О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 28.02.2019 година
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 3535/18 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от В.Д.И. ***, ЕГН **********, срещу Експертно решение № 0362 от 21.11.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по психични и вътрешни болести, с което е потвърдено Експертно решение № 2474/01.10.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна.
С жалбата е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и за назначаване на особен представител.
С определение № 11922/28.12.2018 г. съдът е освободил И. от заплащане на държавна такса за производството, и не се е произнесъл по искането за назначаване на особен представител. С молба от 20.02.2019 г. жалбоподателката отново иска назначаване на особен представител.
Съдът намира, че с оглед останалите твърдения на жалбоподателката в молбата – че е правно неграмотна и в неравностойно положение, действителното й искане е за назначаване на процесуален представител по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ, а не на особен представител по смисъла на чл. 29 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като очевидно липсват предпоставките за това.
Счита обаче, че не са налице предпоставките за назначаване на такъв процесуален представител, по следните съображения:
Настоящото производство не е от рода на производствата по чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ, в които задължително се предвижда процесуално представителство. Назначаването на процесуален представител в случая е по желание на жалбоподателката. Макар в производството въз основа на представена декларация от жалбоподателката и заповед за отпускане на месечна помощ за дете с трайни увреждания да е установено, че тя не разполага средства за заплащане на адвокат, съдът приема, че с оглед принципа на служебното начало в административния процес и естеството на делото, интересите на правосъдието не налагат назначаване на процесуален представител (чл. 23, ал. 2 от ЗПП) и предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за жалбоподателката. В административното производство, въз основа на съответни указания от съда, за които той има задължение по чл. 171, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, жалбоподателката може да защити сама надлежно интересите си.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на В.Д.И. ***, ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по адм.д. № 3535/18 по описа на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страната.
Съдия: