.Колена и с.Хрищени, община Стара Загора, не е изпълнил предписанието да
премахне храстовидната растителност от въздушния откос в указания му за това
срок – 23.09.2019 год., дадено му с констативен протокол № 4 от 12.06.2019 год.
на комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационно
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях (л.23-25 от делото),
назначена със заповед № АП-07-ЗД-15 от 22.05.2019 год. на областния управител
на област Стара Загора, като изрично е отразено, че нарушението е било
констатирано при проверка – обход и оглед на голямата язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, извършена
на 14.10.2019 год., за което е бил съставен констативен протокол № 07-03-115 от
14.10.2019 год. (л.19-20 от делото).
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства (в частност: показанията на
актосъставителката С.Г.К., нотариалния акт за собственост на язовир „Колена“,
протокола от проверката на назначената от областния управител комисия, чието
предписание не е било изпълнено, и констативния протокол от проверката, при
която е било констатирано неизпълнението на процесното предписание),
кореспондиращи помежду си и допълващи се взаимно, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което не се налага поотделното им обсъждане.
При тези данни и тъй като жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да оборват фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, респективно – събраните доказателства в тяхна подкрепа, съдът
намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани
по несъмнен и безспорен начин.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност съдът не констатира и съществени процесуални нарушения, които
да са били допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, обуславящи
отмяната на последното като незаконосъобразно, включително твърдените такива от
жалбоподателя. Доколкото се касае за неизпълнение на задължение по дадено
предписание, обусловено със срок – 23.09.2019 год., то правилно е прието в НП,
че нарушението е било извършено в първия ден след изтичането на този срок, а
именно на 24.09.2019 год. Фактът, че нарушението е било извършено на 24.09.2019
год., а констатирано в по-късен момент – при проверката, извършена на 14.10.2019
год., не води до неяснота относно датата на извършване на нарушението, приета
като такава от административно-наказващия орган, още повече, че последната
изрично е посочена от него. При тези данни АУАН се явява съставен в сроковете
по чл.34 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). В
заключение следва да бъде отбелязано, че административнонаказателното обвинение
е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без
да са налице съответствия, щото жалбоподателят да може да го разбере, за да
организира адекватно защитата си, а фактът, че нарушението е първо за
жалбоподателя, и фактът, че от нарушението не са произтекли реални вреди, могат
и следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не са
достатъчни, за да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид, респективно – маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Същевременно обаче съдът намира, че наложеното с НП
наказание – имуществена санкция в размер на 10000 лева, необосновано висок. Имайки
предвид от една страна, че (доколкото не се събраха доказателства за
противното) нарушението е първо за жалбоподателя и от него не са произтекли
реални вреди, а по характер тези обстоятелства са смекчаващи отговорността, от
друга страна – че неизпълнението на предписанието, за което е санкциониран
жалбоподателят, е било констатирано 20 дни след като срокът за изпълнение му е
изтекъл, а и не се ангажираха доказателства за последващото му (до съставяне на
АУАН, до издаване на НП или в по-късен момент) изпълнение, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената с него
имуществена санкция бъде намален на 3000 лева, който съдът с оглед на
изложеното намира за адекватен на тежестта на конкретното нарушение.
Тъй като искането на жалбоподателя е за отмяна или за изменение
на НП, като се намали размера на наложената му с него имуществена санкция, в
случая НП следва да бъде изменено в тази насока, причина за което е необосновано
високият размер на определената и наложена от административно-наказващия орган имуществена
санкция, респективно – отговорността за изменяване на НП е на въззиваемата страна,
и тъй като последната не направи възражения за прекомерност на договореното и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на представлявалия го по
делото защитник, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 1000 лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение на представлявалия упълномощен защитник.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № НЯСС-50 от 11.05.2020 год.,
издадено от Кирил Михайлов Войнов на длъжност заместник-председател на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, като НАМАЛЯВА размера на наложената с него на „Пещостроене и изолации –
М. В.“ ЕООД гр.Ямбол, ЕИК *********, имуществена санкция от 10000 (десет хиляди) лева на
3000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР със
седалище и адрес на управление гр.С.,***, да заплати на „ПЕЩОСТРОЕНЕ И ИЗОЛАЦИИ
– М. В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул. „Димитър
Благоев“ № 15, вх.Б, ап.46, ЕИК *********, сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща направени разноски адвокатско възнаграждение на представлявалия
ги защитник в производството по а.н.дело № 1657/2020 год. на Старозагорския
районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: