№ 97
гр. Търговище, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500272 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Ф. М. Б., действаща чрез
процесуалния си представител и съдебен адресат адв.А. М. против решение
№40/02.06.2025г., постановено по гр.д.№476/2023г. на Районен съд-Омуртаг, с
което е отхвърлен предявеният от нея против ТП на НОИ-гр.Търговище иск
по чл.3 и чл.5, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР в частта му за
установяване трудовия и осигурителен стаж в ОНС- инспекция по племенно
дело-Търговище, институция обединяваща ТКЗС-с.К..., общ.Омуртаг, АПК-
Омуртаг и ОССРЖ-Търговище, през следните периоди: от 01.09.1973 г. до
31.03.1975 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.;
от 01.01.1989 г. до 20.08.1989 г., като на ответника е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и с което
производството е прекратено в частта му за следните периоди: от 01.12.1977 г.
до 31.12.1977 г. и от 01.04.1982 г. до 31.05.1983 г., поради недопустимост на
иска в тази му част. С доводи за нарушения на процесуалния и материалния
закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и
за уважаване на предявения иск.
С писмено становище въззиваемата страна оспорва основателността на
1
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.124, ал.4 от ГПК във вр.с чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР е за установяване полагането на труд и придобиването на трудов
стаж от ищцата в ОНС- инспекция по племенно дело-Търговище, институция
обединяваща ТКЗС-с.К..., общ.Омуртаг, АПК- Омуртаг и ОССРЖ-Търговище,
през следните периоди: от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от 01.12.1977 г. до
31.12.1977 г. и от 01.04.1982 г. до 31.05.1983 г., от 01.06.1983 г. до 31.05.1984 г.,
от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г. до 20.08.1989г.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
ТП на НОИ-Търговище оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск.
С оглед разпоредбите на чл.4, ал.2, т.2 и чл.6 от ЗУТОССР, за успешното
провеждане на исковата защита по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР е необходимо
нА.чието на т.нар. писмено начало, т.е. на документи от работодателя по
времето на стажа, установяващи вероятността на трудовия стаж, без които
свидетелски показания са недопустими.
В конкретния случай, съгласно приложените удостоверения обр. УП-17,
в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата
трудов и осигурителен стаж за периода от 01.09.1973 г. до 31.03.1975 г., от
01.06.1983 г. до 31.05.1984 г., от 01.05.1988 г. до 30.09.1988 г.; от 01.01.1989 г.
до 31.12.1989 г., но не са представени удостоверения обр. УП-17 или УП-17а
за периода 01.12.1977г.-31.12.1977г. и за периода 01.04.1982г.-31.05.1983г.
относно липсата на писмени данни за претендирания стаж, т.е. за последните
не е изпълнено изискването по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР за допустимост на иска,
обуславящо прекратяване на исковото производство в тази му част.
Относно останА.те периоди предявеният иск е процесуално допустим,
но не са представени каквито и да е доказателства по изискването за
писменото начало по чл.6, ал.1 и ал.3 от ЗУТОССР, т.е. издадени от
работодателя документи по времето на работа при него от категорията на
2
визираните в чл.6, ал.2, т.1-9 от ЗУТОССР, които да правят вероятен извода, че
ищцата е упражнявала посочената трудова дейност, едва след което
свидетелските показания са допустими и могат да послужат да установяване
на конкретните правнорелевантни факти по трудовото правоотношение,
поради което претендираният трудов стаж не е надлежно установен,
предявеният иск по чл.124, ал.4 от ГПК във вр.с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР не
е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен, обуславящо
потвърждаване на обжалваното решение на районния съд, на осн.чл.271, ал.1
от ГПК, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №40/02.06.2025г., постановено по гр.д.
№476/2023г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА въззивника Ф. М. Б., ЕГН:********** да заплати на
въззиваемата страна ТП на НОИ-Търговище юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване-чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3