Решение по дело №1799/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 57а от ЗУТ.

Образувано е по жалба вх.№11479/19.08.2024г. на „Сейлинг Спорт“ ЕООД-гр. Варна срещу Заповед №РД0700-509/25.07.2024г. на Кмета на Община Бяла, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ на дружеството е наредено да премахне обекта си: „преместваем обект за търговска дейност“, със застроена площ от 14,00кв.м. и допълнителна открита търговска площ с размери 7,40/12,00 м, разположен в имот с идентификатор [ПИ] по КККР на гр. Бяла, одобрена със Заповед № РД-18-47 от 18.08.2006г. на ИД на АГКК, представляващ УПИ ХI-17, кв. 3 по ПУП – ПРЗ на ЗО „Луна“, гр. Бяла, собственост на МЗГ-Държавно лесничейство. Със заповедта е разпоредено обектът да се премахне от извършителя Д. А. П. - управител на „Сейлинг Спорт“ ЕООД в 10-дневен срок от получаване на заповедта.

С жалбата се твърди, че при издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че неправилно в Констативен акт №1/25.06.2024г. е посочено, че обектът е изпълнен от „Сейлинг Спорт“ ЕООД, като се твърди, че по преписката липсват доказателства, установяващи собственост или друго правно основание за ползване на процесния обект. Твърди се, че адресат на заповедта следва да бъде собственикът на обекта, а когато собственикът е неизвестен, то задължен за премахването е собственикът на имота, който в настоящия случай е МЗГ–Държавно лесничейство. Сочи, че в хода на административното производство не е изследван въпросът кой е собственикът/извършителят на преместваемия обект. Твърди се, че административният акт е издаден в противоречие с чл.35 от АПК, както и с чл.26 от АПК, поради което е налице превратно упражняване на власт. Според жалбоподателя незаконосъобразно премахването на процесния обект е възложено на „Сейлинг Спорт“ ЕООД за негова сметка, но без да е ясно в какво качество. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл.57а, ал.2, ал.3, ал.4 от ЗУТ и е материално незаконосъобразна. Излага съображения, че не е спазен регламентираният в чл.57а, ал.3 от ЗУТ 7-дневен срок за издаване на заповедта за премахване на обекта, като същата е издадена едва на 25.07.2024 година. Твърди, че разположеният в [ПИ] по КККР на гр. Бяла обект не представлява преместваем търговски обект, т.е. не е обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Излага съображения, че премахването на строежи и на преместваеми обекти е подчинено на различни процедури и смесването на тези правила нарушава съществено правото на защита на оспорващия. Според жалбоподателя в мотивите на заповедта не са посочени конкретни фактически основания за издаването й. Моли съда да отмени заповедта като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която жалбата се поддържа изцяло.

Ответникът – Кметът на Община Бяла, се представлява от адв. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа депозираното становище, в което е посочено, че заповедта е издадена от компетентен орган и при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че поставянето на обекта от „Сейлинг Спорт“ ЕООД е установено по безспорен начин. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника твърди, че от представените от „Североизточно държавно предприятие“ документи се установява, че има образувана преписка за отдаване под наем, чрез провеждане на търг за обект сърф-училище, образувана по заявление от „Сейлинг Спорт“ ЕООД. Твърди, че от свидетелските показания се установява по безспорен начин, че именно дружеството-жалбоподател стопанисва процесния обект. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Във връзка с констатирано нарушение – работещ незаконен търговки обект, разположен в [ПИ] по КККР на гр. Бяла, представляващ УПИ ХI-17, кв.3 по ПУП-ПРЗ на ЗО „Луна“, гр. Бяла, е извършена проверка на органи на Община Бяла.

Във връзка с извършената на място проверка е съставен Констативен протокол № 1/25.06.2024г. /л.1-3 от преписката/ от длъжностни лица по чл.233, ал.2 от ЗУТ при общинска администрация при Община Бяла. Проверката на обекта била извършена в отсъствие на собственика му. Установено било, че обектът е поставен в  – собственост на МЗГ–Държавно лесничейство; че се касае за преместваем търговски обект от дървена конструкция с площ 14,00кв.м., с размери 3,50/4,00м, към който е разположена допълнителна открита търговка площ с размери 7,40/12,00 метра. В КА е отразено установеното от проверяващите, че няма одобрена проектна документация и издадено разрешение за поставяне. Поради това обекта бил разположен в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, което съставлявало основание за премахването му. Установено е също, че обектът е изпълнен от „Сейлинг Спорт“ ЕООД с ЕИК *********. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 19.07.2024г., видно от представената по преписката обратна разписка /л.10/.

С констативен протокол от 23.07.2024г. /л. 2 от преписката/ служители на Община Бяла са констатирали, че срещу КА №1/25.06.2024г. не са депозирани възражения в законоустановения срок.

С писмо изх. №РД6000-12/28.06.2024г. Кметът на Община Бяла е изискал документ от Държавно ловно стопанство „Шерба“, от който да е видно какъв е статутът на имот с идентификатор 07598.119.17 по лесовъдните карти.

С писмо изх. №372/03.07.2024г. /л.14-16 от преписката/ от Държавно ловно стопанство „Шерба“ са представени таксационни описания на подотдел 217з1 и 217-22 по Горскостопански план от 2016г., от които се установява, че подотделите са горски територии държавна собственост и  попада в част от подотдел 217з1 и в част от подотдел 217-22.

С писмо изх. №РД9100-51/08.07.2024 г. /л.17 от преписката/ на Кмета на Община Бяла са информирани - ДЛС „Шерба“, РЗИ – Варна, ТД на НАП – Варна, РИОСВ – Варна, „ЕРП – Север“ АД, Комисия за защита на потребителите – Варна, Полицейски участък – Бяла, като са помолени за извършване на съвместна проверка на 16.07.2024 година.

С писмо №РД2400-459/10.07.2024г. /л.24 от преписката/ Кметът на Община Бяла е поискал съдействие и участие в проверката и от страна на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Варна.

С писмо вх. №РД9100-51(2) от РИОСВ – Варна Кметът на Община Бяла е уведомен, че в екоинспекцията няма входирано уведомление и/или издаден краен административен акт за реализиране на план, програма, проект и/или инвестиционно предложение за  по КККР на гр. Бяла.

С писмо изх. №РД2400-459(1)/24.07.2024г. /л.24 от преписката/ ОДБХ – Варна информира Община Бяла, че при извършена проверка в обект сърф бар, находящ се в гр. Бяла, след хотел „Сол Луна Бей“, е установено, че същият е стопанисван съгласно фискален бон № 010866/18.07.2024 г. от „Сейлинг Спорт“ ЕООД с управител Д. А. П.. В писмото е посочено също, че дружеството извършва дейност по предлагането на безалкохолни, алкохолни напитки, топли напитки, чипс, кроасани, бейкроус и печени фъстъци, без да е вписан в публичния национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване по чл.24 от ЗХ. Посочено е, че в момента на проверката обектът е осъществявал търговска дейност.

Във връзка с извършена проверка е постъпил отговор и от „Електроразпределение Север“ АД с вх. №РД7000-788/23.07.2024г. /л.25 от преписката/, в същия е посочено, че е констатирано нарушение на чл.22, ал.1, т.10 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, във връзка с констатираното е издаден Констативен протокол №6133781/16.07.2024 година.

На 25.07.2024г. Кметът на Община Бяла е издал процесната Заповед №РД0700-509 /л.29-30 от преписката/, с която на основание чл.57а от ЗУТ е разпоредил да се премахне „преместваем обект за търговска дейност“, със застроена площ от 14,00кв.м. и допълнителна открита търговска площ с размери 7,40/12,00м, разположен в имот с идентификатор  по КККР на гр. Бяла, одобрена със Заповед №РД-18-47 от 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ ХI-17, кв.3 по подробния устройствен план – план за регулация и план за застрояване на ЗО „Луна“, гр. Бяла, собственост на МЗГ-Държавно лесничейство и е разпоредил обектът да се премахне от извършителя Д. А. П. управител на „Сейлинг Спорт“ ЕООД, в 10-дневен срок от получаване на заповедта. Заповедта е получена от дружеството–жалбоподател на 31.07.2024г., видно от представената по делото обратна разписка /л.32 от преписката/.

От ответника е представена Заповед №РД0700-130/07.03.2024г. /л.63 от делото/, с която е определена комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ и чл.195 от ЗУТ.

От ответната страна, с оглед изясняване на фактите по делото, са представени следните доказателства: извадка от ПУП-ПР и ПЗ на ЗО „Луна“, одобрен с Решение №3-26/2003г. на Общински съвет – Бяла, скица на ПИ с №15-252919-13.02.2025г. ма СГКК, КП от 24.12.2006г. за влизане в сила на Решение № 49-732/2006г., Решение № 49-732/2006г. по протокол №49/08.12.2006г. на ОбС – Бяла, Решение №32-438/2005г. по протокол 32/07.07.2005г. на ОбС – Бяла, КП от 26.01.2004г. за влизане в сила на Решение №3-26/2003г. на ОбС – Бяла за масиви 112, 113, 115, обявление в ДВ, бр.1/2004г., Решение №3-26/2003г. по протокол 3 от 09.12.2003г. на ОбС – Бяла, обяснителна записка за ПУП-ПРЗ ЗО „Луна“, община Бяла /л.57-86 от делото/.

От „Електроразпределение Север“ АД с писмо с.д. №3284/24.02.2025г. по делото са представени КП №6133781/16.07.2024г. и Задължително предписание №EDN-4251/17.07.2024 година /л.88-90 от делото/.

По делото е депозирано писмо с.д. №4712/19.03.2025г. от „Североизточно държавно предприятие“ ТП Държавно ловно стопанство „Шерба“, с което посочено, че е образувана преписка за отдаване под наем чрез провеждане на търг по реда на чл.43, ал.2 от Закона за горите на ПИ в горска територия, частна държавна собственост, с идентификатор 07598.119.49 по КККР на гр. Бяла, по подадено заявление от „Сейлинг Спорт“ ЕООД. В писмото е посочено, че на скица №15-705862-10.07.2024г. за  е изписано, че имотът попада в подотдели 217з1 и 217-22, като в тази връзка са представени писмени доказателства /л.94-107 от делото/.

Приложена е снимка, която онагледява обекта и прилежащата площ към него след издаване на КА.

По делото са разпитани като свидетели Д. К. Л. – главен експерт в Дирекция „РРАБОС“, и Ц. Г. И. – полицейски инспектор в РУ - Бяла.

Свидетелката Л. сочи, че до момента на съставяне на КА многократно са извършвани проверки на обекта, тъй като е имало много сигнали. В момента на започване на изграждане на обекта лицето Д. А. е било там и колкото пъти са посещавали обекта, същият е казвал, че си събират материалите и приключват строителството, докато си извади необходимите документи. Когато са били на обекта и са съставили КА, А. отново бил там. Обектът е описан в КА във вида и разположението, както са го установили на място, мерили са с рулетка. Обектът представлява дървена конструкция с площ 14 кв. метра. Свидетелката сочи, че когато са посещавали обекта, Д. А. е бил там, а няколко пъти на място са били само работниците му, но по този начин е изяснено, че именно дружеството-жалбоподател изгражда обекта. Л. твърди, че същото лице със същото дружество две години по-рано е имало изграден друг търговски обект, но в съседен имот, за което бил съставен КА, който обаче не му връчили, тъй като той сам доброволно си премахнал обекта. Свидетелката сочи, че дружеството няма разрешение за поставяне на обекта и не са им предоставили договор за наем, макар и преди издаване на заповедта да са били информирани, че Държавното ловно стопанство е отделило част от имота, която е отредена за даване под наем на дружеството. Свидетелката сочи, че при първата проверка обектът е изглеждал така все едно не работи и тогава не е издаден констативен акт. Л. твърди, че лично е предупреждавала Д. А. П. - управител на „Сейлинг Спорт“ ЕООД, че следва да преустанови изграждането на обекта, тъй като няма издадено разрешение за поставянето му и подлежи на премахване, но независимо от това А. го изградил и дори по време на проверка са констатирали, че той работи и се обслужват клиенти. От свидетелските показания се установява, че при проверка от ОДБХ обектът е запечатан, тъй като няма разрешение за търговия с храни. Свидетелката сочи, че е инженер със специалност „Строителни конструкции“ и от техническа страна счита, че обектът е правилно определен като преместваем, същият не е трайно прикрепен към земята, а под него има изградена дървена скара, която играе ролята на основа – върху нея е изградена конструкцията. Установява се също, че след издаване на констативния акт и залепването му на обекта, при проверка са констатирали, че има поставени дървени маси и столове за клиенти. Проверяващите разполагат със снимки, от които е видно, че има клиенти и служители зад бара. При внезапна проверка на място са установили работник, който е имал сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател. Трудовият договор е бил регистриран в НАП. Л. твърди, че в Община Бяла не са подавани документи от Д. А. и доколкото знае няма промяна в предназначението на поземления имот, същият все още е горска територия. Обособеният нов имот е след издаването на КА и това е направено, без да се съгласува с Община Бяла, като не е искано разрешение за разполагане на обекта. Според свидетелката обектът категорично не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, а е преместваем обект по чл.56 от ЗУТ и за поставянето на такъв обект се изисква разрешително, каквото няма издадено, нито на дружеството, нито на Д. А. като физическо лице.

Свидетелят Ц. И. сочи, че отдавна познава управителя на дружеството. Преди е имал друго заведение на плажа. Свидетелят е ходил на проверки с много институции, но всеки път, когато са ходили управителят – Д. А. се е криел. И. заявява, че са разбрали, че именно това лице стопанисва обекта, когато при две от проверките А. е бил там. Освен това от свидетелските показания се установява, че хората, които предоставят електрическото захранване на обекта, са потвърдили, че именно А. го стопанисва. И. твърди, че при първата проверка с О. Б. А. е бил там и е заявил, че ще развали обекта, ще си вземе материалите и ще си замине. Свидетелят сочи, че обектът представлява дървена конструкция, оградите са били от дебели дървени греди. Обектът представлява къщичка и около нея има дървена тераса, на която са поставени маси и столове. Къщичката е барът, където са предлагани напитки. При първата проверка е имало работник зад бара, а при втората проверка зад бара е бил управителят на дружеството, който твърдял, че не продава напитките, а ги подарява. Лицето, което е било там, заявило, че е приятел на Д. и му помага. При последната проверка е съставен КА, който А. отказал да получи и да подпише и И. станал свидетел на отказа. Обектът се намирал на 150-200м от хотел „Сол Луна Бей“, с изградена алея и импровизиран паркинг. Свидетелят твърди, че А. му казал, че обектът е напълно законен и Горското му предоставили земята, като му казал, че чака документите, за да ги внесе в общината, като това се е случило в началото на сезон лято 2024 година.

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от заповедта, в срок, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ заповедите за премахване на обектите по чл.57, ал.1 от ЗУТ се издават от кмета на съответната община. С оглед на цитираната разпоредба съдът приема, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които е постановено премахване на обекта, поради което са спазени изискванията за форма и съдържание в чл.59, ал.2 от АПК. Обектът е индивидуализиран по местонахождение и технически характеристики, посочен е адресатът й, задълженията и срока за изпълнението му, указания за реда и сроковете за обжалването й. Дали обектът правилно е определен като преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.56, ал.1 от ЗУТ, е въпрос на материална, а не на процесуална законосъобразност на обжалваната заповед.

Поради това не е налице основание за обявяване нищожност на обжалваната заповед, нито за отмяната й на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

При издаването на заповедта са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по, ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Неоснователно в жалбата се твърди, че издаденият констативен акт не е връчен на адресата му. От представената по делото административна преписка се установява, че с писмо изх. №РД7000-703/02.07.2024г. констативният акт е изпратен до адрес на дружеството в гр. София, ул. „21-ви век“ №36, ет.1, ап.1. /л.4 от преписката/. Писмото обаче се е върнало като непотърсено /л.5 от преписката/ и впоследствие от дружеството-жалбоподател е депозирана молба, подписана лично от управителя – Д. П., в която е направено искане всички съобщения и уведомления по отношение на КА №1/25.06.2024г. да бъдат изпращани на адрес гр. Варна, [улица], ет.2. От представеното по преписката писмо изх. №РД7000-721(1)/12.07.2024г. се установява, че именно на този адрес е изпратен препис от констативния акт и на 19.07.2024г, в 09:33 часа е получен от Т., видно от отбелязване върху обратна разписка. С оглед на изложеното дотук съдът приема, че КА №1/25.06.2024г. е връчен на представител на дружеството-жалбоподател. Освен това този извод на съда се подкрепя и от свидетелските показания на Д. Л., според които процесният КА е залепен и на обекта, което се установява и от представената по делото снимка /л.108/. Ето защо е спазена задължителната процедура за връчване на акта.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установява, че обектът, предмет на оспорената заповед, е реализиран от дружеството-жалбоподател. Неправилно в жалбата се твърди, че в случая е следвало да се ангажира отговорността на МЗГ–Държавно лесничейство – собственик на процесното ПИ, а не на „Сейлинг Спорт“ ЕООД. От представените по делото констативни протоколи, съставени при проверки, извършени от Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, се установява, че проверката е извършена в обект, собственост на дружеството-жалбоподател. Фактът, че именно „Сейлинг Спорт“ ЕООД стопанисва процесния обект, се установява и от писмо на ОБДХ – Варна, приложено на л.74 от делото, където е посочено, че „Сейлинг Спорт“ ЕООД стопанисва обекта съгласно фискален бон №010866/18.07.2024г., издаден от фискалния касов апарат по време на проверката. В подкрепа на извода, че именно дружеството е адресат на процесната заповед е и представеното писмо от „Североизточно държавно предприятие“, ТП Държавно ловно стопанство „Шерба“, в което е посочено, че при тях е образувана преписка за отдаване под наем на ПИ в горска територия – частна държавна собственост, с идентификатор 07598.119.49 по КККР на гр. Бяла, като изрично е посочено, че преписката е образувано по подадено заявление от „Сейлинг Спорт“ ЕООД. Тези изводи се подкрепят и от свидетелските показания, събрани в хода на съдебното производство. Свидетелката Л. сочи, че в повечето случаи, в които са посещавали обекта, управителят Д. П. е бил там. В идентичен смисъл са показанията и на другия свидетел, който твърди, че при извършваните проверки Д. П. е бил там и сам е заявил, че ще развали обекта и ще си прибере материалите. Фактът, че именно дружеството, чрез своя управител, е собственик на обекта, се потвърждава и от представените по делото КП и задължително предписание от „ЕРП Север“ АД, както и от свидетелските показания на свидетеля И., който заявява, че лицето, което е предоставяло електрозахранване на обекта е посочило, че именно на Д. П. предоставя ток. Следователно, правилно и законосъобразно оспорената заповед е издадена против „Сейлинг Спорт“ ЕООД, в качеството му на собственик на разпоредения за премахване обект, съгласно изискването на чл.57а, ал.3 от ЗУТ и противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази връзка.

Неоснователно се твърди в жалбата, че административният орган е допуснал нарушение на чл.35 и чл.26 от АПК. Съдът приема, че преди да издаде процесната заповед Кметът на Община Бяла е положил необходимите усилия да събере и обсъди всички относими към преписката доказателства. По отношение на твърдението, че жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство съдът го приема за недоказано. От събраните гласни доказателства се установява, че многократно управителят на дружеството е уведомяван, че следва да преустанови изграждането на процесния обект, като свидетелката Л. сочи в показанията си, че лично тя неведнъж е предупреждавала П.. Идентични са твърденията и на свидетелят И.. С оглед на изложеното съдът приема, че не е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател.

По отношение на следващото възражение, направено с жалбата, че не е спазен предвиденият в чл.57а, ал.3 от ЗУТ срок съдът приема следното: съгласно цитираната разпоредба в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал.1, който може да я обжалва по реда на чл.215, ал.1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а. Както вече беше посочено, от представените по преписката доказателства се установява, че КА е връчен на представител на дружеството на 19.07.2024г., а процесната заповед е издадена на 25.07.2024г., т.е. на 6-тия ден от връчването на КА. Ето защо настоящият състав приема, че предвиденият срок е спазен.

Предвид изложеното съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание.

По отношение на съответствието на заповедта с материалния закон:

Релевантно за материалната законосъобразност на заповедта е да се установи дали обектите, предмет на премахване, представляват преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и отговарят ли на определението за „преместваем обект“ съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ.

В чл.56, ал.1 от ЗУТ са регламентирани видовете преместваеми обекти, които могат да се поставят в поземлените имоти: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Според своето предназначение, процесният обект е преместваем, съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, тъй като неговото ползване не е за задоволяване на лични нужди на собственика на имота, а е свързано с извършвана търговска дейност.

Разпоредбата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ сочи, че „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

С оглед на цитираната правна регламентация неоснователно от жалбоподателя се твърди, че процесният обект не е преместваем, а представлява строеж. На жалбоподателя неколкократно са давани указания да установи твърденията, направени с жалбата, но това не е сторено. Съдът приема, че правилно и законосъобразно е определен процесният обект като преместваем. Видно от описанието на обекта в КА и в заповедта, касае се за преместваем търговски обект от дървена конструкция с площ 14,00кв.м., с размери 3,50/4,00м и допълнителна открита търговска площ с размери 7,40/12,00м. Този извод на съда се подкрепя и от свидетелските показания. Свидетелката Л. е категорична, че обектът не е трайно прикрепен към земята, а под него има дървена скара, която представлява основа и върху нея е изградена конструкцията. В подкрепа на извода на съда е и приетата по делото снимка, изготвена от длъжностни лица към Община Бяла, видно от която даденото описание в КА и процесната заповед изцяло отговарят на фактическото положение на място. С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства настоящият състав приема, че обектът, разпореден за премахване, е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.

Съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. В чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ е предвидено още, че със заповедта за премахване се определя срок за премахване на обекта и се разпорежда на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект. В съответствие с тези изисквания на закона е съдържанието на оспорената заповед. По делото не са ангажирани доказателства, като дори не се твърди от жалбоподателя, че е налична одобрена схема и/или издадено разрешение за поставяне на процесния преместваем обект, каквито задължително се изискват съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ. Ето защо, оспорената заповед се явява издадена при наличието на фактическо основание и съобразена с постигане на преследваната от закона цел, за постигане на която е предвидено издаване на този вид актове - премахване на преместваем ите обекти, които са поставени без одобрена схема и без издадено разрешение за поставяне. По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус премахването на процесния преместваем обект не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел, тъй като не се касае за обект, с който да се задоволяват нечии неотложни жизнени нужди.Налага се извода, че не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие на заповедта с материалния закон и с целта му, които са основания за отмяна по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№11479/19.08.2024г. на „Сейлинг Спорт“ ЕООД, гр. Варна срещу Заповед №РД0700-509/25.07.2024г. на Кмета на Община Бяла.

Решението е окончателно.