Р Е Ш Е Н И
Е №3401
ПЛОВДИВ, 04.10.2017г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември 2017г. , в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3986/ 2017г. по описа на същия съд, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Ищецът „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД
, със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК
*********, е предявил против Община Пловдив, гр. Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“
1а, представлявана от *********, иск да бъде осъдена ответната община да
заплати на ищеца сумата от сумата от 1600.57 лева, формирана от главница –
регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди
от неравности на път от общинската пътна
мрежа ), ведно със обезщетение за забава в това плащане , в размер от 31.18
лева за периода от 10.01.2017г до 20.03.2017г, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба ( 20.03.2017г. ) до окончателното
изплащане на вземането.
Според изложеното в исковата молба, ищцовото
дружество е застраховател и като такъв, сключило с „ПИМК” ООД договор за
застраховка „Каско стандарт”, застрахователна полица с номер *************, по
който бил застрахован лек автомобил марка „Мерцедес” , с държавен контролен
номер *********, собствен на последното дружество. Договорът бил сключен за
срок от една година , от 28.08.2015г до 28.08.2016г. На дата 23.08.2016г., този
лек автомобил попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в
П., по бул. *********„, в близост до магазин „*********” . В резултат, била
увредена задната му дясна джанта. По заявление на пострадалото лице, в ищцовото
дружество била образувана преписка по щета ( с номер *************) , бил
извършен застрахователен оглед на увредения автомобил , и застрахователят
определил обезщетение по договора в размер на 1600.57 лева. То било реално
изплатено на извършилия смяната на джантата доверен сервиз „Балканстар Ритейл„
ЕООД, който издал и фактура за плащането , под номер
**********/20.09.2016г.
Задължение на ответната община било да поддържа
пътното платно по улици в регулационните граници на *********. Затова се иска
да се осъди Община Пловдив да заплати на ищеца сумата по гореописаната щета,
ведно със обезщетение за забавата, и разноските по делото.
Ответникът
оспорва иска, в частност - наличието на причинно – следствена връзка между
механизма на настъпването на ПТП и вредите. Възразява и за съпричиняване от
страна на водача на застрахованото МПС. Моли иска да бъде отхвърлен , с
присъждане на разноски в негова полза.
Вещото лице по проведената съдебно –
автотехническа експертиза дава
заключение , че посочените в исковата
молба повреди на автомобила съответстват по характер и големина за настъпване по механизма, описан
в исковата молба – при скорост на движение над 45км/час, автомобила е попаднал
със задното си дясно колело в неравност, дупка на платното за движение, като
има причинно – следствена връзка между описания механизъм на настъпването на
произшествието, и настъпилите и изплатени щети. Стойността на ремонта им е 1989.06
лева, с ДДС.
Осъдителен иск с правно основание в чл. 410
от Кодекса за застраховането, който е
бил в сила към датата на настъпването на застрахователното събитие – за репариране от причинителя на вреди от непозволено увреждане - които ищецът е заплатил на трето лице по
силата на договор за имуществена застраховка, ведно с иска по смисъла на чл. 86
от Закона за задълженията и договорите за обезщетение за забава в плащането на
регресната сума.
Исковете са допустими като осъдителни.
Съдът съобрази следното:
За да е налице хипотеза по чл. 410 от Кодекса за застраховането , е необходимо
едновременното наличие на няколко предпоставки: да има причинена при ПТП вреда
на застрахован автомобил, по силата на същия договор застрахователят да е
изплатил обезщетение за тези вреди и ответникът по делото да е техен
причинител, или поне лице , на което е възложено упражняването на надзор върху
тази вещи. Хипотезата е осъществена, при което исковете са основателни в пълен
размер.
Съществуването на застрахователния договор
„Каско Стандарт” между ищеца – застраховател и третото на спора лице бе
доказано при условията на пълно главно
доказване от приложеното от същия копие ( л. 8 от делото). Не се спори , че
застрахованото по договора лице е
платило премията; договорът е със срок на действие от 28.08.2015г до 28.08.2016г., тоест, бил е
валиден към датата на произшествието.
Настъпването на транспортното произшествие се установява вън от съмнение
от приложените на л. 7 от делото декларация за настъпване на застрахователно
събитие; тази декларация се подкрепя и от друга такава със сходно съдържание ,
отново на л. 7 от делото, като за твърденията в декларацията за настъпване на
застрахователното събитие е разпитан и
декларатора като свидетел; показанията му са безпротиворечиви и следва да се
кредитират , доколкото свид. К. е очевидец на случилото се. Съдържанието на декларациите кореспондира
както с показанията на свидетеля, така и със заключението на вещото лице и
описите по щетата , а самите декларации
са изходящи от различни трети лица без видим интерес от изхода на спора по
смисъла на чл. 172 от ГПК. Затова и
липсва основание съдържанието на декларациите да се приеме за недостоверно,
тоест, има на дата 23.08.2016г настъпило ПТП с имуществени вреди – увредена задна
дясна джанта. Представена е и фактура от
трето на спора юридическо лице за плащане на подмяната на джантата, като
описаното във фактурата като вложени в ремонта резервни части съответства както
на описа на застрахователя, така и на твърденията на ищеца.
Оценката на тези вреди, която дава вещото
лице, се приема за обективна предвид липсата на оспорване. Тя надвишава размера
на иска (тоест, на определеното застрахователно обезщетение ) , при което съдът приема иска за
доказан и с оглед размера си .
Няма спор също така , че при ищцовото
дружество е образувана преписка по щета
с номер *************, като по нея е определено обезщетение в размер на 1600.57
лева, и според представеното на л. 29 от делото копие от платежното нареждане
от дата 02.11.2016г, то е изплатено на третото лице , извършило ремонта на
автомобила. Съдът кредитира платежното като годно доказателство за плащане на
сумата по щетата , тъй като е посочен коректен номер на щетата и номера на увредения автомобил.
С
изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят се е суброгирал в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Местопроизшествието е
настъпило на територията на Община Пловдив, а доколкото според чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата,
пътят е собственост на общината, и този
елемент на хипотезата по чл. 410 от КЗ е
налице. Тук следва да се отбележи , че отговорността
на общината като цяло е безвиновна, за
непозволена увреда по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, на която хипотезата на чл. 410 от Кодекса за застраховането е частен
случай.
Тоест
главният иск е основателен и доказан, а на основанието по чл. 86 от ЗЗД се
дължи обезщетение за забавеното плащане
върху главницата.
Същевременно обаче, съдът приема за
частично основателно и възражението на ответната община за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, движил се ( според
заключението на вещото лице) със скорост над 45 км/ час според заключението на
ВЛ , при разрешена максимална скорост на движение за конкретния участък от 30
км/ час. По делото са представени годни писмени доказателства за въведена
именно в конкретния участък около магазин „********” на ********* в ******* и
за периода от време , включващ датата на ПТП,
временна организация на движение с
максимално разрешена по – ниска скорост на движение със знак по смисъла
на чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата . Заповедта и писмото на л.
98 и 99 от делото съставляват официални удостоверителни документи , ползващи се с формална
доказателствена сила относно удостовереното с тях, по отношение на което не се
спори, и затова и съдът ги кредитира.
Тоест, възражението е частично
основателно , съдът приема , че в процентно съотношение следва да се признаят
25 /100 съпричиняване на вредите , или иска да бъде уважен за 75 % от
стойността си. Отново предвид заключението на ВЛ , съдът не възприема и
становището на ответната страна, че липсвала причинно – следствена връзка между
произшествието и настъпилите вреди.
Тъй като главния иск е частично уважен , а
ответника е в забава от датата на плащането на регресната сума , то частично
основателен е и иска за обезщетение за забавата в плащането на регреса , като
изчисленият от съда служебно размер на това обезщетение е 23.39 лева. За остатъка, иска по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли .
Разноските се понасят от страните
пропорционално на уважената , респ., отхвърлената част на иска , по списъци
съобразно чл. 80 от ГПК
Воден
от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ 1а, представлявана от *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД , със
седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК *********,
сумата от сумата от 1200.44 лева – главница , регресно вземане от вреди ,
причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( дупка на пътното платно в ********
, в близост до магазин „********” на **********
), които вреди се изразяват в деформирана задна дясна джанта на автомобил марка
„Мерцедес” , с държавен контролен номер *********, репарирани по щета № *************,
образувана по договор с номер на застрахователната полица ************/ 28.08.2015г. , сумата
от 23.39 лева а периода от 10.01.2017г
до 20.03.2017г, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (
20.03.2017г.) до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за
присъждане на главницата над размера от 1200.44
лева до пълния предявен размер от 1600.57 лева , и за лихвата – над размер от
23.39 лева до пълния размер от 31.18 лева ,като неоснователен поради
съпричиняване от страна на трето лице.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл.“Стефан
Стамболов“ 1а, представлявана от *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ Булстрад Виена
Иншурънс груп„ АД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано №
5 , ЕИК *********, сумата от 417.02 лева разноски по производството.
ОСЪЖДА Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД ,
със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК *********,
да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
пл.“Стефан Стамболов“ 1а, представлявана от *********, сумата от 75 лева разноски по производството – възнаграждение
на процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
КГ