№ 46
гр. Разград , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101331 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 вр. с чл.266 ЗЗД, чл.86 ЗЗД; чл.82 ЗЗД
Депозирана е искова молба от Прима-М ЕООД против В. С. В., с която при
условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване
дължимостта на сумите 350лв. за престой и съхранение на МПС Тойота Ланд Круизер 90
Колорадо с рег. №*** за периода 01.06.2019г.-31.07.2020г., както сумата 713,99лв.
представляваща разлика от дължима сума за извършена услуга-сервизна поръчка
**********/20.04.2018г. за ремонт на лек автомобил Тойота Корола Версо с рег. *** лихва
върху сумата в размер на 165,41лв. за периода 01.06.19г.-31.07.20г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство. Претендира и за
заплащане на направените разноски. Сочи, че с решение по гр.д.№1409/19г. на РРС по
отношение на ответника било прието за установено, че му дължи сумата 295,99лв. по
сервизна поръчка №6611/02.03.18г., сумата 375лв. за престой и съхранение на МПС с рег.
№РР8047 за периода от 01.03.18г. до 31.05.19г., въз основа на това било образувано изп.дело
308 и 309 при ЧСИ. Тъй като процесния автомобил продължава да е в сервиза предложил на
ответника доброволно да изплати разликата от дължимия наем за престой и съхранение,
както и остатъка от сумата по сервизна поръчка №**********/20.04.18г. за друг негов
автомобил с рег. **. Първоначално се съгласил но в последствие отказал. Продължава да
съхранява автомобила и да търпи имуществени вреди, т.к. не може да ползва пълноценно
двора на автосервиза.
Ответникът депозира отговор в срок. Намира иска за неоснователен. Сочи, че
действително поради повреда на неговия автомобил потърсил услугите на ищеца, който го
уведомил, че ще ремонтира автомобила и ще се обади, за да заплати услугите му и да си го
1
получи. До настоящия момент автомобила не е отремонтиран, не е в движение, не може да
го ползва по предназначение. Твърди, че не е договарял заплащане на наем за престой на
автомобила По времена процеса по гр.д.№1409/19г. на РРС в качеството на ответник,
разбрал, че представителя на ищеца няма намерение да ремонтира автомобила. Заплатил
всички претендирани от него суми по образуваните изпълнителни дело. Съобразно
уговореното отишъл няколко дни по-късно в сервиза, като ищеца отказал да му го върне На
22.07.20г. изпратил нотариална покана на ищеца да му върне автомобила, но това не станало
В последствие депозирал жалба в РУ на МВР Разград.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между страните е сключен неформален договор
за изработка с възложител ответника и изпълнител ищеца, за извършване на услуга - ремонт
на лек автомобил Тойота Корола Версо с рег. *** АТ. Ищецът изготвил сервизна поръчка
**********/20.04.2018г. за ремонт на лек автомобил Тойота Корола Версо с рег. *** АТ.
По делото са разпитан по искане на ищеца свидетелите ***. Св.Г. сочи, че работи
като автомонтьор в сервиза на ищеца. Познава ответника и неговия син от сервиза, занесли
си колите за ремонт. Едната кола била с *** а другата ***. Този автомобил бил оставен през
2017г., имал проблеми със скоростната кутия. Стоял в сервиза около 2-3 години.
Собствениците ги видял за първи път като дошли да вземат Тойота с *** през м. април - май
2018г. Тойота Ланд Круизър *** донякъде пречел в сервиза, заемал място, а идвали бусове и
било трудно да маневрират.
Св. М. сочи, че работил при ищеца до 2018г., познава ответника визуално като
клиент. Не носил лично автомобил с *** защото дошъл с пътна помощ, през м. април 2018г.
Автомобилът бил катастрофирал, не бил в движение. Бил ударен челно и имало леко
странични поражения, двете врати и задната броня, а отпред всичко било „смляно“.
Трябвало да го отремонтират, като частите били втора употреба, които ответникът донесъл,
нямало нови. Имало и проблеми с частите, защото се налагало да бъдат връщани. Частите
идвали с куриер и те чрез куриер ги връщали. Собственикът ги поръчвал, като не паснели,
ги връщали обратно и изисквали нови. Имало много части подлежащи на изправяне. След
като отремонтирали автомобила, ответникът дошъл и го огледал, не чувал да е имал
възражения. Ответникът оставил някаква сума и взел автомобила. Сервизната поръчка я
видял, когато започнал да прави автомобила. По принцип тя се издавала с фактура за
клиента, когато дойде да си вземе автомобила.
По искане на ответника са разпитани свидетелите С.В. и Г.. Св.В.-син на ответника
сочи, че баща му притежавал л.а. Тойота Ланд Круизер, на който му се повредила
скоростната кутия и останал в сервира на ищеца за ремонт. Не успял да си вземе
автомобила, като той лично един два пъти ходил да го вземе. Единия път като го взел след
ремонта, той отново спрял и го върнал с Пътна помощ обратно в сервиза, за да се направи
това, което не било направено. След това не бил отремонтириан, като два пъти ходил да го
2
вземе, виждал, че стоял. Отишъл с пътна помощ, а собственика го изгонил, това било
началото на 2020г., за тогава се били уговорили се след като направят плащанията, да го
вземе. Отишъл за трети път с Пътна помощ, след като платили 3000лв. на ищеца, било през
лятото на 2020г. Видял че на предния капак имало със сив спрей боядисано, казал на
собственика на сервиза да му даде да попълни приемо-предавателен протокол, при което той
започнал да крещи. Автомобилът не искал да запали, така както направил когато първия път
отишъл да го вземе. Имали и други автомобили носени в сервиза на ищеца. Другият с рег.
*** ударен в предната част бил закаран през 2017г., за да се отремонтира. Направили с И.М.
списък на части, които трябвало да се занесат и той да каже каква ще е сумата за плащане
накрая. Написал 1360лв. Имали такава уговорка, като занесли всички части на ръка след
два-три дни. Не е виждал и не знае какво е сервизна поръчка, никога не били правили
такава.Предната решетка бил автора употреба, другите части били нови, носил ги лично
били опаковани в кашони. Сочи,че нямало следи от удар по автомобила отзад, тъй като
колата била ударена отпред. Автомобила с *** го взели двамата с баща му, отишли в
сервиза, жената която била на входа им предала автомобила, взели го платили сумата
2000лв., които им бил казал И.М. - тези 1360лв. и добавяне. Предните дни им бил написал
сумата 2000лв. на една картичка. Жената ударил печат на нея, че са ги платили, не им бил
издавана касов бон, нито пък сервизна поръчка. Били се разбрали касовия бон да им го
издаде собственика,разбрали, че ще отсъства една седмица.
Св.Г. сочи, че ответникът притежава джип Тойота Ланд Круизер, който в момента не
бил в движение. Бил оставен за ремонт в сервиза на ищеца. Със сина на ответника ходили
пъти да вземат автомобила. Втория път собственика ги изгонил, като казал, че е частна
собственост. Последния път когато ходили за автомобила с Пътна помощ, като тръгнали да
го товарят, видели, че предницата на джипа бил натисната, бронята усукана, това било през
лятото на 2020г. Собственика пак ги изгонил, това било след делата, които водели страните.
Имало някаква парична сума, която трябвало да платят на ищеца, след което отишли да
вземат колите. След като синът на ответника поискал да направят протокол за престой в
сервиза на джипа, ги изгонил. В сервиза бил оставен и автомобил Тойота Версо с *** след
катастрофа, пристигнала там с Пътна помощ. Имало повреди в предна част и по предните
врати. Частите ги снабдявали ответникът и сина му. Уговорката била за 2000лв. за ремонт на
този автомобил, след като са оставили частите.
От заключението на вещото лице се установява, че не е възможно да бъде определен
вида и обема на извършените ремонтни дейности по л.а. Тойота Корола Версо с рег. ***
съгласно сервизна поръчка №6742/20.04.2018г. след оглед извършен близо 3 години след
ремонта, през които МПС е било в експлоатация. Въз основа на огледа на МПС-то не е
възможно да се определи дали са извършени ремонтни дейности през периода след
09.05.2018г. Анализът на сервизната поръчка показва, че нормовремената за отделните
операции съответстват на каталожните нормо времена за съответната марка и модел и на
нормо времената в Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди
причинени на МПС към Наредба №49//2014г. на КФН, като нормовремената за боядисване,
3
дори са занижени. В с.з. обяснява, че единственото което би могло да бъде завишено е броя
и вида на извършваните ремонтни операции. Ремонт по задна броня лява и дясна задни
врати, калници са възможни при подобен удар, но е необходима допълнителна информация.
Не може да се установи, дали са били чисто нови части или не.
Приложена е сервизна поръчка №6742/20.04.2018г. Касов бон от 09.05.2018г. за
сумата 2000лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на договор за
изработка с ответника, предмета и изпълнението на договора, вида и качеството на
извършената работа, приемане на работата от ответника, което от своя страна поражда
задължението на последния за заплащане на уговореното възнаграждение. Ответникът
следва да докаже възраженията си - в случая че договорената платена от него сума в размер
на 2000лв. В случая не е спорно наличието на договор между страните за извършване на
ремонт на автомобила на ответника Тойота Корола Версо с рег. *** АТ. Спорни са вида на
извършваните ремонтни дейности и тяхната стойност. Сервизната поръчка е съставена и
подписана единствено от ищеца. Като частен документ изходящ от страната в тежест на
която е да докаже, че изявленията в него, действително са се осъществили, т.к. по смисъла
на чл.180 ГПК частни документи подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателства, че изявлението в тях е на тези лица. Следователно нищо повече не се
установява от този частен документ, нито пък датата е достоверна за ответната страна. От
гласните доказателства, не се установява безспорно, че видовете работи са тези, отразени в
сервизна поръчка № 6742/20.04.2018г. От показанията на свидетелите ***, които работели
като монтьори при ищеца, се установява факта на извършен ремонт по автомобила, но не и
всички ремонтни дейности включени в сервизната поръчка, чиято остатъчна стойност се
претендира. Заключението на вещото лице, също не може категорично да посочи какви
точно видове ремонтни дейности са били извършени по автомобила, предвид изминалия
период време. Т.е. не се доказаха безспорно договорените видове ремонтни работи, както и
тяхната стойност отразени в процесната сервизна поръчка. Ответникът е взел от сервиза
автомобила си, заплатил е сумата 2000лв, за което е приложен касов бон, който в случая бе
представен от ищеца. За уговорена цена в този размер сочат в показанията си свидетелите В.
и Г., които съдът кредитира съобразно чл.172 ГПК. Предвид събрания доказателствен
материал, същите са логични, взаимно свързани и кореспондират с приложения касов бон.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа
възниква след приемането и, а в случая това е явно е сторено на 09.05.2018г., когато е
издаден касовия бон, макар, че свидетелите сочат, че при заплащането на сумата такъв не им
е бил издаден от ищеца. За заплащането, съответно приемането на тази сума от ищеца не е
налице спор, а издаването на касовия документ от страна на ищеца, с който признава, че е
плащане за ремонт на автомобила на ответника, е индиция за съгласието му със същата,
съответно води до извода, че това е цената на извършената работа. За претендираната над
4
2000лв. сума в размер на 713,99лв. не се събраха доказателства, да е била договорена между
страните, съответно да са извършени ремонтни дейности в този размер. Поради което
претенцията е недоказана и следва да се отхвърли. С оглед на това е неоснователна и
акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.
По отношение на претенцията за заплащане на 350лв. за престой и съхранение на
МПС Тойота Ланд Круизер 90 Колорадо с рег. №*** за периода 01.06.2019г. - 31.07.2020г. с
правно основание чл.82 ЗЗД: Между страните е имало сключен договор за ремонт на този
автомобил, за което има произнасяне по гр.д. №1409/2019г. на РРС. В случая се иска
заплащане на претендираната сума като пропуснати ползи от това, че същия автомобил
продължавал да стои в сервиза на ищеца в процесния период, като ищецът не може да
използва пълноценно двора и да реализира печалба. Ищецът в случая следва да докаже
сигурното получаване на доходите, според практиката на ВКС - същите трябва да имат
качеството на реалност и сигурност. Според практиката на ВКС печалбите биха имали
характер на пропуснати ползи само в случай, че получаването им е сигурно, предвид
установяване на други осуетени от забавеното изпълнение на ответника правоотношения. И
именно ищецът следва да установи фактическото положение, което би било налице, ако
вредоносното действие не би настъпило, след като поддържа, че е пропуснал ползи да
реализира доходи от заемането на мястото в имота му, съответно по този начин да увеличи
имуществото си/в т. см. и Решение №156/29.11.2010г. т.д. №142/2019г. I т.о. ВКС/ В
конкретния случай претендираните пропуснати ползи като пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на ответника се твърди от ищеца, че са под формата на
пропуснати ползи съизмерими с месечния наем за ползване на открито на парко място -
двора на сервиза на ищеца за процесното МПС. Предвид събраните доказателства, на първо
място ищецът не доказа безспорно, че поведението на ответника е било забавено, поради
причина за която той отговоря, тъй като автомобилът му е престоял за това време в сервиза,
поради препятстване на вземането му от страна на самия ищец, в какъвто смисъл са
показанията на свидетелите В. и Г.. Разпитаните по искане на ищеца свидетели ***/който не
свидетелства за процесния период т.к. не е работил мече в сервиза на ищеца/ не установяват
по никакъв начин твърденията за причините за престоя на този автомобил, като св.Г.
единствено сочи, че не е виждал ответника да е идвал да си го вземе. На следващо място
намира, че претендираната сума представляваща месечен наем за този период е недоказана,
тъй като не се установява по такъв начин ищецът да реализира доходи, това той прави, чрез
извършване на ремонтни дейности на автомобили. При липса на доказан фактически състав
на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от Прима-М ЕООД, ЕИК116514716 адрес на
управление **** искове против В. С. В., ЕГН**********, адрес гр.***, за
установяване дължимостта на сумата 350лв. за престой и съхранение на МПС
Тойота Ланд Круизер 90 Колорадо с рег. №*** за периода 01.06.2019г.-
31.07.2020г., сумата 713,99лв. представляваща разлика от дължима сума за
извършена услуга-сервизна поръчка **********/20.04.2018г. за ремонт на лек
автомобил Тойота Корола Версо с рег. *** лихва върху сумата в размер на
165,41лв. за периода 01.06.19г.-31.07.20г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в заповедното производство, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прима-М ЕООД, ЕИК116514716 адрес на управление **** да
заплати на В. С. В., ЕГН**********, адрес гр.*** сумата 550лв./петстотин и
петдесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6