№ 13798
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110103358 по описа за 2025 година
Предявен e осъдителен иск от „. АД против . с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 265,56 лева, представляваща
непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по преписка по щета № **********/11.06.2024г., във връзка с настъпило на 10.06.2024 г. в
гр. . ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 20.01.2025
г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 10.06.2024г. в гр. ., на бул. „. с посока на
движението от магазин . към магазин ., водачът на лек автомобил „.“, рег. № ., . не спазва
дистанция от движещия се пред него лек автомобил „. с рег. № . с водач ., при което е
настъпило пътнотранспортно произшествие, в следствие на което са нанесени щети на л. а. ..
Сочи, че увреденият автомобил е застрахован към датата на ПТП по застраховка „Каско“ при
ищеца съгласно застрахователна полица № ./12.04.2024г. В исковата молба се твърди, че към
датата на застрахователното събитие за лек автомобил „.“, рег. № ., който е виновен за
настъпването на ПТП, има сключена с ответника валидна застраховка „.“. Сочи се, че във
връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка
по щета № **********/11.06.24г., нанесените имуществени вреди били описани в Протокол
за оглед и оценка на щети на МПС от 11.06.24г. , като било определено обезщетение в
размер на 471.96 лева, въз основа на издадено възлагателно писмо за извършване на ремонт
и издадена Фактура от „.” ЕООД, която сума била изплатена на 23.07.2024г. Ищецът
посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сума в размер на
471,96 лева, като ответникът е заплатил сумата от 206,40 лева. Ищецът твърди, че по
процесната регресна претенция е останала непогасена сума в размер на 265,56 лева. С оглед
на това претендира от ответника заплащането на процесната сума, като е релевирано и
1
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Изложени са твърдения, че ответникът е заплатил сумата от 206,40 лева, с което счита, че е
погасил изцяло претенцията на ищеца. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината на
застрахования при него водач, както и причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и претендираните вреди. Оспорва иска по размер с аргумент, че претендираната сума
не отговаря на действителната стойност на вредите и цената на труд е съществено завишена.
Ето защо се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, в случая - да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно
вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е
погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че
ищцовото дружество е имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице за лек автомобил с марка „. с рег. № ., валиден към датата на
застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по
делото застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № ., с подробно описани данни
за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 15.04.2024г. до 14.04.2025г.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 10.06.2024., за което на 12.06.2024г. при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника и се потвърждават от приложените по делото
искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 12.06.2024г.,
декларация на водача на увредения автомобил от 11.06.2024г, документ за извършен оглед
на МПС в гр. . на 11.06.2024г., изготвен от експерт на ищцовото дружество в присъствието
на собственика /доколкото в документа е положен подпис и на двете лица/ и доклад по щета
№ ********** /л.44 от делото/.
2
Не се спори и че ищцовото дружество е изплатило на 23.07.2024г. на автосервиз „.“
ЕООД сума в размер на 456.96 лева. Установено по делото от представените възлагателно
писмо от 01.07.2024г. и приемо-предавателен протокол от 04.07.2024г е и обстоятелството,
че именно на „.“ ЕООД е възложено отстраняването на щетите по МПС марка „. с рег. № .,
както и че щетите са били отстранени и автомобилът е бил предаден на собственика си при
липса на забележки във връзка с извършения ремонт. За така извършения ремонт е била
издадена фактура № . на стойност 456.96 лева с ДДС. Доказан по делото е и фактът на
плащане на процесното застрахователно обезщетение, от приложеното към исковата молба
банково извлечение, от което е видно, че на 23.07.2024г. ищецът е превел по банков път на
„.“ ЕООД сума в размер на 456.96 лева, като е посочено основание за извършеното плащане
именно номера на образуваната преписка по щета и рег. Номера на увреденото МПС - „0.“.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка „.“, рег. № . с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства и
приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с
оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо
необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че автомобил марка „
.“, рег. № . се е движил в образувано задръстване по ул. „. в гр.., където водачът реализира
ПТП с намиращия се пред него и намаляващ скоростта си лек автомобил „. .“ с рег. № .. Ето
защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то нали скоростта или спре
рязко. Въпреки това си задължения водачът на застрахования при ответника автомобил не се
е съобразил с това законово изискване и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
С оглед изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е
противоправно.
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на
механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен костативен протокол за ПТП
от 10.03.2024г, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“
ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № . г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
3
причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № ./2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по
т.дело № . год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о.,
ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК и решение № 15
от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №. год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е
встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП
следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за
установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания в
протокол механизъм, съобрази като заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, съгласно която механизмът на процесното ПТП описан в протокола за ПТП
съответства на настъпилите в следствие на него щети по автомобила застрахован при
ищеца.
Именно при съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема, че
при условията на пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на
процесното застрахователно събитие, неговия механизъм и в частност, видно от
заключението на вещото лице, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка „.“, рег. № ., доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в
настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори
презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.
4
Между страните не се спори и, че към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие лек автомобил с марка „.“, рег. № . е бил застрахован по
застраховка „.“ при ответника, като това обстоятелство е отделено за безспорно още с
доклада по делото.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание. Аргумент в подкрепа на това становище следва да се
изведе и от извършеното от ответното дружество частично погасяване на регресната
претенция на ищеца чрез извършено прихващане на сумата от 206.40 лева. Същото следва
да се цени по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на неизгоден за ответника
факт.както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява признание
за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153
ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Основния спорен
въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото при „. АД
МПС, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца. Във връзка с това е
направеното и от ответника оспорване на причинените щети по вид и стойността на
разходите, необходими за възстановяването им. По така въведените възражение Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 от КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 от КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № . г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 от КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 от КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента
на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
5
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № . г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № . г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по лек автомобил
марка „. .“с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
10.06.2024г. ПТП в гр. ., като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на
механизма на процесното ПТП, мястото на съприкосновение на двата автомобила, характера
на уврежданията. Същевременно не са ангажирани доказателства процесното МПС да е било
увредено преди настъпване на застрахователното събитие. Ето защо следва да се приеме за
неоснователно възражението на ответника, че не всички нанесени на застрахованото при
ищеца МПС са били в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие каквото
по своята същност представлява оспорването на причинените вреди по вид направено в
отговора на исковата молба.
По отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на
процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 461.66 лева, като е
съобразено обстоятелството и че увреденият автомобил е бил в експлоатация към
10.06.2024г. от 9 години, 1 месец и 20 дни считано от датата на първоначалната регистрация.
Предвид това доколкото платеното от ищеца обезщетение в размер на 456.96 лева е в по-
нисък размер от установения дължим такъв 461.66 лева, възражението на ответника по
отношение на размера на платеното от ищеца обезщетение е неоснователно. Настоящият
състав намира, че действителните вреди в случая възлизат на 456.96 лева, доколкото именно
това е сумата заплатена от ищеца на автосервиза за отстраняване на причинените по МПС
вреди. Тази сума не надвишава и посочената в заключението на автотехническата
експертиза стойност – 461.66 лева, необходима за възстановяване на застрахованата при
ищцовото дружество лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП. Изчислената именно по този начин стойност Софийски районен съд преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който
оперират официален сервиз за съответната марка автомобили и алтернативните доставчици,
респ. определянето на средна пазарна цена предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти. Поради тези съображения, неоснователни са доводите на ответника,
че дължимата от него сума е в по-нисък размер съобразно и се равнява са платената от него
сума в размер на 206.40 лева или на стойността за възстановяване на МПС на база цени само
на сервизи извън официалния – 423.26 лева съгласно заключението по автотехническата
експертиза.
По делото безспорно е установено и обстоятелството, че ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по увреденото МПС
именно в размер на 456.96 лева. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от
представеното банково извлечение от 23.07.2024г, от което е видно, че именно . АД е
6
заплатило на сервиза, извършил ремонта на автомобила - „.“ ЕООД процесната сума.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че стойността на нанесените на
застрахованото при ищеца МПС вреди е в размер на 456.96 лева, към която сума следва да се
прибави и стойността на дължимите ликвидационни разходи, които не се оспорва, че се
равняват на 15 лева. Следователно общия размер на дължимата от ответника сума е 471.96
лева. Предвид изложеното и доколкото регресното вземане възниква в размера на по-
малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на
действителните вреди, От така посочената сума обаче следва да бъде приспадната
погасената от ответника преди предявяване на иска сума в размер на 206.40 лева, поради
което ответникът дължи остатъка от 265.56 лева, до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. Същият
претендира такива съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 200 лева –
депозит за вещо лице, 50 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя размерът на дължимото
юрисконсултско възнаграждение, като не е обвързан с посочен от страна размер, а е
ограничен единствено до размерите предвидени в чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид това настоящият състав приема, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение в конкретния случай следва да бъде определено на 100 лева, доколкото
осъществената от процесуалния представител дейност се изразява единствено в подаване на
исковата молба и явяване в проведено едно единствено открито съдебно заседание. С оглед
изложеното сторените от ищеца разноски се равняват на 350 лева, която сума следва да бъде
присъдена в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на „. АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., на основание чл. 411 КЗ сума в размер на
265,56 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка по щета № **********/11.06.2024г., във връзка с
настъпило на 10.06.2024 г. в гр. . ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 20.01.2025 г. до окончателното заплащане на сумата..
ОСЪЖДА ., с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на „. АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 350 лева - разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
7
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8